Р Е Ш Е Н И Е

гр. ЛЕВСКИ, 08.01.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Левски, в публичното съдебно заседание на осми декември 2020 г. в състав:

 

                             Председател: СТОЙКА МАНОЛОВА

                           Съдебни заседатели:

                                     

при участието на секретаря Ваня Димитрова и прокурора ­­_, като  разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.д. №275 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            В Районен съд - Левски е постъпила жалба от А.Т.Д., ЕГН**********,***, против наказателно постановление №420/04.09.2020 г. на директора на РДГ – Ловеч.

            Жалбоподателят счита издаденото срещу него наказателно постановление за неправилно и незаконосъбразно.

Навежда доводи, че НП е правораздавателен акт, издаден от орган с административнонаказателна компетентност и че съгласно т.7 от ППВС №10/28.09.1973г. отразените в акта констатации на административното нарушение не се считат за установени до доказване на противното и затова административно наказателното обвинение следва да се установи с допуснатите от закона средства.

Прави искане съдът да отмени като неправилно и незаконосъобразно издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от упълномощен защитник адв. Хр. Т., който прави искане да бъде отменено като незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление, като навежда подробни съображения.

Ответната страна по жалбата не се представлява и не взема становище по същата.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Административнонаказателното производство срещу А.Д. е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение №420/08.05.2020г., за това че на 26.04.2020 г. извършва транспорт с моторно превозно средство „Москвич” 412, без рег. табели, на 1.50 куб.м. айлантови дърва за огрев, нарязани на дължина 0.90/1.00м., без да са маркирани с контролна горска марка и необходимия документ, доказващ законния произход на дървата (превозен билет). Посочени като нарушени са разпоредбите на чл. 213, ал.1, т1 и т.2 от ЗГ.

Въз основа на така съставения акт, административнонаказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.266, ал.1, предл.4 от ЗГ, във вр. с чл. 213, ал.1 п р.4, т.1 от същия закон е наложил на Д. административно наказание глоба в размер на 100 лева и на основание чл.266, ал.1, предл.4 от ЗГ, във вр. с чл. 213, ал.1 пр.4, т.2 от същия закон – глоба в размер на 100 лв.

С наказателното постановление са отнети в полза на държавата вещите, послужили за извършване на нарушението: 1 бр. верижно – моторен трион „STIHL 029”.

С наказателното постановление е постановено жалбоподателят да заплати паричната равностойност на липсващите вещи, предмет на нарушението: 1.50 пространствени куб.м. айлантови дърва за огрев в размер на 36.50 лв. в приход на Изпълнителна агенция по горите на основание чл. 275, ал.2 от ЗГ.

Разпитаният в качеството на свидетел служител в РДГ – Ловеч С.К. твърди в показанията си, че са получили сигнал от дежурния в полицията в Белене, че има задържан автомобил в с. Петокладенци, натоварен с дърва без документи, без превозен билет, като дървата не са маркирани. Установили нарязани дърва в автомобила, които били измерени с рулетка. Свидетелят уточнява, че не е в състояние да уточни мястото, от което нарушителят е добил дървата и разяснява, че всяко едно дърво е горска растителност, дори и да е добита от канала. Според свидетеля, дори и в населеното място да расте дървото, канал, бара или язовир, пак е от горския фонд. От друга страна сочи в показанията, че всяка една община има общински горски, който следи провеждането на сечта, издаване на документи за дървесина, маркиране на дървесината.

Свидетелят Е.П. *** разяснява в показанията си, че след като са получили сигнал и информация на коя улица е спрян автомобилът, са отишли на място. Поискан бил от жалбоподателя документ за дървесината, като такъв не бил представен. Дървесината била измерена от актосъставителя. Според показанията на свидетеля, след като е „хванат” по време на движение нарушителят, не установяват къде е извършено нарушението и в случая не е установено мястото, от което е добита дървесината. От показанията на свидетеля се изяснява, че дървесината се мери пространствено. Самият той прави разлика между плътен кубик и пространствен.

По искане на жалбоподателя са разпитани свидетелите М. Б. Д. и Т. А.Д..

Свидетелят М. Д. е кметски наместник и разяснява, че през с. П. минава канал – дере, което се намира в регулационните граници на селото. Установява се от показанията му, че жалбоподателят е поискал разрешение да почисти дерето и да вземе почистената дървесина. Жалбоподателят е получил разрешението от кметския наместник в неделя, през който ден ел. деловодството не работело. Преди да съставят акта на жалбоподателя, свидетелят М. Д. обяснил на горските инспектори, че жалбоподателят е получил разрешение, което няма как да издаде в неделя. Свидетелят М. Д. потвърди подписа си върху издаденото от него разрешително, заверено копие от което е приложено по делото.

Свидетелят Т. Д. – син на жалбоподателя, сочи в показанията си, че баща му е почиствал дерето. Дървесината била натоварена в колата и била с различен диаметър.

Свидетелят М. Д. е без родство с жалбоподателя, показанията му са последователни, логични, непротиворечиви и съответстват на писмените доказателства по делото, поради което съдът дава вяра на показанията му.

Свидетелят Т. Д. е син на жалбоподателя, но съдът прецени, че същият дава добросъвестно показанията си, които кореспондират със събраните по делото доказателства, поради което съдът ги кредитира като достоверни.     

Представено е и разрешително изх.№П-94-00-73/27.04.2020г. от Кметски наместник М. Д., издадено на името на А.Т.Д., с което му се разрешава да почисти от храсти и дървета канал – дере №260, като придобитата дървесина да прибере в дома си на ул. ******

С оглед на събраните по делото доказателства, съдът приема, че дървесината не е добита от гора или горска територия по смисъла на чл. 2 от Закона за горите в какъвто смисъл са показанията на свидетелите – че дървесината е придобита от канал, преминаващ през урбанизираната територия на село Петокладенци.

В чл. 1 от Закона за горите законодателят е посочил, че този закон урежда обществените отношения, свързани с опазването, стопанисването и ползването на горските територии в  РБългария, с цел гарантиране на многофункционално и устойчиво управление на горските екосистеми. 

Според чл.2, ал.1 от ЗГ, гора по смисъла на този закон са: земи, заети от горско дървесна растителност с площ не по-малка от един декар, височина на дървостоя в зряла възраст не по-малко от 5 м, широчина на насаждението, измерена между стъблата на крайните дървета, не по-малко от 10 м, и проекция на короните не по-малка от 10 на сто от площта на насаждението; 2. площи, които са в процес на възобновяване и все още не са достигнали, но се очаква да достигнат минимална проекция на короните 10 на сто и височина на дърветата 5 м; 3. площи, които в резултат на антропогенна дейност или естествени причини са временно обезлесени, но подлежат на възобновяване; 4. защитни горски пояси, както и ивици от дървета с площ, по-голяма от един декар, и широчина над 10 м; 5. насаждения в системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите; 6. клекови формации; 7. съобщества от дървесни или храстови видове, разположени край водни обекти, а според ал.2 на чл.2, горска територия по смисъла на този закон са: 1. горите по ал. 1; 2. голини, недървопроизводителни земи и други територии, предназначени за горскостопанска дейност; 3. карстови образувания, разположени в земите по т. 1 и 2; 4. защитни горски пояси с размери, по-малки от определените в ал. 1, т. 4. В чл.3, ал.3 от ЗГ изрично е указано, че разпоредбите на този закон не се прилагат за: 1. паркове и градини в урбанизирани територии; 2. горите и земите в националните паркове и в резерватите; 3. дървета от горскодървесни видове в земеделски територии, когато не притежават характеристиките на гора по ал. 1; 4. площите, заети с горскодървесна растителност в обхвата на републиканските, местните и железните пътища.

Административнонаказателният орган е счел, че с деянието си жалбоподателят е нарушил материалните правила за поведение, съдържащи се в чл. 213, ал.1, т.1, пр.4 , т.1 и  т.2, според които разпоредби се забранява покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на:  дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка и на дървесина, непридружена с превозен билет.

Според административносанкционната разпоредба на чл. 266, ал.1 от ЗГ, която обявява нарушението на въпросните материално правни норми за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред, наказва се с глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти.

Фактическият състав на нарушенията, които се твърди да е осъществил жалбоподателят включва транспортирането на: дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка и на дървесина, непридружена с превозен билет, която е добита или чийто произход е от гора по смисъла на чл. 2, ал.1 от ЗГ, или от горска територия по смисъла на чл.2, ал.2 от ЗГ. Безспорно е, че ако съхраняваната дървесина е добита от паркове и градини в урбанизирани територии; горите и земите в националните паркове и в резерватите; дървета от горско дървесни видове в земеделски територии, когато не притежават характеристиките на гора по ал. 1;  площите, заети с горско дървесна растителност в обхвата на републиканските, местните и железните пътища, то нормите на Закона за горите, включително и санкционната разпоредба на чл. чл. 266, ал. 1 от ЗГ са неприложими.

