Р          Е          Ш        Е          Н         И         Е

 

N……….

 

Гр.Варна………………2021г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Варненският административен съд, Първи касационен състав, в публично заседание на седми октомври две хиляди двадесет и първа година  в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕТА ПЕКОВА

                                                                                            ЧЛЕНОВЕ:  ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

      ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

                       

при секретаря Елена Воденичарова и в присъствието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 1941 по описа на Административен съд гр.Варна за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР-Варна против решение №457/03.08.21г. по НАХД № 2199/2021г. на ВРС, 37 състав, с което е отменено наказателно постановление № 21-0439-000262/13.04.21г. на началника на Трето РУ при ОД на МВР-Варна, с което на С.Й.А. е наложено административно наказание глоба в размер на 50лв. на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП за нарушение на чл.137а ал.1 ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 6 точки. Касаторът твърди, че решението на ВРС е незаконосъобразно, тъй като е постановено при допуснати нарушения на материалния закон. Твърди, че ВРС неправилно е отменил НП, като е приел, че е налице съществено процесуално нарушение, изразяващо се в несъответствие между правната квалификация, посочена в АУАН и посочената в НП. Съгласно Тълкувателно решение №3 от 10.05.2011г. по т.д.№7/2010г. на ВАС съдът подлага на преценка доказателствата по делото, фактическите и правни изводи на наказващия орган, без да е обвързан от направените в тази връзка фактически и правни изводи, в т.ч. и относно квалификацията на нарушението. Твърди, че нарушението е безспорно установено и доказано и изцяло кореспондира с вписаните в АУАН и НП фактически констатации. Съществено нарушение на процесуалните правила, съставляващо основание за отмяна на НП е само това, което не позволява на наказаното лице и контролиращата съдебна инстанция да установят по несъмнен и категоричен начин волята на наказващия орган относно фактическата обстановка на нарушението. Сгрешената норма в АУАН по никакъв начин не възпрепятства наказаното лице да рабере за какво именно нарушение е санкциониран, когато нарушението е описано с всичките му съставомерни признаци. Цифровото и словестно описание на правната квалификация на деянието в НП изцяло кореспондират с фактически извършеното, както и със санкционната норма. Страната се защитава срещу фактите, а не срещу правната квалификация на деянието. Твърди и че отнемането на контролните точки не е санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна /по отношение на водачите/ и информационностатистическа /от гледна точка на контролните органи/ функция. При отнемането на контролни точки административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Отнемането на контролни точки няма самостоятелен характер, а с влизането на НП в сила се отнемат предвидените контролни точки. Моли настоящата инстанция да отмени решението и да потвърди издаденото НП и да присъди юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата С.Й.А., в писмен отговор, оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и моли решението на ВРС като правилно  и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е основателна и решението на ВРС следва да  се отмени, а издаденото НП се потвърди.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на С.Й.А. против наказателно постановление № 21-0439-000262/13.04.21г. на началника на Трето РУ при ОД на МВР-Варна, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 50лв. на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП за нарушение на чл.137а ал.1 ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 6 точки.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 13.03.2021 г., около 22.00 часа в ----------------------- до книжарница „Хирон 3000“, жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка „Сеат Кордоба“, с рег. № ********, собственост на Й.С., като е бил без поставен обезопасителен колан по време на движение на автомобила. Съставен му е АУАН, в който е описано, че виновно е нарушил разпоредбите на чл. 137, ал.1 от ЗДвП, връчен е на жалбоподателя, който го е подписал с възражение и такова е постъпило в срока по чл.44 от ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното НП, с което на А. на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че относно нарушението по чл.137а, ал.1 ЗДвП е налице липса на правно единство при определяне на нарушената правна норма от контролния орган и административнонаказващия орган /АНО/. В акта деянието е възведено по чл.137, ал.1 от ЗДвП, каквато норма не съществува в закона, а в НП е посочена разпоредбата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, при което се е стигнало до процесуална ситуация, при която административнонаказателното производство срещу нарушителя е образувано с несъществуваща правна квалификация, а отговорността му е ангажирана за съвсем друго деяние, което е недопустимо, тъй като създава неяснота какво нарушение е било извършено в действителност. ВРС е приел, че по този начин се накърнява правото на защита на нарушителя, кооето е основание за отмяна на издаденото НП. Въззивният съд е приел и че с НП са били отнети общо 6 контролни точки на жалбоподателя, като наказващият орган се е задоволил единствено с упоменаването, че тази санкция се налага на основание Наредба № Із-2539 на МВР, но липсва изписване на законовия текст, който регламентира определянето максималния размер на контролните точки, с което е ограничено правото на защита на жалбоподателя, тъй като същия не би могъл да знае, а само да предполага по кой законов текст му се отнемат посочените общо 6 контролни точки.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Решението на ВРС е неправилно.

По безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства се установява, че на 13.03.2021 г., около 22.00 часа в гр.Варна, жалбоподателят като е управлявал лек автомобил без да е поставил обезопасителен колан е осъществил състава на вмененото му с НП нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП.

          От събраните по делото писмени и гласни доказателства е безспорно доказано извършеното нарушение и че нарушението е извършено именно от А. - управлявал автомобила при извършената проверка.

          Съгласно разпоредбата на чл.137а ал.1 ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато са в движение използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Неизпълнението на тази разпоредба на ЗДвП се санкционира по чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП с глоба в размер на 50 лв. В конкретния случай от показанията на разпитаните по делото свидетели, необорени от доказателствата по делото, се установява по безспорен начин, че касаторът, като водач на МПС е управлявал лек автомобил без да е поставил обезопасителен колан, с което действие е осъществил състава на административно нарушение съставомерно по чл.137а ал.1 от ЗДвП.

Вмененото нарушение, видно от АУАН и НП, е описано със съставомерните му признаци- водач на МПС е управлявал лек автомобил на посочената в НП дата и място без да е поставил обезопасителен колан. Посочени са конкретните факти и обстоятелства, при които е осъществено. Описанието на нарушението безспорно дава възможност на нарушителя да разбере в какво се изразява извършеното от него нарушение, а посочването на разпоредбата на чл.137 ЗДвП като нарушена в АУАН вместо чл.137а ЗДвП не нарушава правото му на защита. Съгласно разпоредбата на чл.53 ал.2 ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига до е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая нарушението безспорно е установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно е, че той е управлявал лек автомобил без да е поставил обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е разполагал.

Съгласно разпоредбата на чл.137а ал.1 ЗДвП водачите са длъжни да използват обезопасителните колани, с които МПС са оборудвани. Не са налице доказателства, че превозното средство, което е управлявал касаторът по някаква причина не разполага с такъв колан. Не са направени такива възражения в съставения АУАН, нито твърдения пред ВРС. ЗДвП урежда изрично случаите, при които могат да не се използват обезопасителни колани, като за наличие на някоя от уредените в закона хипотези не са представени доказателства от страна на касатора.

Неоснователни са и изводите на ВРС, че непосочването в НП на конкретна разпоредба от Наредба № Із-2539 на МВР, на основание на която са отнети на А. 6 контролни точки, е съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита на наказаното лице. Изрично е посочено в НП, че отнемането на контролни точки е съгласно Наредба Із-2539 на МВР. Наредбата изрично визира за кои нарушения по ЗДвП на водачите на МПС се отнемат контролни точки, както и определя броя на контролните точки, които се отнемат за конкретния вид нарушение.

Предвид изложените съображения, съставът на съда, като касационна инстанция намира, че решението на виззивния съд е неправилно и незаконосъобразно и следва да се отмени, а издаденото НП следва да се потвърди.

Предвид изхода на спора и направеното искане, съдът намира, че на касатора следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции в общ размер на 160 лв. на основание чл.27е НЗПП вр. чл.63 ал.5 ЗАНН вр. чл.37 ЗПП.

          Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение №457/03.08.21г. по НАХД № 2199/2021г. на ВРС, 37 състав, с което е отменено наказателно постановление № 21-0439-000262/13.04.21г. на началника на Трето РУ при ОД на МВР-Варна, с което на С.Й.А. е наложено административно наказание глоба в размер на 50лв. на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП за нарушение на чл.137а ал.1 ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 6 точки и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0439-000262/13.04.21г. на началника на Трето РУ при ОД на МВР-Варна, с което на С.Й.А. е наложено административно наказание глоба в размер на 50лв. на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП за нарушение на чл.137а ал.1 ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 6 точки.

ОСЪЖДА С.Й.А., ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 160лв.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

ЧЛЕНОВЕ:    1.                               

 

2.