Решение по дело №3389/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 25
Дата: 9 януари 2020 г. (в сила от 29 януари 2020 г.)
Съдия: Милена Николова Николова
Дело: 20193110203389
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 юли 2019 г.

Съдържание на акта

         Р Е Ш Е Н И Е

 

             № ………………………. г.,

          гр. Варна

 

            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав в публично съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:  

 

                              СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА                     

  с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3389 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

  Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Образувано е по жалба на Н.Р.К. срещу наказателно постановление № 19-0819-002379 от 30.05.2019 г., издадено от началник на група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на въззивника на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

          Жалбоподателят Н.Р.К. излага съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Отправя искане за отмяна на наказателното постановление.

          В проведеното на 17.12.2019 г. открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. П.Б., който поддържа искането за отмяна на наказателното постановление. Излага доводи, че нарушението не е извършено поради това, че към датата на деянието по отношение на автомобила е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като автомобилът е следвало служебно да бъде регистриран. На следващо място посочва, че към датата, на която автомобилът е служебно дерегистриран, същият е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“. По тези съображения намира, че липсва умисъл. В условията на евентуалност твърди, че е налице маловажен случай.    Въззиваемата страна сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, редовно призована, не изпраща представител в проведеното открито съдебно заседание.

 

          Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

          От фактическа страна:

          Между въззивника Н.Р.К., като купувач, и М.Р.С, като продавач, бил сключен договор за покупко-продажба на лек автомобил „Мерцедес ЦЛ 500“ с рег. № СО 9717 МА, подписите върху който били удостоверени от нотариус на 23.09.2014 г.

          Няколко дни по-късно на 30.09.2014 г. въззивникът предал на полицейски служител в 03 РУ – Варна посоченият лек автомобил. По образувано в СРП досъдебно производство било установено, че номера на рамата не е автентичен, като е с нестандартно, ръчно набити позиции. Наказателното производство е прекратено с постановление на СРП от 22.02.2017 г. и автомобилът е върнат на въззивника.

          На 20.02.2017 г. е било изпратено уведомление от Гаранционен фонд до М.Р.С с обикновена пратка (без обратна разписка) за липсата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, каквато действително не е имало към тази дата.

          На 28.03.2017 г. е прекратена регистрацията на същия лек автомобил поради постъпило в ОДМВР – София уведомление от 20.03.2017 г. от Гаранционен фонд за липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, въпреки че и към двете дати (20.03.2017 г. и 28.03.2017 г.) по отношение на автомобила вече е имало действаща застраховка „Гражданска отговорност“

          На 01.05.2018 г. около 21,40 ч. посоченият лек автомобил, отново с действаща застраховка „Гражданска отговорност“, бил управляван от въззивника Н.Р.К. *** в посока бул. „Приморски“ до ж.п. гара. Лекият автомобил бил спрян за проверка от св. К.Й.Д. (мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна), който съставил акт на водача за това, че е без обезопасителен колан. По същото време в информационната система на МВР автомобилът все още бил със служебно прекратена регистрация, за което на въззивника бил съставен и АУАН за нарушение по 140, ал. 1 ЗДвП.

          В тази връзка на 15.11.2018 г. с постановление на РП – Варна било образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 НК, като на 21.05.2019 г. било прекратено наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. В мотивите на постановлението прокурорът приел, че не е налице субективният елемент на престъплението по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

          На основание постановлението на РП – Варна на 30.05.2019 г. С.М.С (началник на група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“) издала обжалваното наказателно постановление.

                  

          По доказателствата:

          Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства - показанията на св. К.Й.Д. и писмени доказателства: 4 броя справки от „Гаранционен фонд” по отношение на МПС с рег. № СО 9717 МА към дати 01.05.2018 г., 20.03.2017 г., 28.03.2017г., 20.02.2017г.; заповед на министъра на вътрешните работи; справка за нарушител/водач; справка от ОДМВР – Варна за регистрацията на МПС с рег. № СО9717МА; постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП № 530/2018 г. по описа на ОДМВР – Варна; постановление за прекратяване на досъдебно производство № 5330/2015 г. по описа на СРП, намиращо се на л. 11-14 от ДП № 530/2018 г. по описа на ОДМВР – Варна; протокол за доброволно предаване на вещ, намиращ се на л. 15 от ДП № 530/2018 г. по описа на ОДМВР – Варна; договор за продажба на моторно превозно средство от 23.09.2014 г., намиращ се на л. 16 от ДП № 530/2018 г. по описа на ОДМВР – Варна; свидетелство за регистрация на МПС, част I, намиращо се на л. 17 от ДП № 530/2018 г. по описа на ОДМВР – Варна; справка за собственост на МПС с рег. № СО9717МА към 06.08.2018 г., намираща се на л. 33 от ДП № 530/2018 г. по описа на ОДМВР – Варна; писмо от Гаранционен фонд, намиращо се на л. 47 от ДП № 530/2018 г. по описа на ОДМВР – Варна; уведомление, намиращо се на л. 48 от ДП № 530/2018 г. по описа на ОДМВР – Варна.

          Съдът кредитира свидетелските показания на св. К.Й.Д. като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства.

          Съдът кредитира посочените по-горе писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях и свидетелските показания изгради своите фактически изводи.

          Съдът намира, че не следва да обсъжда като неотносими останалите неописани писмени доказателства, намиращи се в ДП № 530/2018 г. по описа на ОДМВР – Варна.

 

          От правна страна:

          Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

          Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН.

          Наказателното постановление е издадено въз основа на постановление на РП – Варна за прекратяване на наказателното производство.

          Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН (ред. ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г.) без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора и е препратено на наказващия орган. Следователно издаденото наказателно постановление е издадено при спазване на изискванията на чл. 36, ал. 2 ЗАНН.

          Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.

          Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП (ред. изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) предвижда по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.  Според разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.  Разпоредбата на чл. 18б, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства също регламентира служебно прекратяване на регистрацията при постъпило уведомление от Гаранционен фонд за това, че не е сключена задължителна застраховка.

          По делото не са представени доказателства, че собственикът на автомобила е уведомен за прекратяване на регистрацията съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Горното е необходимо условие, за да може съдът прецени формата на вина на лицето, което е управлявало автомобила, дори и несобственик. Деянието по чл. 140, ал. 1 ЗДвП като формално (на просто извършване) би могло да бъде извършено само умишлено. След като собственикът на автомобила не е бил уведомен за прекратяването на регистрацията на автомобила, то въззивникът не е знаел какво е актуалното състояние на автомобила в регистрите на МВР. Следователно деянието не е извършено виновно. В този смисъл са Решение № 1526 от 19.07.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1520/2019 г. и Решение № 1375 от 4.07.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1344/2019 г.

Предвид горното, съдът намира,  че в нарушение на материалния закон е ангажирана отговорността на  Н.Р.К. за извършено от него нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което, като материално незаконосъобразно, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ  

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0819-002379 от 30.05.2019 г., издадено от началник на група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на Н.Р.К. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.

 

         

                                                          СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: