№ 200
гр. Смолян, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело №
20225400500117 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С Решение № 8/10.01.2022 г. по гр.дело № 242/2021 г. Смолянският
районен съд признава за установено на основание чл. 422 вр.чл. 415, ал. 1
ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на Т. ЗДР. КЛ., че
съществува вземането на „Банка ДСК” ЕАД-гр. София по заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК с
№ 375/21.10.2020 г., издадена по ч.гр.дело № 888/2020 г. на РС-Смолян за
сумите: 985,64 лева главница; 112,07 лева договорна лихва за периода
10.09.2019 – 09.10.2020 г., дължими по Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 27.09.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.10.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението.
С решението са ОТХВЪРЛЕНИ искът на „Банка ДСК" ЕАД за
договорната лихва в частта за разликата над уважените 112,07 лева до пълния
претендиран размер от 192,07 лева; както и искът за дължими такси по
кредитната карта в размер на 47,95 лева.
1
Също така, Т. ЗДР. КЛ. е осъдена на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на „Банка ДСК” ЕАД, сумата от 389,59 лева за направените
деловодни разноски, както и 67,17 лв. за деловодни разноски по ч.гр.дело №
888/2020 г. на СмРС, съответно на уважената част от исковете.
Подадена е допустима въззивна жалба от „Банка ДСК“ АД, чрез юриск.
И.Б. срещу горното решение в ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на банката
срещу Т.К. за дължими такси в размер на 47,95 лв. по кредитна карта.
Жалбоподателят счита, че постановеното решение в обжалваната част е
неоснователно и неправилно, като излага следните аргументи: Според
договора за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица на 27.09.2017 г., сключен между банката и Т.К., банката
предоставя револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на 1
000 лв., достъпът до който се осигурява чрез кредитна карта DSK MaxiGo,
издадена при спазване на условията за този вид карта и Общите условия по
договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Общите условия към договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на физически
лица“ /“Общите условия“/ и Условия за издаване и обслужване на плащания с
кредитни карти Maxi Go /Условията/, които кредитополучателят получил и
приел с подписване на договора, и които са неразделна част от него/чл.1/,
клиентът е длъжен ежемесечно след падежна дата да заплаща минимална
сума за револвиране, а съгласно ал. 5 - при невнасяне на минимална сума за
револвиране в рамките на гратисния период по картата, се начислява такса за
невнесена минимална сума, съдържаща се в Условията. Според Таксите за
ползване на картата, закрепени в Условията, за невнасяне на минимална сума
по кредитния лимит, т.е., нереволвиране на вноска, се начислява такса в
размер на 15 лв.
Според жалбоподателя, от представените в първоинстанционното
производство извлечения от сметка и приложение № 1, к. 8 от съдебно-
счетоводната експертиза, се доказва начисляване на таксите и претендирането
им. Таксите, свързани с издаването и ползването на кредитна карта, подробно
са описани като вид, размер и действие в Условията, явяващи се неразделна
част от сключения договор, и клиентът е запознат с тях. В чл. 53 от ОУ е
предвидено, че за издаването и обслужването на картата и за операциите,
2
извършвани с нея, клиентът заплаща такси според тарифата, действаща към
датата на събиране на таксата, съответно към датата на извършване на
операцията. Таксите, приложими към датата на сключване на договора, са
посочени в ОУ.
Жалбоподателят твърди, че начисляването на такси за нереволвиране в
срок са резултат от неточното изпълнение на договора от страна на К.. Ако тя
е изпълнявала стриктно задълженията си по договора, не би дължала на
банката претендираната такса. Жалбоподателят иска да му се присъдят и
направените пред двете инстанции разноски.
В съдебно заседание банката-жалбоподател, редовно
призована, не изпраща представител. С писмена молба жалбоподателят, чрез
юрк.Б. излага становище за основателност на жалбата.
Препис от жалбата е връчен на ответницата Т. К. при условията на чл.
41, ал. 2 ГПК. Отговор на жалбата или насрещна въззивна жалба от нея не са
постъпили.
В съдебно заседание въззиваемата Т. ЗДР. КЛ., редовно
призована по реда на чл.41, ал.2 ГПК, не се явява и не изпраща представител.
Въззивният съд намира, че решението в обжалваната част
следва да се потвърди, като се имат предвид на осн.чл.272 ГПК изложените
от Смолянския районен съд мотиви. По оплакванията в жалба и с оглед
задължението по чл.7, ал.3 ГПК съобразява следното:
В чл.8 от Договора от 27.09.2017 г. за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица,
сключен между страните по делото, за издаване и ползване на кредитната
карта, клиентът заплаща такси съгласно действащата към датата на събиране
на таксите Тарифа за лихвите, таксите и комисионите, които Банка ДСК
прилага по извършване услуги на клиенти, съответно към датата на
извършване на операцията, във връзка с която са дължими.
Съгласно чл.25, ал.1 от Общите условия на „Банка ДСК“,
действали към момента на сключване договора за револвираща кредитна
карта с Т.К. /27.09.2017 г./, клиентът е длъжен ежемесечно, в рамките на
определен в Условията срок след падежната дата/гратисен период/, да
заплаща минимална сума за револвиране. Ал.5 на същия чл.25 предвижда, че,
3
при невнасяне на минималната сума за револвиране в рамките на гратисния
период по картата, се начислява такса за невнесена минимална сума,
съдържаща се в Условията. Чл.53, ал.1, изр.1 от ОУ гласи, че за издаването и
обслужването на картата и за операциите, извършвани с нея, клиентът
заплаща такси съгласно Тарифата, действаща към датата на събиране на
таксата, съответно – към датата на извършване на операцията.
Видно от Условията за издаване и обслужване плащания с
кредитни карти MaxiGo на Банка ДСК към същата дата, за невнесена
минимална сума е предвидена такса в размер на 15 лв. По същите Условия
размерът на минималната сума за револвиране при кредитен лимит от 1 000
лв., както е по процесния договор, възлиза на 30 лв. Т.е., за всяко невнасяне в
срок на минимум 30 лв. сума за револвиране, на К. се начислява т.нар. такса
по чл.25, ал.5 във вр. с ал.1 ОУ от 15 лв.
Същевременно чл.32 от ОУ предвижда, че, ако клиентът не
погаси задължението си в размера и в срока по чл.31, ал.2/до края на петия
пореден месец, считано от месечната падежна дата/, ползването на кредитния
лимит се прекратява - изр.1. Съгласно изр.2-ро, вземането на банката за целия
използван кредитен лимит, независимо от начина, по който е формиран, става
изискуемо и се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент и с
допълнителна надбавка от 5 процентни пункта.
Видно от неоспореното от страните и прието от съда
заключение на вещото лице по счетоводната експертиза, максималният
договорен размер на кредита с К. е 1 000 лева, договореният лихвен процент
по кредита е 0 00 % за период от 6 месеца и 21.95% - след това /формиран от
стойността на 6 - месечен SOFIBOR за карти в BGN, който към датата на
сключване на договора е в размер 0 268% и фиксирана надбавка в размер
21.682 %. Вещото лице установява още, че от К. са допуснати и просрочия от
нереволвиране на вноски или части от тях, поради което от банката са
начислявани неустойки в размер на 15 лв. върху всяко просрочие, отразени в
Приложение № 1, колона 8-ма.
При това положение уговорката по ал.5 на чл.25 от ОУ, на
която се основава претенцията на банката за 47,95 лв., се явява неравноправна
клауза по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП, за която съдът следи служебно според
чл.7, ал.3 ГПК – тя е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
4
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
На вземането на банката, описано в тази клауза, е придаден вид, че
представлява такса за някаква оказана от банката услуга по смисъла на чл.10а
от ЗПК,/каквато изобщо не е оказвана/, а всъщност представлява вземане за
обезщетение за забавено плащане по смисъла на чл.33, ал.1 ЗПК според която,
при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата Така клаузата не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора по смисъла на т.19 на чл.143, ал.2 ЗПК.
Наред с това, клаузата задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка /съобразно т.5 на чл.143, ал.2 ЗПП/. Това е така, защото ал.2 на
същия чл.33 ЗПК предвижда, че, когато потребителят забави дължимите от
него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. Видно е, че уговореното в чл.25, ал.5 от ОУ обезщетение
далеч надвишава това ограничение, и то не само така, както е уредено само по
себе си, а и в съчетание с посочената разпоредба на чл.32, ал.2, изр.2-ро от
ОУ. В подобен смисъл е напр.Определение № 303/24.01.2022 г. на ОС-Варна
по в.ч.гр.д. № 3061/2021 г.,
По изложените съображения Смолянския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8/10.01.2022 г. по гр.дело №
242/2021 г. на Смолянския районен съд в обжалваната част, с която е
отхвърлен искът по чл. 422 вр.чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД на „Банка ДСК“ ЕАД по отношение на Т. ЗДР. КЛ., че съществува
вземането на „Банка ДСК” ЕАД-гр.София по заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК с №
375/21.10.2020 г., издадена по ч.гр.дело № 888/2020 г. на РС-Смолян в частта
5
за дължими такси по кредитната карта в размер на 47,95 лева.
В останалите части решението не е обжалвано и е влязло в
сила.
Решението не подлежи на обжалване заради ограничението
по чл.280, ал.3, т.1 пр.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6