Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
градски съд съд, І г.о, 5 състав, в публично
съдебно заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и
секретар Н.Първанова, като разгледа докладваното от
председателя гражданско дело № 6745 по описа за 2018
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявeни са от С.М.З. против „З.
„Б.и.“ АД кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.226,
ал.1 от КЗ/ отм./.
Ищецът твърди, че пострадал на 08.05.2015 г. при
пътно-транспортно произшествие, настъпило по вина на И.И.Б. - водач на л.а „Мицубиши“, модел “Галант“ с рег. № ******.
Твърди, че по силата на договор за застраховка
"Гражданска отговорност" ответникът отговарял за вредите, причинени
при управлението на гореописания автомобил. Поддържа, че от деликта получил следните
телесни повреди: контузия на глава, гръден кош и корем; двустранна белодробна контузия; фрактури на 1-во до 6-то
ребра вляво, лява клавикула и скапула; левостранен хемотракс; торакостомия
вляво; множество фрактури на зъби 21, 23, 41, 32, 36; увреждане на дясна колянна
става; конюктивална хеморагия. От телесните повреди претърпял неимуществени
вреди. Счита, че справедлвият размер на обезщетението за неимуществени вреди
възлиза на 65 000 лв. Наред с това
претърпял и имуществени вреди, изразили се в разходи за лечение, на стойност
1310,13 лв. Моли съда да осъди ответника
да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 65 000 лв. и за
имуществени вреди в размера на 1310,13 лв., ведно със законната лихва, считано
от 08.05.2015 г. до окончателното изплащане.
Ответникът оспорва
исковете, като прави следните възражения: оспорва механизма на настъпване на
произшествието; оспорва вината на сочения от ищеца деликвент; оспорва описаните
в исковата молба вреди; оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
катастрофата и вредите; поддържа възражения за съпричиняване на вредите от
ищеца, който преминал на червен светофар и не съобразил скоростта си с характера
и интензивността на движение /нарушения на чл.20, ал.1 и ар.2 от ЗДвП/, движел
се по осевата линия, с превишена и несъобразена скорост и пътувал с мотоциклет
без поставена каска и протектори; оспорва размера на иска за неимуществени
вреди. С отговора на исковата молба моли съда да отхвърли исковете. В пренията
по съществото на спора процесуалният представител на ответника променя
становището си относно основателността на иска за неимуществени вреди, като
заявява, че искът е основателен до сума в рамките на 30 000 лв. до 35 000 лв.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема
за установено от фактическа и правна
страна следното: По иска с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди:
За да бъде уважен
предявеният иск ищецът трябва да ангажира доказателства за следните
обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение.
Страните не спорят, че
към датата на пътно-транспортното произшествие отговорността на водача на л.а
„Мицубиши“, модел “Галант“ с рег. № ****** е била застрахована по договор за
застраховка ”Гражданска отговорност” от ответното дружество, което се
потвърждава и от служебно извършена от съда справка на публичния сайт на
Гаранционния фонд.
Видно от решение от
05.10.2016 г. по НАХД № 6720/2016 г. на СРС, НО, 17 състав, подсъдимият И.И.Б. е
признат за виновен в това, че на 08.05.2015г., около 18.25 ч., в гр.София, при
управление на лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Галант“ с рег. № СА ***КТ,
по бул.“Черни връх“, с посока на движение от бул. „Джеймс Баучер“ към бул.“Евлоги
и Христо Георгиеви“, в района на кръстовището с ул. “Свети Наум“, е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно: чл.6, т.1 от ЗДвП: участниците в движението: 1.съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението но пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка; чл. 12,
ал.1 от ЗДвП - „За регулиране движението на пътните превозни средства на
кръстовища, пешеходни пътеки, стеснени или други участъци от пътя се използват
пътни светофари, които подават сигнали с немигащи и мигащи светлини с червен,
жълт и зелен цвят” и чл.31, ал.7, т.1 от
ППЗДвП:”Светлините имат следното значение: червена светлина - означава „Преминаването
е забранено. Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават
стоп-линията или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен
светофарът“, като е преминал през кръстовището на червена светлина на светофара
и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на водача на мотоциклет
марка „Кимко“, модел „Пипъл С“, с рег. № *** - С.М.З., изразяваща се в счупване
на шест ребра, от ляво, довела до трайно затрудняване на движенията на снагата за
повече от 30 дни; излив на кръв в лявата гръдна кухина, довело до разстройство
на здравето, временно опасно за живота; счупване на лявата ключица и лявата
лопатка, довело до трайно затрудняване
на движенията на левия горен крайник за повече от 30 дни - престъпление по 343,
ал. 1, буква Б, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради коего и на
основание чл.78а, ал.1 от НК подсъдимият е освободен от наказателна отговорност
по повдигнатото му обвинение и му е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 1500 лв. На основание чл. 78А, ал. 4, вр. чл. 343 Г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от
шест месеца.
Съгласно чл.300 от ГПК,
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали то е
извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.
На основание чл.300 от ГПК, с оглед на постановеното решение от 05.10.2016г. по НАХД № 6720/2016 г.на
СРС, настоящият състав приема за установени противоправното поведение на водача
на л.а. “Пежо 106” с рег. № РК 3155 АН
- И.И.Б., неговата вина, съставомерните
последици, които са част от състава на престъплението/причинените телесни
повреди на С.М.З./, и причинно-следствената връзка между противоправното
поведение на водача и вредоносния резултат.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото е
изслушано заключение на медицинска експертиза /част от комплексна
автотехническа и медицинска експертиза/, което съдът приема като обективно и
компетентно дадено. Вещото лице е установило същите телесни повреди, които са
посочени в решението на наказателния съд, както
и други телесни повреди, които са в причинно-следствена връзка с
катастрофата: контузия на глава, която е причинила болка на пострадалия; контузия
на гръден кош, която е причинила болка; контузия на корем, която е причинила
болка на ищеца; двустранна белодробна контузия, довела до разстройство на
здравето, временно опасно за живота; счупване на 1-во до 6-то ребра вляво,
причинили на ищеца трайно затруднение на движенията на снагата за срок, повече
от 30 дни; счупване на лява ключица,
причинило на ищеца трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за
срок, повече от 30 дни; счупване на лява лопатка, причинило на ищеца трайно затруднение
на движенията на ляв горен крайник за срок, повече от 30 дни; травматичен
хемоторакс в лява гръдна половина, довела до разстройство на здравето, временно
опасно за живота; разкъсно-контузна рана с дефект на кожата в областта на лява
мишница, причинила на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за
живота; разкъсно-контузна рана в областта на лява вежда, причинила на ищеца
временно разстройство на здравето, неопасно за живота; счупване на коронките на
21, 23, 32, 36 и 41 зъби, причинили затруднение на дъвченето и говоренето. Вследствие
на получените увреждания ищецът е търпял болки с висок интензитет през първите
две седмици след получаване на травмите, след което същите постепенно са
отзвучали. След проведените оперативни лечения болките също са били с по-голям
интензитет за срок около 2 седмици. Периодът на възстановяване от получените
травми е продължил около 6 месеца. Разходите по представените от ищеца
доказателства са във връзка с проведеното лечение. З. не е страдал от придружаващи
заболявания, които биха могли да повлияят на начина на протичане и периода на
възстановяване от получените увреждания. Предпазната каска, според експерта, не
може напълно да защити мозъка от увреждане при удар и да предотврати
вътремозъчни кръвоизливи, разкъсвания и оток на мозъка, както и негативните последици,
предизвикани от високоенергийна травма в тази област. Първоначално каските са били
изработени, за да покриват само горната част на главата. Новите каски обаче
имат вече изменения, насочени към защита на лицевата част на главата. Малко
по-късно започват да се произвеждат и каски, които покриват както главата, така и лицевата
част на главата. Защитното облекло при водачите на мотори включва якета,
панталони, костюми, обувки, ръкавици и най различни видове протектори- за
колена, за лакти, за гръб, за гърди. Описаните увреждания при ищеца- контузия
на глава, контузия на гръден кош, контузия на корем, двустранна белодробна
контузия, счупване на 1-во до 6-то ребра вляво, счупване на лява ключица,
счупване на лява лопатка, са закрити /тъпи/ травми и биха се получили,
независимо от наличието или не на предпазни средства. Останалите увреждания - разкъсноконтузна
рана в областта на лявата вежда и счупването на коронките на 21, 23, 32, 36 и
41 зъби не биха се получили, ако ищецът е бил с каска тип „шлем“ и е възможно
да се получат, ако каската е предпазвала само мозъчната част на главата. По
делото няма данни за вида на ползваната от ищеца предпазна каска.
В съдебно заседание вещото лице – лекар от комплексната експертиза С.
заявява, че в заключението е пропуснал да посочи една от получените от ищеца
травми при катастрофата – контузия на коляното. Според вещото лице, каските,
които не са тип “шлем“, и нямат отпред
подбрадник, не предпазват лицето. Няма описани локални увреди на главата на
ищеца, поради което може да се направи извод, че каската е предпазила главата
му.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди са събрани и
гласни доказателствени средства. От показанията на св.Златкова – майка на
ищеца, се установява, че е видяла сина си непосредствено сред катастрофата във
ВМА – карали го с количка от кабинет в кабинет за прегледи, след което го
настанили в травматологията с травма на ключицата и рамото. Свидетелката всяка
нощ била в болницата. Ищецът изпитвал силни болки, с най-голям интензитет била
болката в рамото. В каквато и поза да застанел в леглото, рамото го боляло. На
следващата нощ започнал да храчи кръв и на сутринта лекарите се събрали по
спешност, за да вземат решение за лечението му. Закарали го на рентген, но там той припаднал. По
спешност го оперирали. След операцията лекарят казал на свидетелката, че е
извадил кръв и течности, около литър от сина й. Това състояние можело да му
коства живота. При всяко вдишване и издишване ищецът изпитвал болки, които
продължили месеци - при движение, при
по-дълбоко вдишване, при кихане, кашляне. Ищецът не можел да се обслужва сам, не
можел да стои прав, непрестатнно имало
човек край нето. Първата хирургична интеревенция била, за да се извади
течността от него, след това се получили подутини. Ходили при различни специалисти,
за да се установи от какво са тези подутини. Претърпял две операции – първата
неуспешна, а следващата – с платно. Лекарите извадили и стъкла от ръката му, но
вероятно все още било останало нещо, защото периодично ръката му се подувала и
започвала да бере. При съприкосновение с храна и вода ищецът изпитвал силна болка, защото имал оголени нерви по
счупените коронки на зъбите. Провел лечение на зъбите, но единият от тях
непрекъснато се чупел и ищецът не можел и понастоящем да отхапва стабилно с
него. Останали много белези по тялото му. Веждата му в края на втория месец
вече имала коричка, но от време на време се възпалявала. Подуло се и коляното
му. Известно време лекарите не могли да
устатовят какъв точно е проблемът. Ищецът продължавал да изпитва болки в рамото
и коляното при смяна на времето. Понастоящем не можел да натоварва напълно
рамото. Ищецът ходел на рехабилитация с придружители, тъй като не можел сам да
се справи. Някой трябвало да го води и да го връща. Имал голямо желание да се
въстанови. От 6 годишна възраст З. плувал, ходел на много състезания. След
катастрофата продължил да се занимава с плуване, защото му препоръчали този
спорт за рехабилитация, но вече го практикувал само с възстановителни цели, не
се явявал на състезания.
Така
събраните доказателства установяват настъпването на всеки един от фактите от
състава на чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ – от решението на наказателния съд се установява противоправното поведение на
водача на процесния автомобил, причинените на ищеца телесни повреди и наличието
на причинно-следствена връзка, а от медицинската експертиза се установяват и
други телесни повреди, наличието на причинно следствена връзка с катастрофата,
както и претърпените от ищеца неимуществени вреди, които се потвърждават и от показанията
на св.Златкова.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът отчете следните
обстоятелства – възрастта на ищеца към датата на пътно-транспортното
произшествие – 24 г.; вида и характера на претърпените телесни - контузия на
глава; контузия на гръден кош; контузия на корем, двустранна белодробна
контузия, счупване на 1-во до 6-то ребра вляво; счупване на лява ключица;
счупване на лява лопатка; травматичен хемоторакс в лява гръдна половина;
разкъсно-контузна рана с дефект на кожата в областта на лява мишница,
разкъсно-контузна рана в областта на лява вежда; счупване на коронките на 21,
23, 32, 36 и 41 зъби; увреждане на дясна колянна става.
