№ 79
гр. Ихтиман, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Радослава М. Й.ова
при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова
като разгледа докладваното от Радослава М. Й.ова Гражданско дело №
20241840100341 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл. 52 ЗЗД вр. чл. 45 от ЗЗД.
Предявени са искове от Б. Б. К. в лично качество и в качеството му на баща и на
законен представител на малолетните деца К. Б. К. и Р. Б. К. против К. Л. И. за заплащане
на сумата от по 2500 лева, частично от 10 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от 44 отказа на
ответника в периода от 13.06.2019г. до 28.09.2019г. да спазва определения с влязло в сила на
19.10.2018г. решение, поправено с влязло в сила на 13.11.2018г. решение, двете по гр.д. №
758/2018г. по описа на РС- Е. П., режим на лични контакти на ищеца Б. Б. К. с неговите деца
К. Б. К. и Р. Б. К., ведно със законната лихва от 28.09.2019г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът Б. К. и ответникът К. И. са бивши съпрузи и
родители на другите двама ищци - алолетните К. К. и Р. К.. Поддържа, че в периода от
13.06.2019г. до 28.09.2019г. ответникът 44 пъти е отказал да спазва определения режим на
лични отношения на бащата с децата с влязло в сила на 19.10.2018 г. решение по гр.д.
№758/2018г. по описа на РС- Е. П., с което е осъществил състава на престъпления по чл. 182,
ал. 2 НК, като с присъда по НЧХД №174/2019г. по описа на РС- Е. П., потвърдена с решение
по ВНЧХД № 45/2020г. по описа на ОС-София, както и с присъда, постановена по НЧХД
№275/2019г. по описа на РС- Е. П., потвърдена с решение по ВНЧХД №434/2020г. по описа
на ОС-София ответникът е признат за виновен в извършване на тези престъпления.
Наведени са доводи за това, че с деянията си ответникът е причинил на всеки ищец
неимуществени вреди, изразяващи се в психическо страдание, емоционален дисбаланс и
стрес от липсата на взаимен контакт на бащата с децата в продължение на над 3 месеца,
което е довело до речево, емоционално и социално забавяне в развитието на децата, до
начален етап на родителско отчуждение, до нарушаване на правото на семеен живот, както и
до лишаването на децата от бащина обич и внимание.
С решение № 41 от 28.02.2023 г., поправено с решение № 54/10.03.2023 г.,
постановени по гр. д. № 608/2022 г. по описа на PC- Ихтиман, предявените искове са
частично уважени, но с решение № 95/12.03.2024 г., постановено по гр.дело № 828/2023 г. по
1
описа на Софийския окръжен съд е обезсилено първоинстанционното решение, и делото е
върнато за ново разглеждане.
След връщане на делото е назначен особен представител на малолетните деца и
исковата молба е връчена на ответника.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва исковете, като твърди, че същите са недопустими, а по същество – неоснователни.
Особеният представител на малолетните деца изразява становище за основателност
на исковете.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното::
Страните не спорят, а и от представеното по делото решение № 158 от 19.10.2018г.,
поправено с решение от 13.11.2018г. по гр.д. № 758/2018г. по описа на РС- Е. П. се
установява, че са бивши съпрузи, като по време на брака си имат родени две деца - К. Б. К.
ЕГН ********** и Радослава Б. К. ЕГН **********.
Не е спорно и че с цитираното решение упражняването на родителските права спрямо
малолетните деца е предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични
контакти с децата, както следва: бащата взима децата от дома на майката всеки вторник от
18:30 ч. до 08:00 ч. в сряда, всеки четвъртък от 17:00ч. до 19:00ч., както и всяка събота от
09:30ч. до неделя 09:30ч., първата половина от Коледната и Великденската ваканция на
нечетна година, половината от официалните празници в страната, както и 20 дни през лятото
несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката.
От приложената по делото присъда № 21 от 30.10.2019 г. по НЧХД № 174/2019 г. по
описа на РС-Е. П., потвърдена с решение от 03.11.2020 г. по ВЧНХД № 45/2020 г. по описа
на ОС-София се установява, че К. И. е призната за виновна, в това, че като родител на
децата К. Б. К., ЕГН ********** и Р. Б. К., ЕГН ********** при условията на продължавано
престъпление, с 4 деяния /на 13.06.2019г., на 15.06.2019г., на 18.06.2019г. и на 20.06.2019г./,
не е изпълнила съдебното решение от 19.10.2018г., в сила от 19.10.2018г., поправено с
решение от 13.11.2018г., в сила от 13.11.2018г., по гр.д. № 758/2018г. по описа на РС-Е. П.,
относно режима на лични контакти на бащата Б. К. с децата К. К. и Р. К., като е освободена
от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК и е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева.
Впоследствие, видно от Присъда № 8 от 10.08.2020 г. по НЧХД № 275/2019 г. по описа
на РС-Е. П., изменена с Решение от 07.05.2021г. по ВЧНХД № 434/2020г. по описа на ОС-
София съдът е признал К. И. за виновна и в това, че в периода 22.06.2019г.- 28.09.2019г. в
град Е. П. като родител на децата К. Б. К. и Р. Б. К. при условията на продължавано
престъпление с четиридесет деяния не е изпълнила съдебното решение от 19.10.2018г.,
поправено с решение от 13.11.2018г. по гр.д. № 758/2019 по описа на РС-Е. П. относно
режима на лични контакти на децата с техния баща Б. К., което представлява престъпление
по чл. 182, ал.2, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, като й е наложено наказание „пробация“ със следните
пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване
пред пробационен служител два пъти седмично за срок от 6 месеца и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца, както и „глоба“ в размер на
2 000 лева.
От приетия като писмено доказателство по делото социален доклад, изготвен от
Дирекция „Социално подпомагане“ Е. П. през месец октомври 2019г. се установява, че
изострените отношения между ищеца Б. К. и ответницата рефлектират негативно върху
психо-емоционалното състояние на малолетните им деца, като социалните работници са
констатирали, че в резултат на препятстване упражняване на режима на лични контакти на
2
децата с бащата има риск от поставяне на малолетните деца в ситуация на конфликт на
лоялност, поради което и с цел превенция на родителско отчуждение социалните работници
са предприети съответни мерки за закрила в семейна среда.
От показанията на св. А. Ц., която е сестра на Б. К., се установява че през лятото на
2019 г. той не е могъл да осъществява контакти с малолетните си деца, тъй като майката не
ги е предавала в изпълнение на определения режим на лични отношения. К. потърсил
съдействието от полицията, както и от отдел „Закрила на детето. Едва през месец септември
2019 г. успял да вземе децата при себе си, като в периода, в който не осъществявал контакти
с тях бил тъжен и видимо отслабнал от притеснение. Когато бил възстановен режимът на
лични контакти цялото семейство било щастливо, като децата се радвали да видят баща си.
В показанията си св. В. И., която е сестра на К. И., твърди, че в началото на месец
юни 2019 г. възникнал инцидент между нея и Б. К., след който той престанал да идва да
взима децата си, за да осъществява контакти с тях. Според свидетелката децата не страдали
от липсата на контакти с баща им, а напротив – често след осъществен контакт с него били
неспокойни. След раздялата на родителите К. отключила говорен дефект, което налагало да
посещава логопед.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са субективно съединени искове по чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД
Съдът приема, че възражението на ответницата за недопустимост на исковете,
предявени от името на малолетните ищци, е неоснователно.
За да достигне до този извод съдът съобрази, че съгласно чл. 122 СК, носител на
родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки
родител, като родителите имат равни права и задължения, които се упражняват в интерес на
детето от двамата родители заедно и поотделно - чл. 123 СК. От своя страна разпоредбата на
чл. 129, ал.1 СК предвижда, че всеки от родителите може сам да представлява малолетното
си дете и да дава съгласие за правните действия на непълнолетното си дете в негов интерес.
Прекратяването на брака прави практически невъзможно съвместното упражняване на
родителските права, поради което чл. 59, ал.2 СК разпорежда съдът служебно да предостави
упражнението на родителските права на единия от съпрузите. Според разясненията,
съдържащи се в т.1 на Постановление №1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. №3/74 г. на Пленума на
ВС, под упражнение на родителските права се разбира тяхното ежедневно осъществяване,
както и действията по закрилата, защитата и представителството на децата.
След като след развода между страните родителските права са предоставени на
ответницата, то тя е и законният представител на малолетните деца – ищци в
производството. В този случай съгласно чл.28, ал.4 ГПК малолетните деца се представляват
пред съда именно от нея.
Следва да се има предвид, че с влизането в сила на съдебното решение за
предоставяне упражняването на родителските права същите могат да бъдат упражнявани
само от родителя, комуто децата са предоставени за възпитание и отглеждане, но това не
лишава другия родител от родителските му права (Определение № 5040 от 06.11.2024 г. по ч.
гр. д. № 3641 / 2024 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение).
В хипотезата, при която ответник за непозволено увреждане е законният
представител на малолетните деца е очевидно, че те няма как да бъдат представлявани
именно от него. В този случай, родителят комуто не са предоставени родителските права би
могъл да предяви иск за защита на правата и интересите на малолетните деца, но не и да ги
представлява в производството, като в този случай процесуалното представителство на
децата се осъществява по правилото на чл. 29, ал. 4 ГПК – чрез назначения им особен
3
представител, който следва да потвърди извършените процесуални действия от родителя без
представителна власт, какъвто е и настоящият случай.
В този смисъл съдът приема, че предявените искове от малолетните деца срещу
тяхната майка и законна представителка са допустими.
По същество исковете са основателни.
Основно задължение на всеки е да не вреди другиму. Това задължение произтича
непосредствено от закона – чл. 45 ЗЗД, и при неговото неизпълнение за увреждащия
възниква задължението да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Елементи от
фактическия състав на основанието по чл. 45 ЗЗД, наред с вината, са още противоправно и
виновно поведение на дееца, настъпилата вреда, и причинната връзка между тях, която
следва да бъде доказана във всеки конкретен случай. Когато бъде доказан фактическият
състав на непозволеното увреждане всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането подлежат на обезщетяване – чл. 51, ал. 1 ЗЗД. Те могат да са
имуществени или неимуществени.
Ищците претендират заплащане от ответника на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в преживяно психическо
страдание, емоционален дисбаланс и стрес от липсата на взаимен контакт в продължение на
над 3 месеца. Следователно се касае за ангажиране на отговорност по реда на чл. 45, вр. чл.
52 ЗЗД.
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила осъдителна присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Следователно, ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, установени с влязлата в сила
присъда № 21 от 30.10.2019г. по НЧХД № 174/2019 г. по описа на РС-Е. П., потвърдена
решение от 03.11.2020г. по ВЧНХД № 45/2020 г. по описа на ОС-София, и с влязлата в сила
присъда № 8 от 10.08.2020г. по НЧХД № 275/2019 г. по описа на РС-Е. П., изменена с
Решение от 07.05.2021г. по ВЧНХД № 434/2020 г. по описа на ОС-София, а именно, че
ответницата К. Л. И. не е изпълнила режима на лични контакти между ищците– малолетните
К. Б. К. и Р. Б. К. и техния баща Б. К., тъй като на 13.06.2019г., на 15.06.2019г., на
18.06.2019г. и на 20.06.2019г. и в периода 22.06.2019г. 28.09.2019г. в град Е. П. като родител
на децата К. Б. К. и Р. Б. К. при условията на продължавано престъпление не е изпълнила
съдебно решение от 19.10.2018г., поправено с решение от 13.11.2018г. в сила от същата дата
по гр.д. № 758/2019 по описа на РС Е. П. относно режима на лични контакти на децата с
техния баща – престъпление по чл. 182, ал.2, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Съдът в настоящото производство е обвързан от установеното с присъдата що се
отнася до описаните елементите от фактическия състав на деликта, а подлежащите на
установяване факти от гражданския съд са свързани с настъпването на вредата за ищците–
твърдените страдания и справедливият размер на обезщетението.
Когато единият родител самоволно и в нарушение на постановените мерки за
упражняване на родителските права е възпрепятствал осъществяването на регулярните им
контакти с другия родител, то неговото противоправно поведение води до страдания както
на родителя, който не е могъл да осъществи пълноценни контакти с децата си, така и на
самите деца, които са били лишени от възможността да контактуват с родителя си.
Следва да се има предвид, че съгласно практиката на ЕСПЧ, обективирана в
решението по делото Пенчеви срещу България по жалба №77818/12, възможността на
родител и дете да се радват на взаимната си компания представлява основен елемент от
семейния живот и е защитен по силата на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи
4
Съдът се доверява на показанията на св. Цолова, които установяват претърпените от
ищеца Б. К. страдания във връзка с невъзможността за осъществяване на контакти с
малолетните си деца. Независимо от ниската възраст на децата и те са претърпели стрес и
негативни емоции от възникналия родителски конфликт и невъзможността им да
осъществяват контакт със своя баща.
Затова и съдът приема, че при доказания факт на осъщетвяване на фактическия
състав на непозволеното увреждане и обстоятелството, че то е довело до причиняването на
неимуществени вреди, то ответникът дължи тяхното обезщетяване.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на конкретни, обективно настъпили обстоятелства, като размерът му не следва
да бъде източник на обогатяване за пострадалия. Установената съдебна практика,
включително чрез задължителните указания, дадени от Пленума на ВС РБ в Постановление
№ 4 от 1968 г. дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се
определя обезщетението за причинени неимуществени вреди.
При определяне на размера на обезщетението, което ответникът дължи на всеки един
от ищците, съдът взе предвид характера на деянието и начина на неговото извършване
Неимуществените вреди за К. К. и Р. К. произтичат именно от невъзможността за
период от три месеца да осъществяват контакти с техния баща. За пълноценното развитие на
всяко дете е от съществено значение е да има здрава и пълноценна връзка с всеки един от
двамата си родители, независимо от това дали те живеят заедно или не. Предвид възрастта
на децата към момента, когато са им причинени вредите, не може да се очаква напълно да са
осъзнавали случващото се, респ. липсата на контакти да е повлияло в значителна степен на
емоционалното им състояние, но е несъмнено, че създалото се напрежение и липсата на
пълноценен контакт на децата с техния баща е довело до негативни емоции и страдания за
децата.
По делото обаче не се доказаха твърденията за настъпване на речево и емоционално
забавяне на детето К., доколкото от показанията на св. В. И. се установи, че говорните му
проблеми са възникнали при раздялата на родителите, т.е. преди извършването на
противоправното деяние от страна на майката. Не се представиха и доказателства
преживяното от страна на децата да е оставило траен отпечатък в тяхното психическо и
емоционално развитие.
По отношение на претенцията на Б. К. в лично качество като пострадал от
престъплението, съдът съобрази, че преживените от него негативни емоции в резултат от
неизпълнението на режима на лични контакти с малолетните му деца, не са с по-висок
интензитет от обичайната за този тип лични отношения, още повече, че режимът на контакти
е бил възстановен от есента на 2019 г. Вярно е че лишаването от възможност за контакт с
децата създава на родителя емоционална болка, страдание, притеснение за развитието на
отношенията между него и децата, стрес, но по делото не са събрани доказателства
негативните преживявания е да са оставили у него дългосрочни негативни последици,
например да са рефлектирали трайно или поне за определен период от време негативно
върху психическото и/или физическото му здраве и работоспособност.
Съдът намира за уместно да отбележи, че обезщетението за претърпени
неимуществени вреди има функция да възмезди ищеца за преживяното, а не да служи за
източник на доход, както да бъде допълнителна санкция за извършеното.
След като съобрази изложените обстоятелства, настоящият състав намери, че
справедливото обезщетение за неимуществените вреди, които са претърпели както
малолетните ищци, така и техния баща е по 1000 лева, като за разликата до пълния
предявен размер от 2500 лева искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
5
Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, това обезщетение се дължи ведно със законната лихва от
датата на увреждането, което в случая е последното неизпълнение на режима на лични
контакти – 28.09.2019 г., до окончателното му изплащане.
По разноските.
При този изход на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
сумата от 1785 лева - разноски по делото, съответна на уважената част от иска на основание
на чл. 78, ал. 1 ГПК, а по сметка на Ихтиманския районен съд –сумата от 150,00 лева,
включваща държавна такса за производството върху всеки един от исковете.
Като се вземе предвид отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът Б. К. дължи на ответницата съответната част от сторените разноски за изплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1906,77 лева.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Л. И., ЕГН **********, адрес гр. С., ул. „Б.“ № 2, вх. В, ет. 1, ап. 6 ДА
ЗАПЛАТИ на К. Б. К., ЕГН: **********, адрес гр. С., ул. „Б.“ № 2, вх. В, ет. 1, ап. 6 сумата
от 1000,00 лв. (хиляда лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в неизпълнение на режим на лични
контакти с бащата Б. Б. К., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 28.09.2019
г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до
пълния претендиран размер от 2500,00 лева като частичен от 10 000 лева.
ОСЪЖДА К. Л. И., ЕГН **********, адрес гр. С., ул. „Б.“ № 2, вх. В, ет. 1, ап. 6 ДА
ЗАПЛАТИ на Р. Б. К., ЕГН ********** , адрес гр. С., ул. „Б.“ № 2, вх. В, ет. 1, ап. 6 сумата от
1000,00 лв. (хиляда лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в неизпълнение на режим на лични
контакти с бащата Б. Б. К., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 28.09.2019
г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до
пълния претендиран размер от 2500,00 лева като частичен от 10 000 лева.
ОСЪЖДА К. Л. И., ЕГН **********, адрес гр. С., ул. „Б.“ № 2, вх. В, ет. 1, ап. 6 ДА
ЗАПЛАТИ на Б. Б. К., ЕГН **********, с адрес гр. Е. П., ул. „З.“ № 11 сумата от 1000,00 лв.
(хиляда лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
непозволено увреждане, изразяващо се в неизпълнение на режим на лични контакти с
децата К. Б. К. и Р. Б. К., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 28.09.2019 г.,
до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до
пълния претендиран размер от 2500,00 лева като частичен от 10 000 лева.
ОСЪЖДА К. Л. И., ЕГН **********, адрес гр. С., ул. „Б.“ № 2, вх. В, ет. 1, ап. 6 ДА
ЗАПЛАТИ на Б. Б. К., ЕГН **********, с адрес гр. Е. П., ул. „З.“ № 11 сумата от 1785 лв.
(хиляда седемстотин осемдесет и пет лева) разноски в производството.
ОСЪЖДА К. Л. И., ЕГН **********, адрес гр. С., ул. „Б.“ № 2, вх. В, ет. 1, ап. 6 ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК на Районен съд-Ихтиман сумата от 150,00 лева,
представляваща държавна такса върху уважения размер на предявените искове, ведно с пет
лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че не ги внесе доброволно.
ОСЪЖДА Б. Б. К., ЕГН **********, адрес гр. Е. П., ул. „З.“ № 11 на основание чл.
78, ал. 3 ГПК ДА ЗАПЛАТИ НА К. Л. И., ЕГН **********, адрес гр. С., ул. „Б.“ № 2, вх. В,
ет. 1, ап. 6 сумата от 1906,77 лв. (хиляда деветстотин и шест лева и седемдесет и седем
6
стотинки) разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
7