Определение по дело №495/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 68/06.10.2014 год., постановена по Н.о.х.дело № 803/2014 год., К.районен съд е признал подсъдимия Д. И. Р. от с.Г., общ.Ч., оБ.С.З. за виновен в това, че на 06.05.2014 год. в землището на с.С., общ.К., при условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител със С. Г. Н. от Г.К. и Г. С. С. от Г.К., чрез използване на технически средства - ножовка, две кирки и лопата, направил опит да отнеме чужди движими вещи - 6 /шест/ парчета съобщителен кабел, всеки от тип ТЗАБ 37x4x1.2 с обща дължина 5.02 м., всички на обща стойност 85.29 лв., собственост на „БТК” - Г.С., от владението на В. В. К., без негово съгласие и с намерението противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.196 ал.1 т.2, във вр. с чл.195 ал.1 т.4, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл.29 ал.1 б”б”, във вр. с чл.18 ал.1, във вр. с чл.58а ал.4, във вр. с чл.55 ал.1 т.1, във вр. с чл.54 от НК, го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затв¯р, като на основание чл.59 от НК е приспаднал от така наложеното му наказание времето, през което е бил задържан под стража за срок от 24 часа на 06.05.2014 год. със Заповед № 120/06.05.2014 год., за срок до 72 часа за времето от 12.05.2014 год. до 14.05.2014 год., както и времето, през спрямо него е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 14.05.2014 год. Със същата присъда съдът е признал и подсъдимия С. Г. Н. от Г.К. за виновен в това, че на 06.05.2014 год. в землището на с.С., общ.К., в съучастие като извършител с Д. И. Р. от с.Г., общ.Ч. и Г. С. С. от Г.К., чрез използване на технически средства - ножовка, две кирки и лопата, направил опит да отнеме, чужди движими вещи - 6 /шест/ парчета съобщителен кабел, всеки от тип ТЗАБ 37x4x1.2 с обща дължина 5.02м., всички на обща стойност 85.29 лв., собственост на „БТК” - Г.София, от владението на В. В. К., без негово съгласие и с намерението противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.4, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл.18 ал.1, във вр. с чл.58а ал.4, във вр. с чл.55 ал.1 т.1, във вр. с чл.54 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 7 /седем/ месеца, чието изпълнение е отложил за срок от три години, на основание чл.66, ал.1 от НК. С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства, както и е осъдил двамата подсъдими да заплатят солидарно по сметка на РС – К. деловодни разноски, в размер на 40 лв.

Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подс.Д. Р. от с.Г., общ.Ч., оБ.С.З., в която се изразява общо недоволство от присъдата и по-конкретно от размера на наложеното му наказание. В съдебно заседание подсъдимият Р. и служебно назначеният му защитник поддържат жалбата, като конкретизират оплакването си, а именно: че наложеното му наказание е явно несправедливо, и молят същото да бъде намалено по размер.

Прокурорът от О. П. – К. в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд счита за правилна, обоснована и законосъобразна, вкл. и в часттта й относно наложеното на подсъдимия наказание, което намира за съобразено с обществената опасност на деянието и дееца, поради което моли присъдата да бъде потвърдена.

Окръжният съд, след извършената проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакването на подсъдимия, изложено в жалбата му, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е основателна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по предявеното на подсъдимите Р. и Н. обвинения. Проведено е било съкратено съдебно следствие в първата инстанция по реда на чл. 371 т.2, във вр. с чл.372 ал.4 и чл. 373 ал.2 от НПК, като в проведеното въззивно съдебно следствие не са събирани нови доказателства. Въз основа на събраните на досъдебното производство доказателства, от фактическа страна се установява следното:

Подсъдимият Д. И. Н. е роден на **.**.19** год. в Г.П., като живее в с.Г., общ.Ч., оБ.С.З., не е женен, без образование е, безработен, многократно осъждан. По местоживеене не се ползва с добри характеристични данни.

Подсъдимият С. Г. Н. е роден на **.**.19** год. в Г.К., където живее постоянно. Без образование е, не е женен, безработен е, не е осъждан. По местоживеене се ползва с добри характеристични данни.

Подсъдимият Г. С. С. е роден на 0*.0*.19** год. в Г.К., където живее постоянно. Без образование е, безработен, разведен, неосъждан е /реабилитиран по реда на чл.88а от НК/. По местоживеене се ползва с добри характеристични данни. В хода на първоинстанционното производство е сключено споразумение за решаване на делото в първата инстанция по реда на чл.384, във вр. с чл.381 и сл. от НПК между прокурор от РП – К., от една страна, и подс.С. и неговият защитник, от друга, като след одобряване на споразумението от съда, наказателното производство по отношение на подс.Г. С. е прекратено.

На 06.05.2014 год. сутринта подсъдимите Д. Р., С. Н. и Г. С. се отправили към старото смети¨е на бившия О.ц.к. в Г.К., с намерение да събират метални отпадъци, които в последствие да предадат на пункт за изкупуване на вторични суровини срещу заплащане, като за целта взели от дома на под..С. две кирки, лопата и ножовка. След като посетили мястото и след като при извършените разкопки не открили съществено количестно метални отпадъци, тримата подсъдими взели решение да отидат до с.С., общ.К., където имало място, в което бил положен телефонен кабел, собственост на „БТК” - Г.С., който в момента не се използвал. Движейки се по пътя от Г.К. към с.С., в близост до разклона за с.Панчево подсъдимите забелязали изкопи, като в един от тях се виждал положен проводник / телефонен кабел/. С помощта на носените кирки, тримата започнали да разкопават пръстта около поставения кабел и след като отстранили разкопаната почва с лопатата, започнали да режат парчета от проводника с ножовката, като по описания начин отрязали шест парчета кабел тип ТЗАБ 37x4x1.2, с обща дължина 5.02 метра, който впоследствие възнемявали да предадат в пункт за изкупуване на отпадъци. Преди да напуснат мястото подс.Р. и подс.Н. отишли до с.С. за кафе, като на връщане били спрени от полицейски автопатрул в състав - св.Д. И. и св.Е. В. Последните били изпратени в района от ОДЧ при РУ ”Полиция” - К. по повод получен сигнал за кражба на проводници. Свидетелите разпитали подсъдимите за целта на пребиваването им, при което подсъдимите Р. и Н. заявили, че копаят кабели за отпадъци, след което ги завели до мястото, където бил и подсъдимия С.. Описаните по - горе вещи били иззети като веществени доказателства с протокол за оглед на местопроизшествието, а подсъдимите били задържани за срок от 24 часа по реда на чл.63 ал.1 т.1 от ЗМВР. Впоследствие било установено, че изровеният от подсъдимите проводник е собственост на „БТК” - Г.С, като стопанисването му било възложено на св.В. К., който нямал представа за действията на подсъдимите.

От писменото заключение на вещото лице В. Д. по назначената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза се установява, че стойността на инкриминирания проводник възлиза на 85.29 лв.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от самопризнанията на подсъдимите Р. и Н., направени в хода на проведеното съкратено съдебното следствие пред първоинстанционния съд, в които същите са заявили, че признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и са съгласни да не се събират доказателства за тези факти; от събраните на досъдебното производство гласни доказателства - обясненията на подсъдимите Р., Н. и С. пред орган по разследването; показанията на свидетелите Д. И., Е. В. и В. К., дадени на досъдебното производство пред орган по разследването; от писмените доказателства, приобщени от първоинстанционния съд към доказателствената съвкупност по надлежния ред – Протокол от 06.05.2014 год. за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, Протокол от 08.05.2014 год. за оглед на веществени доказателства с фотоалбум към него, писмено заключение на вещото лице В. Д. по назначената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, свидетелства за съдимост на подсъдимите, характеристични справки и декларации за семейно и материално положение и имотно състояние на същите; както и от веществените доказателства, които гласни и писмени доказателства и веществени такива изцяло подкрепят самопризнанията на подсъдимите.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че всеки от подсъдимите Р. и Н. е осъществил от обективна и субективна страна престъпните състави, както следва: подс. Д. Р. - на чл. 196 ал.1 т.2, във вр. с чл. 195 ал.1 т.4, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл. 29 ал.1 б.„б”, във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл.18 ал.1 от НК; а подс.С. Н. – на чл.195 ал.1 т.4, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл.18 ал.1 от НК, до какъвто правилен и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да постанови осъдителната си присъда, съдът е извършил анализ и оценка на всички събрани доказателства, като е изложил подробни съображения в тази връзка, които се споделят напълно и от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхнÓта цялост. Всъщност, по така установената фактическа обстановка, както и по отношение на направените въз основа на нея правни изводи на първоинстанционния съд – относно авторството на деянието, времето, мястото и начина на извършването му, квалификацията на същото и относно формата на вината на подсъдимите при осъществяването му, няма спор между страните, като с въззивната жалба на подсъдимия Р. по същество се правят оплаквания само относно справедливостта на наложеното му наказание, което жалбодателят счита за завишено по размер.

С оглед така установената фактическа обстановка, направените въз основа на нея правни изводи от първоинстанционния съд за осъществяване на деянието, предмет на повдигнатото на всеки от подсъдимите Р. и Н. обвинение от обективна и субективна страна, са обосновани и законосъобразни. От обективна страна, налице е отнемане от подсъдимите на чужда движима вещ – проводник /телефонен кабел/ , подробно описан по вид, количество и стойност в присъдата и по-горе в настоящите мотиви, собственост на „БТК” – Г.С., от владението на св.В. К., без негово съгласие и с намерение противозаконно да я присвоят. Обосновани и законосъобразни са и изводите на съда относно квалифициращите деянието на всеки от подсъдимите обстоятелства – за извършване на кражбата, чрез използване на технически средства – ножовка, две кирки и лопата, без които осъществяването на деянието би било невъзможно или значително затруднено. Правилно е квалифицирана и съучастническата дейност на двамата подсъдими, които са действали като съизвършители – всеки от тях е участвал в осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението, т.е. в отнемането на чуждите движими вещи от владението на друго лице /т.е. прекъсване на фактучиската власт на това друго лице върху инкриминираната вещ/, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои. От обективна страна престъплението на всеки от двамата подсъдими е останало във фазата на опита по смисъла на чл.18 ал.1 от НК, тъй като е започнало изпълнението на престъплението - осъществяването на отнемането на чуждите движими вещи, т.е. предприети са от подсъдимите действия по прекъсване на фактическата власт на св.К. върху тези вещи, но поради независещи от волята на подсъдимите причини - намесата на полицейските органи, деянието е останало недовършено, тъй като подсъдимите не са успели да установят своя трайна фактическа власт върху предемета на посегателството. Налице е и квалифициращото деянието само на подс. Р. обстоятелство – извършване от него на престъплението при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал.1 б.„б” от НК. Това е така, тъй като подс. Р. е осъждан общо 8 пъти за извършени умишлени престъпления от общ характер /всички за кражби/, по 7 от които е осъждан на наказания „лишаване от свобода”, а по 1 осъждане – на наказание „глоба”. Деянията по 5 от осъжданията на Р., по които са му били налагани наказания „лишаване от свобода”, са били групирани в различни съчетания, като така наложените общи наказания по тях са били изтърпени от Р. последно на 28.06.2006 год., т.е. от изтърпяването им са изминали повече от 5 години, поради което и съгласно разпоредбата на чл.30 ал.1 от НК същите не следва да се вземат предвид при квалифициране на деянието, предмет на настоящото производство, като извършено при условията на опасен рецидив. От друга страна, подс.Р. е осъждан с Определение № 85/28.05.2007 год. по Н.о.х.дело № 398/2007 год. по описа на PC-П. на наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.3, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК, изпълнението на което е било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години; както и е осъждан с Определение от 04.04.20013 год. по Н.о.х.дело № 291/2012 год. по описа на РС – Ч. на наказание „лишаване от свобода” за срок от 7 месеца при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.7, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.28 ал.1 от НК. С други думи, налице са две осъждания на подс.Р. на наказания „лишаване от свобода” за извършени умишлени престъпления от общ характер, за едното от които изпълнението на наказанието не е било отложено по чл.66 ал.1 от НК, и за които същият не е реабилитиран по право или по съдебен ред и не е изминал 5-годишния срок от изтърпяване на наказанието по тях /като за условното му осъждане този срок започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателния срок, т.е. от 28.05.2010 год./.

От субективна страна престъплението подсъдимите са извършили при форма на вината: пряк умисъл – всеки от тях е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Умисълът на всеки от подсъдимите се обективира в поведението им – двамата подсъдими несъмнено са съзнавали, че отнемат чужда движима вещ, без съгласието на владелеца й, с цел да установят своя трайна фактическа власт върху нея, и с намерението да я присвоят. Всеки от двамата подсъдими е съзнавал и квалифициращите деянието обстоятелства – че кражбата се осъществява чрез използването на технически средства, респ. подс.Р. е съзнавал, че извършва кражбата при условията на опасен рецидив. Именно посочената по-горе съвместна и координирана дейност на подсъдимите, техните общи и целенасочени действия по отнемане на проводника чрез разкопаване около него и рязането му с ножовка сочат на общност на умисъла им, т.е. освен своя собствен умисъл, всеки от подсъдимите е съзнавал умисъла и на другия подсъдим.

При налагане на наказанието на подсъдимия Р. /доколкото по отношение на подсъдимия Н. първоинстанционната присъда е влязла в сила, поради липса на жалба или протест, то наложеното на същия наказание не следва да бъда обсъждано/ първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността му обстоятелства съдействието му за разкриване на обективната истина още от досъдебното производство, ниската степен на обществена опасност на деянието, обусловено от ниската стойност на отнетите вещи, както и съжалението му за извършеното; а като отегчаващи отговорността му обстоятелства първоинстанционния съд е приел завишената обществена опасност на дееца с оглед обремененото му съдебно минало /извън осъжданията му, имащи значение за квалификацията на деянието/ и лошите му характеристични данни. Въз основа на тях, първоинстанционният съд е приел, че в случая са налице изключителни смекчаващи отговорността му обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание за това престъпление би се оказало несъразмерно тежко, поради което и съгласно императивната норма на чл. 373 ал.2 от НПК, съдът е приложил разпоредбата на чл.58а ал.4 от НК /правилно приемайки, че разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК е по-благоприятна за подсъдимия от тази на чл.58а ал.1 от НК/, като на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК е наложил на подс.Р. наказание под минималния размер, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година. Направил е извода, че така наложеното на подс.Р. наказание следва да бъде изтърпяно от него ефективно, при първонален „строг” режим в затвор, на основание чл.61 т.2, във вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС, с оглед наличието на формална пречка за приложението на института на условното осъждане по чл.66 от НК, а именно – наличие на предходни осъждания на подсъдимия на наказания „лишаване от свобода” за умишлени престъпления от общ характер. Настоящата инстанция намира, обаче, че при определяне размера на наказанието на подсъдимия Р., първоинстанционният съд не е направил цялостна и пълна преценка на всички смекчаващи отговорността му обстоятелства, поради което наложеното му наказание се явява явно несправедливо. Така, освен отчетените от първоинстанционният съд смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като такива следва несъмнено да се отчетат още и липсата на съществени вреди за ощетеното юридическо лице /доколкото отнетият проводник, собственост на „БТК” – Г.С., не е обслужвал функционираща телефонна линия/; постановеното връщане с присъдата на отнетите вещи на собственика им; както и обстоятелството, че престъплението е останало във фазата на опита по смисъла на чл.18 ал.1 от НК и следва да се вземе предвид степента на осъществяване на намерението. Така посочените обстоятелства, наред с изключително ниската абсолютна стойност на настъпилият престъпен резултат /85.29 лв./ налага извода, че въпреки приложението на разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК, в случая определеното от първоинстанционния съд наказание на подс.Р. – “лишаване от свобода” за срок от 1 година, е неоправдано тежко и очевидно не съответствува на тежестта на извършеното престъпление и на обществената опасност на конкретното деяние и дееца, както и на останалите смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, т.е. наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо. Съдът намира, че в конкретният случай наказаниÕ “лишаване от свобода” за срок от 8 месеца на подсъдимия Р. напълно би отговаряло на тежестта на извършеното от него деяние, както и че същото би било в състояние да постигне изцяло целите на наказанието, визирани в разпоредбите на чл. 36 от НК - да въздейства поправително и възпитателно върху подсъдимия към спазване на законите; да въздейства предупредително-възпиращо спрямо него, както и възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.. Ето защо, следва да бъде изменена обжалваната присъда в частта й относно наложеното на подсъдимия Р. наказание, като същото бъде намалено от 1 /една/ година на 8 /осем/ месеца “лишаване от свобода. Обосновано и в съответствие със закона първоинстанционния съд е постановил наложеното на подсъдимия Р. наказание „лишаване от свобода” да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор, на основание чл.60 ал.1, във вр. с чл. 61 т.2 от ЗИНЗС, както с оглед постигане целите на наказанието, посочени по-горе в мотивите, така и с оглед наличието на формални пречки за приложението на института на условното осъждане по чл.66 ал.1 от НК – подсъдимият е осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ характер. Правилно, на основание чл.59 от НК, с присъдата първоинстанционният съд е приспаднал от така наложеното на подсъдимия наказание времето, през което същият е бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР, за срок до 72 часа по реда на НПК /с постановление на РП – К./, както и времето, през което спрямо него е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че извън наложителното изменение на първоинстанционната присъда в частта й относно намаляване на наказанието на подс.Р., обсъдено по-горе в мотивите, в останалата й част присъдата е правилна, обоснована и законосъобразна, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена в тази й част.

Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.3 и т.6, във вр. с чл.337 ал.1 т.1 и чл. 338 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Присъда № 68/06.10.2014 год., постановена по Н.о.х.дело № 803/2014 год. по описа на К. районен съд В ЧАСТТА Й, с която за извършеното престъпление по чл. 196 ал.1 т.2, във вр. с чл.195 ал.1 т.4, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл. 29 ал.1 б. “б”, във вр. с чл.18 ал.1 от НК, на Д. И. Р. от с.Г., общ.Ч., оБ.С.З., с ЕГН *, е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 година, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор, като НАМАЛЯВА размера на наказанието “лишаване от свобода” от 1 /една/ година на 8 /осем/ месеца.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.