Съдът отчете вида на проведеното лечение – болнично лечение във ВМА, клиника
„Гръдна хирургия" през периода 08.05.2015 г. - 18.05.2015 г., през който
са извършени множество изследвания, а на 10.05.2015 г. е проведено по спешност
оперативно лечение - торакоцентеза на лява гръдна половина. Тази интервенция се изразява в хирургично проникване в гръдната
половина и поставяне на пластмасова тръбичка с вакуум в гръдния кош, за да се
отстранят насъбралата се кръв и въздух от счупените ребра и от увредения бял
дроб. След това е проведено консервативно лечение с вливане на инфузионни
разтвори, обезболяващи, антибиотици, аналгетици, противооточни и
противовъзпалителни медикаменти. По отношение на счупванията на лявата ключица
и лявата лопатка е проведено консервативно лечение, изразяващо се в поставяне
на мека имобилизираща превръзка на лявата раменна област за 30 дни. През
периода 25.07.2015г.- 01.08.2015 г. ищецът е постъпил в „Специализирана болница
за рехабилитация Варна“ АД за санаториално лечение по възстановяване на
функциите на лявата раменна става и ръка. Поради недобри резултати, на 01.10.2015
г. е проведено оперативно лечение в
„МБАЛ Люлин“ ЕАД за възстановяване на обема на движение на лявата раменна
става. З. е останал в болницата от 01.10.2015 г. до 04.10.2015 г. Поради
появата на „подутина“ в областта на белега от направената торакоцентеза в лява
гръдна половина, ищецът на два пъти е лекуван в “Болница Токуда“ ЕАД, Отделение
по гръдна хирургия, през периода 18.03.2019 г. - 21.03.2019 г. и през периода
26.06.2019 г. -29.06.2019 г., където е установено наличие на мускулна херния на широкия гръбен
мускул на лявата гръдна половина. Проведено е двукратно оперативно лечение за пластично затваряне на дефекта. Съдът съобрази
обстоятелството, че е проведено и
лечение от стоматолог на счупванията на
коронките./представени по делото епикризи, констатации по медицинска част от
комплексна експертиза – раздел „Изложение“/.
Съдът
отчете периодът на интензивни болки и страдания - през първите две седмици след
получаване на травмите и през първите две седмици след проведените оперативни
лечения, след което пострадалият е продължил да изпитва болки и страдания с
постепенно затихващ интензитет. Съдът съобрази и общият възстановителен
период - около 6 месеца, както и
обстоятелството, че непосредствено след оперативните лечения З. е зависел от
чужда помощ в хигиенно-битовото си обслужване. От друга страна, вещото лице –
лекар от комплексната експертиза не е установило трайни последици за здравето
на ищеца.
Предвид
посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот
в страната през 2015 г., съдът определи обезщетението за неимуществени
вреди, на основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост, в размер на 45 000 лв.
По предявения иск за
имуществени вреди:
Ищецът претендира
заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1310.13 лв. за
направени разходи за лечениe, като представя множество медицински документи и
фактури, някои от които са придружени с касов бон, а за други не са представени
доказателства за заплащане на разходите по тях. Според заключението на
медицинската експертиза, което съдът приема, всички описани в представните
документи лекарства и консумативи са били необходими за лечението на ищеца.
Тъй като само за част
от фактурите са представени доказателства за заплащане на разходите по тях,
съдът приема за доказани единствено разходите по фактура №
**********/22.05.2015 г. от „Болница Лозенец“ за 30 лв., ведно с касов бон към
нея; фактура № 10008844/08.06.2015 г. за сумата от 35.78 лв. за закупени
лекарства, ведно с касов бон към нея; фактура № 22/20.10.2016 г. за сумата от
180 лв. за стоматологични услуги, ведно с касова бележка към нея; фактура №
80009600/11.08.2015 г. от „БДПЛР Поморие“ за 85.90 лв., ведно с касов бон към
нея, фактура № 21/26.06.2015г. за сумата от 300 лв. за стоматологични услуги,
ведно с касов бон към нея; фактура № 001559/01.09.2015г. за 50 лв. за преглед
от ортопед – травматолог, ведно с касов бон към нея; фактура №
1009197/03.09.2015 г. за 15.11 лв. за закупуване на лекарства, ведно с касов
бон към нея и фактура № 025/06.06.2016 г. за 100 лв. за стоматологични услуги,
ведно с касова бележка към нея. Общата стойност на направените разходи е 796.79
лв., до който размер искът е доказан по основание, а в останалата част, до
пълния предявен размер от 1310.13 лв., искът следва да бъде отхвърлен.
По възраженията за
съпричиняване на вредите:
Ответникът поддържа възражения за съпричиняване на вредите от ищеца,
който преминал на червен светофар и не съобразил скоростта си с характера и
интензивността на движение /нарушения на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП/, движел се
по осевата линия, с превишена и несъобразена скорост и пътувал с мотоциклет без
поставена каска и протектори.
Възраженията за съпричиняване на вредите са неоснователни, поради
следните съображения:
За установяване на конкретния механизъм на настъпване на катастрофата по
делото е изслушано заключение на автотехническа експертиза/част от комплексна
експертиза/, допълнително заключение на автотехническа експертиза и са събрани гласни
доказателствени средства.
От заключението на автотехническата експертиза - част от комплексната
експертиза – се установява следният механизъм на настъпване на
катастрофата: Лек автомобил „Мицубиши Галант”, с рег. № ****** се е движел по бул.
„Черни връх” в посока от бул. „Джеймс Баучер” към бул. „България”. По същото
време по ул. „Свети Наум” в посока от ул. „Милин камък” към ул. „Зорница”,
отдясно наляво спрямо посоката на лекия автомобил, се е движел мотоциклет
„Кимко Пипъл С” с рег. № СА 0807 В. Водачът на л.а. „Мицубиши Галант” е навлязъл
в кръстовището при червен сигнал на светофарната уредба и виждайки
приближаващия се отдясно мотоциклет е направил опит да избегне удара,
отклонявайки се наляво. Ударът е бил кос, с предна лява зона на мотоциклета в
областта на предния десен калник на автомобила. Водачът на автомобила, за да избегне
удара с автомобилите в лентите за насрещно движение, е отклонил превозното
средство надясно, при което е последвал удар със страничната дясна част на
автомобила в страничната лява част на мотоциклета. Мотоциклетистът е отхвърлен
напред и вдясно от автомобила и е паднал на платното за движение, а
мотоциклетът е оставил следа от задиране върху асвалта и се е установил на
мястото, на което е намерен при огледа на местопроизшествието. Скоростта на
лекия автомобил преди и в момента на удара е била не по-ниска от 75 км/час, а скоростта
на мотоциклета преди и в момента на удара е била от порядъка на 40 км/час.
Лекият автомобил е навлязъл в кръстовището на червен сигнал. За мотоциклетиста
вещото лице не дава заключение на какъв сигнал на светофарната уредба е
преминал. Посочил е, че, ако се приеме,
че мотоциклетистът е преминал „стоп линията“ на жълт сигнал, то следва да
се съобрази, че жълтият сигнал свети 2 секунди.
От стоп линията до мястото на удара
мотоциклетистът е изминал минимум 27.40 м. За 2 секунди мотоциклетът би
изминал 22.22 м., което означава, че по време на удара за него е светела зелена
светлина. Двамата участници в
катастрофата са имали видимост един към друг. Опасната зона за спиране на
мотоциклетиста е била 22.53 м., а разстоянието което е изминал от навлизане в
кръстовището до мястото на удара е 11 м., т.е ударът е бил непредотвратим за него.
В съдебно заседание вещото лице заявява, че е
възможно мотоциклетистът да е спрял на стоп линията, но е възможно и да се е
движел без да спре.
От допълнителното заключение, което съдът приема, се
установява, че ако мотоциклетистът е бил спрял на стоп линията – контактът
между двамата участници не би се осъществил – мотоциклетистът би пристигнал
около една секунда по-късно до мястото на удара. Според вещото лице това, което в действителност се е случило е, че мотоциклетистът не е спрял на стоп линията, но
в момента, в който е преминал през нея – сигналът вече е бил зелен,
разрешителен, като в тази хипотеза ударът между двамата участници също е
неизбежен.
По делото са събрани и гласни доказателствени
средства. Единствено показанията на св.Г. и св.Б.са от значение за изясняване
на спора по делото. Св. Г. е очевидец на катастрофата. Като водач на автомобил
слизал по бул.“Черни връх“ надолу към ул. „Свети Наум“ и бул.“Арсеналски“. На
кръстовнището спрял, защото светофарът светел в червено. Видял как един
автомобил, който преди това го бил изпреварил, преминал на червен светофар и блъснал
моториста, който идвал от ул.„Свети Наум“. Мотористът тръгнал едновременно с
колите в неговата посока, но след като другите водачи видели какво се случва,
всички спрели, независимо от светофарите. Свидетелят заявява, че не е видял на
какъв сигнал е тръгнал мотоциклетиста, нито дали е бил спрял на стоп-линията
или не. Видял е единствено движението на мотоциклета, който се е изтеглил пред
останалите автомобили и е потеглил. Свидетелят е категоричен, че мотоциклетистът
е потеглил едновременно с останалите автомобили в неговата посока.
От показанията на
св.Б.се установява, че от прозореца на офиса си, е имал поглед към
кръстовището на ъгъла на „Арсеналски“ и „Черни връх“. В деня на катастрофата, докато
говорел по телефона, чул свистене на гуми и видял как един моторист изхвърчал настрани и се влачил с мотора си, а
кола продължила напред. Веднага отишъл да помогне. На място вече имало човек,
който казал, че е лекар. Той бил свалил
каската на ищеца и тогава свидетелят видял, че това е С., когото познавал
отпреди. Притеснил се, че произшествието е с негов познат. Не видял С. с каска
на главата, но тя била поставена до него на земята, а човекът, който го
преглеждал, опипвал рамото му или врата. Свидетеят предполага, че каската е
свалена от лекаря, защото той е бил до пострадалия в този момент. Твърди, че колата
се спускала от „Черни връх“ надолу към „Арсеналски“,
а мотористът идвал от ул.“Свети Наум“ .
Показанията на другите двама свидетели – Б./деликвентът/
и Д. не допринасят за изясняване на спора. От показанията на св.Б. не се
установява дали мотористът е спрял на стоп линията или не, а св.Д. не си спомня
детайли от инцидента. Заявява, че слизал с автомобил от ул.“Свети Наум“, спрял
на светофара и трябвало да завие към НДК. Спрял на светофара, за него светело
червено, няма спомен дали е светнало зелено. Заявява, че не е бил първи
автомобил и не е видял какво се е случило. Не помни подробности.
При така приетите комплексна експертиза,
допълнителна автотехническа експертиза, показанията на разпитаните по делото
свидетели и от решението на наказателния съд се установява, че единствената
причина за катастрофата е поведението на водача на лекия автомобил, който е
преминал на червен сигнал на светофарната уредба. Не се доказа възражението, че
мотористът е преминал на червен светофар. Не бе установено и мотоциклетистът да
е преминал на жълт сигнал, нито, че се е движел с несъобразена скорост. Напротив,
според св. Г. мотористът е потеглил едновременно с останалите коли, което
означава, че е светел зелен сигнал. Този механизъм на настъпване на
катастрофата се потвърждава и от допълнителното заключение на автотехническата
експертиза. Мотоциклетистът преди и в момента на удара се е движел с разрешена
скорост от порядъка на 40 км/час.
Неоснователно е
и възражението, че ищецът допринесъл за настъпване на катастрофата, тъй
като пътувал без поставена каска и
протектори.
От показанията на св. Б.се установява, че ищецът е
бил с каска по време на катастрофата. Според заключението на комплексната експертиза, предпазната каска не
може напълно да защити мозъка от увреждане при удар и да предотврати
вътремозъчни кръвоизливи, разкъсвания и оток на мозъка, както и негативните
последици, предизвикани от високоенергийна травма в тази област. Някои каски покриват
само горната част на главата, други защитават лицевата част на главата, а има и
модели, които покриват както главата, така и лицевата част на главата.
Описаните увреждания при ищеца - контузия на глава, контузия на гръден кош,
контузия на корем, двустранна белодробна контузия, счупване на 1-во до 6-то
ребра вляво, счупване на лява ключица, счупване на лява лопатка, са закрити
/тъпи/ травми и биха се получили, независимо от наличието или не на предпазни
средства. Останалите увреждания - разкъсноконтузна рана в областта на лявата
вежда и счупването на коронките на 21, 23, 32, 36 и 41 зъби не биха се
получили, ако ищецът е бил с каска тип „шлем“ и е възможно да се получат, ако
каската е предпазвала само мозъчната част на главата. По делото няма данни за
вида на ползваната от ищеца предпазна каска. Изводът за наличие на
съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на
увреденото лице, с които то обективно да е способствало за настъпването на
вредите /решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, второ ТО; решение
98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, второ ТО/.
По
разноските:
Ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по
делото разноски в размер на 2071.93 лв., съразмерно на уважената част от иска.
Ищецът следва да бъде осъдена да заплати
на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 1317.85 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС, ДТ върху уважените
искове в размер 1850 лв., а на СГС разноски за вещи лица в размер на 276,25
лв., съобразно уважената част от исковете.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** да
заплати на С.М.З., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, сумата от 45 000 лв./обезщетение
за неимуществени вреди, изразили се в преживени болки и страдания от следните
телесни повреди: контузия на глава; контузия
на гръден кош; контузия на корем, двустранна белодробна контузия, счупване на
1-во до 6-то ребра вляво; счупване на лява ключица; счупване на лява лопатка;
травматичен хемоторакс в лява гръдна половина; разкъсно-контузна рана с дефект
на кожата в областта на лява мишница, разкъсно-контузна рана в областта на лява
вежда; счупване на коронките на 21, 23, 32, 36 и 41 зъби; увреждане на дясна
колянна става, настъпили вследствие на пътно-транспортно произшествие, реализирано
на 08.05.2015 г., по вина на водача на л.а „Мицубиши“, модел “Галант“ с рег. № ******
– И.И.Б., по време на действие на застрахователен договор за
застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 08.05.2015
г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния предявен размер от 65 000 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, да
заплати на С.М.З., ЕГН **********, на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, сумата от 796.79лв.(обезщетение за имуществени вреди, изразили се в разходи за
лечение по фактура № **********/22.05.2015 г., издадена от „Болница Лозенец“, ведно
с касов бон към нея; фактура № 10008844/08.06.2015 г., издадена от „Ф.И.“ ООД, ведно
с касов бон към нея; фактура № 22/20.10.2016 г., издадена от „Доктор Е.Л.“,
ведно с касова бележка към нея; фактура № 80009600/11.08.2015 г. от „БДПЛР
Поморие“, ведно с касов бон към нея, фактура № 21/26.06.2015г., издадена от
„Доктор Е.Л.“, ведно с касова бележка към нея; фактура №
001559/01.09.2015г., издадена от „МЦ Света Богородица Възвестителка“ ЕООД, ведно
с касов бон към нея; фактура № 1009197/03.09.2015 г., издадена от „Ф.И.“ ООД, ведно
с касов бон към нея и фактура № 025/06.06.2016 г., издадена от „Доктор Е.Л.“,
ведно с касова бележка към нея), ведно със законната лихва,
считано 08.05.2015 г. до окончатгелното изплащане, като иска в
останалата част, до пълния предявен размер от 1310.13 лв., като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.“ АД да заплати на С.М.З., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направените по
делото разноски в размер на 2071.93 лв., съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА С.М.З. да заплати на „З. „Б.И.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените по делото разноски в размер
на 1317.85 лв., съразмерно на отхвърлената част
от иска.
ОСЪЖДА
„З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, да заплати на държавата, по сметка на СГС, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса върху уважените искове в размер на 1850
лв., а на СГС разноски за вещи лица в размер на 276,25 лв., съобразно уважената
част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на
страните.
СЪДИЯ: