МОТИВИ
: НОХД
№-1502/2012г на ПОС
Срещу подсъдимият В.Н.А. е повдигнато обвинение по
чл. 354а ал.1 пр.1,вр. чл. 20 ал.2,вр. ал.1,вр. чл. 26 ал.1 НК понеже на 22.06.2012г
в гр.П., в условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с М.Ф.М., без надлежно разрешително е придобил и
държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество марихуана както
следва :
На
22.06.2012г в гр.П. в съучастие като съизвършител с М.Ф.М., без надлежно
разрешително е придобил от В.Д.П. високорисково наркотично вещество марихуана с
нетно тегло 51.182гр със съдържание на
активен компонент тетрахидроканабинол 3.6.5%, на стойност 307.092лв.,с цел
разпространение.
На
22.06.2012г в гр.П. в съучастие като съизвършител с М.Ф.М., без надлежно
разрешително е държал високорисково наркотично вещество марихуана с нетно тегло
51.182гр със съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол 3.6.5%, на стойност 307.092лв.,с цел
разпространение.
На
22.06.2012г в гр.С. обл. П. в съучастие
като съизвършител с М.Ф.М., без надлежно
разрешително е държал високорисково наркотично вещество марихуана с нетно тегло
5.912гр със съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол 2.4 на
стойност 35.47лв.,с цел разпространение.
Прокурорът
поддържа обвинението и счита,че следва да се наложи наказание лишаване от
свобода, което да се изтърпи реално.
Подсъдимият
признава вината си и моли да му се наложи наказание при условието на чл. 66 от НК.
Съдебното
производство е протекло по реда на гл. ХХVІІ от НПК, след като съдът е разяснил
на подсъдимия А. правата по чл. 371 от НПК
и го е уведомил, че
доказателствата по делото и направените от него самопризнания ще се
ползват при постановяване на присъдата. За това съдът е обявил, че при
постановяване на присъдата си ще се
ползва от направеното самопризнание, без
да събира доказателства за фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
По
отношение на другия съизвършител М. съдебното производство е приключило със
съдебно споразумение от друг съдебен състав на ПОС.
Съдът
въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Подсъдимият
А. е роден на ***г*** жител и живущ ***,
български гражданин от цигански произход, с основно образование, безработен, неженен,
осъждан-реабилитиран с ЕГН **********. Осъждан е през 1994г. за извършена
квалифицирана кражба и му е наложено наказание лишаване от свобода, което е
отложено по чл. 66 от НК, като понастоящем предишното му осъждане е заличено, тъй
като е реабилитиран по смисъла на чл. 88а НК.
С
оглед направеното самопризнание от подс. А. и реда за протичане на съдебното производство,
представената фактическа обстановка с обвинителния акт се явява безспорна и от същата е установено, че подс. А. и св. П. към месец юни 2012г се
познавали от около два месеца, като на 22.06.2012г св. П. се обадил по телефона
на подсъдимия и му предал, че разполага с наркотични вещества. А. се намирал в
гр.С. и съобщил на своята жена-М., с която живеел на семейни начала, че може да
закупят от П. наркотични вещества и получил от нея съгласие. Към този момент
двамата разполагали с малко количество марихуана от 5.912гр. и което
представлявало остатък от незаконната им дейност по разпространяване на този
вид наркотично вещество. Двамата потеглили от С. за гр.П. и към 17.00 часа
пристигнали в дома на св. П.. Той ги посрещнал на улицата и след като П.
притеглил съдържанието на веществото на електронна везна,го предал на подс. А.. Двамата се уговорили, че тъй като А. заплатил само 50 евро, то полученото от него количество от 51.182гр. струва по 15 лева за
грам и че А. следва да доплати на св. П. остатъка от сумата, след като го продаде.
Разделили се, като М. скрила в дрехите си наркотичното вещество и с подс. А. потеглили за гр.С.. Малко по-късно
на този ден били спрени за проверка от
служители при сектор ПКП на ОД МВР – Пловдив, които получили оперативна
информация за тази сделка и където М. предала намиращото се в нея наркотично
вещество. След това подс. А. съдействал на полицейските органи да изземат и намиращото
се в гр.С. наркотично вещество, което двамата с М. укрили в дървена постройка
за отглеждане на гълъби.
Описаната
по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин, от
обясненията дадени на досъдебното производство от показанията на свидетелите П.К.,
Н.,Т., К., В.,Т. и Г., а така също и от експертна справка –л. 26 ДП, Химическа експертиза-л. 28
ДП, протоколи за обиск и изземване-л. 33,36,протоколи за претърсване и изземване –л. 40,44-45 ДП св.
съдимост-л. 58,л. 60 ДП , характеристични справки –л. 61-62 и приемо-предавателни протоколи – л.62а-62в
86-87 от ДП.
От
заключението на вещото лице по назначената ФХЕ от досъдебното производство се
установява, че намереното и иззето
вещество е марихуана с общо тегло от 51.182гр
със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 3.6.5%, а
това намерено и иззето в гр.С. марихуана с нетно тегло 5.912гр със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 2.4%.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице и намира същото като професионално
изготвено с необходимите познания в съответната област.
С
оглед на така установената
безспорна фактическа обстановка, съдът
намира, че подс. А. е осъществил от
обективна и от субективна страна съставомерните признаци на чл. 354а ал.1 пр.1,вр. чл. 20 ал.2,вр.
ал.1,вр. чл. 26 ал.1 НК понеже на 22.06.2012г в гр.П., в условията на
продължавано престъпление,в съучастие
като съизвършител с М.Ф.М., без надлежно
разрешително е придобил и държал с цел разпространение високорисково наркотично
вещество марихуана с нетно тегло 51.182гр
със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 3.6.5%, на
стойност 307.092лв.,с цел разпространение.
На
22.06.2012г в гр.П. в съучастие като съизвършител с М.Ф.М., без надлежно
разрешително е държал високорисково наркотично вещество марихуана с нетно тегло
51.182гр със съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол 3.6.5%, на стойност 307.092лв.,с цел
разпространение.
На
22.06.2012г в гр.С. обл. П. в съучастие като съизвършител с М.Ф.М., без надлежно разрешително е държал
високорисково наркотично вещество марихуана с нетно тегло 5.912гр със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 2.4 на стойност
35.47лв.,с цел разпространение.
От
субективна страна престъплението е
извършено с пряк умисъл в условията на
усложнената престъпна дейност при съучастие по смисъла на материалния
закон и продължавано престъпление. От обективна страна съучастието в случая се характеризира според броя на участващите в деянието лица – две лица , установената причинна връзка, за
да извършат действията,чрез проявената
задружност на умисъла да придобият и държат наркотичните вещества с цел
разпространение. Поведението на подс. А. е дефинирало умисъла при тази престъпна задружност,той да
проявява по-значимите усилия към постигането на обществено опасните последици на деянието. От
субективна страна деянието е осъществено
с реалната представа у подсъдимия, че освен обективната страна на
деянието има и кумулативна връзка тази задружност да е с преценката за съпреживяванията и на другия
подсъдим.
При
така посочената правна квалификация и
след като се съобрази с целите на специалната и генералната превенция и на
обстоятелствата посочени в чл.54,вр. чл. 58а ал.1 НК,вр. чл. 373 ал.2 НПК,съдът
намира, че наказанието на подс.А. следва да се
определи при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства.
По отношение на приложимостта на правната норма от материалния закон, съдът
приема нормата на чл. 58а ал.1 от НК в последната му редакция, която е
обнародвана в ДВ бр. 26 от 06.04.2010г и е в
сила от 10.04.2010 и с което се
определя нейното действие спрямо подсъдимия за така осъщественото деяние на 22.06.2012г.
Като
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът
приема значителното количество наркотично вещество, което е било предмет на
престъпното действие от подсъдимия, недобрите характеристични данни за минало
осъждане, както и проявената престъпна упоритост за снабдяването с наркотични вещества за не кратък период от
време с цел разпространение. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът
възприема чистото съдебно минало, тежкото социално положение на многодетен и безработен родител, направените
самопризнания и проявено съдействие за
установяване обективната истина по делото.
Най-справедливо
е на подс.А. е да се определи наказание от три години лишаване от
свобода, тъй като то е съответно по тежест за така извършеното
тежко умишлено престъпление, с перманентно
и постоянно действащо негативно обществено отрицание спрямо извършителите на този вид престъпления.
Същото се явява по размер близо до минимално
определената от закона границата от две години лишаване от свобода и
според съда може да изиграе
превантивната възпитателна и предупредителна цел на закона. Кумулативно предвиденото наказание глоба в размер от 5 до
20 хиляди лева следва да се
наложи в минимално предвидения размер от
5 000 лева. Разпоредбата на чл. 54 от НК от
Общата част на НК в случая се явява възможно най-справедлива спрямо подсъдимото лице, тъй
като при изясняване индивидуализацията на наказанието, съдът възприема
необходимостта от възприемане оценката,
че престъплението се явява с по-висока степен на обществена опасност и за
постигането на престъпния резултат е
проявявана общността на умисъла на две лица, била проявена задружност на
престъпните усилия и една от формите на изпълнителното деяние на престъплението
– държане е осъществена чрез полагането
на допълнителни грижи и усилия.
Приложението
на нормата на чл.58а ал.1 НК императивно
определя необходимостта при провеждане
на съкратено съдебно производство по реда на чл. 373 ал.2 НПК, така определения
размер от три години лишаване от свобода
да се редуцира и намали с една трета. Или наказанието, което следва да се
наложи на подс.А. е от две години
лишаване от свобода.
Не
са налице основанията на чл. 66 ал.1 от НК за отлагане изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода.
Общите отлагателни условия на чл. 66 НК
в случая са налице, тъй като подсъдимият не е осъждани на лишаване от свобода
за престъпления от общ характер и
наложеното наказание не е над три години лишаване от свобода. Конкретната
индивидуализация на случая, го определят като тежко умишлено престъпление със
значително по-висока степен на опасност на деянието от обикновените случаи на придобиване
и държане с цел разпространение наркотични вещество, тъй като се отнася до
значително количество наркотично вещество, и което според съда определя обществената целесъобразност да се
наложи ефективно наказание лишаване от свобода, което се явява единствена възможност за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия.
С
оглед изложените по-горе основания съдът
не възприема тезата на защитата от приложението на чл. 66 ал.1 НК в максимално възможния по закона изпитателен срок.
Съдът
не приема тезата на защитата относно необходимостта от определяне на случая по реда на чл. 55 ал.1 НК, предвид извода от последователното изброяването на смекчаващите отговорността обстоятелства Този
извод на защитата не се възприема от съда за еднозначен, тъй като от
доказателствата по делото е установено,
че подс. А. в близко до инкриминираните събития време е бил активен
разпространител на наркотични вещества и е контактувал с широк кръг от хора
търсещи такива. Иззетото наркотично вещество представлява значимо количество, от което е могло да се
направят над сто единични дози и това обстоятелство логически се свързва с
превратната и незаконосъобразна представа у подс. А.,че може да издържа себе си
и своето семейство чрез разпространяване на наркотични вещества. Тези възприети
от съда основания определят невъзможността в случая да се приложи хипотезата на
чл. 55 от НК.
Режимът
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода следва да се определи на „Общ”
съобразно чл. 61 т.3,вр.чл. 59ал.1 от
ЗИНЗС, което да се изтърпи в
затворническо общежитие от открит тип.
Налице
са основанията на чл. 59ал.2, вр. ал.1
НК времето, през което подсъдимият А. е
бил задържан считано от 22.06.2012г до влизане на присъдата в сила да се зачете
като изтърпяна част от наложеното му наказание от две години лишаване от свобода.
На
основание чл. 189 ал.3 от НПК подсъдимият следва да заплати сумата от 42.30
лева разноски по делото.
Веществените
доказателства 2бр стари мобилни телефони
и 3бр празни найлонови плика следва да се унищожат като вещи без стойност.
Причини
за извършване на престъплението са ниската правна култура и стремеж за
облагодетелстване по престъпен начин.
Предвид
на изложеното съдът постанови и присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:/П/