М О Т И В И
Решение № 80/ 23.06.2020 год. по НАХД № 146/ 2020 год.
Производството е по
реда на глава 28ма от НПК.
Образувано е по постановление на Районна прокуратура- гр. Царево, с което
се предлага, освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание, по реда на чл. 78“а“ от НК, по отношение на
обвиняемия А.С.С., с ЕГН **********, за
това че: в периода от месец август на 2019 год. до 27.04.2020 год. в гр. Ливърпул,
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и в гр. Царево, обл.
Бургаска, като пълнолетно лице, без да е сключил граждански брак, заживял
съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16- годишна възраст- Г.Е. М.,
родена на *** год. от с. Габър.
Престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК.
Представител на прокуратурата в съдебно заседание поддържа
обвинението. Пледира за минимално наказание.
Обвиняемият редовно призован се явява лично
в съдебно заседание. Не оспорва фактическата обстановка. Признава вината си.
Моли за минимално наказание.
Защитника на обвиняемия не спори
фактологията по делото. Моли за минимално наказание.
Съдът, като взе предвид обстоятелствата,
изложени в постановлението намира за установено от фактическа страна следното:
Пострадалата Г. Е. М. е родена на *** год. в
гр.Бургас, с нормално за възрастта си психическо и интелектуално развитие.
През
месец юли на 2019 год. обвиняемият С. се запознал със свидетелката Г. М..
Двамата започнали да се срещат, като през месец август на 2019 год. решили да
заживеят заедно. В изпълнение на така взетото решение С. поканил М., която
приела поканата му и на неустановена дата през месец август на 2019год. се
преместила да живее в къщата на родителите на С.,***. След като заживели
съвместно, С. започнал да полага грижи за М. и осигурявал средства за храна и
облекло.
На
16.09.2019 год., С. и М. заминали за Обединеното кралство Великобритания и
Северна Ирландия, където се установили в гр.Ливърпул.Двамата продължили да
живеят в едно домакинство, а обвиняемият да осигурява средствата и да се грижи
за М.. В Ливърпул започнали доброволно да водят полов живот, като осъществявали
полови контакти помежду си. В резултат на това, през месец октомври на 2019
год., М. забременяла. Обвиняемият и свидетелката решили да задържат детето,
като след раждането му да се грижат двамата за него. На 13.12.2019 год. С. и М.
се завърнали в гр.Царево, където се установили в къщата на ул. „Грънчар“ №37,
като продължили фактическото си съжителство. По повод на бремеността си, през
месец декември на 2019 год., М. посетила личния си лекар, който пък
сигнализирал Дирекция социално подпомагане гр.Царево. По сигнала свидетелят Я.В.Я.-
социален работник в ДСП гр.Царево извършил проверка, като установил, че
обвиняемият и М. живеят във фактическо съжителство в гр.Царево, в добри битови
условия, като очакват раждането на общото си дете. За установеното от ДСП
гр.Царево била сигнализирана Районна прокуратура гр.Бургас - ТО Царево, като
във връзка със сигнала, по реда на чл.212, ал.1 от НПК, било образувано
настоящото досъдебно производство. В хода на производството бил приобщен препис
извлечение от акта за раждане на М., видно от който същата е родена на *** год.
в гр.Бургас. От изискания социален доклад и показанията на разпитаните
свидетели Я.В. Я. и С. П. Д. става ясно, че С. и М. живеят в общо домакинсткво
в гр.Царево, между тях се наблюдава емоционална привързаност, като обвиняемият
полага грижи за непълнолетната.Посочват , че последната е встъпила в ранно
съжителство с пълнолетен и очаква дете от него, което е желано от двамата и ще
се отглежда в семейна среда. Към момента на изготвянето на доклада М. била
прекъснала обучението си. Разпитан в хода на разследването, в присъствието на
назначеният му защитник, обвиняемият С. дава обяснения, в които потвърждава
гореизложената фактическа обстановка, твърди, че е емоционално привързан към
непълнолетната М., заявява готовност да продължи да се грижи както за нея, така
и за бъдещото им общо дете.
Изложените обстоятелства се установяват от фактите
установени, чрез Обяснения на обвиняемия А.С.С. /л. 19/, Показания на Г. Е. М.
/л.26/, Показания на Я. В. Я. /л. 30/, Показания на С. П. Д. /л.31/, Показания
на М. Я.
С. ln.291,
Доклад от ДСП Царево /л.32/, Препис - извлечение то акт за раждане и
удостоверение за родствени връзки /л.35 - л.36/, Справка от информационите
масиви на МВР за пътувания /л.38 - л.42/, Справка за съдимост /л. 21/, Данни за
личността /л.23/.
Събраните в хода на разследването писмени
и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност по безспорен
и категоричен начин обосновават извода, че обвиняемия е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК, за това, че:
За периода от месец август на 2019 год. до 27.04.2020
год. в гр. Ливърпул, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и в
гр. Царево, обл. Бургаска, като пълнолетно лице, без да е сключил граждански
брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16- годишна възраст-
Г. Е. М., родена на *** год. от с. Габър.
От обективна страна обвиняемият като пълнолетно лице, без да е
сключило брак, е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16
годишна възраст. Възникналите фактическите взаимоотношения между обвиняемия и
свидетелката, с която живее, наподобяват брачните, обвързващи мъжа и жената
след сключване на граждански брак, с присъщите права и задължения - съвместен
живот в общо домакинство, обща издръжка на семейството, изпълнение на грижи в
бита, както и полови контакти.
От субективна страна обвиняемият е
извършил деянието при форма на вината пряк умисъл по см. на чл.
11, ал. 2 от НК. Обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване. Същият е имал знание за възрастта на свидетелката към датата на
заживяване заедно, а именно, че същата не е навършила 16 година и е на 14
години, въпреки което заживял съпружески с непълнолетната.
По отношение на обвиняемия са налице
законово предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност
по чл.
78 а от НК, а именно: за престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК се предвижда наказание
лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание; с
извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди; към
датата на деянието обвиняемият не е осъждан и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава
VIII, Раздел IV от НК, не е причиненото увреждане, което да представлява
тежка телесна повреда или смърт, деецът не е бил в пияно състояние или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, не е налице множество
престъпления, както и престъплението не е извършено спрямо орган на власт при
или по повод изпълнение на службата му.
При тези факти съдът намира, че са налице
едновременно условията, предвидени в чл.
78а, ал. 1 от НК за освобождаване на обвиняемият от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание.
При определяне на размера на наказанието
съдът съобрази следното:
Налице са обстоятелства, които водят до
смекчаване отговорността на обвиняемия, а именно: направени самопризнания;
материалното и семейно състояние на обвиняемия. Същият работи. От съвместното
съжителство със сивдетелката се родило дете, за което обвиняемият трябва да се
грижи. С оглед тези обстоятелства съдът намира, че наказанието следва да се
определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като то се
наложи в специалния минимум, предвиден в разпоредбата на чл. 78а
от НК, а именно – глоба в размер на 1000 лева, както и обществено порицание.
Съдът намира, че това наказание е справедливо за извършеното от обвиняемия
деяние и същевременно тази санкция ще подейства превъзпитателно върху него.
Това наказание ще изпълни целите на наказанието по чл. 36
от НК и с оглед генералната превенция да се въздейства предупредително и
възпиращо върху останалите лица, които вършат или имат намерение да извършат
такова престъпление.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
постанови решението си.
СЪДИЯ: