№ 24
гр. гр.Несебър, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Н.Р.М.Б.
при участието на секретаря К.Ил.Л.
като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Административно наказателно дело
№ 20242150200053 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*******„ ЕООД, ЕИК *******, представлявано от
П.Т., против Наказателно постановление № 02-2300392 от 08.11.2023г. на Директор на
Дирекция „Инспекция по труда”- Бургас, с което за нарушение по чл. 303, ал. 3 от КТ,
на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ, на жалбоподателя е наложено
наказание „имуществена санкция” в размер на 2500 лв. В съдебно заседание от страна
на управителя на дружеството се изразява желание за провеждане на съкратено
съдебно производство, като се сочи единствено, че се желае намаляване на наложената
санкция. Бе извършено признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на
наказателното постановление, и се изрази съгласие да не се събират доказателства за
тези факти.
Процесуалният представител на ДИТ- гр.Бургас, в съдебно заседание изразява
становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на атакувания акт.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 22.08.2023г., около 15.50 часа, била извършена проверка от инспектори на
ДИТ- Бургас в обект- хотел и ресторант „А.“, находящ се в гр. О., ул. К., № 7,
стопанисван от дружеството- жалбоподател. На място установили лицето С.С.А., ЕГН
**********, което отсервирало и почиствало прибори. На същата била предоставена
1
справка, в която собственоръчно декларирала, че работи като сервитьор в ресторант
«А.»- гр. О., с работодател «*******» ЕООД, с дата на постъпване на работа-
21.08.2023 г., работно време от 14.00 ч. до 22.00 ч., уговорено трудово възнаграждение
35 лв. на ден, почивни дни- няма, почивки в работния ден- 30 минути, без сключен
писмен трудов или граждански договор. При извършената документална проверка, от
страна на работодателя не е представено разрешение по чл.303, ал.3 от КТ, към
22.08.2023 г., като след справка в Информационната система на ИА „ГИТ“, регистър за
издадените разрешителни по бл.303, ал.3 от Кодекса на труда, не са били установени
данни за подадено искане от жалбоподателя, съответно издавано разрешение за
приемане на работа на Станислава Атанасова към 22.08.2023 г. Въз основа на така
установеното бил съставен АУАН № 02-2300392/19.09.2023г. срещу жалбоподателя, за
нарушение на чл. 303, ал.3 КТ.
Съдът в контекста на правомощията си на съдебния контрол, след като провери
изцяло и служебно законосъобразността на акта за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с
обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност
видно от приложените заповеди.
От страна на жалбоподателя бе направено признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на наказателното постановление и се изрази съгласие да не се
събират доказателства за тези факти. В този смисъл съдът, на основание чл.63б, ал.3 от
ЗАНН, обяви, че при постановяване на решението ще ползва признанието без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното
постановление.
С оглед на така изложеното, в конкретния случай се касае за извършено
нарушение по чл. 303, ал. 3 от КТ, съгласно която разпоредба лицата от 16 до 18
години се приемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен
случай. От признатите от дружеството факти, описани в обстоятелствената част на
наказателното постановление, се установява, че към 22.08.2023 г. на работа е била
наета и престирала труд непълнолетната С.С.А., ЕГН **********, навършила 16-
годишна възраст, без от страна на дружеството- жалбоподател да е искано разрешение
от ИТ. С това се покрива фактическият състав на нарушението по чл. 303, ал. 3 от КТ.
За извършеното нарушение в чл. 414, ал. 1 от КТ се предвижда наказание
имуществена санкция в размер от 1500 лв. до 15 000 лв. По делото се представи
извадка от Информационна система на ИТ, от която е видно, че за периода от 2017 г. до
08.11.2023 г., за издавани на дружеството наказателни постановления, за които обаче
2
няма данни да са влезли в сила. Предвид на това и с оглед оказаното съдействие от
страна на дружеството, признавайки фактите, съдът намира, че са налице основания за
изменение на наложената санкция, като същата бъде намалена до предвидения в
нормата минимален размер.
При този изход на спора, с оглед изричното искане на наказващия орган за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че такова следва да
бъде присъдено в размер на 48 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърски районен
съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02-2300392 от 08.11.2023г. на
Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Бургас, с което за нарушение по чл. 303,
ал. 3 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ, на „*******„ ЕООД,
ЕИК *******, представлявано от П.Т., е наложено наказание „имуществена санкция”,
като НАМАЛЯВА размера на същото от 2500 лв. на 1500 лв.
ОСЪЖДА „*******„ ЕООД, ЕИК *******, представлявано от П.Т., да заплати
на Дирекция „Инспекция по труда”- Бургас, сумата от 48 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните, пред Административен съд- гр. Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
3