РЕШЕНИЕ
№ 284
гр. Русе, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Аглика Гавраилова
Галина Магардичиян
при участието на секретаря Тодорка Недева
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско дело
№ 20234500500356 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД Русе е обжалвало
решението на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 22/2023 год., с
което са уважени предявените от ищеца искове по чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ и
то е осъдено да заплати направените по делото разноски. Излага оплаквания
за неправилност на решението и моли то да се отмени, а исковете да се
отхвърлят като неоснователни. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата изразява становище за неоснователност на
същата и моли решението на РРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията в жалбата и провери
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в законоустановения
срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
По делото не е спорно, че ищцата М. С. З. е работила във
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД Русе по силата на сключен
трудов договор по чл.68 ал.1 т.1 от КТ от 01.12.2020 г. на длъжност „л.“ със
1
срок на договора до 02.06.2021 г.
На 03.06.2021 г. страните сключили допълнително споразумение към
трудовия договор, като ищцата била преназначена на длъжност „р. л.“ и
срокът на договора бил променен до 03.12.2021.
На 10.12.2021 г. с допълнително споразумение срокът на договора бил
изменен до 03.12.2022 г.
На 23.06.2022 г. било сключено ново допълнително споразумение към
трудовия договор.
На 01.12.2022 г. със Заповед № 41/01.12.2022 г. управителят на
„Водоснабдяване и канализация“ ООД - Русе прекратява трудовото
правоотношение с ищцата на основание чл.325, ал.1 т.3 от КТ, считано от
02.12.2022 г., а посоченото фактическо основание е „изтичане на уговорения
срок“.
С обжалваното решение са уважени исковете, с които ищецът е оспорил
законността на уволнението и е поискал неговата отмяна и възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност.
Въз основа на обосновано установените фактически положения,
районният съд е достигнал и до правилния извод, че атакуваната заповед е
незаконосъобразна.
На основание чл.272 от ГПК, окръжният съд споделя изцяло мотивите
на районния съд в обжалваното решение, както относно установените
фактически положения, така и развитите правни доводи и препраща към
мотивите на обжалваното решение.
Съгласно чл.68 ал.4 от КТ по изключение срочен трудов договор по
ал.1, т.1 за срок най-малко една година може да се сключва за дейности, които
нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Трудов договор на това
основание може да се сключи и за по-кратък срок, но по писмено искане на
служителя. В тези случаи срочният трудов договор по ал.1, т.1 за същата
работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една
година.
Съгласно §.1 т.8 от ДР на КТ "изключение" по смисъла на чл.68, ал.4 е
налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и
други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента
2
на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността
му.
Процесното трудово правоотношение за длъжността „р. л.“ е
възникнало по силата на допълнително споразумение от 03.06.2021 г., като
срокът му е бил определен до 03.12.2021 г. Работата за която е назначена
ищцата няма временен, сезонен или краткотраен характер, а към 03.06.2021 г.
срочен договор за съответната длъжност е можело да се сключи само по
изключение по смисъла на пар.1 т.8 от ДР на КТ, като обективните причини,
обуславящи изключението е следвало да се посочат в трудовия договор.
Такива липсват.
Така сключения на 03.06.2021 г. трудов договор, визиран като
допълнително споразумение, не отговаря на условията за сключване на
срочен договор. И тъй като трудовият договор по ал.1, т.1 е сключен в
нарушение на ал.3 и ал.4, то следва да намери приложение разпоредбата на
ал.5 и той да се счита сключен за неопределено време.
Допълнителното споразумение от 10.12.2021 г. също е сключено в
нарушение на закона.
Съгласно чл.68 ал.4 от КТ срочният трудов договор със същия
служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок
най-малко една година, а в случая той е сключен за по-кратък срок - от
10.12.2021 г. до 03.12.2022 г., като отново не е посочено какви са обективните
причини, налагащи изключението.
Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя, че когато срокът на
трудовото правоотношение е определен по искане на работника, то не е
необходимо да се спазват чл.68, ал.3 и ал.4 и не е необходимо да е налице
изключението по смисъла на §.1 т.8 от ДР на КТ. Искането на работника може
да обуслови намаляване на срока и той да бъде по-малък от една година – арг.
чл.68 ал.4, но останалите законови изисквания за сключване на срочен
договор, следва да са налице (Решение № 94 от 17.04.2018 г. по гр. дело №
3082/2017г. на ВКС, ІV гр. о.).
От друга страна този довод е несъстоятелен и защото срокът на
сключения договор не съответства на заявеното писмено желание на
работника - да бъде сключен за 12 месеца считано от 10.12.2021 г. – не е
налице искане от служителя за по-кратък срок.
3
Следователно следва да се приеме, че правоотношението е възникнало и
съществувало като такова за неопределено време и не е осъществен
фактическият състав по чл.325 ал.1 т.3 от КТ за прекратяване на договора на
това основание.
При горните съображения, развити и в обжалваното решение,
прекратяването на трудовото правоотношение се явява незаконосъобразно,
респ. обективно съединените искове следва да се уважат, поради което
първоинстанционният съдебен акт следва да се потвърди.
С оглед изхода от спора право на разноски има ищецът – въззиваема
страна. Като съобрази представените доказателства за плащане и списъка по
чл.80 от ГПК, следва да му се присъдят 1000 лв.
Мотивиран така и на основание чл.271 ал.1 предл.1 от ГПК
въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 426 от 31.03.2023 г., постановено по
гр. д. № 22/2023 г. по описа на Русенски районен съд.
ОСЪЖДА ”Водоснабдяване и канализация” ООД – Русе, ул.
Добруджа 6, представлявано от И.Л.М., да заплати на М. С. З., ЕГН
********** от гр. Р., сумата от 1000 лв. - деловодни разноски за въззивната
инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4