Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. П., 15. 11. 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
П.ският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на осми ноември
през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 5522
по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е
искова молба от „В.И К.” ЕООД г.П. в която се твърди, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл. 410 от ГПК срещу
ответника К.Т.К. ***. Твърди се, че вследствие на това е било образувано ч. гр.
д. № 3048/ 2018 год. по описа на П.ския районен съд и е била издадена заповед
за изпълнение за сумата от 774, 90 лв., представляваща главница за
предоставени, но незаплатени ВиК услуги за периода от 28. 02. 2017 год. до 30. 03.
2018 год., сумата от 40, 06 лв., представляваща лихва за забава за периода от
31. 03. 2017 год. до 23. 04. 2018 год., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 08.
05. 2018 год. Твърди се, че в законоустановения срок длъжникът е възразил
против издадената заповед за изпълнение, което обуславя и правния интерес от
предявяването на настоящия иск. Твърди се, че ищцовото дружество е
предоставяло на ответника в качеството му на
потребител по смисъла на чл. 3 от Наредба № 4 от 14. 09. 2004 год.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, водоснабдителни и канализационни
услуги на обект с адрес: гр. П., ***, за
които са издавани фактури в периода от 28. 02. 2017 год.
до 30. 03. 2018 год.
Твърди се, че за горепосочения адрес ответникът по
делото има открита партида в регистрите на ВиК П. с ИТН номер **********. Твърди се, че между ищцовото дружество и
ответника е налице облигационно отношение, което се
регулира от Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги, Наредба №4 от 14. 09. 2004 год. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи и от Общите условия на ВиК П.. Твърди се, че съгласно разпоредбите на чл. 8
ал. 1 и 3 от горепосочената наредба получаването
на ВиК услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
ВиК оператора и одобрени от собственика (собствениците) на ВиК системи или от
съответния регулаторен орган, създаден със закон, или в изпълнение на
концесионен договор. Твърди се, че общите условия влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им в централен и местен ежедневник. Твърди се, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат във ВиК
оператора заявление, в което да посочат различни условия. В заключение ищцовото дружество
моли съда да признае за установено вземането му срещу ответника за сумата от
общо 814, 96 лв., от които 774, 90 лв. главница и 40, 06 лв. мораторна лихва.
Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът
не е взел становище по исковата молба.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено
следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между
страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 3048/ 2018 год. по описа на П.ския
районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен
акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в
установения двуседмичен срок, респ. заповедта за изпълнение е връчена при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с
възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен. Налице са
предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, а именно:
-въпреки че на ответника са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание същият не е депозирал писмен отговор на исковата молба в определения
от закона едномесечен преклузивен срок, нито се е явил в проведеното публично
съдебно заседание.
-искът
е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства.
В
заключение може да се обобщи, че положителният установителен иск по чл. 422 във
вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, като
следва да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият дължи
на ищцовото дружество процесната сума от 814, 96 лв., включваща главница и
мораторна лихва.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените в хода на заповедното
производство деловодни разноски в размер на 385, 00 лв., както и направените в
настоящия процес деловодни разноски в размер на 435, 00 лв.
По изложените съображения П.ският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника К.Т.К. ***,
ЕГН **********, че същият дължи на
ищеца „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.Н.С., сумата от 774, 90 лв., представляваща главница за предоставени, но незаплатени ВиК услуги за
периода от 28. 02. 2017 год. до 30. 03. 2018 год., сумата от 40, 06 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 31. 03. 2017 год. до 23. 04. 2018 год., както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 08. 05. 2018 год.- до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА К.Т.К. ***, ЕГН **********, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М.Н.С., сумата от 385, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски в заповедното производство, и
сумата от 435, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: