РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Разград, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
ЧлЕ.е:Атанас Д. Христов
С. К. Чолакова
при участието на секретаря Мариан В. НайдЕ.
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20233300500042 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от М. М. М. от с.***, Община ***, подадена чрез адв.С. С.
против Решение № 1260138 / 11. 08. 2021 г., постановено по гр.дело № 233/2020 г. по описа
на ***ски РС, с което съдът е уважил предявения от О. А. Е. от с.*** против въззивника иск
на правно основание чл.108 от ЗС по отношение на поземлен имот, с трайно предназначение
нива в землището на с.***, м.“***“ с площ 1.644 дка и граници, описани подробно.В
жалбата се сочи на недопустимост, съответно неправилност и незаконосъобразност на
решението на РРС, като се излагат съображения и в двете насоки.Прави се искане за
обезсилване на съдебния акт и прекратяване на производството по делото, поради
недопустимост на предявения иск или алтернативно за нЕ.ата отмяна и постановяване на
друго по същество на спора, с което предявения ревандикационен иск да бъде отхвърлен.
Въззиваемата страна О. А. Е. е депозирал писмен отговор на въззивната жалба.Оспорва
жалбата като неоснователна по подробно изложени съображения.
Третото лице – помагач Община *** не заявява становище.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него,
1
разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети
за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са
основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
решението на първоинстанционния съд и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се
има предвид и следното:
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че с Решение
от 29. 05. 1962 г. по гр. д. № 127/ 1962 г. по описа на ***ски народен съд в производство по
делба в дял на А. Е. – наследодател на ищеца, е предоставен парцел *** от 1640 кв. м. Чичо
му И. А. е получил в дял парц. *** от 1300 кв. м. Ищецът твърди, при реалното
разпределение на имотите била допусната грешка и баща му А. Е. вместо да обработва и
стопанисва парцел ****, започнал да обработва и стопанисва парц. ***. Баща му владял
процесният имот парц. *** от 1962 г. до 1979 г., а след това започнал да го владее ищеца. До
2013 г. го предоставял на трети лица да засяват различни култури, а пред 2013 г. ищецът го
засял с жито, впоследствие с люцерна. През 2015 г. по искане на ответника освободил
имота. Последният се легитимирал като собственик въз основа на Договор за покупко-
продажба № ****** г. с Община ***. Процесният имот, представляващ Поземлен имот №
*** е актуван като частна общинска собственост с Акт № *** г. от Община *** на осн. чл.
19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 4/ 29. 07. 2008 г. на Общинска служба по
земеделие и гори гр. ***.
Според заключението на назначената и приета от РС *** СТЕ, в дял на бащата на
ищеца А. Е., е бил поставен парцел *** с площ 1 640 кв.м., който представлява част от имот
пл.*** по отменения регулационен план от 1935 г. на с. ***, одобрен със Заповед №903,904/
19.04.1935 г. За имот пл.*** са отредени парцели ****** в квартал ***, както и парцели
****** в квартал *** /Приложение № 1 - Копие от регулационния план от 1935 г./ С ПМС №
216/1961 г. квартал *** е бил изключен от регулационните граници на населеното място. По
новия застроителен и регулационен план (ЗРП) на с. ***, одобрен със Заповед № 62/
07.04.1987 г., действащ и в момента, изключената от регулация част от имот (бивш пл.***)
представлява три имота - пл.№ ***, пл.№ *** и пл.№ ***, които са включени в картата за
възстановената собственост под № ******, № *** и №****** (Приложение № 2 - Копие от
регулационния план от 1987 г.). Парцел *** с площ 1 640 кв. м по отменения регулационен
план от 1935 г. е идентичен с изключения от регулация имот с пл.№ ***. По картата за
възстановената собственост (КВС) за землището на с. *** поземленият имот е с № ******.
По кадастралната карта и кадастралните регистри на селото, одобрени със Заповед № РД-18-
1442/ 07.08.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, поземленият имот е с
идентификатор ******** с площ 1 656 кв. м. Парцел *** в кв.***, с площ 1300 кв.м. п плана
от 1935г. на селото е идентичен с изключения от регулация имот с пл.№***.По картата за
възстановената собственост (КВС) за землището на с.*** поземленият имот е с № ***. По
кадастралната карта и кадастралните регистри на селото, одобрени със Заповед № РД-18-
1442/ 07.08.2018 г. На Изпълнителния директор на АГКК, поземленият имот е с
2
идентификатор ******** с площ 1 644 кв. м. В разписния лист, придружаващ плана, като
собственик на имот пл.*** (парцели *** от кв. *** и парцели *** от кв. ***) е записан О.
Ю.. Не е отбелязана промяна в собствеността. По регулационен план от 1987 г. на с. ***,
одобрен със Заповед № 62/ 07.04.1987 г., действащ и в момента (Приложение № 4): В
разписния лист, придружаващ плана, като собственик на: имот пл.№ *** е записан на О. М.
Е. имот пл.№ *** - на А.. имот пл.*** - на А. Е.. В регистъра на кадастралната карта,
одобрен със Заповед № РД-18-1442/ 07.08.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като
собственик на: имот с идентификатор ******** е записан М. М. М.; имот с идентификатор
******** е записан М. М. М.; имот с идентификатор ******** е записана Община *** -
чл.19 от ЗСПЗЗ. С Протоколно решение № 4/ 29.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от
ЗСПЗЗ са определени имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ в землище ***, община ***, като
имоти № ****** и № *** фигурират в списъка. За процесния имот № *** по КВС на селото,
идентичен с поземлен имот с идентификатор ******** по КККР на с. ***, с площ 1 644 кв.
м Община *** е съставила Акт № 5743/ 16.06.2014 г. за частна общинска собственост на
основание чл.19 от ЗСПЗЗ и Протоколно Решение № 4/ 29.07.2008 г., проведен е търг за
продажбата му и е сключен договор за покупко-продажба № *** г. с М. М. М., ответник в
производството, който се легитимира като собственик именно въз основа на договора за
покупко-продажба. След извършена справки в Общинска служба „Земеделие" гр. ***, в.л.
не е установило за поземлен имот № *** по КВС на село *** да са подавани заявления за
възстановяване на собствеността по смисъла на ЗСПЗЗ, както и данни за това същият да е
бил отчуждаван и включван в блокове на ТКЗС, ДЗСК и други организации.
От показанията на ищцовите свидетели О. К., К. А. и М. О. се установява, че бащата
на ищеца е владял имот, незастроен до смъртта си , който те определят като №*** по новия
план, след нЕ.ата смърт до изселването му в *** през 1989 г. имота е бил владян от ищеца, в
периода 1993 г.-2012 г. бил обработван от св.К. А. и нейния съпруг, първи братовчед на
ищеца. След завръщане в България през 2012 г., на следващата 2013 г. , ищеца го засял, а
през 2015 г. го отстъпил на ответника, който се легитимирал пред него с договор за покупко-
продажба.
Според показанията на св. С. Т. – сестра на ответника, процесният имот бил засят с
люцерна, а преди там било сметище, около него имало други ниви. Според свидетелката
ищеца никога не е владял имота, закупен от брат й под №*** и всички в селото знаели него
за собственик.
При тези фактически данни, следва да се приеме, че въззивната жалба е неоснователна.
Необоснован е изложеният довод във въззивната жалба, че решението е процесуално
недопустимо, тъй като по същото производство е налице влязло в сила Определение от 02.
03. 2020 г. по гр. д. № 370/ 2019 г. на ИРС, с което производството е прекратено, поради
недопустимост на иска. Неоснователно е направеното възражение за наличие на пълен
идентитет между гр. д. № 370/ 2019 г. по описа на ИРС и гр. д. № 233/ 2020 г. по описа на
ИРС. За да е налице отвод за сила на присъдено нещо, е необходимо да е налице идентичност
не само между страните, а и по предмета и искането. Гр. д. № 370/ 2019 г. на ИРС е имало за
3
предмет отрицателен установителен иск, предявен от ищеца, че ответникът М. М. М. не е
собственик на процесния имот № ***, тъй като е придобил собствеността от несобственика
Община ***. За да прекрати производството, съдът е приел, че за ищеца липсва правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, тъй като пълната защита на
претендираното право на собственост върху процесния имот не може да се осъществи с
предявения отрицателен установителен иск. По настоящото дело, ищецът е предявил иск с
правно основание чл. 108 от ЗС. Поради това, не се касае за пререшаване на разрешен с
влязъл в сила съдебен акт спор между същите страни, на същото основание и за същото
искане, което да е процесуална пречка за разглеждане на предявения иск.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че
наследодателят на ищеца А. Е. е владял процесния имот с идентификатор ********, който е
идентичен с Парцел *** в кв.*** по отменения регулационен план от 1935 г. на с. ***, от
1962 г. до 1979 г. , а след нЕ.ата смърт, от ищеца по делото до 2015 г. През 1989 г. ищецът се
изселил в ***, но предоставил имота да се обработва от св. К. М. и нейният съпруг. Според
показанията на тази свидетелка, тя и съпругът й обработвали имота до 2013 г. , когато
ищецът го засял с люцерна. Съгласно разпоредбата на чл. 68 ЗС, владелецът може да държи
вещта като своя не само лично, но и чрез другиго, както в настоящият случай.
Придобиването на имот по давност следва да стане чрез явно, необезпокоявано и
непрекъснато владение, при което фактическата власт се упражнява с намерението той да се
свои. От гласните доказателства се установява безпорно, че ищецът е упражнявал
непрекъснато и необезпокоявано владение върху процесния имот, пордължило повече от 10
години, поради което към 2015 г., когато ответникът се легитимирал като купувач на имота,
ищецът е придобил правото на собственост на осн. чл. 79 от ЗС. Съдът кредитира като
доказателство показанията дадени в този смисъл на св. О. К., К. А. и М. О., тъй като са ясни,
непротиворечиви и послЕ.ателни. Подкрепят се и от събраните по делото писмени
доказателства - Решение от 29. 05. 1962 г. по гр. д. № 127/ 1962 г. по описа на ***ски народен
съд и заключение на СТЕ.
Продажбата на този имот с Договор за покупко-продажба № ****** г.между Община
*** и ответника по делото М. М. М. няма вещно-прехвърлителен ефект, тъй като Община
*** не е била собственик на имота. Не всички земи, които се намират извън регулационния
план на населеното място имат земеделски характер. Има случаи, при които части от едно
населено място, застроени с жилищни и селскостопански сгради, или пък ползвани като
дворни места, остават извън регулационния план или пък биват изключени от него по силата
на ПМС № 216/61 г. Такъв е и настоящият случай, което се установява от заключението на
СТЕ и от гласните доказателства, според които процесният имот се е обработвал от дядото,
бащата, а впоследствие и от ищеца до 2015 г. , когато бил продаден на ответника. Имота не е
бил включван в блок на ТКЗС. По въпроса за статута на имот, намиращ се извън
регулационния план на населеното място, съдебната практика /Р № 100 от 23.07.10 г. по гр.
д. № 3426/08 г. IV г. о., Р № 249 от 4.07.11 г. по гр. д. № 621/10 г. I г. о., Решение № 145 от
16.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2412/2016 г., II г. о., ГК и др. / приема, че не всички земи,
4
които се намират извън регулационния план на населеното място имат земеделски характер.
Такива земи могат да запазят селищния си характер, да не бъдат включвани в блок на ТКЗС,
нито причислявани към ДПФ, както и да не бъдат отнемани юридически и фактически от
лицата, които ги владеят като дворни места, със запазване на собствеността върху тях в
реални граници, в зависимост дали са били члЕ.е на ТКЗС или не. Такива земи не подлежат
на възстановяване по ЗСПЗЗ, а оттук следва, че относно тях не се прилага чл. 5, ал. 2
ЗВСОНИ, нито чл. 19 ЗСПЗЗ. За тях не съществува забраната по чл. 86 ЗС за придобиване по
давност, вкл. и в редакцията преди изменението с ДВ бр. 31/90 г., доколкото върху тях не е
установено право на кооперативно земеползване и не са одържавени. С оглед на това,
процесният имот, който по силата ПМС № 216/ 1961 г. е бил изключен от границите на
населеното място, не попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, тъй като не е бил включен
в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, не е подлежал на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. От изложеното следва, че Община *** не е била
собственик и договорът за продажба, сключен с ответника не е породил транслативно
действие по общото правило, че никой не може да прехвърли права, които не притежава.
Предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС е основателен и доказан.
По изложените съображения, въззивната жалба е неоснователна. Оплакването за
неправилна преценка на събраните по делото доказателства, което според въззивника е
довело районния съд до неправилни изводи, е необосновано, поради което в това отношение
не е налице порок на обжалваното решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане
и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до
законосъобразни правни изводи, поради това постановеното от него решение, като
обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1260138 / 11. 08. 2021 г. по гр.дело № 233/2020 г. по
описа на РС ***.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС .
Председател: _______________________
ЧлЕ.е:
1._______________________
2._______________________
5