№ 138
гр. Варна, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20213001000528 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „ОББ Факторинг” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр.София срещу решение №260036/30.06.2021 г. по т.д.50/2020 г.
по описа на ОС - Шумен, в частта с която е отхвърлен предявения от „ОББ Факторинг”
ЕООД, ЕИК *********, гр.София срещу „Лес-Комерс 94“ ЕООД, ЕИК: *********,
седалище гр.Шумен, иск с правно основание чл.79 от ЗЗД, за разликата от 37 101.57 лева до
пълния размер от 448 642.09 лева - вземания по фактури с номера **********/01.11.2017 г.,
**********/01.11.2017 г., **********/01.11.2017 г., **********/01.11.2017 г.,
**********/01.11.2017 г. и **********/01.11.2017 г., претендирани по договор за факторинг
от 17.05.2016 г., сключен с „МКМ БГ“
ЕООД.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон, необосновани изводи и
нарушение на процесуалните правила. Твърди, че като се е съгласил с извършената цесия,
длъжникът по аргумент от разпоредбата на чл.103, ал.3 от ЗЗД, не може да упражни по
отношение на цесионера всички възражения на цедента от отношениията помежду им,
включително за разваляне на договорите за
продажба.
В писмен отговор, процесуалният представител на въззиваемата оспорва жалбата и
моли съда да потвърди решението в обжалваната част.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след
преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
1
Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че между въззивника „ОББ Факторинг” ЕООД, в качеството му
на фактор и „МКМ БГ“ ЕООД, в качеството на доставчик е сключен договор за факторинг
№А00196/17.05.2016 г., по силата на който доставчикът е прехвърлил на фактора по реда на
чл.99 и сл. от ЗЗД срещу определена цена всички свои настоящи и бъдещи вземания по
търговски фактури с отложено плащане, издадени срещу платците, посочени в
приложенията, които са неразделна част от договора.
С уведомление от 23.05.2016 г., доставчикът е уведомил
въззиваемия като длъжник относно прехвърляне на вземания в полза на въззивника, а на
27.05.2016 г., въззиваемият е потвърдил получаването на уведомлението за цесията и се
съгласил да извършва плащанията на фактора. Подобна размяна на уведомления и
потвърждения е извършена и по отношение на всяка от процесните фактури, по които се
търси плащане.
Няма спор, че стоките по процесните фактури, са били предмет на
последващи продажби от страна на „Лес Комерс 94“'ЕООД на трето за спора лице - „МКМ
БГ Груп“ ЕООД, за които са издадени фактури с номера **********,
**********,**********, **********, ********** и **********. Поради недостатъци на
доставените стоки, съществено намаляващи годността им за обикновеното им потребление,
на 06.11.2017 г. между доставчикът „МКМ БГ“ ЕООД, „Лес Комерс 94“ ЕООД и „МКМ БГ
Груп“ ЕООД е сключено споразумение, с което страните по взаимно съгласие развалят
сключените между „МКМ БГ“ ЕООД и „Лес Комерс 94“ ЕООД, съответно между „Лес
Комерс 94“ ЕООД и „МКМ БГ Груп“ ЕООД договори за продажба на стоките по процесиите
фактури. На 23.04.2018 г. по всички фактури, предмет на развалените договори са издадени
кредитни известия, като по всяко кредитно известие е подписан протокол, удостоверяващ
връщането на стоките при първоначалния доставчик „МКМ БГ“ ЕООД. От показанията на
свидетеля Михаил М. които се възприемат от съда като непосрествени и незаинтересовани
се установява, че действително стоките предмет на доставките по процесните фактури,
поради грешка в програмирането са се оказали с недостатъци, водещи до тяхната негодност,
което е наложило тяхнто изтегляне от пазара. Това се е отнасяло не само за стоките предмет
на договорите с „Лес Комерс 94“ ЕООД, но и по отношение на договорите с всички други
клиенти, закупили керемиди от тази партида. Според свидетеля, въззивното дружество е
било уведомено за развалянето на договорите за доставка, като негови представители са се
запознали с върнатите дефектни стоки в складовете на „МКМ БГ“ ЕООД, поради което
доставчикът е следвало да върне на фактора авансово получените суми от фактора по всички
развалени доставки, но действия в тази насока не били предприети, а вместо това е заведен
иск от фактора срещу купувача на стоката. В случая, предмет на
договора за факторинг са били не само съществуващи, но и бъдещи вземания, с отложено
плащане, събирането на които е възложено на фактора.
Съдът намира, че сключването на договора за факторинг и прехвърляне на
вземанията от доставчика на фактора, не преустановява възникналите правоотношения
между доставчика и купувачите, както и възможността на купувача да противопостави на
купувача своите правоизключващи, правоотлагащи или правопогасяващи възражения, с
изключения на тези изрично уредени в чл.103, ал.3 от ЗЗД. Нормата на чл.103, ал.З от ЗЗД
въвежда единствено забрана след прехвърляне на вземането и изразено съгласие с цесията,
да се извършват прихващания между цедента и длъжника, поради което по аргумент на
обратното всички останали възражения, включително и тези, произтичащи от разваления
договор, са допустими. В самия договор за факторинг – чл.13, страните са уредили случаите,
в които поради промяна в съдържанието на облигационното правоотношение, от което
произтича цедираното вземане, в разултат на която цената бъде намалена или напълно
анулирана, доставчикът следва да възстанови на фактора получените в аванс
суми.
Ето защо, следва да се приеме, че със сключване на договора за цесия, не се стига
2
до промяна на една от страните по правоотношението, а единствено се прехвърля вземането,
ведно с принадлежностите му, като цесионерът става титуляр на прехвърленото вземане, но
първоначалното облигационно правоотношение между цедента и длъжника се запазва.
Обстоятелството, че купувачът е потвърдил извършените доставки по процесните фактури
от 01.11.2017 г. не означава, че ако се установят скрити дефекти, водещи до невъзможност
за употребата на стоките по предназначение, същият няма да разполага с право да развали
договора. В случая, развалянето на договорите е извършено при условията на чл.20а от ЗЗД
- по взаимно съгласие на страните, поради което не е необходимо да се предоставя срок за
изпълнение, след изтичане на който, договорът да се счита за развален. В резултат на
обратното действие на развалянето, купувачът „Лес Комерс 94“ ЕООД, видно от
протоколите от 23.04.2018 г. е върнал стоките на „МКМ БГ“ ЕООД, поради което не дължи
плащане на тяхната цена нито на продавача, нито на
фактора.
С оглед на гореизложеното, съдът намира че не е налице
неизпълнение на задължения от страна на въззиваемия, поради което предявеният иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ето защо съдът, препращайки и към мотивите на първоинстанционния съд на
осн. чл.272 от ГПК, следва да потвърди обжалваното решение.
С оглед гореизложеното и предвид направеното искане, и на осн. чл. 78, ал.3 от
ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия, направените по делото
разноски за заплащане адвокатско възнаграждение, в размер на 9500 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260036/30.06.2021 г. по т.д.50/2020 г. по описа на ОС -
Шумен, в частта с която е отхвърлен предявения от „ОББ Факторинг” ЕООД, ЕИК
*********, гр.София срещу „Лес-Комерс 94“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
гр.Шумен, иск с правно основание чл.79 от ЗЗД, за разликата от 37 101.57 лева до пълния
размер от 448 642.09 лева - вземания по фактури с номера **********/01.11.2017 г.,
**********/01.11.2017 г., **********/01.11.2017 г., **********/01.11.2017 г.,
**********/01.11.2017 г. и **********/01.11.2017 г., претендирани по договор за факторинг
от 17.05.2016 г., сключен с „МКМ БГ“ ЕООД. ОСЪЖДА „ОББ
Факторинг” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София ДА ЗАПЛАТИ на „Лес-Комерс
94“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище гр.Шумен, сумата от 9 500 (девет хиляди и
шетстотин) лева, представляваща направените по делото разноски, на основание чл.78, ал.3
ГПК.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4