О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 2110/9.11.2017г.
гр.Ямбол, 09.11.2017 година
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. СПАСОВА
Като разгледа гр. д. № 1357 по описа на ЯРС за
В с.з. на 06.11.2017 г. съдът е уважил молбата на ищците П.С.А. и Д.С. ***, чрез пълномощника им, с която се отказват в хипотезата на чл. 233 от ГПК от исковете си по чл. 30 от ЗН против С.И. *** и М.И.И. ***. Тъй като съдът е бил десезиран с делото, производството е прекратено.
Процесуалният представител на ответниците е поискал в с.з. присъждане на направените по делото разноски.
В молбата за отказ от исковете пълномощникът на ищците заявява, че намира адвокатския му хонорар за прекомерен.
Съгласно чл. 78 ал.4 от ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. В случая е налице хипотезата на тази разпоредба. Прекратяването е постановено от съда поради отказ от иска.
Ответниците са направили разноски за адвокатска помощ в размер на 990 лв. Ищците са посочили цена на иска от 1580 лв., която не е била оспорена от ответниците и не е повдигнат въпрос за нея служебно от съда по смисъла на чл. 70 ал.1 от ГПК. Размера й ищците са определили във връзка с уточнението им, че претендират запазена част от по 5/24 или общо 10/24 от наследството. При тази цена на иска, определено по реда на чл. 7 ал.2 т.2 от НМРАВ № 1/2004 г., минималното възнаграждение за адвокатска защита е 340,60 лв. Съгласно новата ал.5 на чл. 2 от Наредбата (ДВ бр. 84/25.10.2016 г.), възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Т.е. за двата предявени субективно съединени иска се дължи минимум 681,20 лв. възнаграждение. В случая, съобразно чл. 78 ал.5 от ГПК, съдът следва да вземе предвид и фактическата и правна сложност на делото. Изхождайки от нея, ищцата П.С.А. е заплатила възнаграждение от 800 лв. на своя адвокат. Основателни са доводите на пълномощника на ответниците, че извършените от него процесуални действия, свързани с подаването на отговор, позоваващ се на задължителната съдебна практика, която е издирил, явяване в две съдебни заседания, следва да бъдат надлежно оценени. Не е без значение и фактът, че направените в отговора възражения, застъпената в него защитна теза, са обусловили отказа от иска.
Въз основа на изложеното съдът счита, че следва да уважи искането на ответниците за присъждането на направените от тях разноски в пълен размер.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА П.С.А. ЕГН ********** и Д.С.Г. ЕГН **********,***, съд. адрес ***, да заплатят на С.И.И. ЕГН ********** *** и М.И.И. ЕГН ********** ***, ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 990 лв..
Определението подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от връчването му пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: