Р Е Ш Е Н И Е
№І-88 30.06.2020
година, гр.Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на трети юни през две хиляди и шестнадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:1.Пламена
Върбанова
2.мл.с. Марина Мавродиева
при
секретаря Ани Цветанова,
като разгледа докладваното от съдия Пламена
Върбанова въззивно гражданско дело № 480
по описа на Окръжен съд-Бургас за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК и е висящо пред въззивната инстанция, след като с Решение № 190/07.02.2020г.
по гр.д.№ 24/2019г. на І-во гр.отд. на ВКС е отменено Решение № ІІІ-92 от 30.07.2018г. по в.гр.д.№ 920/2018г. на БОС и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
В отменителното решение на ВКС е
прието, че въззивната инстанция е допуснала съществени нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в необсъждане на събраните по делото
доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните и не е изложил
мотиви, отговарящи на изискването на чл.236,ал.2 ГПК.
Производството по делото пред
Окръжен съд-Бургас е образувано по повод
въззивна жалба от И.Т.Д., ЕГН **********, Г.Г.С., ЕГН **********, Е.Г.Р., ЕГН **********,
тримата от с. ***, Й.Д.С., ЕГН ********** от гр. *** и Н.Г.К., ЕГН ********** от
гр. ***, чрез адвокат Лиляна А.ова, със служебен адрес: гр. Бургас, ул. „Княз
Борис Първи“ №10, вх.Б, ет.1, против Решение №17/04.04.2018г., постановено по
гр. дело № 213/2017г. по описа на Районен съд - Средец, с което съдът е
отхвърлил предявения от въззивниците-ищци против ответниците Н.П.Г. и Ж.Д.К., иск за признаване
за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на недвижим
имот,представляващ дворно място с
административен адрес: с. Факия, община Средец с площ от 4015 кв.м. и съставляващо имот № 10 в кв. 3 и кв. 4 по
плана на селото, при граници: дере на Община Средец, имоти №№ 9 и 18 в кв.4,
имоти №№ 11, 8, 14, 15, 16, 17 и 18 в кв.3, за който имот, по влязъл в сила, но
неприложен в срок дворищно-регулационен план, са отредени УПИ VІІ-10 в кв.4 по
регулационния план на с. Факия с площ от 775 кв.м., УПИ VІІІ – 10 в кв.4 по
регулационния план на с. Факия с площ от 800 кв.м., УПИ VІІ – 10 в кв.3 по
регулационния план на с. Факия с площ от 910 кв.м. и УПИ VІ – 10 в кв.3 по
регулационния план на с. Факия с площ от 930 кв.м., при притежавани части
съответно: И.Т.Д. – 8,333%, 1/12 идеална част от имота, Г.Г.С. – 16,666%, 1/6
идеална част от имота, Е.Г.Р. – 16,666%, 1/6 идеална част от имота, Й.Д.С. – 8,333%,
1/12 идеална част от имота и Н.Г.К. – 16,666%, 1/6 идеална част от имота, като
недоказан и неоснователен, като е оставил без уважение искането за отмяна на
нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по давност
№ **, том ***, рег.№ 3***, нот.дело №***/20** г. на нотариус Веселина Кирилова,
с район на действие – Районен съд - Средец.
Недоволство от така постановеното
съдебно решение изразяват въззивниците, които считат постановеното решение за
неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните
и материалните норми, за което излагат подробни съображения и доводи. Молят
съда за отмяна на решението.В проведеното пред БОС на 03.06.2020г. открито съдебно заседание процесуалният
представител на въззивниците- адвокат Лиляна А.ова, поддържа въззивната жалба ,
моли уважаването й с отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на
друго по същество, с което предявения установителен иск бъде уважен.
Писмени отговори по въззивната
жалба са предявени от Ж.Д.К. чрез
адвокат Марияна Йовчева-Г.ева
и
от Н.П.Г. чрез адвокат Янко Пашов, в които се заявяват становища за неоснователност
на жалбата; моли се въззивната инстанция да потвърди първоинстанционното решение, за
което излагат съображения. В проведеното
на 03.06.2020г. открито съдебно заседание въззиваемата Ж.К., редовно уведомена
, не се явява, представлява се от адвокат Йовчева-Г.ева.Въззиваемият Н.Г.,
редовно уведомен , не се явява, представлява се от адвокат Пашов. Въззиваемите
чрез своите процесуални представители заявяват становище за неоснователност на
въззивната жалба, моли се потвърждаване на първоинстанционното решение.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК, от легитимирано лице и
е процесуално допустима.
Пред
Районен съд - Средец е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 във връзка
с чл.537, ал.2 от ГПК.
Бургаският Окръжен съд, като взе
предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства, съобрази
разпоредбите на закона и указанията на касационната инстанция, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Ищците-въззивници
твърдят,че са наследници на общия наследодател
Г. П.К. , бивш жител ***, починал на **.0*.19** г.Общият наследодател Г. П.К. придобил
по наследство процесния имот от своя баща П. К. /по разписен лист К./ .
Видно от удостоверение
за наследници на Г. П.К. /л.14 от делото на РС-Средец/,след смъртта си на **.0*.19**г.
общият наследодател оставил за свои наследници 7 деца, от които живи към
момента на издаване на удостоверението за наследници /30.03.2017г./ са четирима:
дъщеря Г.С./ищец по делото/;син Н.К./ищец по делото/;дъщеря С. Г. Г. и дъщеря Е.Г.Р./ищец
по делото/
Ищецът
И.Т.Д. и брат му Г. Т.Д. наследяват
починалата на 25.10.1990г. дъщеря
Л. Г. П.; ищцата Й.Д.С. наследява починалата на 10.11.2006г. дъщеря М. Г. М.
Ищците сочат, че от 1978година са във владение на процесния
имот,като заедно с останалите наследници
обработвали имота-т.е. че са
съсобственици на описания имот заедно с останалите наследници на Г. П.К. ,които
не са ищци по делото, а именно: Г. Т.Д./внук на
общия наследодател/, С. Г. Г./ дъщеря на общия наследодател/ и М. Г. А./правнучка
на общия наследодател/.В исковата молба се твърди, че ответникът Н.П.Г. е син
на С. Г. Г.
Ищците сочат, че ответникът Н.Г.
никога не бил владял имота, не упражнявал фактическа власт върху него; моли се
постановяване на съдебно решение, с което съдът да приеме за установено спрямо
ответниците, че ищците са собственици на процесния имот имот при посочени в
исковата молба квоти по силата на наследствено правоприемство от общия им
наследодател Г. К.След многократни указания до ищците – за посочване
основанието, на което техния наследодател Г. П.К. е станал собственик на
процесния имот след смъртта на своя баща П. К., с нарочна молба / л. 165 от
делото на СРС/ сочат, че това е станало по силата на наследствено
правоприемство.
С влязло в сила
определение № 1374 от 19.12.2017г.,постановено от първоинстанционния съд /л.
183 от делото на СРС/ , е прекратено производството в частта, с която се иска да се признае за
установено по отношение на ответниците Н.П.Г. и Ж.Д.К.,че лицата Г. Т.Д.,С. Г. Г.
и М. Г. А.,наследници на общия
наследодател Г. К., но не участващи като ищци по делото, са собственици както
следва: на 8,333%, на 16,666% и на 8,3335
идеални части от спорния недвижим имот.
Всеки от ответниците е предявил писмен
отговор по исковата молба, в който заявява становище по исковата претенция,
която намира за неоснователна. Първият ответник Г. твърди, че само той от
1999година владее непрекъснато и безпрепятствено имота, засаждал различни
култури, през 2000 г. лично оградил имота, владеел спокойно , безпрепятствено и
несъмнено целия имот.
Вторият ответник Ж. Д. К.
в писмен отговор оспорва допустимостта
на исковата претенция и сочи, че е придобила процесния имот по силата на
дарение от първия ответник и тъй като е във владение на имота от изповядване на същата сделка през
2017г. счита, че за нея липсва пасивна
процесуална легитимация да е ответник по иска. Отделно от това заявява
становище за неоснователност на исковата
претенция, твърдейки, че е придобила имота от първият ответник, който е придобил
правото на собственост върху него на
основание давностно владение, започнало от 2003г., без никой да се е
противопоставял и пречил за това.
В проведеното на 19.09.2017г. съдебно
заседание процесуалният представител на първия ответник /адв. Янко Пашов/
заявява,че не оспорва обстоятелството,че общият наследодател на ищците е владял
и обработвал по някакъв начин имота, но не и с надлежно оформен документ за
собственост.
По делото е безспорно
обстоятелството, че с нотариален акт за
право на собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение №**,
том *, нот.дело №***/20** г. от **.**.20** г. на Нотариус с регистрационен №
560 и район на действие – Районен съд – гр. Средец, въззиваемият Н.П.Г. е
признат за собственик по давностно владение по отношение на спорния недвижим
имот, представляващ дворно място с площ от 4015 кв.м. и съставляващо имот № 10
в кв.3 и кв.4 по плана на дело Факия при подробно описани в граници. Съгласно влязъл
в сила, но неприложен на място дворищно-
регулационен план за с.Факия за този
имот са отредени са отредени четири урегулирани поземлени имота както следва :УПИ
VІІ-10 в кв.4,; УПИ VІІІ-10 в кв.4; УПИ VІІ-10 в кв.3 4 УПИ VІ-10 в кв.3 по
плана на с.Факия.
С нотариален акт от **.0*.20**г. за дарение на недвижим имот №
1**, том *, нот.дело №***/20** г. на
Нотариус рег.№ 560 по регистъра на НК с район- района на РС-Средец, Н.П.Г. дарил процесния недвижим имот на другата
ответница и въззиваема по делото -Ж.Д.К.
По делото са разпитани свидетели.
От показанията на свидетелката М. К.,родена
19** година се установява, че към 1977 – 1978 година имотът е работен от дядо Г.
и дъщерите му. Свидетелката не знае кой е работил имота преди да умре дядо Г.
След това свидетелската се оженила и
напуснала селото, като последните
й впечатления са от последните шестнадесет години, когато отново живее в с. ***,
но не знае кой е обработвал земята. Не била виждала ответника да работи
мястото; мястото било голямо, всичко било поле.
Свидетелят В. В.,роден 19**г.,
твърди, че между 1960 – 1970 година мястото било засято от ТКЗС с
тютюн.Като дошла демокрацията, вече собствениците се настанили в имота,
работело го семейството на Г. П., дъщерите и синовете му,което било след 1989г.
до 2005 – 2006 година; сеели го с
култури, картофи и тикви, след което не е било обработвано, не било засято , в
настоящия момент не било сято мястото.Свидетелят заявява, че виждал през 2001г.
Г.С. да работи мястото; но не му било известно ответника и майка му да са
работили мястото.
Според свидетелката Р. С., родена
19**г.,която от 1999 година живее в с. ***, закупила си кози и започнала да ги отглежда, твърди, че имотът е
обработван от различни хора като изброява имената им-Г. с мъжа й, Е. с Д., Ч.,
баща и син- Г. и М.-Г., както е един възрастен човек-дядо Т., който бил баща на тези хора.това
продължило до 2006-2007г. До 2006 – 2007 година според нея, И., Е. и Й./свидетелката
посочила тези ищци в залата/ работили мястото,но всеки работил разделен, не
знаела как са си разделили мястото.След това
И.Т. работил на засятата там люцерна; преди две-три години А./син на И.Т./,
орал мястото с трактор, а на другия ден
довел жени, които засяли тикви. започнал да го оре. Свидетелката Р. С.
заявява, че никога не била виждала ответника да
работи мястото.Според свидетелката понастоящем всичкото място е свободно
Свидетелят Т. Б. сочи, че
въззиваемият Н.Г. обработва имота около 15 – 20 години;свидетелят му помагал
при ограждане на мястото с бодлива тел, за да се ремонтира ограждането, тъй
като някога, назад във времето, мястото е било заградено; от десетина години
мястото нямало портал.
Свидетелят П. Ж. разказва,
че през 2000-2001 – 2002 година е ходил в имота и са брали с ответника тикви.
Свидетелят разбрал, че мястото на ответника/
или на неговата майка . Ходил е да помага на ответника в периода 2003-2004-2005- 2006
година, после разбрал, че го сял
люцерна. Свидетелят помагал на ответника Г.
при прибиране на реколтата от
тикви и царевица,тъй като свидетелят имал микробус, но лично не бил ходил на
мястото . През 2006 – 2007 година въззиваемият засял нивата с люцерна, която
косял с помощта на други хора.Свидетелят по-нататък уточнява, че лично не бил
ходил на мястото, след това уточнява- че ходил три или четири пъти, мястото
било празно-без сграда и съоръжения в него, било заградено с мрежа.
Според свидетеля С. В.,
след 2000 година въззиваемият Г. започнал да обработва нивата, тъй като майка
му била възрастна и предоставила на сина си Н.Г., ако може, той
да го поддържа.Засаждал в мястото тикви и царевица, а след 2011 - 2013 година
свидетелят лично е косил в процесното място трева. Той твърди, че въззиваемият
е използвал тиквите за храна на отглежданите от него свине. До 2000 година
свидетелят е виждал ищците да работят мястото, но след тази година е виждал
само Н.Г. да ходи на мястото, да поддържа оградата и да обработва земята.Свидетелят
В. заявява, че знае това място като място на Г. К.- дядо на Н.Г..
По делото са представени копия от декларации по чл.14 ЗМДТ, от които
става ясно, че Г.Г.С. е подала декларация
№ 15168/27.03.1998г. за придобита по наследство земя от 815 кв.м. в с.Факия.
Такава декларация с вх.№ 1965/07.08.1998г. за придобита по наследство земя от 660 кв.м.
е подал и ищеца И.Т.Д., като в удостоверение на Община-Средец от 02.05.2017г. е
удостоверено, че за този имот са плащани
редовно данъци и такси от 1998г. до 2017г.
Ответникът Н.П.Г. подал
декларация по чл.14 ЗМДТ с вх.№ ********** на 14.10.2013г. за придобит по
давност имот с площ от 4015 кв.м. По делото е представен дубликат от приходна
квитанция от 30.09.2013г., от която е видно, че на същата дата ответникът заплатил в полза на
МДТ-Средец данъци, такси битови отпадъци и лихви за земя в с.Факия за
периода 30.06.2008г.-14.10.2013г./ л.100,101, 102 от делото на СРС/.
От ищцовата страна са представени
заверени за оригиналност копия от кадастралния и регулационен план на
с.Факия от 1929година, одобрен със Заповед № 329/05.08.1929г. и №
2118/14.08.1929г., в които имот 253,
попадащ в кв.51 по плана на селото, е записан на Г. Д.К., което име е зачертано
и е отразено името на И. Г.К.; записано е , че имотът служи за харман съгласно
декларация № 23/18.ІV.1946г.
Представено е и копие от разписния
лист на кадастрален и регулационен план на с.Факия , одобрен със Заповед №
5/12.01.1990г., в който имот пл.№10 по плана на с.Факия е записан на наследници на Г. П. К.; името на
същия е зачертано , като е нанесено името на ответника Н.Г. с отразяване на
нотариалния му акт от 20**година. По-нататък е видно, че името на Г. е
зачертано и е нанесено името на втората ответница Ж.Д.К. със съответно
отразяване на нейния нотариален акт.
Видно от съдържащата се по делото скица /л.
125 от делото на Рс-Средец/, която е
била на издадена на 21.08.2013г. и е послужила за снабдяване на първия ответник
с нотариален акт по давност, имот пл.№
10 по плана на с.Факия е бил записан на н-ци на Г. П.К., като за него са
отредени изброени в скицата 4 броя УПИ,
отразени по същея начин и в нотариалния
акт за собственост по давностно владение на ответника н.Г.
При установената фактическа
обстановка настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
За да се осъществи фактическият
състав на чл. 79, ал. 1 ЗС, е нужно
владението да е несъмнително (осъществявано по начин, който да разкрива ясно
желанието на владелеца да държи вещта като своя) и явно, т.е., намерението на владелците
да своят вещта за себе си да е противопоставено на собствениците; това
намерение да се упражнява така, че всеки заинтересуван да може да научи за
него, като такова да е достигнало до собствениците. Собствеността не се губи,
само защото собственикът не ползва собствената си вещ, още по-малко, само
поради това, тя не може да бъде придобита в собственост от трети лица.
Фактическата власт върху недвижимия имот владелецът може валидно да упражнява,
както лично, така и чрез трети лица, като законодателят няма предвид само
господство над вещта във физическия смисъл на думата. Фактическата власт може
да се упражнява чрез различни по съдържание действия. Законът не толерира
неправомерните действия - общият принцип на справедливостта изключва скритостта
на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по
време, когато засегнатият (собственикът) няма възможност (поради неведение) да
се брани.
В случая по делото не е спорно обстоятелството, че наследодателят Г. П. К.
е бил собственик на процесния имот/ това обстоятелство изрично е отразено
в Решение № 190/07.02.2020г. по гр.д.№ 24/2019г. на ВКС, с което е
отменено въззивното решение на БОС и делото е върнато за ново разглеждане с
указания/.В отговора на исковата молба ответникът Н.Г. изрично е посочил, че
имотът е останал в наследство от посоченото лице.Обстоятелството, че
действително процесният имот е бил на наследодателя Г. К., явства от разписния лист към ЗРП на с.Факия от
1929г., придружен с копие- извадка от
ЗРП-1929г. плана на същото село , в който имот пл.№253 е отразен
като дворище на Г. К./зачертано е
името е записано И. Г.К./ и като начин на ползване “харман“, така и от действащия
до настоящия момент ЗРП на с.Факия, одобрен 1990г, в които имот с
планоснимачен номер 10, в кв.4 по ЗРП на
с.Факия е записан на „наследници на Г. П. К.“/л. 716/21.08.2013г. от делото на
СРС- скицата, представена от ответника по нотариалното дело за снабдяване с нот.акт
за обстоятелствена проверка./
От показанията на
разпитаните по делото свидетели М. К. , В. В.в и Р. С., които съдът цени като
обективни,непредубедени,отразяващи непосредствени лични впечатления на същите
свидетели и непротиворечащи си, се установява, че тъй като местото е голямо, то
се работело от всички- от дядо Г.,от дъщерите му/св. К./,както и от синовете
му/св.В.в/.Св. В.в сочи, че до 2005-2006г. наследниците на Г. П. работели
местото- сеели картофи и тикви,последните години било засято с
люцерна.Показанията на този свидетел кореспондират на показанията на св. Р. С.,
която сочи, че по този начин местото се работело до 2006-2007г. , като през
тези години виждала ищците И. и Е. да
работят земята.Същата свидетелка заявява, че след това местото спряло да се
работи-няма тикви, царевици, посадили го
с люцерна, като след това виждала И.Т.
да работи тази люцерна.Преди две-три години чула трактор и видяла, че местото
се оре от кмета А., който пък е син на И.Т./И.Т. е първия ищец/.
Показанията на тези свидетели
безспорно установяват обстоятелството- за манифестирана до 2006г.-2007г. фактическа власт върху процесното място от ищиците
като наследници на Г. К..
Действително, в показанията си св. Т. Б., воден пред съда от ответната
страна, се установява, че ответникът за известен период от време работил мястото,тъй като този свидетел с микробуса си му помагал да извози продукцията си. От
показанията на свидетеля Б. обаче не става ясно- дали ответникът е работил цялото процесното място
или е работил това място и с някои от наследниците
на наследодателя К.
Показанията на св. П. Ж. установяват
само на периода от около 6 години/2000-2006г./, през което време 3-4 пъти е
ходил на мястото за да берат тикви с
ответника;според този свидетел обаче мястото
би могло да е на майката на ответника или на самия ответник,без в последната възможност да е уверен и категоричен.
В съдебната практика се приема/вж.
Решение № 32 от 2.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1816/2018 г., II г. о., ГК,
докладчик председателят Пламен Стоев/, че за да се придобие един имот по давност е необходимо не само владелецът да
упражнява непрекъснато фактическа власт върху него в посочения в закона период
от време, но и осъществяваното владение да е постоянно, спокойно и явно.
В случая от данните по делото се установява, че осъществяваната от ответника Г. фактическа власт не е продължила в изискуемия от закона
десетгодишен срок.От показанията на М. К. , В. В. и Р. С.,обсъдени по-горе,
безспорно се установява, че до към 2006-2007г. процесното място е било във
владение на част от наследниците на Г. К. Това обстоятелство опровергава твърдението на ответника- че е упражнявал фактическа власт върху терена от
1999г. до 2000г.Следователно, дори и
ответникът Г. да е започнал да владее
процесния недвижим имот след 2006-2007г., то безспорно до 2013г., когато
се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка, изискуемият
придобивен давностен срок не е изтекъл. На следващо място- и от показанията на
свидетелите, водени пред съда от ответника Г., не може да се направи категоричния извод за това, че
владението му върху имота е било явно- т.е. да е осъществявано по начин, който
разкрива ясно намерението му да държи имотите като свои и фактическата власт да
е упражнявана така, че да може всеки заинтересуван да научи за нея. Този извод
се налага от това, че свидетелят П. Ж./
свидетел на ответната страна/ недвусмислено заявява, че мястото би могло да е
на майката на ответника.Следователно, дори и ответникът Г. да е обработвал спорния терен, той е възприеман като
представител на възрастната си майка /тя като съсобственик принципно е могла да
ги обработва лично или чрез трети лица/. Ето защо следва да се приеме, че дори да беше установено по безспорен и категоричен начин твърдението
на ответника Г. за осъществявано от него владение върху имотите в изискуемия от
закона десетгодишен срок, то е било скрито по своя характер спрямо ищците и
няма за последица придобиването на притежаваните от тях по наследство идеални
части от имотите по давност съгласно чл.
79, ал. 1 ЗС. В тази връзка следва да се отбележи и обстоятелството,
че за част от имота двама от
наследниците са манифестирали наследствените си права , обявявайки ги в
Служба „МДТ“-Средец и заплащайки определените
за тях данъци и такса битови отпадъци. Това не може да се съотнесе за
ответникът Г., за който безспорно се
установи, че данъкът и такса „битови отпадъци“ за процесния имот са били заплатени и за минало време с оглед нуждата от данъчна оценка за
снабдяване с констативния нотариален акт за давност.
Следва да отбележи, че по
отношение възражението за придобивна
давност констативният нотариален акт няма легитимиращо действие и обвързваща
доказателствена сила, поради което не ищците следва да опровергават
констатацията на нотариуса, а позовалият се на придобивна давност следва да доказва по
делото, че същият е осъществил
предпоставките за придобиване на процесния недвижим имот лицата-
наследници на Г. К.
При това положение и тъй като ответникът
Г. не е придобил по давностно владение процесния недвижим имот, то същия не би могъл и да
се разпореди с него чрез прехвърляне на несъществуващи собственически
права в полза на втория ответник по делото.Т.е. ответницата-въззиваема Ж.К. е придобила имота от несобственик,поради
което предявения срещу нея положителен установителен иск за собственост също следва да бъде уважен
като основателен и доказан.
На основание чл.537, ал.2 от ГПК,нотариален
акт № **,т.***,рег.№3***,дело № **/**.**.20**г. на Нотариус Веселина Кирилова ,
нотариус с рег.№ 560 и пайон на действие- района на РС-Средец, съгласно който
ответникът Н.П.Г. е признат за
собственик 8/12 ид.ч. от процесния недвижим имoт , следва да се
отмени. Тази отмяна е законна последица от уважаването на иска по чл.124, ал1 ГПК.Съгласно Тълкувателно решение № 3/2012 г. по
Т.д.№3/2012г на ОСГК на ВКС „На отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК подлежат
само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на
собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с
които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот.
“ Следователно нотариалния акт , с който първият ответникъ Г. е
дарил на втората ответница К. спорните 8/12 ид.ч. от процесния недвижим имот,
не подлежи на отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК. Между страните важи
обвързващата сила на мотивите.
По изложените съображения обжалваното
първоинстанционно решение следва да се отмени и да се постанови акт по
същество, с което предявения установителен иск бъде уважен.
С оглед изхода по спора и на
основание чл. 81 ГПК и чл.78,ал.1 ГПК в полза на въззивниците -ищци следва да се присъдят
извършените по делото разноски както
следва:пред първоинстанционния съд-общо 701,54 лева/600 лева адв.
възнаграждение +10 лв. д.т. за съдебно
удостоверение + 91,54 лева държавна такса/ и
45,77 лева държавна такса за въззивната жалба пред БОС, като по делото не са представени доказателства за
извършени разходи за адв. възнаграждение за процесуалния представител на
ищците-въззивници- адвокат Л.А.
Мотивиран от изложеното Бургаският
Окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение №
17/04.04.2018г., постановено по гр.д.№213/2017г. по описа на РС-Средец, вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА за установено по
исковете на И.Т.Д., ЕГН **********, Г.Г.С.,
ЕГН **********, Е.Г.Р., ЕГН **********, тримата от с. ***, Й.Д.С., ЕГН **********
от гр. *** и Н.Г.К., ЕГН **********от гр.***,
против ответниците Н.П.Г. с ЕГН ********** от с.*** и Ж.Д.К. с ЕГН **********
от гр.***, че ищците И.Т.Д., ЕГН **********,
Г.Г.С., ЕГН **********, Е.Г.Р., ЕГН **********, тримата от с. ***, Й.Д.С., ЕГН **********
от гр. ***, са собственици на недвижим имот,представляващ дворно място с административен адрес: с.
Факия, община Средец с площ от 4015 кв.м. и
съставляващо имот № 10 в кв. 3 и кв. 4 по плана на селото, при граници:
дере на Община Средец, имоти №№ 9 и 18 в кв.4, имоти №№ 11, 8, 14, 15, 16, 17 и
18 в кв.3, за който имот, по влязъл в сила, но неприложен в срок
дворищно-регулационен план, са отредени УПИ VІІ-10 в кв.4 по регулационния план
на с. Факия с площ от 775 кв.м., УПИ VІІІ – 10 в кв.4 по регулационния план на
с. Факия с площ от 800 кв.м., УПИ VІІ – 10 в кв.3 по регулационния план на с. Факия
с площ от 910 кв.м. и УПИ VІ – 10 в кв.3 по регулационния план на с. Факия с
площ от 930 кв.м., при притежавани части съответно: И.Т.Д. – 8,333%, 1/12
идеална част от имота, Г.Г.С. – 16,666%, 1/6 идеална част от имота, Е.Г.Р. –
16,666%, 1/6 идеална част от имота, Й.Д.С. – 8,333%, 1/12 идеална част от имота
и Н.Г.К. – 16,666%, 1/6 идеална част от имот.
ОТМЕНЯ нотариален акт за право на
собственост върху недвижим имот, придобит по давност № **, том ***, рег.№ 3***,
нот.дело №***/20** г. на нотариус Веселина Кирилова, с район на действие –
Районен съд - Средец.
ОСЪЖДА Н.П.Г. с ЕГН ********** от
с.*** и Ж.Д.К. с ЕГН ********** от гр.***, да заплатят на И.Т.Д., ЕГН **********,
Г.Г.С., ЕГН **********, Е.Г.Р., ЕГН **********, тримата от с. ***, Й.Д.С., ЕГН **********
от гр. *** и Н.Г.К., ЕГН ********** от гр. ***, съдебно-деловодни разноски в
общ размер от 747,31 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.