№ 274
гр. Пловдив, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело №
20215001000591 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на ищцата АТ. СЛ. Т. ЕГН:
**********, представлявана от пълномощника си адвокат К. КР. Г., в
качеството му на управител на „А. „Г. и М.“ против Решение № 260033 от
17.03.2021 г., постановено от ХОС по търг.дело № 236/2019 г.
Решението се обжалва в частта му, с която предявеният от АТ. СЛ. Т.,
от град Х., представлявана от пълномощника си адвокат К. КР. Г. от АК-
град Х. против ЗАД „ Д.“ АД ЕИК *** иск по чл.432,ал.1 от КЗ е
отхвърлен за разликата над 20 000 лева до пълния предявен размер от 40 000
лев като неоснователен и недоказан.
В тази обжалвана част се поддържа оплакване, че размера на
присъденото от съда обезщетение е занижен и не съответства на критериите
на чл.52 от ЗЗД за справедливо обезщетение. Съдът не е отчел факта ,че на
ищцата са причинени трайни травматични увреждания, като до края на
живота си ще бъде с изкуствена става , като срокът на годност на поставената
и протеза е 2-3 години, след което ще се наложи да бъде заменена с друга.
1
Второто оплакване, съдържащо се в жалбата е за неправилно приложение на
чл.51,ал.2 от ЗЗД, като съдът неправилно е приел, че пострадалата е
допринесла за настъпването на вредоносния резултат. Сблъсъкът изобщо не е
бил неизбежен и би могъл да бъде избегнат, ако водачът на лекия автомобил
„Н.“ не бе нарушил задълженията си , при изпълнение на маневрата –
движение на заден ход. Те са посочени в разпоредбите на чл.40,ал.1 от
ЗДв.П. и чл.116 от ЗДв.П, които норми са от императивен порядък.
От друга страна, според изложеното във въззивната жалба –
поведението на пострадалата пешеходка е съобразено изцяло с чл.108,ал.2 ,
т.1 от ЗДв.П. Наред с това ответника на е установил в близост на мястото,
където е станало процесното ПТП да е имало обозначена пешеходна пътека,
по която пострадалата да пресече платното за движение. Неправилното
приложение на чл.51,ал.2 от ЗЗД е довело до определяне на обезщетение в
размер на 20 000 лева ,което е занижено и в този смисъл несправедливо.
Претендира се за отмяна на постановеното решение в отхвърлителната му
част и постановяване на въззивно решение по същество, по силата на което
предявеният иск да се уважи в пълния му предявен размер от 40 000 лева.
Въззиваемата страна ЗАД „Д.“АД ЕИК ***, представлавано от адвокат
Т. Х. от САК поддържа писмен отговор на въззивната жалба, съгласно който
жалбата е неоснователна. Според изложеното в отговора на ищцата А.Т. е
присъдено адекватно обезщетение, като съдът правилно е отчел, че по-
бавното възстановяване на пострадалата се дължи на това ,че тя не е
спазвала „ хигиенодиетичен режим, лечебна физкултура и физиотерапия“.
Въззивна жалба срещу решението на първата инстанция е подадена и
от ответното застрахователно дружество, което обжалва решението в частта
му, с която искът по чл.432,ал.1 от КЗ е уважен за разликата над 10 000 до
20 000 лева, до който размер е уважен иска по силата на решението.
Жалбоподателят счита ,че съдът в нарушение на разпоредбата на чл.51,ал.2
от ЗЗД е определил степен на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата в размер на 40 %. Според жалбоподателя ответник
от приетото пред първата инстанция заключение на САТЕ може да се
направи извода, че приносът на пешеходката е равен с този на деликвента и
се равнява на 50%. При това положение справедливият общ размер на
2
обезщетението е 20 000 лева, като при отчитане на съпричиняване от страна
на пострадалата от 50%, на последната следва да се присъди обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на 10 000 лева.
Третото лице – помагач на ответника М. Р. СТ., редовно призован, не
ангажира становище по основателността на въззивната жалба.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във
въззивните жалби оплаквания и доводи, приема за установено следното:
И в двете въззивни жалби се поддържа оплакването ,че съдът
неправилно е приложил разпоредбата на чл.51,ал.2 от ЗЗД, като
жалбоподателят –ищец, че пострадалата пешеходка не е допринесла с нищо
за настъпването на вредоносния резултат. В този смисъл съдът неправилно е
приел, че е налице съпричиняване от страна на пострадалата, при това в
размер на 40%.
От друга страна – жалбоподателят –ответник счита, че не само че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат, но степента на това
съпричиняване е по-висока от приетата или е равна на 50%.
С оглед на така изложените оплаквания в жалбите съдът по
необходимост следва да изясни въпроса за механизма по който е настъпило
процесното ПТП и да отговори на въпроса – налице ли е съпричиняване от
страна на пострадалата пешеходка или не.
По делото е безспорно установено, че пътния инцидент е станал на
06.08.2019 г. в град Х., на ул. „П.“№ 23, като сблъсъка между лекия
автомобил „Н.“,модел „А.“ и пешеходката АТ. СЛ. Т. е станал по вина на
водача на лекия автомобил М. Р. СТ.. Срещу последния е било образувано
НОХД № 594/2020 г. по описа на Районен съд – град Х., което е приключило
със Споразумение от 22. 06.2020 г., което на основание чл.382,ал.7 от НПК е
било одобрено от съда. По силата на споразумението обвиняемият М. Р. СТ.
ЕГН: ********** се е признал за виновен в това, че на 06.08.2019 г. в град Х.
при управление на лек автомобил марка „Н.“,модел „А.“ рег.№ ***, при
извършване на маневрата движение на заден ход е нарушил правилата за
движение и конкретно не е изпълнил задълженията си, предвидени в
разпоредбите на чл.40,ал.1 от ЗДв.П и чл.40,ал.2 от ЗДв.П, в резултат на
което по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на
3
пострадалата ищца АТ. СЛ. Т., изразяваща се в трайно затруднение в
движението на десния крак, което се дължи на счупване на бедрената кост,
като деецът е избягал от местопроизшествието- престъпление по чл.343,ал.3,
б.“а“, във вр.с ал.1, б“б“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Съгласно чл.383 ,ал.1 от НПК одобреното от съда споразумение има
последиците на влязла в сила присъда, което от своя страна означава, че
следва да намери приложение разпоредбата на чл.300 от ГПК. В този случай
гражданският съд следва да зачете задължителната сила на присъдата, т.е. на
одобреното от съда споразумение по чл.382 от НПК, поради което съдът е
обвързан с въпроса за това дали е извършено деянието / авторството на
последното/, неговата противоправност и виновността на дееца.
По делото е установено, че ищцата А.Т. се е движела по тротоара по
улица“П.“ №23 в град Х., като характерното за тази улица, че е била
еднопосочна. По същата тази улица се е движел и лекия автомобил марка
„Н.-А.“,управляван от водача М.С.. Последният е подминал ищцата и другите
й приятелки и е паркирал колата си на определеното паркомясто. Мястото е
посочено и от св. Н.Б., който е установил, че инцидента е станала точно пред
неговия офис, който се е намирал в съседство с френската пекарна.
Установил е ,че на тротоара пред пекарната обикновено са струпани кашони,
повечето от които са големи.
Очевидно за да преодолее това препятствие ищцата е решила да
пресече улицата и да мине на другия свободен тротоар. Тя е погледнала
само надясно, за да провери за преминаващи автомобили, тъй като както
вече стана ясно,че улицата е била еднопосочна.
Не е погледнала обаче наляво, тъй като там автомобилите са били
статични и са били паркирани на определените паркоместа. Пешеходката е
започнала да пресича улицата като се е движела бавно и равномерно, като по
този начин е достигнала по средата между двата тротоара.
Следователно не може да се приеме, че пешеходката се е появила
внезапно на платното за движение. В същото време водачът на лекия
автомобил, неизвестно защо е предприел маневрата „ движение на заден ход“.
При тази маневра обаче водачите имат две съществени задължения, а
именно:
4
а/ по чл.40,ал.1 от ЗДв.П, която го задължава преди да започне
движението назад, водачът е длъжен да се убеди ,че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението.
б/ по чл.40,ал.2 от ЗДв.П, която го задължава по време на движението си
назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да
му сигнализира за опасности.
С влязлата в сила присъда е признато, че водачът е виновен за станалия
пътен инцидент именно защото не е изпълнил тези си задължения, които са
регламентирани с императивни правни разпоредби.
Следва да се подчертае, че процесния лек автомобил е с десен волан и
очевидно водачът преди да предприеме маневрата „ движение на заден ход“
не е погледнал лявото странично огледало. Ако бе направил това щеше да
забележи, че пешеходката започва да пресича платното за движение. Вярно
е, че в един по-късен момент водачът не е имал видимост към пешеходката,
но в началния момент, когато е стартирал маневрата движение на заден ход,
същият е имал възможност да погледна страничното ляво огледало и да
забележи пешеходката в момента, когато тя е започнала пресичането.
Следвало е само да изчака пресичането на пешеходката и след това да
потегли назад, както би направил всеки опитен водач на МПС. Но за
съжаление водачът М.С. е бил на 21 години, нямал е достатъчно опит и е
прибързал и в резултат на тези негови действия се е стигнало до сблъсъка с
пешеходката. От друга страна ищцата признава, че преди да предприеме
пресичането е погледнала вдясно, за да се увери дали има автомобили по
еднопосочната улица. Не е погледнала обаче наляво, което е обяснимо, тъй
като вляво на улицата е имало паркоместа, на които автомобилите,
включително и този, управляван от М.С. са паркирани, т.е. преустановил е
движението си.
Безспорно е установено, че в близост на мястото, на което е станало
пресичането на пътното платно е нямало обозначена пешеходна пътека, нито
кръстовище. Довод в тази насока не се прави от ответното застрахователно
дружество.
Пострадалата пешеходка е трябвало да погледна не само вдясно по
5
посока на движещи се автомобили, но и вдясно ,което тя не е направила.
Причината, поради която ищцата е предприела пресичането е напълно
обяснима – пред тротоара, по който се е движела е имало кашони, които са
били струпани пред френската пекарна. За да преодолее това сериозно за
нейната възраст / на 70 години / препятствие не е могла да ги прескача, а е
решила просто да премине на другия тротоар.
При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата и е
определил степента на това съпричиняване, а именно: 60% за водача на лекия
автомобил и 40 % за пострадалата пешеходка. Извода на съда, че
пострадалата ищца има участие при настъпването на процесното ПТП в
размер на 40% изобщо не съответства на изяснената и описана по –горе
фактическа обстановка, при който е станал сблъсъка.
Основната причина за да настъпи сблъсъка е, че водачът не е изпълнил
задълженията си по чл.40,ал.1 и ал.2 от ЗДв.П и е предприел маневрата
„движение на заден ход“,без изобщо да се е убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да засегне други участници в движението. В
случая става въпрос за пешеходка, която не се е появила внезапно върху
пътното платно, тя се е движела с равномерен ход и е достигнала по средата
между двата тротоара. Водачът преди да предприема маневрата движение
назад е следвало да погледне и двете странични огледала, включително и
лявото странично огледало. Пешеходката преди да предприеме пресичане е
следвало да изчака и да погледне както вляво, така и вдясно, което не е
направила, тъй като там е имало паркоместа и автомобилите са били
паркирани . Независимо от това пешеходката е следвало да се огледа и вляво,
за да се убеди, че автомобилите са статични. Това тя не е направила и с това
е допринесла за настъпването на процесното ПТП, но въззивният съд
счита,че съпричиняването от страна на пострадалата е минимално и то е в
размер на 10 %. Степента на участие на водача на лекия автомобил, който
,при това е избягал от мястопроизшествието, без да прояви елементарна
съпричастност към съдбата на възрастната жена съдът определя на 90%.
По тези съображения ПАС приема ,че е налице съпричиняване по
смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД, но при степен на съпричиняване:90% за
виновния водач на лекия автомобил и 10 % за пострадалата пешеходка.
6
От заключението на приетата СМЕ, изготвена от вещото лице д-р Х.Е.
се установява, че при сблъсъка пострадалата е получила счупване –фрактура
на шийката на дясната бедрена кост. Наложила се е оперативна интервенция
с цел – тотална смяна на тазобедрената става. Ищцата А.Т. е била приета в
ортопедичното отделение на МБАЛ –Х. в деня на инцидента-06.08.2019 г.
Оперирана е на следващия ден – 7.08.2019 г., от която дата е представения
оперативен протокол № 453/ 07.08.2019 г. Това са документално
установените факти от медицинската документация, от която също се
констатира, че ищцата е била лекувана в болницата до 19.08.2019 г., на която
дата е изписана. След оперативната интервенция и поставянето на нова
изкуствена тазобедрена става в продължение на около 3 до 4 месеца
пострадалата не е могла да се обслужва сама, поради което й е била
необходима чужда помощ.
Конкретни показания относно състоянието на ищцата след операцията ,а
и по време на самата операция е депозирала св.Ч.Н.. За периода в болницата
от около 13 дни пострадалата е била неподвижна, не е могла да се обслужва
сама, поради което и св. Н. е ходила всеки ден в болницата, за да й сменя
дрехите, да е мие, да сменя подлогата и въобще да полага тези грижи, без
които пострадалата не е могла да продължи живота си. След това в
продължение на около месец в къщи се е придвижвала с проходилка, но пак
се е нуждаела от помощ на близък човек. След това е започнала да използва
патерици и едва след третия месец е могла да използва бастун, с който вече е
могла да излиза на улицата. Въпреки проведената рехабилитация продължава
да накуцва, върви много бавно и въобще след инцидента се е сринала както
физически, така и психически. Дълго време продължава да изпитва страх и е
сънувала катастрофи с камиони с коли и въобще не е преодоляла психически
ужаса от сблъсъка. Според обясненията на вещото лице д-р Х.Е., дадени в
съд.заседание пострадалата е минала през операция, рехабилитации, всички
възстановителни процедури и въобще добросъвестно се е отнесла към
лечебния процес. Доказателство за това е факта, че се е адаптирала към
новата изкуствена става и за съжаление това ще е нейната съдба от тук
нататък, тъй като вероятно ще се наложи след две до три години смяната с
нова. Оздравителният процес при този вид травми продължава около 5 до 6
шест месеца и при ищцата същият процес е протекъл в този именно срок.
Неоснователно в този смисъл е оплакването на ответника,че ищцата е имала
7
„ принос за по-бавното си възстановяване,тъй като не била спазвала
диетичния режим, лечебната физкултура и физиотерапия“. Първо: от
заключението на СМЕ, прието пред първата инстанция,без да бъде оспорено
се установява, че ищцата не се е възстановила по-бавно от нормалното и
изобщо не е подценила рехабилитацията си. Точно обратното, провела и
всички лечебни процедури. По всяка вероятност се касае до стандартно
оплакване, поддържано от застрахователя по тази категория дела, с
очакването съдът да пропусне и да не вземе предвид заключението на СМЕ.
От него става ясно, че се касае сериозно травматично увреждане – фрактура
на дясното бедро и принудителна смяна на тазобедрена става, която не е била
износена.
За период от три до четири месеца пострадалата е била неспособна да се
грижи за себе си сама, поради което се е наложило помощта на чужди хора.
При отчитане на тези факти въззивният съд намира ,че на пострадалата
ищца следва да се определи обезщетение за причинените болки и страдания в
общ размер от 40 000 лева. Налице е съпричиняване от страна на
пострадалата в размер на 10 % или от общия размер на обезщетението, което
съдът определя на 40 000 лева следва да се приспадне сумата от 4000 лева.
При това положение в полза на пострадалата ищца следва да се присъди
сумата от 36 000 лева, до който размер следва да се уважи иска по чл.432,ал.1
от КЗ- за присъждане на обезщетение за причинените неимуществени вреди.
Следва да се отмени решението в отхвърлителната му част, с която искът
е отхвърлен за разликата над 20 000 лева до 36 000 лева, до който размер
искът е доказан като основание и размер. Вместо това следва да се постанови
въззивно решение по същество, по силата на което ответника се осъди да
заплати към присъдената сума от 20 000 лева допълнително още 16 000 лева
или сума в общ размер на 36 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 06.08.2019 г. в град Х..
Следва да се потвърди решението в останалата обжалвана част, с която
искът по чл.432,ал.1 КЗ е отхвърлен за разликата над 36 000 лева до пълния
предявен размер на 40 000 лева.
8
На основание чл.78,ал.6 от ГПК ответника следва да бъде осъден да
заплати сумата от 960 лева, представляваща допълнителна ДТ, дължима
върху уважения размер на иска /16 000 лева/.
ПАС констатира, че неправилно в диспозитива на решението съдът е
присъдил адвокатско възнаграждение в размер на 1130 лева в полза на
ищцата А.Т.. Тя е страна, а не адвокат, поради което адвокатското
възнаграждение следва да се присъди на пълномощника й адвокат А.Е. М..
На основание чл.7,ал.2 т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г за минималните
размери на адв.възнаграждение с оглед защитения интерес следва в полза на
адвокат А.М. да се присъди сумата 1932 лева с вкл.ДДС за процесуално
представителство пред първата инстанция и сума в същия размер 1932 лева с
вкл.ДДС за въззивната инстанция.
Следва да се присъди сума в общ размер на 3 864 лева за осъщественото
безплатно процесуално представителство пред двете съдебни инстанции.
Ответника има право на разноски, съразмерно отхвърлената част от иска.
Той е защитавал материален интерес от 40 000 лева, до който размер е
предявен иска за обезщетение за неимуществени вреди. Постигнал е частичен
успех, като искът е отхвърлен за 4000 лева, а е уважен за сумата 36 000 лева.
В полза на ответника следва да се присъди сумата в размер на 125 лева,
представляваща съдебни разноски, съразмерно отхвърлената част от иска.
Следва да се отмени решението в частта му, с която ищцата А.Т. е
осъдена да заплати на ответника съдебни разноски в размер на 915 лева ,като
вместо това се присъди сумата от 125 лева, представляваща съдебни разноски
пред двете инстанции, съразмерно отхвърлената част от иска.
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260033 от 17.03.2021 г., постановено от
Хасковският окръжен съд по търг.дело № 236/2019 г, в частта му, с която
предявеният от АТ. СЛ. Т. ЕГН: ********** против Застрахователно
акционерно дружество Д.“ АД ЕИК *** е отхвърлен за разликата над 20 000
лева до 36 000 лева, като вместо това в тази част ПОСТАНОВЯВА:
9
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество Д.“АД ЕИК *** да
заплати АТ. СЛ. Т. с ЕГН:*** към присъдената сума в размер на 20 000 лева
допълнително още сумата 16 000 лева или сума в общ размер на 36 000 лева /
тридесет и шест хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение
за причинените на ищцата неимуществени вреди, болки и страдания, които е
изпитала от причиненото й травматично увреждане: счупване на шийката на
дясната бедрена кост, представляващо средна телесна повреда, причинена при
ПТП, настъпило на 06.08.2019 г. в град Х., на ул.“П.“ № 23,вината за което
има водача на лекия автомобил „Н. „ с рег.№ *** М.Р. С., ведно със
законната лихва върху присъдената главница в размер на 36 000 лева ,считано
от 29.11.2019 г. до окончателното й заплащане.
ОТМЕНЯ решението в частта му, с която съдът е осъдил ЗАД „Д. „АД
да заплати на ищцата АТ. СЛ. Т. сумата от 1130 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.“АД ЕИК *** да заплати в полза на адвокат А.Е. М.,
член на САК с личен№ *** сумата 3 864 лв,представляваща адвокатско
възнаграждение, дължимо на основание чл.38,ал.2 от ЗА - за осъществено
безплатно процесуално представителство на ищцата АТ. СЛ. Т. пред двете
съдебни инстанции.
ОТМЕНЯ решението в частта му, с която АТ. СЛ. Т. с ЕГН:
********** е осъдена да заплати на ответника ЗАД „Д.“АД сумата от 915
лева, представляваща съдебни разноски, направени от ответника пред
първата инстанция.
ОСЪЖДА АТ. СЛ. Т. ЕГН: ********** да заплати на ЗАД „Д.“АД ЕИК
*** сумата от 125 лева, представляваща съдебни разноски, направени от
ответника пред двете съдебни инстанции,съразмерно отхвърлената част от
иска.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество Д. „АД, ЕИК *** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Пловдивския апелативен
съд ЕИК /БУЛСТАТ/ *** сумата от 960 лева, представляваща допълнителна
ДТ, дължима върху уважения размер на иска по чл.432,ал.1 от КЗ за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
10
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11