РЕШЕНИЕ
№ 11293
гр. София, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20221110115688 по описа за 2022 година
искове с пр.осн. чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК, във
вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът - „........., моли да се признае за установено, по отношение на ответника/ите, че
дължи/ат при условията на разделност (1/2 + 1/2):
- 918,05 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода от м.12.2018г. до 30.04.2019г.;
- 103,89 лева – мораторна лихва за периода от 15.02.2019г. до 10.05.2021г.,
ведно със законната лихва от 09.07.2021г. - датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.
Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач на ищеца - ......, не се ангажира със становище.
Ответникът – В. Т. А., оспорва иска (бланкетно възражение в заповедното производство).
Ответникът – В. М. П., признава иска, но моли за приложение на нормата на чл. 78, ал. 2 от
ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:
от фактическа и правна страна:
Ищецът ангажира доказателства относно претенцията си – НА от 2019г.
1
Приложението на чл. 78, ал. 2 от ГПК предполага следния фактически състав (О. на ВКС, III
г.о. № 60228 от 04.06.2021г. по ч.гр.д. № 1916 по описа за 2021г.):
- признание на иска (възраженията по заповедните производства имат функцията и на
отговори, с които се оспорва претенцията - т. 11а от ТР по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС: В производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК е
допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на длъжника по чл. 414, ал. 1
ГПК оспорвания за вземането на кредитора, дори ответникът да не е подал отговор на
исковата молба или да не е направил подобно възражение в срока за отговор);
- липса на забава (вторият ответник е признал и претенцията за мораторна лихва); и
- плащане в първия възможен момент (такова не е налице).
С други думи ответниците са дали повод за предявяването на иска, който е депозиран на
25.03.2022г., а сумата от 1 021,94 лева е заплатена едва на 12.09.2022г.
На основание чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, доколкото друго не е посочено, престацията покрива:
1 021,94 лева - 103,89 лева (лихва) = 918,05 лева. Толкова е и самата главница. Разноските се
определят от съда (т. 12 от ТР по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС). Те, до момента на
влизане в сила на решението по това производство, не са възникнало вземане, за да се
приложи посоченото в ал. 2 от чл. 76. Отговорността за разноски може да се осъществи само
по висящия процес, но не и с отделен иск (например: Р. № 67 от 03.04.2014г. по гр.д. №
2944/2013г. IV г.о. на ВКС; Р. № 414 от 27.07.2009г. по гр.д. № 1049/2008г. на V го. На ВКС;
Р. № 54 от 17.02.2016г. по гр.д. № 5091/2015г. на IV г.о. на ВКС).
Съобразно изложеното, не се дължи главница и мораторна лихва. Ищецът не претендира
разноски и законна лихва (а те, както бе посочено, са процесулана последици от
основателността на претенцията към момента на предявяването ѝ - Определение № 635 от
06.10.2009г. по ч.т.д. № 564/2009г., ІІ т.о. на ВКС).
по разноските
На третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е
причинило със своите процесуални действия (чл. 78, ал. 10 от ГПК).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „........., ЕИК ........, представлявано от ......., със седалище и адрес
на управление гр. София, ..........., e-mail: ...., срещу В. Т. А., ЕГН **********, с. .............,
чрез настройка си законен представител Р. В.ива П., ЕГН **********, и В. М. П., ЕГН
**********, с. .........., иск с пр.осн. чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415
от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, да се признае за установено по отношение на
ответниците, че дължат при условията на разделност:
2
- сумата от 918,05 (деветстотин и осемнадесет лева и пет стотинки) лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.12.2018г.
до 30.04.2019г.; и
- сумата от 103,89 (сто и три лева и осемдесет и девет стотинки) лева – мораторна лихва
за периода от 15.02.2019г. до 10.05.2021г.,
поради ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца - ......, ЕИК ..........,
със седалище и адрес на управление гр. ..........., e-mail: ........
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3