№ 692
гр. София, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Петя Попова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20231100509038 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. П. У. срещу Решение № 11939/07.07.2023 г. по
гр.д. № 2613/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 91-ви състав. В жалбата са развити оплаквания,
че съдебното решение е в противоречие с материалния закон и най – добрия интерес на
детето Ц. С. У., родена на **** г., като първоинстанционният съд погрешно е интерпретирал
фактическата обстановка по делото и е достигнал до неправилен извод, че отсъства
необходимост от постановяване на защитни мерки. Поддържат се твърдения, че
отхвърлянето на молба за защита по чл.9 от Закон за защита от домашно насилие ЗЗДН) е
единствено мотивирано с липсата на данни отчуждението между детето и въззивника да е
предизвикано от майката, но по делото били налице множество доказателства, които
свидетелстват за участието на същата в разрушаване на връзката между баща и дъщеря. С
въззивната жалба се иска отмяна на първоинстанционното решение, с което е отхвърлена
подадената от него молба за защита по чл.9 ЗЗДН срещу М. Т. Ц. и издаване на заповед за
защита от домашно насилие, с която да бъдат наложени подходящи мерки за възстановяване
на разрушената връзка между въззивника и дъщеря му Ц..
В срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН въззиваемата страна М. Т. Ц. е подала отговор, с който
оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения. Желае потвърждаване на
първоинстнционния съдебен акт.
1
Въззивното производство, в частта по отношение на детето Ц., е прекратено с
определение от 21.09.2023 г.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН от молител в
първоинстанционното производство, притежаващ правен интерес от обжалването, насочена
е срещу подлежащ на въззивно обжалване, по силата на чл.258 ГПК във вр.с чл.17 ЗЗДН,
валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на С. П. У., в лично качество
и като баща и законен представител на детето Ц., за защита от домашно насилие, извършено
от М. Т. Ц. в периода от 12.01.2022 г. до 18.01.2023 г. под форма на причинено отчуждаване
на детето Ц. от въззивника чрез системно и продължаващо прилагане на пряка и непряка
манипулация и стратегии, довели до пълно прекъсване на контакта между бащата и
дъщерята и представляващи физическо насилие (изразено в недопускане на контракт между
този родител и непълнолетната), психическо и емоционално насилие (живот в постоянен
стрес) и принудително ограничаване на правото на личен и семеен живот, личната свобода и
личните права на изграждане и развиване на емоционална връзка.
Пожелано е прилагане на мерки за защита от домашно насилие задължаване на М. Т.
Ц. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С. П. У. и Ц. С. У., налагане
на забрана да ги приближава на разстояние по – малко от триста метра, забрана да
приближава обитаваното от У. жилище, местоработата му, местата за отдих, които той и
детето посещават, както и посещаваното от последното учебно заведение и задължаване на
Ц. да посещава специализирани програми за овладяване на насилническия й уклон и
агресивно поведение.
Ответникът е оспорила твърденията в подадената молба и нейното уточнение за
извършено от нея насилие.
С Решение № 11939/07.07.2023 г. по гр.д. № 2613/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 91-
ви състав е оставена без уважение молбата на С. П. У., в лично качество и като баща и
законен представител на детето Ц. С. У., за издаване на заповед за съдебна защита по ЗЗДН
срещу М. Т. Ц. и е отказано издаване на заповед за съдебна защита. Със съдебния акт С. П.
У. е осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 лева.
Молбата за защита до районния съд е депозирана от пострадалото лице в лично
качество (чл.8, т.1 ЗЗДН), поради което е налице валидно сезиране на СРС от процесуално
легитимирана страна.
При извършена служебна справка чрез Единна информационна система на
съдилищата настоящият съдебен състав констатира, че посоченото в сезиралата
пъвоинстанционния съд молба по чл.9, ал.1 ЗЗДН гр.д. № 1119/2022 г. по описа на СРС, ГО,
117-ти състав е приключило с решение № 4991 от 19.05.2022 г., с което молбата е
отхвърлена като съдът е констатирал, че връзката баща-дъщеря е напълно прекъсната, но не
е намерено, че с някакви свои действия майката е допринесла за това, още по – малко тези
действия на последната да съставляват актове на домашно насилие. Решението по делото е
2
влязло в сила на 20.03.2023 г. Производството по делото е обхващало твърдени актове на
домашно насилие до датата на депозиране на молбата за зашита по чл.9, ал.1 ЗЗДН на
12.01.2022 г. Поради изложеното твърдяното в сезиращата молба по настоящото
продължено насилническо поведение на въззиваемата не е обхванато от производството по
гр.д. № 1119/2022 г. по описа на СРС, ГО, 117-ти състав
Жалбата е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване, по силата на чл.258
ГПК във вр.с чл.17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
Страните не спорят и се установява от приетото като писмено доказателство по
делото удостоверение за раждане № 090347/29.06.2009 г. на Столична община – район
„Лозенец“, че същите са родители на детето Ц., поради което ответникът по молбата попада
в кръга лица по чл.3, т.3 ЗЗДН, срещу които молителят може да търси защита по реда на
ЗЗДН.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са неоснователни.
Доказателствената съвкупност по делото дава основание да се направи извод, че при
детето Ц. е налице явлението родителско отчуждение, видяно като нежелание на
непълнолетната да контактува с бащата й, което предизвиква емоционално и психическо
страдание на детето и неотглеждащия го родител от прекъсване на контакта помежду им и
засяга правото на непълнолетната да бъде отглеждана и възпитавана от двамата си родители
и да има лична връзка с всеки от тях и правото на бащата на семеен живот.
Върховният съд е имал възможността да посочи, че мерки за защита по реда на ЗЗДН
могат да бъдат наложени при родителско отчуждение, когато то е резултат от физическо и
психическо насилие (Решение № 66/22.04.2021 г. по гр.д. № 3214/2020 г. по описа на ВКС,
IV г.o.).
В конкретния случай не се доказва умишлено и целенасочено поведение на
въззиваемата в насока негативно повлияване върху контакта на детето с бащата. Липсва
основание да се приеме, че настъпилото отчуждение е резултат от манипулативни практики,
упражнявани от майката върху детето или за извод, че същата е предизвикала или
допринесла за нарушаване на контакта межди бащата и дъщерята.
Първоинстанционният съд подробно е установил фактическата обстановка по делото
и е извел правилни изводи въз основа на доказателствата по делото. При постановяване на
първоинстанционното решение не са нарушени императивни материалноправни норми.
Видно от приетия в първоинстанционното производство Доклад за извършена
социална услуга по ЗСУ от Фондация „Психологическа подкрепа“ през месец януари и
февруари 2022 г. въззиваемата е консултирана относно емоционалното състояние на детето
Ц. в контекста на отказа на последното да посещава дома на баща си и да изпълнява режима
на лични отношения с него, трудностите в отношението между баща и дъщеря и
превенцията на родителското отчуждение, а подрастващата е участвала в диагностично –
3
терапевтични сесии с оглед преодоляване на нагласите й в посока възстановяване на
отношенията с неотглеждащия родител. Консултации са провеждани и с въззивника. В
доклада се съдържа заключение, че при детето се наблюдава отчуждение, тотално
противопоставяне на бащата и отказ да се вижда с него, които не са резултат от поведението
на майката.
Установява се от приетия в първоинстанционното производство Доклад на „Център
за превенция на правонарушенията“, че в периода 02.02.2022 г. – 20.04.2022 г. въззиваемата
е посетила всички 20 сесии, включени в специализирана програма за извършители на
домашно насилие във връзка с издадена на основание чл.18 ЗЗДН заповед за незабавна
защита по гр.д. № 1119/2022 г. по описа на СРС, ГО, 117-ти състав.
От отразеното в социален доклад на АСП, Д „СП“-Слатина, закрепил констатациите
от проведено за нуждите на производството социално проучване, се установява, че
въззиваемата е декларирала съвместно упражняване на родителската отговорност по
отношение на детето Ц. в продължение на осем години. Заявила е, че не препятства
контактите между бащата и дъщерята и сама заема активна позиция за тяхното иницииране.
Детето е посочило, че възприема водените от баща й дела като упражнявано от него
насилие.
Въз основа на подробно обсъдената в първоинстанционното производство съдебна
психологична експертиза (СПЕ) са направени изводи, основани на проведени експертни
изследвания, че майката няма нагласа да осуетява контактите между бащата и дъщерята и е
обезпокоена от появилото се помежду им неразбирателство. Емоционалната връзка на
детето към бащата е налична, но засегната от ескалирали феномени, характерни за възрастта
на девойката. Бащата и детето страдат емоционално и психически от прекъснатите връзки
помежду им. При експертното изследване не са установени данни майката да провежда
кампания, целяща да омаловажи фигурата на бащата и да го отблъсне от живота на детето.
При детето е констатирано отчуждение от бащата, които са резултат от промените в
израстването и усещането за неразбиране от родителите.
В приетото като писмено доказателство по делото, на основание чл.13, ал.2, т.1 ЗЗДН
и по изложени в проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание съображения,
заключение на психолог Ж.Т. се съдържат констатации, изградени на основа проведени
изследвания, за липса на данни за отчуждаващо поведение на майката. Причината за
констатираното при детето отчуждение от бащата е видяна в съчетанието между
особеностите на началната фаза на тинейджърството, невъзприемане на поведението на
бащата, усещане, че баща й не я харесва и одобрява и липсата на факти, които да оборват
това й убеждение, чувство на обида, усещането за жертва на вербална агресия от страна на
бащата.
Проведените за нуждите на това заключение изследвания, включително чрез
прилагане на разработения въпросник относно седемнадесетте стратегии, с които
отчуждителят може да причини родителско отчуждение, описани от д-р Е.Б., опровергават
твърденията, че въззиваемата използва отчуждителни стратегии спрямо детето, за да го
4
настройва срещу или отчуждава от бащата. Заключението е направило извод, че липсва
основание за прилагането на ограничения върху влиянието на майката.
Не намира опора в доказатествената съвкупност по делото твърдението във
въззивната жалба, че тъкмо майката отчуждава детето. Заключението на СПЕ и изводите на
психолога Ж.Т. очертават причините за нарушения контакт между въззивника и детето Ц. и
за съда липсва основание да се съмнява в тяхната „смисленост“ /поставена под съмнение с
въззивната жалба/.
Действително, съгласно новелата на чл.13, ал.3 ЗЗДН, когато няма други
доказателства за конкретните факти и обстоятелства, съдът издава заповед за защита само на
основание приложената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН. В конкретния случай описаното в
декларацията насилническо поведение на майката се опровергава от приетата по делото
СПЕ и от писмените доказателства.
Доколкото се установява, че е налице увреждащото състояние на родителско
отчуждение, но същото не е предизвикано от поведението на майката, то създаването на
нужните предпоставки за възстановяване на нормалните взаимоотношения между детето и
неговия баща не следва да се търси по пътя на налагане на мерки по чл.5, ал.1 ЗЗДН, а в
образуваното производство по изменение на мерките за упражняване на родителската
отговорност.
По изложените съображения обжалваното решение на районния съд е правилно и
законосъобразно и следва да се остави в сила.
При този изход от спора въззивникът дължи такса в размер на 12,50 лева за
разглеждане на въззивната жалба.
Въззиваемата не е ангажирала доказателства за реализиране на разноски пред
въззивния съд.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 11939/07.07.2023 г. по гр.д. № 2613/2023 г. по описа
на СРС, III ГО, 91-ви състав в обжалваната част, в която е оставена без уважение молбата на
С. П. У., ЕГН **********, депозирана в лично качество, за издаване на заповед за съдебна
защита по Закон за защита от домашно насилие срещу М. Т. Ц., ЕГН **********, и е
отказано издаване на заповед за съдебна защита.
ОСЪЖДА С. П. У., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския градски съд
държавни такси в размер на 12,50 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6