Р Е Ш Е Н И Е
№262/10.12.2019г. г.
Град Варна
Варненският окръжен съд
Наказателно
отделение
На десети
октомври
Две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНЧО САВОВ
РУМЯНА
ПЕТРОВА
Секретар Катя Апостолова
Прокурор Женя Енева
като разгледа докладваното от съдия
Даскалова
ВНОХД № 915 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Предмет на въззивното производство е
присъда № 10, постановена на 08.05.2019 г. по НОХД № 365/2018 год. по
описа на ДРС – ІI-ри наказателен състав, с която
подс. П.В.В. е признат за виновен в това, че на 15.11.2016 г. в гр. Девня, обл. Варна, пред III - ти състав на Районен
съд – Девня, в публично заседание по НОХД № 309/2016 г. по описа на РС – Девня,
като свидетел устно и съзнателно потвърдил неистина - че на 12.10.2016 г. не я.к.я., а той е управлявал лек автомобил „Сеат Ароса“ с рег. № В 1981
ВВ, като на основание чл. 290 ал. 1 вр. чл. 54 от НК му е било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца, отложено с изпитателен срок от
три години, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата подсъдимия И.Д.Д. е признат за
виновен в това, че на 15.11.2016 г. в
гр. Девня, обл. Варна, пред III - ти състав на Районен съд – Девня, в публично
заседание по НОХД № 309/2016 г. по описа на РС – Девня, като свидетел устно и
съзнателно потвърдил неистина - че на 12.10.2016 г. не я.к.я., а той е управлявал лек автомобил „Сеат Ароса“ с рег. № В 1981
ВВ, като на основание чл. 290 ал. 1 вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца, отложено с изпитателен срок от
три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Със същата
присъда подсъдимия
И.Т.Б. е бил признат за виновен в това, че на
15.11.2016 г. в гр. Девня, обл. Варна, пред III - ти състав на Районен съд –
Девня, в публично заседание по НОХД № 309/2016 г. по описа на РС – Девня, като
свидетел устно и съзнателно потвърдил неистина - че на 12.10.2016 г. не я.к.я., а той е управлявал лек автомобил „Сеат Ароса“ с рег. № В 1981
ВВ, като и на основание чл. 290 ал. 1 вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца, отложено с изпитателен срок от
три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Недоволен от присъдата е останал
адв.Б., защитник на подсъдимите И.Д. и И.Б., който я е обжалвал в срок. Във въззивната жалба се сочи, че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото на първата
инстанция за ново разглеждане или отмяна на присъдата и постановяване на нова,
с която подсъдимите Д. и Б. бъдат признати за невинни.
Недоволен от присъдата е останал и
подс.П.В., който чрез защитника си адв.Д. я е обжалвал в срок. Във въззивната жалба се сочи, че присъдата е неправилна и се иска нейната
отмяна и постановяване на нова, с която подс.В. бъде признат за невинен
Недоволен от присъдата е останал и
прокурор от ДРП, който я е протестирал в срок. Във въззивния протест се
сочи, че присъдата, в частта относно признаването за виновни на подс.И.Д. и И.Б.
е неправилна, а по отношение на тримата подсъдими – определените наказания са
явно несправедливи. Иска се изменение на присъдата, като бъде приложен закон за
същото престъпление и подсъдимите Д. и Б. бъдат признати за виновни по
повдигнатите им обвинения в първата инстанция. Иска се също и увеличаване
размера на наложените наказания.
В съдебно заседание представителят
на въззивната прокуратура поддържа протеста на изложените в него
основания, като счита че присъдата следва да бъде отменена в частта, в която са
признати и подсъдимите И.Д. и И.Б. за виновни по начина по който е изписано в
присъдата, и да бъдат признати за виновни за това, че на 15.11.2016 г., в гр
Девня, обв.Варна, пред III състав на РС-Девня, по НОХД № 309/2016 г. по описа
на същия съд, като свидетел устно и съзнателно, всеки от тях е потвърдил
неистина, че на 12.10. не Я.Я., а П.В. е управлявала л.а.“Сеат“ с рег. № В 1989
ВВ - престъпление по чл.290 ал.1 от НК. Счита, че са събрани безспорни и
категорични док-ва, че двамата са извършили престъпленията, за които им е
повдигнато обвинението, а не това, за което са признати за виновни. Моли да
бъдат наложени нови наказания, които да са в по-висок размер от тези наложени
от РС-Девня.
В съдебно заседание адв.Б. изразява
становище, че протеста е неоснователен. Счита, че вярно е отразено в протеста,
че двамата подсъдими са осъдени неправилно, т.к. те са осъдени за нещо в което
те не са били обвинени и никога не са извършвали, т.е. според него липсва
присъда. Според адв.Б. в случая не сме изправени пред тази категоричната
забрана на чл.335, ал.3 от НПК и има основание отново делото да бъде върнато.
Молбата на защитника е ако не се възприеме нази му теза, И.Д. и И.Б. да бъдат
оправдани.
Адв. Т., защитник на подс.Д. и Б.
отправя искане да се отмени присъдата и да се върне делото на първа
инстанция, въпреки разпоредбата на чл.335 ал.3 НПК. Твърди, че сме изправени
пред един опорочен акт, като диспозитива на този акт противоречи на обв. Акт,
на обвинението което е описано в него, а отделно от това диспозитива
противоречи на мотивите.
Адв.Д., защитник на подс.В. изразява
становище, че вината на подсъдимия не е доказана по никакъв начин, поради което
моли присъдата да бъде отменена по отношение на този подсъдим и да бъде
постановена друга, с която да бъде оправдан по обвинението, по което той е бил
осъден.
В последната си дума всеки от
подсъдимите моли да бъде оправдан.
Съдът, след преценка на
доводите, изложени в жалбата, позицията на страните, както и на събраните по
делото доказателства и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на постановеният акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК
намира за установено следното:
В ДРС е бил внесен обвинителен акт
от ДРП, по който е било образувано НОХД № 309/2016 г. Същото е приключило с
постановяване на присъда № 56/15.11.2016 г., с която съдът е признал я.к.я. за
виновен по обвинението по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК за това, че на
12.10.2016 г. в гр.Вълчи дол е управлявал МПС - л.а."Сеат" модел
„Ароса" с per № В 1981 ВВ без съответно свидетелство за управление на МПС
в едногодишния срок от наказването му по административен ред с НП на Началника
на РУ на МВР - Девня, влязло в сила на 06.10.2016 г, като на основание чл.78а
от НК е освободил я.к.я. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „Глоба" в размер на 1 000 лева. Присъдата е била
потвърдена с Решение № 11/27.01.2017 г. на ВОС по ВНОХД №1526/2016 г.
Подсъдимият П.В. бил свидетел по
НОХД № 309/2016 г. на ДРС и в това си качество дал показания, като бил разпитан
в открито съдебно заседание на 15.11.2016 г. Преди разпита бил запознат с
наказателната отговорност за лъжесвидетелстване по чл.290 от НК и обещал да
говори истината , след което заявил пред съда : „ отидохме до магазина, където
работи Веселина и слязохме. Аз -от шофьорското място, а Янко от
пасажерското"., на въпросите на прокурора отговорил „Аз шофирах автомобила
преди извършването на проверката на полицаите“.
Подсъдимият И.Д.Д. също бил свидетел
по НОХД № 309/2016 г. на ДРС и в това си качество дал показания, като бил
разпитан в открито съдебно заседание на 15.11.2016 г. Преди разпита бил
запознат с наказателната отговорност за лъжесвидетелстване по чл.290 от НК и
обещал да говори истината , след което заявил пред съда „П. и Янко бяха от
другата страна на язовира. Дойдоха с на Весито автомобила - „ Сеат ,
червен. П. го управляваше .... Те караха пред нас, ние след тях и това беше. На
20 метра разстояние от нас. П. управляваше през цялото време докато стигнем до
магазина ми ... От язовира до магазина никой не е спирал“. На въпросите на
прокурора отговорил „ От язовира до спирането на автомобила пред магазина
колата беше управлявана от П.“.
И подсъдимият И.Т.Б. имал качеството
на свидетел по НОХД № 309/2016 г. на ДРС и в това си качество дал показания,
като бил разпитан в открито съдебно заседание на 15.11.2016 г. Преди разпита
бил запознат с наказателната отговорност за лъжесвидетелстване по чл.290 от НК
и обещал да говори истината , след което заявил пред съда „Дойдоха с автомобила
на Я.. Караше П........... П. управляваше автомобила, а аз карах след тях .... П.
Г. си управлява до магазина". На въпросите на прокурора отговорил „ Видях
спирането на П., че спира пред магазина“.
Тази фактическа обстановка е
правилно установена от първоинстанционния съд, като същата се установява от
протокола от съдебно заседание по НОХД № 309/2016 г. на ДРС от 15.11.2016
г., както и от показанията на свидетелите С Д. Д., Р. К. И. и К. М. Г.в,
обясненията на подсъдимите П.В.В., И.Т.Б. и И.Д.Д. и от писмените материали по
делото.
Аргументирано първоинстанционният
съд е дал вяра на показанията на свидетелите С. Д. Д., Р. К. И. и К. М. .
в частта относно техните възприятия за лицето, управлявало л.а."Сеат"
модел „Ароса" на 12.10.2016 г., а именно свидетеля я.к.я., като обективни
и непротиворечиви. Не е убягнало от вниманието на съда, че в показанията на
тази група свидетели са налични празноти и противоречия, което според същия съд
се дължи на изминалия значителен период от време между датата на възприемане на
интересуващите производството факти и обстоятелства от страна на полицейските
служители -12.10.2016 г., и датата на депозиране на показанията им пред съда -
15.02.2019 г., както и с оглед спецификата на работата на полицейските
служители, поради което е естествено, да не са в състояние да възпроизведат в
детайли конкретно възприетите от тях факти и обстоятелства.
Настоящата инстанция напълно споделя
съображенията на първостепенния съд, че показанията на свидетеля Д.
кореспондират с показанията на свидетеля П. В., поради което и са кредитирани
по отношение на обстоятелството, че свидетеля Я. Я. се е намирал в процесния
автомобил при паркирането му на паркинга пред магазина във Вълчи дол и кое лице
е излязло от шофьорското място. Показанията на свидетеля Д. Д. съдът също
правилно е преценил като добросъвестни.
В показанията си свид.Янко Янчев
твърди, че подс.В. е управлявал л. а. "Сеат" модел „Ароса“ и че
полицаите са дошли на паркинга пред магазина в гр. Вълчи дол след около 10
минути. За първото обстоятелство, а именно че на 12.10.2016 г. в гр.Вълчи дол
свидетелят Янчев е управлявал МПС -л.а."Сеат" модел „Ароса" с
per № В 1981 ВВ без свидетелство за управление на МПС, е налице установяване с
влязла в сила присъда. Установяването на конкретен факт имало ли е извършено
деяние и кой е неговият автор не може да бъде променяно след влизане в сила на
съдебните актове, тъй като целият спорен предмет вече е непререшим.
Правилно
първостепенният съд е оценил обясненията на тримата подсъдими като израз на
защитните им позиции.
Първоинстанционният съд не е дал
вяра на изложеното от подсъдимите Д. и Б., че в хода на процеса по НОХД №
309/2016г. на ДРС са изложили своето убеждение, че подс. В. е управлявал
л.а."Сеат" модел ,Ароса" на 12.10.2016г., поради което не са
действали умишлено. Както правилно е посочил ДРС, за подсъдимите, като
свидетели по НОХД № 309/2016г, на ДРС е съществувало задължение да предадат на
съда само и единствено това, което те са възприели от обективната
действителност и то именно така както те са го възприели чрез своите усещания
-слухови, зрителни и други, или показанията им ще бъдат неистински, доколкото
те са изложили пред състава на съда по НОХД № 309/2016г. на ДРС не само това,
което се е отразило от материалния свят в съзнанието им и както то се е
отразило относно положението на свидетеля Янчев и подс.В. при срещата с тях на
язовира спрямо л.а."Сеат" модел „Ароса", а и са изложили пред
съда, че подс. П.В. е управлявал л.а. на 12.10.2016 г. Т.е. в показанията си
като свидетели по НОХД № 309/2016г. на ДРС те са съобщили пред съда неистинни
факти, които всъщност не са възприели.
Първоинстанционният
съд след внимателен анализ на събраните доказателства е постановил присъдата
си, като е признал подсъдимите за виновни в извършването на престъпление по
чл.290, ал.1 от НК. Изводът е правилен, обоснован, кореспондира с доказателствата
по делото и се споделя от настоящия съдебен състав.
В конкретния
случай по отношение на основните факти, включени в предмета на доказване са
събрани достатъчно доказателства, които са и еднопосочни. Безспорно е
установено, че всеки едишн от подсъдимите на инкриминираната дата - 15.11.2016 г. в гр. Девня, обл. Варна, пред III -
ти състав на Районен съд – Девня, в публично заседание по НОХД № 309/2016 г. по
описа на РС – Девня, като свидетел устно и съзнателно потвърдил неистина - че
на 12.10.2016 г. не я.к.я., а
П.В.В. управлявал лек автомобил
„Сеат Ароса“ с рег. № В 1981 ВВ.
Настоящият
съдебен състав намира за нужно да отбележи, че по делото са събрани необходимия
брой и в достатъчно пълна степен доказателства, които да разкрият в пълнота
фактическата обстановка по делото и от преценката, на които се стига до извода
за осъществен състав на престъпление по чл.290, ал.1 от НК от страна на тримата
подсъдими.
Относно
наложените на подсъдимите наказания:
Въззивната
инстанция счита, че така определените наказания за деянията на подсъдимите
от страна на първоинстанционния съд не са справедливи. Съдът, на основание чл.36 НК , след като прецени
степента на обществена опасност на подсъдимите и тази на конкретните им деяния,
подбудите за извършване на деянието и като взе предвид смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства от значение за определяне на размера
на наказанията на подсъдимите установи следното:
В
настоящият случай при определяне на наказанията на всеки един от подсъдимите
следва да бъде да отдадено
необходимото значение на установеното по делото обстоятелство, от значение за
отговорността им, което по своята характеристика е "изключително" по
смисъла на чл.55, ал.1 НК - това, че приключването на делото е извън рамките на
разумните срокове – досъдебното производство № 2101/2017 г. е
образувано на 05.07.2017 г., обвинителният акт е внесен в съда на 18.12.2017 г., а
атакуваната присъда е постановена на 08.05.2019 г., т.е. повече от три години след извършване на деянията. Делото не
може да бъде причислено кам категорията сложни от фактическа и правна страна,
така че този продължителен престой на съдебна фаза не може да бъде оправдан.
Постоянна е съдебната
практика на ВКС по чл.22, ал.1 от НПК, която е съобразена и с практиката на
ЕСПЧ по чл.6 от ЕКЗПЧОС, че нарушаването на принципа за разглеждане на делото в
разумен срок е основание подсъдимият да се ползва от правото на изключително
смекчаващо отговорността му обстоятелство при индивидуализацията на наказанията
му. Продължителността на наказателното производство не може да се свърже с
виновно поведение от страна на нито един от подсъдимите.
Съдът,
като съобрази изложеното, както и :
- смекчаващи
отговорността обстоятелства- полагането на труд и чистото съдебно минало;
- отегчаващи
отговорността обстоятелства – високата обществена опасност на деянията прие, че
следва да определи, на основание чл.55, ал.1, т.2, б.“б“, пр.1 от НК на всеки
един от тримата подсъдими наказание пробация, изразяваща се в двете
задължителни пробационни мерки – по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 за срок от една
година.
Така
определения размер на наказанието за всеки един от подсъдимите, съдът счита за
справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната
укоримост на престъплението извършено от всеки един от тях и подходящ да
повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави
от тяхна страна. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще
въздейства предупредително върху тях, а освен това ще въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
При изписване на диспозитива на
присъдата съдът е допуснал неправилно посочване на деянието, като по отношение
на :
- подс. подсъдимия И.Д.Д. е посочил,
че „на 15.11.2016 г. в гр. Девня, обл.
Варна, пред III - ти състав на Районен съд – Девня, в публично заседание по
НОХД № 309/2016 г. по описа на РС – Девня, като свидетел устно и съзнателно
потвърдил неистина - че на 12.10.2016 г. не я.к.я., а той е управлявал
лек автомобил „Сеат Ароса“ с рег. № В 1981 ВВ“, вместо да опише деянието, така
както е предявено обвинението, а именно, че на 15.11.2016 г. в гр. Девня, обл.
Варна, пред III - ти състав на Районен съд – Девня, в публично заседание по
НОХД № 309/2016 г. по описа на РС – Девня, като свидетел устно и съзнателно
потвърдил неистина - че на 12.10.2016 г. не я.к.я., а П.В.В. управлявал
лек автомобил „Сеат Ароса“ с рег. № В 1981 ВВ и .
- подс. И.Т.Б. – „че на 15.11.2016 г. в гр. Девня, обл. Варна, пред III
- ти състав на Районен съд – Девня, в публично заседание по НОХД № 309/2016 г.
по описа на РС – Девня, като свидетел устно и съзнателно потвърдил неистина -
че на 12.10.2016 г. не я.к.я., а
той е управлявал лек автомобил „Сеат
Ароса“ с рег. № В 1981 ВВ, “, вместо да опише деянието, така както е предявено
обвинението, а именно, че на 15.11.2016 г. в гр. Девня, обл. Варна, пред III -
ти състав на Районен съд – Девня, в публично заседание по НОХД № 309/2016 г. по
описа на РС – Девня, като свидетел устно и съзнателно потвърдил неистина - че
на 12.10.2016 г. не я.к.я., а П.В.В.
управлявал лек автомобил „Сеат Ароса“
с рег. № В 1981 ВВ.
Това нарушение
може да бъде отстранено от настоящата инстанция чрез изменяване на присъдата,
като на основание чл.337, ал.1, т.2 от НПК се приложи закон за същото наказуемо
престъпление и подсъдимите Б. и Д. бъдат признати за виновни по повдигнатото им
обвинение, в какъвто смисъл са мотивите на първоинстанционния съд.
По отношение на
подс.В. присъдата не страда от посочения порок.
По
изложените съображения съставът на Окръжния съд, като въззивна инстанция
приема, че са налице основания за изменение на присъдата по отношение
подсъдимите Б. и Д..
По отношение
и на тримата подсъдими присъдата следва да бъде изменена по отношение
наложеното им наказание в посочения по-горе смисъл.
Водим от
горното и на основание чл.334, т.3, вр. чл.337, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА присъда № 10,
постановена на 08.05.2019 г. по НОХД № 365/2018 год. по описа на ДРС – ІI-ри наказателен
състав, в частта й , в която:
- подсъдимия И.Д.Д. е бил
признат за виновен за това, че на
15.11.2016 г. в гр. Девня, обл. Варна, пред III - ти състав на Районен съд –
Девня, в публично заседание по НОХД № 309/2016 г. по описа на РС – Девня, като
свидетел устно и съзнателно потвърдил неистина - че на 12.10.2016 г. не я.к.я., а той е управлявал лек автомобил „Сеат Ароса“ с рег. № В 1981
ВВ“,
КАТО ПРИЛАГА
ЗАКОН ЗА СЪЩОТО НАКАЗУЕМО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, А ИМЕННО :
ПРИЗНАВА подсъдимия И.Д.Д., за
виновен за това, че на 15.11.2016 г. в
гр. Девня, обл. Варна, пред III - ти състав на Районен съд – Девня, в публично
заседание по НОХД № 309/2016 г. по описа на РС – Девня, като свидетел устно и
съзнателно потвърдил неистина - че на 12.10.2016 г. не я.к.я., а П.В.В. управлявал лек автомобил „Сеат Ароса“ с рег. № В 1981
ВВ, като му налага на основание чл.290,
ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.2,
б.“б“, пр.1 от НК наказание пробация чрез пробационните
мерки:
- по
чл.42а, ал.2, т.1 от НК - задължителна
регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване на подсъдимия пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти
седмично за срок от една година и
- по
чл.42, ал.2, т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от една година,
- подс. И.Т.Б. е бил признат за
виновен за това, че на 15.11.2016 г. в
гр. Девня, обл. Варна, пред III - ти състав на Районен съд – Девня, в публично
заседание по НОХД № 309/2016 г. по описа на РС – Девня, като свидетел устно и
съзнателно потвърдил неистина - че на 12.10.2016 г. не я.к.я., а той е управлявал лек автомобил „Сеат Ароса“ с рег. № В 1981
ВВ,
КАТО ПРИЛАГА
ЗАКОН ЗА СЪЩОТО НАКАЗУЕМО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, А ИМЕННО :
ПРИЗНАВА подсъдимия И.Т.Б. за виновен за това, че на 15.11.2016 г. в гр. Девня, обл. Варна,
пред III - ти състав на Районен съд – Девня, в публично заседание по НОХД №
309/2016 г. по описа на РС – Девня, като свидетел устно и съзнателно потвърдил
неистина - че на 12.10.2016 г. не
я.к.я., а П.В.В. управлявал лек
автомобил „Сеат Ароса“ с рег. № В 1981 ВВ, като му налага на основание чл.290, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.2, б.“б“, пр.1 от НК наказание пробация чрез пробационните мерки:
- по
чл.42а, ал.2, т.1 от НК - задължителна
регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване на подсъдимия пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти
седмично за срок от една година и
- по
чл.42, ал.2, т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от една година.
ИЗМЕНЯВА присъда № 10,
постановена на 08.05.2019 г. по НОХД № 365/2018 год. по описа на ДРС – ІI-ри наказателен
състав и по отношение подс.. П.В.В.,
като НАМАЛЯВА наложеното му наказание и му налага на основание чл.290, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.2, б.“б“, пр.1 от НК наказание пробация чрез пробационните мерки:
- по
чл.42а, ал.2, т.1 от НК - задължителна
регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване на подсъдимия пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от една година и
- по
чл.42, ал.2, т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от една година.
Решението е
окончателно.
На основание
чл.340 от НПК да се
съобщи на страните, че решението
е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.