№ 393
гр. София, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мария Митева
Членове:Татяна Грозданова
Вера Чочкова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
в присъствието на прокурора Павел Ем. Панов
като разгледа докладваното от Татяна Грозданова Наказателно дело за
възобновяване № 20241000601057 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 424, ал.1, вр. с чл. 422, ал.1, т. 5 от
НПК и е образувано по искане на осъдения А. Е. С. чрез упълномощения му
защитник – адв. К. Х., за възобновяване на ВНОХД № 687/2023 година на ОС
Кюстендил.
В искането се сочи наличието на касационните основания по чл. 348, ал.
1, т. 1 и т. 2 НПК.
Претендира се, че материалният закон е нарушен, тъй като деянието на
А. С. неправилно е квалифицирано като престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК,
вместо по чл. 354а, ал. 5 НК – маловажен случай на държане на високорисково
наркотично вещество. В подкрепа на това касационно основание се излагат
подробни съображения, включително и теоретични, касателно кога е налице
хипотезата на чл. 93, т. 9 НК и се цитират многобройни решения на ВКС, в
1
които е прието, че случаят на държане на наркотици е маловажен.
Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК се обосновава с
твърдения за допуснати на досъдебната и съдебната фаза съществени
процесуални нарушения. Претърсването и изземването на предмета на
престъплението било извършено в нарушение на чл. 162 НПК, тъй като било
осъществено без поемни лица. В подкрепа на това оплакване се предлага
собствен анализ на показанията на разпитани по делото свидетели (Б., В.) и
след цитат на частта от мотивите на въззивния съд, в които се съдържат
съображенията на съда защо случаят на С. не е маловажен, е направен извод,
че се касае за незаконосъобразна практика на окръжния и районния съд в
Кюстендил, която била в противоречие със задължителна практика на ВКС.
Като такава се посочени две решения на различни състави на ВКС. Поддържа
се тезата, че след като при претърсването и изземването не са присъствали
поемни лица, действието по разследване било опорочено и съставеният за
това протокол следвало да бъде изключен от доказателствената съвкупност, а
като последица от това - предметът на престъплението – инкриминираното
наркотично вещество, не било приобщено към доказателствената съвкупност
по предвидения за това ред.
Следващото нарушение на процесуалните правила било допуснато в
съдебната фаза на наказателното производство, тъй като преди разпита на
подсъдимия С. съдът не му разяснил процесуалните му права. Така бил
нарушен чл. 15 НПК.
Към САС е отправено е искане на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК да
отмени решение № 21/13.02.2024 година на Окръжен съд – Кюстендил, да
признае А. С. за невинен и да му наложи административно наказание глоба на
основание чл. 354а, ал. 5 НК.
В съдебно заседание осъденият С. се явява лично и със защитника си,
който поддържа искането за отмяна на въззивното решение по реда на
възобновяването и в условията на алтернативност моли САС да отмени
атакуваната присъда и в рамките на установените фактически положения да
оправдае С. или да го признае за невинен и да му наложи административно
наказание.
В лична защита осъденият С. моли да бъде оправдан.
Прокурорът от САП дава становище за липса на основания за
2
възобновяване на наказателното производство. Сочи, че законосъобразността
на извършеното претърсване и изземване и съставеният за него протокол като
доказателствено средство са обсъдени от първия съд, а осъществяването на
изпълнителното деяние е обективирано и с други доказателства. Фактите по
делото правилно са субсумирани към престъпния състав, за който С. е осъден,
поради което няма нарушение на материалния закон. Моли искането да бъде
оставено без уважение.
В последната си дума осъденият С. иска да бъде оправдан.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като провери данните по делото,
съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията
си, намери следното:
С присъда № 34/02.11.2023 година по НОХД № 1110/2023 година по
описа на РС Кюстендил, разгледано по реда на глава ХХІV НПК „Бързо
производство“, А. Е. С. бил признат за виновен в това, че на 06.10.2023 година
в с. ***, обл. ***, на ул. „***“ пред дом № 2, в паркиран лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А4“ с рег. № ********, без надлежно разрешително съгласно
ЗКНВП държал високорисково наркотично вещество коноп (марихуана) с нето
тегло 4,84 грама със съдържание на активния наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол 24,4% на стойност 96,80 лв. и на основание
чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК му наложил наказание
лишаване от свобода за срок от три месеца, условно, с изпитателен срок по чл.
66, ал. 1 НК от три години и не наложил кумулативно предвиденото наказание
глоба.
С присъдата съдът се произнесъл по веществените доказателства, които
разпоредил да се отнемат в полза на държавата и унищожат, както и по
разноските по делото, които възложил на подсъдимия С..
По жалба на защитника на подсъдимия С. присъдата била проверена от
ОС Кюстендил и потвърдена с решение № 21/13.02.2024 година по ВНОХД №
687/2023 година.
Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално
допустимо. Подадено е от лице, попадащо в кръга на субектите по чл. 420, ал.
2 от НПК, срещу влязъл в сила непроверен по касационен ред съдебен акт от
3
визираните по чл. 419, ал. 1 НПК и
в срока по чл. 421, ал. 3 НПК.
Разгледано по същество то е НЕОСНОВАТЕЛНО, по следните
съображения:
Производството по реда на глава ХХХIII НПК е извънреден способ за
проверка на влезли в сила съдебни актове, който държи сметка за техния
стабилитет. Съобразно чл. 426, вр. чл. 351, ал. 1 НПК в сезиращия процесуален
документ следва да се посочат конкретни данни в подкрепа на заявените
касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК, защото в производството по
възобновяване апелативният съд не извършва служебна проверка на влезлия в
сила съдебен акт, не може да установява нови фактически положения и е съд
по правото, а не по фактите.
По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК:
Формулираните от искателя доводи в подкрепа на заявеното касационно
основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК следва да бъдат разгледани приоритетно,
тъй като ако такива са налице, не би могло да се обсъжда неправилно
приложение на материалния закон.
САС не констатира наличието на съществени нарушения на
процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК.
Съдържанието на искането за възобновяване е дословно повторение на
доводите в допълнителните писмени изложения по чл. 320, ал. 4 НПК към
въззивната жалба и аргументите на жалбоподателя, които е изложил в съдебни
прения пред окръжния съд. Въззивната инстанция стриктно е спазила чл. 339,
ал. 2 НПК и е отговорила обстойно и убедително в решението защо не
приема доводите на жалбоподателя касателно претендираните процесуална
невалидност на протокола за претърсване и изземване и нарушение по чл.
162, ал. 1 НПК по повод (не)участието на поемните лица. Обстоятелството, че
защитникът на осъдения С. е останал неудовлетворен от аргументите на съда,
с които са отхвърлени като неоснователни съображенията му, не е основание
за ревизия на въззивния акт по реда на възобновяването. Предложеният
наново от защитника на осъдения С. пред САС собствен анализ на
доказателствените източници е оплакване за необоснованост на съдебното
решение, която не е самостоятелно касационно основание, освен ако не се
дължи на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
4
свързани с допускането, събирането и оценката на доказателствата и
доказателствените средства от решаващите съдилища, които да поставят под
съмнение законосъобразността на постановените съдебни актове. В искането
за възобновяване нито се твърди, нито са изложени някакви други данни, от
които да бъде направен извод, че въззивният съд не е спазил процесуалните
правила по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК при формиране на вътрешното
си убеждение, а настоящият състав на САС не намери процесуални нарушения
от категорията на абсолютните по чл. 348, ал. 3, т. 2-4 НПК, за които
единствено е оправомощен да следи служебно.
Не отговаря на действителното положение по делото твърдението в
сезиращия документ, че първоинстанционният съд е нарушил чл. 15, ал. 3
НПК, тъй като не е разяснил на осъдения С. какви са процесуалните му права
преди да пристъпи към неговия разпит. Това се установява от протокола за
съдебното заседание – л. 20, който съобразно чл. 131 НПК е доказателствено
средство за извършване на съответните действия, за реда, по който с
извършени и за събраните доказателства. Процесуалният закон не предвижда
задължително повторно разясняване на процесуалните права на подсъдимото
лице непосредствено преди неговия разпит, след като те вече са разяснени
преди даване ход на съдебното следствие.
По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НК:
САС не констатира неправилно приложение на материалния закон.
Установените по делото факти съответстват на престъплението по чл. 354а, ал.
3 НК. Въззивната инстанция обстойно се е аргументирала по повод доводите
на защитника защо деянието на искателя С. не е маловажен случай на
държане на високорисково наркотично вещество. Изложила е и подробни
съображения защо цитираните и сега в искането за възобновяване решения на
различни състави на ВКС, са неотносими към установената от него
фактическа обстановка. Следва да се посочи, че решенията на отделни
съставни на ВКС не са задължителна за долните инстанции съдебна практика,
както се твърди в искането. Такава са единствено тълкувателните решения на
ВКС, каквото по въпроса кои случаи на държане на високорискови
наркотични вещества са маловажни, няма и дали случаят е маловажен се
определя от конкретната фактология по делото.
При установената фактическа обстановка е невъзможно САС да
5
упражни правомощието си по чл. 425, ал. 1, т. 2 НПК и да оправдае искателя
С. в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда, каквото
е първото искане на молителя. Още по-невъзможно е да бъде удовлетворено
второто искане – САС да упражни правомощието си по чл. 425, ал. 1, т. 3
НПК. С. не може да бъде признат за невинен и да му бъде наложено
административно наказание, защото не съществува хипотеза, при която
държането без разрешение на високорисково наркотично вещество да е
административно нарушение (справка чл. 100а-чл. 109 ЗКНВП), а глобата,
предвидена за деяние, което е съставомерно по чл. 354а, ал. 5 НК, не е
административно наказание, а наказание по чл. 37, ал. 1, т. 4 НК
С оглед изложеното, Софийският апелативен съд, наказателно
отделение, осми състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Е. С. за
възобновяване на ВНОХД № 687/2023 година на ОС Кюстендил.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6