В хода на съдебното следствие се установи, че дървесината е добита от обект, извън горския фонд – урбанизирана територия.   

Нито в АУАН, нито в НП на директора на РДГ Ловеч се съдържат твърдения, че процесните 1.50 пр. куб. м. дърва са отсечени, извозени, натоварени, транспортирани при условията и по реда на Закона за горите.

В тежест на административнонаказващия орган е да опише подробно нарушението, датата, мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават.

          На следващо място актосъствителят е описал нарушението като „извършва транспорт” на 1,50 куб.м. айлантови дърва за огрев, докато в наказателното постановление вмененето нарушение е описано като „извършва транспорт ...на 1,50 пространствени кубически метра айлантови дърва за огрев …”

Безспорно съществува разлика между плътен кубик дърва и пространствен кубик дърва.

Безспорно е също така, че наказателното постановление следва да съответства на констатациите в АУАН. ЗАНН поставя изисквания за точно описание на нарушението, което се вменява на привлеченото съм административнонаказателна отговорност лице. Описанието на нарушението, дадено в АУАН трябва да остане непроменено в издаденото въз основа на него наказателно постановление.

Разминаването в описанието, посочено в АУАН и НП е нарушило правото на защита на наказаното лице. Административнонаказващият орган няма право за пръв път в НП да прави допълнително или различно описание на нарушението, каквото не присъства в АУАН.

Както в АУАН, така и в наказателното постановление липсва описание на обстоятелствата чия собственост е дървесината, предмет на нарушението и горската територия, от която е придобита.

Посочването на тези факти е от значение с оглед компетентността на органа за съставяне на АУАН и съответно издаване на наказателното постановление.

Разпоредбата на чл. 275, ал.1 от ЗГ предвижда, че наказателни постановление по закона и подзаконовите актове по прилагането му се издават от кметовете на общини – за нарушения, установени от лицата по чл. 274, ал.1, т.3 от ЗГ, според която „нарушенията по закона и подзаконовите актове по прилагането му се установяват с актове на: кметовете на кметства, кметски наместници и лицата, които заемат длъжност в общините или общинските структури, за която си изисква лесовъдско образование – за горските територии на територията на съответната община”.

Безспорно са установи в хода на съдебното следствие, че дървесината е добита от урбанизирана територия на с. Петокладенци, която е общинска собственост на община Белене, поради което служителите на РДГ не са компетентни да установят нарушенията във връзка с това транспортиране. Горските служители, които са установили твърдяното нарушение нямат компетентност да съставят АУАН, тъй като такива функции не са им възложени по закон.

Предвид изложеното наказателното постановление също е издадено от некомпетентен орган.

Предвид изложеното обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно, поради което следва да се отмени изцяло като такова.

Претендират се от страна на жалбоподателя направените разноски. Представено е пълномощно, с което жалбоподателят е упълномощил адв. Хр. Т. да го представлява, като е договорено възнаграждение 300 лв., платено в брой.

Въпросът за възлагането на разноските в административнонаказателния процес е уреден в чл. 63, ал.3 от ЗАНН по реда на АПК. 

Когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт.

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №420/04.09.2020 г. на директора на РДГ – Ловеч, с което на А.Т.Д., ЕГН**********,***, е наложено на основание чл.266, ал.1, предл.4 от ЗГ административно наказание глоба в размер на сто лева, за нарушение на чл.213, ал.1, предл.4, т.1 от ЗГ; и на основание чл.266, ал.1, предл. 4 от ЗГ административно наказание глоба в размер на сто лева, за нарушение на чл.213, ал.1, предл.4, т.2 от ЗГ; отнети са в полза на държавата вещите, послужили за извършване на нарушението: 1 бр. верижно – моторен трион „STIHL 029” с номер 11270210800/РА66 GF с шина и верига и е постановено жалбоподателят да заплати паричната равностойност на липсващите вещи, предмет на нарушението: 1.50 пространствени куб.м. айлантови дърва за огрев в размер на 36.50 лв. в приход на Изпълнителна агенция по горите на основание чл. 275, ал.2 от ЗГ, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ – ЛОВЕЧ да заплати на А.Т.Д., ЕГН**********,*** направените деловодни разноски - адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. 

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

         

            СЪДИЯ: