Производството е по чл.213 и сл. от ГПК (отм.), във вр. с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК. С определение от 01.11.2008 г., постановено по гр.д. № 1252 по описа за 2007 г. на Кърджалийския районен съд е прекратено производството по делото. Недоволна от така постановеното разпореждане е останала частната жалбодателка Кера Вълкова Илиева, която го обжалва чрез своя процесуален представител, като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се сочи, че със заповед № 458/24.01.2005 г. на Кмета на Община Кърджали административното производство по чл.14, ал.1-3 от ЗСПЗЗ било приключило и били определени частите от процесния имот, които подлежали на възстановяване и тези, за които било отказано. Налице бил спор за материално право между страните, като искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ не бил обусловен от постановените решения на ПК или ОСЗГ. Конститутивното действие на този иск било за в бъдеще и производството по такова дело не следвало да бъде спирано или прекратявано поради неприключване на административното производство по чл.14, ал.1-3 от ЗСПЗЗ, в който смисъл било и Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. по гр.д. № 11/1997 г. на ОСГК. В случая административното производство било приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността върху претендираните невъзстановени части от процесния имот, поради което искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ бил допустим. Налице бил и правен интерес, тъй като в разписните листове имотът бил записан на наследодателя на жалбодателката. От представения акт за общинска собственост не можело да се установи на какво основание този имот бил актуван като общински. Моли съда да отмени обжалваното определение на Кърджалийския районен съд, като върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ищците Димитър Вълков Панайотов, Митра Стоянова Вълкова, Пенка Вълкова Панайотова, Панайот Вълков Панайотов и Мата Вълкова Пенкова, редовно уведомени не вземат становище по жалбата и не са изразили становище за присъединяване към нея. Ответниците по частната жалба Вълчо Иванов Вълчев, Фахри Фахри Идриз и Община Кърджали, редовно уведомени, не са представили писмени възражения на основание чл.215, ал.1 от ГПК (отм.) и не вземат становище по жалбата. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от частния жалбодател констатира: Частната жалба е допустима, а по съществото разгледана е основателна, но по различни от изложените от частния жалбодател основания. В обстоятелствената част и петитума на исковата молба ищците излагат съображения и обосновават искове с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСППЗ и чл.97, ал.1 от ГПК (отм.), които взаимно се изключват. Така, твърди се, че ищците са съсобственици по наследство на поземлен имот, който е предмет на земеделска реституция, неприключила поради непредставяне на удостоверение от техническа служба. Излагат се съображения, че процесният имот бил собственост на наследодателя на ищците към момента на внасянето му в ДЗС. В тази връзка в петитума се прави искане да се признае за установено по отношение на ответниците, че процесният имот е бил собственост на наследодателя на ищците към момента на неговото одържавяване, с което се обосновава иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Същевременно в исковата молба се излагат съображения, че процесният имот е собственост на ищците към настоящия момент. Направено е и такова искане в петитума на исковата молба, с което се обосновава друг иск – този по чл.97, ал.1 от ГПК (отм.). По този начин недопустимо са смесени два иска, които не могат да бъдат предявени едновременно, тъй като взаимно се изключват. Искът с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ винаги е свързан със земеделската реституция и представлява специален установителен иск, имащ за предмет установяване на правото на собственост към един минал момент – внасянето на имота в ДЗС, респ. ТКЗС. Този иск освен това е свързан и с наличието на спор за материално право, който спор също произтича от земеделската реституция, която се осъществява по реда на специален закон – ЗСПЗЗ и от специални органи. От друга страна искът по ч.97, ал.1 от ГПК (отм.) има за предмет правото на собственост, но към момента на предявяване на иска, т.е. към настоящия момент. Искът по чл.14, ал.4 от ЗСППЗ е преюдициален по отношение на иска по чл.97, ал.1 от ГПК (отм.), като тези два иска не могат да бъдат предявени едновременно. Обосноваването на тези два взаимно изключващи се иска води до нередовност на исковата молба, от която не може да бъде направен еднозначен извод какъв точно иск е предявен. Това налага исковата молба да бъда оставена без движение, като се даде седемдневен срок на ищците, считано от съобщението да отстранят нередовностите на искоÔата молба, като посочат и обосноват какъв иск са предявили по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ или по чл.97, ал.1 от ГПК (отм.). Като е прекратил производството по делото без да бъдат отстранени нередовностите на исковата молба, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото върнато за изпълнение разпоредбите на чл.100, ал.1, във вр. с чл.98, ал.1, б.”г” от ГПК (отм.), във вр. с § 2, ал.1 от ПЗР на ГПК. Отделно от това, в случай, че предявеният иск е по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и производството по възстановяване на земеделските земи не е приключило, то искът би бил недопустим, тъй като предявяването му предполага окончателно решение на ОС “Земеделие и гори”. В тази връзка настоящата инстанция изцяло споделя доводите, изложени от първоинстанционния съд. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено определение, което да бъде отменено определение от 01.11.2008 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 1252 по описа за 2007 г. на същия съд, с което е прекратено производството по делото, като същото бъде върнато на първоинстанционния съд за изпълнение разпоредбите на чл.100, ал.1, във вр. с чл.98, ал.1, б.”г” от ГПК (отм.), във вр. с § 2, ал.1 от ПЗР на ГПК. Ето защо и на основание чл.217, ал.2 от ГПК, въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение от 01.11.2008 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 1252 по описа за 2008 г. на същия съд, с което е прекратено производството по гр.д. № 1252 по описа за 2008 г. на Кърджалийския районен съд. ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд, за изпълнение разпоредбите на чл.100, ал.1, във вр. с чл.98, ал.1, б.”г” от ГПК (отм.), във вр. с § 2, ал.1 от ПЗР на ГПК. Определението е окончателно.
Председател: Членове:1. 2.
|