Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 13.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети февруари
през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Димитричка Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 10242 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 86, ал. 1 КЗ.
Ищцата Р.К.К. твърди, че
на 08.07.2016 г., около 19.00 часа, в гр. Варна, при управление на собствения
си лек автомобил „М. 6“ с ДК № ТХ 3994 ХР, претърпяла ПТП при следните
обстоятелства: при движение по ул. „П.“ в посока към бул. „Ц.О.“, навлизайки
към ул. „Б.“ автомобилът на ищцата бил блъснат от лек автомобил „Т.“ с ДК № В
8511 КМ, управляван от Д.Ч., който предприел преминаване от лява лента в дясна,
без да я пропусне. Посочва, че за ПТП уведомили контролните органи, които при
пристигането си им указали да съставят двустранен констативен протокол за ПТП.
Лекият автомобил на виновния водач бил застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника „З.Б.И.“ АД, поради което ищцата уведомила
застрахователя за настъпилото ПТП. След извършен оглед на автомобила ѝ
било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1452.49 лева. Тъй като
този размер не отговарял на действително претърпените вреди, Р.К. завела иск
срещу застрахователя за изплащане на остатъка от дължимото застрахователно
обезщетение. По образуваното гр.д. № 154/2017 г. по описа на ВРС било
постановено решение, с което предявеният иск бил уважен за сума в размер на
5026.68 лева, ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата
молба – 09.01.2017 г. до окончателното ѝ изплащане.
Ищцата поддържа, че ответникът е изпаднал в забава
за заплащане на застрахователното обезщетение от датата на увреждането –
08.07.2016 г. Уточнява, че за периода от 08.07.2016 г. до 31.10.2016 г. /датата
на частичното плащане на обезщетението/ дружеството дължи обезщетение за забава
върху сумата от 6479.17 лева, а за периода от 01.11.2016 г. до 08.01.2017 г.
/датата предхождаща предявяването на иска/ - върху дължимия неизплатен остатък
от застрахователното обезщетение в размер на 5 026.68 лева. В тази връзка
посочва, че по гр. д. № 17893/2017 г. по описа на ВРС ѝ е присъдена сума
в размер на 50.00 лева, частичен иск от общо 305.73 лева – обезщетение за
забавено плащане на застрахователното обезщетение, начислено за периода от
08.07.2016 г. до 08.01.2017 г.
Отправя искане до съда за осъждане на ответното
дружество да ѝ заплати сумата от 50 лева, частичен иск от общо 255.73
лева /формирана като разлика между пълния размер на претенцията от 305.73 лева
и сумата от 50 лева, присъдената с Решение № 2485 от 31.05.2018 г. по гр. д. №
17893 по описа за 2017 г. на ВРС/ - незаплатен остатък от обезщетение за
забавено плащане на застрахователното обезщетение в общ размер от 6 479.29
лева, начислено за периода от 08.07.2016 г. до 08.01.2017 г.
Моли да ѝ бъдат присъдени извършените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество е
депозирало писмен отговор, с който навежда доводи за недопустимост и
неоснователност на исковата претенция. Излага подробни съображения за допусната
злоупотреба с процесуални права от страна на ищцата, както и за наличие на
абсолютната отрицателна процесуална предпоставка по чл. 299 ГПК. Поддържа, че
дружеството не е дало повод за завеждане на делото и не му е дадена възможност
да изплати определеното застрахователно обезщетение. Посочва, че към
застрахователя не е отправена писмена претенция за заплащане на сумата, която
да съдържа данни за банкова сметка. ***, че преди образуване на настоящото
производство изцяло е заплатил сумите, присъдени с решенията по гр. д. №
154/2017 на ВРС и гр. д. № 17893/2017 г. на ВРС, поради което счита, че липсва
главен дълг, който са обоснове основателността на акцесорния иск за обезщетение
за забава. Навежда доводи, че чл. 498, ал. 3 КЗ предвижда специална
предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач на МПС, а именно –
провеждането на рекламационно производство. Позовава
се на чл. 497, ал. 1 от КЗ, съгласно която застрахователят дължи законната
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на
срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106,
ал. 3 или изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по
реда на чл. 106, ал. 3. Наред с изложеното посочва, че в случая е била налице
тотална щета, поради което изпълнението на административната процедура по дерегистрация на автомобила и представянето пред
застрахователя на доказателства за това има значение за началния срок на
забавата. Поради изложеното намира, че застрахователят е изпаднал в забава от
момента на представянето на доказателства за прекратяване регистрацията на МПС.
Прави възражение за погасяване по давност на
претендираното вземане.
Моли производството по делото да бъде прекратено, а
в условията на евентуалност – предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира
разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта
на иска:
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователно наведеното с отговора възражение за
недопустимост на предявения иск.
В случая не
е налице абсолютната отрицателна процесуална предпоставка по чл. 299 ГПК, а
именно – спорът да е решен със сила на пресъдено нещо. Първото посочено от
ответника съдебно производство – по гр. д. № 154/2017 на ВРС има различен
предмет от настоящото производство, а именно – дължимото застрахователно
обезщетение, като присъдената законна лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата съставлява законна
последица от уважаване на главния иск. Що се отнася до гр. д. № 17893/2017 г.
на ВРС, същото е образувано по предявена частична претенция за лихва за забава,
начислена за периода, предхождащ подаването на исковата молба по гр. д. №
154/2017 на ВРС. При уважена частична претенция не съществува основание да се
отрече правото на иск на ищеца за остатъка от вземането, доколкото силата на
пресъдено нещо обхваща единствено правопораждащите
факти на спорното право, но не и незаявената в първоначалното производство част
от вземането /арг. от ТР № 3/22.04.2019 г. по т. д. №
3/2016 г. на ВКС, ОСГТК/.
От друга
страна, сама по себе си злоупотребата с процесуални права, дори да е налице
такава, не съставлява основание за недопустимост на иска, като съгласно чл. 3 ГПК при недобросъвестно упражняване на процесуални права е налице основание за
ангажиране гражданската отговорност на съответната страна в процеса.
По
основателността на иска:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, трябва да
се установи съществуването на следните материалноправни предпоставки: 1)
наличие на неудовлетворено парично вземане в полза на ищеца; 2) ответникът да е
изпаднал в забава.
С доклада по делото съдът е приел
за безспорно и за ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по
делото, че на 08.07.2016 г. ищцата е претърпяла имуществени вреди вследствие на
ПТП, причинено от водача на лек автомобил „Т.“ с ДК № В 8511 КМ, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника „З.Б.И.“ АД; че на
31.10.2016 г. застрахователят е заплатил доброволно част от дължимото
застрахователно обезщетение в размер на 1452.49 лева; че остатъкът от дължимото
застрахователно обезщетение в размер на 5026.68 лева е присъден с Решение №
3107/27.07.2017 г. по гр. д. № 154/2017 г. по описа на ВРС, 18 състав; че с
Решение № 2485/31.05.2018 г. по гр. д. № 17893/2017 г. по описа на ВРС, 40
състав, ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 50 лева, частичен иск
от общо 305.73 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на
застрахователното обезщетение в общ размер от 6 479.29 лева, начислено за
периода от 08.07.2016 г. до 08.01.2017 г.
От приобщените към писмените
доказателства гр. д. № 154/2017 г. и гр. д. № 17893/2017 г., и двете по описа
на ВРС, се установява, че Решение № 3107/27.07.2017 г. е влязло в сила на
30.08.2017 г., а Решение № 2485/31.05.2018 г. – на 30.06.2018 г.
От коментираните по-горе писмени доказателства се установява, че ищецът
разполага с парично вземане срещу ответника за сумата от 6479.17 лв., представляваща дължимо от ответното дружество
застрахователно обезщетение. Съдът намира за преклудирани
възраженията на ответника досежно началния момент, от който същият е изпаднал в
забава за заплащане на горната сума, доколкото те не са релевирани
в рамките на производството по първоначално предявения частичен осъдителен иск
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Предвид изложеното и с оглед направеното признание на
иска, извършено от „З.Б.И.“ АД в рамките на производството по гр. д. № 17893/2017 г., дружеството е осъдено
да заплати част от дължимото обезщетение за забава, начислено за периода от 08.07.2016
г. до 08.01.2017 г. Следователно по отношение на началния момент на дължимост
на обезщетението за забава е налице влязло в сила решение, което е обвързващо
за настоящия съдебен състав.
Съдът, като съобрази определения
с ПМС № 426 от 18 декември 2014 г. размер на законната лихва, изчисли, че
дължимата лихва за забава върху застрахователното обезщетение в размер на 6479.17
лв., предвид извършеното частично доброволно плащане, за периода от 08.07.2016 г. до 08.01.2017 г., възлиза на 305.14 лв.
Неоснователно се явява
възражението за погасяване по давност на вземането, тъй като исковата молба,
въз основа на която е образувано настоящото производство, е предявена в рамките
на тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, считано от 08.07.2016 г.
– на 01.07.2019 г.
При съобразяване на общия размер
на дължимото обезщетение за забава и присъдената сума по гр. д. № 17893/2017 г.
на ВРС, предявеният частичен иск за сумата от 50 лева е основателен и следва да
бъде уважен.
По разноските:
При този
изход на делото и предвид направеното искане от страна на ищеца, на последния
следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за държавна такса в
размер на 50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.Б.И.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Р.К.К., ЕГН **********,***, СУМАТА ОТ 50 /петдесет/ лева, частичен иск от общо 255.73 лева /формирана като разлика между пълния
размер на претенцията от 305.73 лева и сумата от 50 лева, присъдената с Решение
№ 2485 от 31.05.2018 г. по гр. д. № 17893 по описа за 2017 г. на ВРС/ -
незаплатен остатък от обезщетение за забавено плащане на застрахователното
обезщетение в общ размер от 6 479.29 лева, начислено за периода от 08.07.2016
г. до 08.01.2017 г., на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „З.Б.И.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Р.К.К., ЕГН **********,***, СУМАТА ОТ 410 /четиристотин и десет/ лева, представляваща разноски в
първоинстанционното производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: