РЕШЕНИЕ
№ 201
гр. Пловдив, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нина Ив. Кузманова
Членове:Славка Г. Димитрова
Веселин Д. Хаджиев
при участието на секретаря Гергана Пр. Спасова
в присъствието на прокурора Галин Петров Гавраилов (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215300601842 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С Присъда № 26 от 16.04.2021 г. постановена по НОХД № 7845/2020
г. по описа на Районен съд - Пловдив, Х наказателен състав, подсъдимият С.
И. И. с ЕГН ********** е признат за НЕВИНЕН в това, че на 31.08.2015 г. в
град Ч., обл. С. З. се е заканил с убийство спрямо М. П. П. и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и
на осн. чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 от НК. Подсъдимият И. е признат за
невиновен в това, на същата дата и място, в съучастие с М. Т. И., като
съизвършител да се е заканил с убийство спрямо М. П. П. и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и
на осн. чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Подсъдимият е признат за невинен в това, че на 01.09.2015 г. в град Ч., обл. С.
З., като съизвършител се е заканил с убийство спрямо М. П. П. и това
1
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му,
поради което и на осн. чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от
НК.
Със същата присъда, подсъдимата М. Т. ИВ. с ЕГН ********** е
призната за НЕВИННА в това, че на 31.08.2015 г. в град Ч., обл. С.З.а, в
съучастие с С. И. И., като съизвършител да се е заканила с убийство спрямо
М. П. П. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, поради което и на осн. чл.304 от НПК е оправдана по
повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20,
ал.2 вр. ал.1 от НК. Подсъдимата И. е призната за невинна в това, че на
01.09.2015 г., в гр. Ч., об. С. З., в съучастие с С. И. И., като съизвършител се е
заканила с убийство спрямо М. П. П. и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му, поради което и на осн. чл.304 от
НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 144,
ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Със същата присъда, съдът е отхвърлил предявените от М. П. П.
граждански искове срещу двамата подсъдими за сумата от по
900/деветстотин/ лева, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от престъплението по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20,
ал.2 вр. ал.1 от НК.
Срещу присъдата е депозиран протест от прокурор при Районна
прокуратура Стара Загора – ТО-Чирпан. В протеста се твърди, че
постановената от Районния съд присъда е неправилна и не съответства на
събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на оправдателната
присъда и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за
виновни по повдигнатите им обвинения.
Постъпила е и въззивна жалба от адв. И.Ч., като повереник на
частния обвинител М.П.. В жалбата се излага становище, че присъдата е
основана на неправилен анализ на доказателствата по делото, както и че е
постановена в нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на
атакуваната присъда и постановяване на нова осъдителна такава.
В допълнението към въззивната жалба, депозирано от адв. Я. С-П,
преупълномощена от адв. Ч., се излагат аргументи за неправилността и
2
необосноваността на присъдата. Твърди се, че първостепенният съд
неправилно е анализирал и тълкувал доказателствата, като не е установена
точно фактическата обстстановка. Сочи се, че не са взети предвид
множеството сигнали подавани от доверителката за заплахи и обиди
отправяни към нея от подсъдимите. Оспорва се достоверността на
показанията на свидетели, кредитирани от първостепенния съд.
В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав,
представителят на Окръжна прокуратура поддържа протеста. Изказва
становище за липса на мотиви, тъй като същите са неясни и объркващи до
степен, че не може да се установи логиката и действителната волята на съда.
Иска отмяна на присъдата и връщане на делото на друг състав на същия съд.
Алтернативно се прави искане подсъдимите да бъдат признати за виновни.
Адв. Я.С.-П. - повереникът на частния обвинител П., поддържа
жалбата. Присъединява се към казаното от представителя на държавното
обвинение.
Защитникът на подсъдимия С.И. – адв. П. намира присъдата на
Районния съд за правилна и законосъобразна. Моли същата да бъде
потвърдена.
Адв. Е. – защитник на подсъдимата М.И., счита, че жалбата и
протеста трябва да бъдат оставени без уважение. На мнение е, че
първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна и моли същата
да бъде потвърдена.
В последната си дума подсъдимият И. моли оправдателната присъда
да бъде потвърдена.
В последната си дума подсъдимата И. моли оправдателната присъда
да бъде потвърдена.
Въззивният съд, като обсъди направените с протеста и жалбата
оплаквания, становищата на страните заявени пред настоящата инстанция и
като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, съгласно
изискванията на чл.314, ал.1 от НПК, намери протеста и жалбата за
неоснователни.
От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е
приел за установена следната фактическа обстановка.
3
Подсъдимият С. И. И. е роден на *** година в гр. Ч. обл. С. З.,
живущ в гр. Ч., *** гражданин, с основно образование, безработен, женен,
осъждан.
От приетата по делото справка съдимост на подсъдимия С.И. е
видно, че към инкриминираната дата 31.08.2015 г. и 01.09.2015 г., същия не е
бил осъждан, както и че не е бил освобождаван от наказателна отговорност и
не му е налагано административно наказание глоба по реда на чл.78а от НК.
Установява се, че с протоколно определение по НОХД № 77/2018 г.
по описа на РС Чирпан, в сила от 01.03.2018 г. С.И. е бил признат за виновен
за извършено на 06.02.2018 г. в гр.Ч., обл.С. З. престъпление по чл.345, ал.1,
пр.1 от НК и по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК и при условията на чл.23 от НК му
е определено едно общо най тежко наказание глоба в размер на 600 лева. Това
осъждане не се отразява на правната квалификация на деянията предмет на
настоящето дело.
Подсъдимата М. Т. ИВ. е родена **година в с. С. обл. С. З., адресно
регистрирана в гр. Ч., б***, завършен 7 клас, безработна, омъжена,
неосъждана.
Подсъдимите С.И. и М.И. са съпрузи. Същите през 2010 година се
нанесли да живеят на етаж от къща, находящ се в гр.Ч., ул.“***– ** етаж. Над
тях – на ** етаж, живеела свидетелката М. П. П. заедно със своята майка
свидетелката П. П..
Преди инкриминираните дати, между подсъдимите и свидетелката
П. възниквали многобройни конфликти, по които отношение е вземала
полицията. Образуваните в Районна прокуратура гр.Чирпан преписки, след
извършени проверки, поради неналичието на достатъчно данни за извършено
престъпление били прекратявани.
Свидетелката М.П. познавала свидетел Т. Д. И., който е неин бивш
колега по месторабота. На 31.08.2015 г. около 5.30 - 6:00 часа, в дома на М.П.,
по нейна молба пристигнал свидетелят Т. Д. И.. След пристигането му,
двамата слезли до избеното помещение ползвано от свидетелката П., за да
нахранят намиращите се там животни. Появата на св. Т. И. разгневила подс.
С.И., който отишъл при тях и започнал да пита св. П. дали е повикала биячи
да го бият, както и започнал да я псува и обижда, като казал, че ще я убие и
няма да лежи, защото е луд. Св. П. разходила кучето си, като оставила св. И. в
4
избеното помещение. След това св. П. и св. И. си тръгнали за работа. В този
момент подс. И. бил на улицата пред входната врата, като държал тръба, с
която се подпирал и отправял агресивни и обидни реплики към св. П.. Св, П.
и св. И. подминали без да провеждат разговор с подсъдимия. Св. И.
придружил св. П. донякъде, след което тя му казала, че вече няма проблем и
ще продължи сама.
На следващата сутрин, на 01.09.2015 г. около 6.00 ч., св. Т. И. заедно
със св. Ц. И. и св. И. И. отново отишъл при св. П., за да не стане някакъв
проблем. Всички се качили в жилището на св. П., като св. Т. И. и св. П. слезли
долу, за да може св. П. да нахрани кучето си. Когато П. и И. отишли на двора,
там се появили подсъдимите. Подс. И. държал в ръка тръба. Същият започнал
да псува и обижда св. П., както и да казва, че ще я убие, а подс. И. викала
дали им праща биячи, след което ударила св. П. с юмруци в гърба. Подс. И.
посегнал с тръбата в посока св. П. и св. И., но последният предотвратил удара,
като хванал тръбата удара, но не усетил болка. Подс. И. се обърнал и към
майката на св. П., която се намирала на терасата, като казал „дърта
кукумявка, сега ще се кача горе да ти откъсна главата“.Подс. И. започнала да
удря с юмруци св. И., изплюла се в лицето му и захвърлила тухла по него.
При така развилият се скандал, от намиращият се в близост Център
за настаняване на деца /ЦНСТДМУ/ наизлизали хора – свидетелките И. М., Г.
П., В. Д. и Т. П. Същите чули спорове на висок глас, но не и конкретни
изрази, както и по отношение на кои лица се отнасяли.
Св. Т. И. повикал полиция. На мястото пристигнали полицейски
служители Г. Й.Г. и П. Д. С. от РУ МВР гр.Ч. При пристигането си
полицейските служители констатирали че свидетелите Ц. Д. И. и И.Д. И.
водят разговор с подсъдимата И., както и че подсъдимата И. виждайки
пристигналите полицейски служители започнала да се кара със свидетелите с
висок тон. При пристигането на полицейските служители, от двора на имота
излезли подсъдимия С.И. и свидетелите М.П. и Т. И.. При проведени
разговори с полицаите всеки от присъстващите дал свое описание на
случилото се, поради което им било разпоредено от полицейските служители
да отидат в полицейското управление за изясняване на случая. В последствие
било образувано досъдебно производство.
Първостепенният съд е намерил така описаната фактическа
5
обстановка за установена от показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели, приобщените по предвидения в НПК ред показания на
свидетели дадени в хода на досъдебното производство и заключенията на
приетите по делото съдебно психолого-психиатрични експертизи.
При анализа на съвкупния доказателствен материал, районният
съд е стигнал до извода, че липсва състав на извършено от подсъдимите
престъпление по чл.144, ал.3 от НК. Основният аргумент за това решение е,
че събитията на 31.08.2015 г. и 01.09.2015 г., за които е повдигнато обвинение
на подсъдимите, не се отличават от обичайните междусъседски конфликти и
обективираните чрез действия и изречени думи закани с убийство не са били
от такова естество, че да възбудят основателен страх за осъществяването им.
Настоящата въззивна инстанция споделя заключенията на
първостепенния съд, като намира същите за логични, правилни и
законосъобразни, базирани на обективен анализ на доказателствената
съвкупност.
От материалите по делото безспорно се установява, че отношенията
между подсъдимите и св. М.П. са били влошени от доста време. Споровете и
кавгите помежду им са чести и по различни поводи, поради което
многократно се е налагало намесата на полицейски служители от РУП
Чирпан. По някои от сигналите са били водени няколко прокурорски
преписки, които са приключили с постановления за отказ да се образува
досъдебно производство.
Както и първостепенният съд е посочил, обвинителната теза се
подкрепят най-вече от показанията на св. П.. Това обстоятелство само по себе
си не е основание показанията на свидетелката да бъдат пренебрегнати, ако
тези показания се подкрепят от съвкупния доказателствен материал и от тях
може по безспорен начин да се установи фактическата обстановка. Но при
обстоен анализ на заявеното от св. П. се констатират несъответствия и
непоследователност на изложените в тях факти и обстоятелства. Прави
впечатление и тенденция към преувеличаване и опит да се обрисуват
подсъдимите като лица с трайно престъпно поведение. В разпита си като
свидетел пред Районния съд, свидетелката заявява „След двугодишен престой
на двамата в кооперацията ни, аз започнах да подавам сигнали до местната
полиция, както и до прокуратурата за проверки на икономическата
6
дейност, която развиват двамата. От друга страна, въпреки твърдените
физически нападения, свидетелката се е въздържала от подаване на сигнал за
тях, тъй като нямала свидетели, а и по същата причина не е посещавала лекар
за да се снабди с медицинско удостоверение за нараняванията „Освен заплахи
и обиди, двамата започнаха да ме нападат физически. Нападана съм около
стотици пъти… След като са ме нападали не съм ходила на лекар, тъй като
нямах свидетели...“.
От показанията на свидетелката може да се направи извод, че
същата по принцип се страхува от подсъдимите и евентуална саморазправа с
нея от тяхна страна, но разглеждания скучай, така както е изложен, не се
отличава от предишните конфликти помежду им. Въпреки отправените от
подсъдимите заплахи за живота, които св. П. твърди, че са предизвикали у нея
реален страх да бъдат осъществени, тя и св. И. не са реагирали, като хора
възприели заплахите на сериозно. „На 31.08.2015 г. не извикахме полиция …
двамата подсъдими ни заплашиха, но ние не им обърнахме внимание,
продължихме си по пътя и това беше всичко.“
Начина по който св. П. възпроизвежда събитията с тенденция към
преекспониране на случилото се, и най-вече афекта от поведението на
подсъдимите, освен с трайно влошените отношения с подсъдимите, може
да бъде обяснен и със заключението на назначената комплексната съдебно
психолого-психиатрична експертиза № 46/2016 г. Видно от заключението на
вещите лица е, че М.П. страда от Ананкастно личностно разстройство, като
началните прояви се демонстрират при формирането и изграждането на
личността и продължават през целия живот на индивида. Личностово се
определя като интроверт, с региден поведенчески модел, повишена
сензитивност, склонност към себеотносими интерпритации, което
предизвиква тревожност и безпокойство. Вещите лица са на мнение, че в
случая няма достатъчно данни за физическа застрашеност, защото при
наличие на такава, лицата предприемат някакви охранителни действия, а в
случая нещата продължават, което е основание за се приеме, че не е имало
основателен страх за живота. Вещите лица сочат, че това разстройство на
личността, пречи за пълноценно контактуване с околните. Създава проблеми
в ежедневието, в битовите контакти с околните, без да стига до такава степен
с всички.
7
От заключението на вещите лица, потвърдено и в съдебно заседание
пред Районния съд, е видно, че чувствата преживени от св, М.П. на
процесните дати са от негативен порядък, но не покриват критериите на
основателен страх.
От показанията на свидетеля очевидец Т. И. е видно, че според него
става въпрос за един продължаващ във времето междусъседски конфликт,
като случките на инкриминираните дати не се отличават с особена агресия.
Свидетелят потвърждава, че подсъдимите са отправяли обиди и закани, но
самият той не ги е възприел като основание за притеснение, още по-малко за
основателен страх. Св.И. заявява, че подс. И. е посегнал да удари св. П. с
тръба от чадър, но той хванал тръбата за да предотврати удара. Свидетелят
заявява, че не е изпитал никаква болка, което показва, че замахването не е
било с голяма сила, целящо реално нараняване. Подс. И. е замерила св. И. с
тухла, но не е успяла да го удари. След това подс. И. ударила св. П. с юмрук в
гърба.
В показанията на свидетеля Т. И., дадени в хода на досъдебното
производство и приобщените по реда на чл.281, ал,4 вр. чл.1, т.2 от НПК,
последният заявява, че на 31.08.2015 г. подс. И. „докато го хранеше
(кучето) каза на М., че щял да я убие“, както и по-късно на стълбите,
подсъдимият отново казал на св. П. „майка ти да **, ще те убия…“, като
след това уточнява, че неговото възприятие за случките и на двете дати е, че
това са кавги между съседи, подсъдимите са проявявали определена
враждебност, но без особен интензитет, като у него не е възникнало чувство
на притеснение или страх.
Показанията на свидетелите Ц. И. и И. И., очевидци на случката от
01.09.2015 г., потвърждават изложеното от св. Т. И. в насока, че са
присъствали на караница и кавга, но не са възприели закана с убийство или с
друго престъпление против св. П. от страна на подсъдимите. В показанията
им дадени в хода на досъдебното производство, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.281, ал,1 вр. чл.1, т.2 от НПК, св. Ц.
И. заявява, че подсъдимите „С. и М. викаха към М. някакви цинизми, обиди и
заплахи, но не помня точно какви“, а св. И. И. „Стойчо се приближи към М.
и каза някакви обиди и, че щял да я убива“. От показанията и на двамата
свидетели е видно, че каквито и реплики да са отправили подсъдимите към
8
св. П., начина по който са били отправени, не са дали повод съдържанието им
да се възприеме като сериозна заплаха.
От показанията на св. П.П. – майка на св. М.П., също приобщени
материал по реда на чл.281, ал,1 вр. чл.1, т.2 от НПК е видно, че отношенията
между дъщеря и подсъдимите са влошени от дълго време. Според
свидетелката, М.П. по принцип се страхувала от подсъдимите, но по
отношение на въпросния инцидент е видяла, че подс. И. държи прът, видяла е
подс. И. да хвърля тухла по св. И., но не е чула отправяне на закани и заплахи.
Останалите разпитани по делото свидетели дават показания за
чутото и видяно от тях в последствие, но не са преки очевидци на цялата
случка и не са възприели отправяне на инкриминираните фрази.
При така приетата фактическа обстановка, която настоящата
въззивна инстанция също намира за безспорно установена, повдигнатите
срещу подсъдимите обвинения за извършени от тях престъпление по чл.144,
ал.3, пр.1 вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК остават недоказани.
Престъплението по чл. 144, ал. 3 НК - закана с убийство, е
квалифициран състав на престъплението по чл. 144, ал. 1 НК - закана с
престъпление. За осъществяване на това престъпление, от обективната страна
е необходимо реализиране чрез думи и/или действия на закана с убийство
спрямо определено лице, която закана да е възприета от лицето
непосредствено и да е от такова естество, че би могла да възбуди основателен
страх за осъществяването . От субективна страна деецът следва да съзнава
съдържанието на заканата, и че тя ще се възприеме от заплашения като
действителна заплаха. Не е необходимо заплашеното лицето действително да
се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се
осъществи. И доколкото прагът на търпимост и момента от който се изпада от
нормално емоционално състояние в състояние на уплаха е различен за всеки
един човек, то преценката дали заплашеният има или не основание да смята,
че заканата би могла да се осъществи, зависи от обстоятелствата при които
заканата е отправена. Не всяко изричане на думи или изрази, чието
лексикално значение е причиняване на нараняване или смърт, може да се
приема за закана с убийство. Освен изричане и/или обективиране чрез
действия на закана с убийство, за да бъде деянието съставомерно, необходимо
е да се установи, че деецът е съзнавал и е целял тази закана да се възприеме
9
като реална заплаха за живота и здравето на заплашения, което да предизвика
промяна в поведението му и в отношението му към заканващият се. Затова и
престъплението е в Глава Втора, Раздел V „Принуда“ от особената част на
НК. Тези обстоятелства се преценят с оглед действителната воля на
заканващият се при нейното отправяне и доколко в конкретната обстановка е
могла да окаже такова въздействие върху заплашения, че той да я възприеме
като възможна и реално осъществима. Следва да се вземат предвид и
конкретните отношения, в които са се намирали двете страни на конфликта
преди и по време на отправянето на заканата, и дали цялостното поведение на
дееца е могло да породи основателен страх от осъществяване на заканата.
В разглеждания случай е видно, че са налице трайно влошени
отношения между св. П. и подсъдимите И.и. Кавгите и обидите между двете
страни са по-скоро преобладаващи в общуването им. При тази взаимна
неприязън, употребените от всеки един от подсъдимите фрази, макар и
формално да са имали заканително съдържание, с оглед всички установени по
делото обстоятелства, не биха могли да предизвикат у пострадалата
основателен страх за осъществяването им. Логично и обяснимо е от житейска
гледна точка, думите и изразите използвани в разправиите между хора, които
са в непрекъснато обтегнати отношения, да излязат извън кръга на личните
обиди и да бъдат употребени такива съдържащи формално закана с
нараняване или убийство. Не всяко изричане на думи от рода на – ще те убия,
ще те заколя, ще ти откъсна главата, може да се приемат като закана с
убийство и изобщо закана с престъпление.Такова ще е налице, когато
обстановката и обстоятелствата предполагат деецът да е съзнавал, че така
изреченото е възможно да възбуди у другия чувство на страх от изпълнение
на казаното, за разлика от обидата, когато самото изричане на обидните думи
или квалификации и възприемането им от обидения, вече осъществява
състава на престъплението. Горният извод се подкрепя и от заключението на
назначената по делото комплексната съдебно психолого-психиатрична
експертиза на св.П.. Вещите лица са категорични, че П. страда от
„Ананкастно личностно разстройство“, като началните прояви се
демонстрират при формирането и изграждането на нейната личност и
продължават през целия й живот. Същата възпроизвежда събитията с
тенденция към преекспониране на случилото се. Според вещите лица това
разстройство на личността, пречи за пълноценно контактуване с околните.
10
Създава проблеми в ежедневието, в битовите контакти с околните. От
заключението на вещите лица, потвърдено и в съдебно заседание пред
Районния съд, е видно, че чувствата преживени от св. М.П. на процесните
дати са от негативен порядък, но не покриват критериите на основателен
страх. В подкрепа на това е и обстоятелството, че св.П. след отправените
заплахи от страна на подсъдимите не е реагирала, като да е възприела
заплахите на сериозно и не е сезирала веднага органите на полицията, като не
е обърнала внимание на заплахите и е продължила пътя си. Видно от
приложената по досъдебното производство тъжба П. е сезирала
компетентните органи няколко дни по-късно след инкриминираните
действия. Горният извод намира подкрепа и в показанията на разпитаните по
делото свидетели, анализирани по-горе в мотивите на съда.
В заключение поведението и действията на подсъдимите, колкото и
да са укорими и неприемливи, не изпълват съставомерните признаци на
престъпление по текста на чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
С оглед признаване на подсъдимите за невиновни, напълно
законосъобразно, предявените от гражданския ищец и частен обвинител М.П.
искове, срещу всеки един от подсъдимите, за неимуществени вреди от
деянието са отхвърлени като неоснователни.
При този изход на делото неоснователно е и искането да бъдат
присъдени разноски в полза на гражданския ищец и частен обвинител М.П..
При извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира
да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно
основание за отмяна на атакуваната присъда.
С оглед на гореизложеното, настоящата въззивна инстанция прие да
потвърди изцяло обжалваната присъда, като правилна и законосъобразна,
поради което, и на основание чл.334, т.6 във вр. с чл.338 НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 26 от 16.04.2021 г. постановена по
НОХД № 7845/2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив, Х наказателен
състав.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
11
Страните да бъдат уведомени за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12