№ 47
гр. Разлог, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесети декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Александър Трионджиев
при участието на секретаря К. Б. С.,
в присъствието на прокурора,
разгледа докладваното от Александър Трионджиев, Адм. наказателно дело №
20211240200237 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по жалба, подадена от „П.Б.“ЕООД, ЕИК*, с адрес в
г.С., р.В., б.„Б.“№132, в.А, представлявано от управителя К.С.С., срещу НП №01-001969 от
22.04.2021 г., издадено от Директора на Д„ИТ“-Б., с което на жалбоподателя е наложено
адм. наказание на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ – „имуществена санкция“ от
5`000.00 лева, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
С жалбата се оспорва издаденото НП като неправилно, незаконосъобразно и постановено
при съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят оспорва да е
извършил от обективна страна вмененото му нарушение по КТ.
В открито съдебно заседание, процесуалният представител на ответника – юрисконсулт П.,
заявява, че оспорва жалбата. Сочи, че НП е правилно и законосъобразно.
РП-Б., ТО-Р. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице, спрямо
което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок и същата е
депозирана пред надлежния съд. Разгледана по същество е основателна.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът прие от фактическа
страна следното:
С обжалваното НП е прието, че на 13.01.2021 г., около 13:30 часа, при извършена проверка
по работни места, относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство на
строителен обект, находящ се в о.Р., с.Б. (срещу Х.„А.В."), изпълняван от „П.Б."ЕООД, с
адрес: г.С., р.В., б."Б"№132, в.А, управлявано и представлявано от К.С.С. и извършена на
25.02.2021 г. проверка по документи на дружеството е констатирано, че „П.Б."ЕООД-С., в
качеството му на „работодател“ по смисъла на §.1, т.1 от ДР към КТ, е допуснало на
13.01.2021 г. лицето Н.Н.К. с ЕГН*, да извършва трудова дейност в обекта на проверка на
длъжност „Работник", без да му е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма
трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.З от КТ,
заверено от ТД на НАП.
След извършване на проверката по документи, на 25.02.2021 г. бил съставен Протокол за
извършена проверка от страна на служителите на Д„ИТ“-Б., като същият е връчен на
упълномощен представител от управителя на дружеството-жалбоподател, а именно - на К.Б.-
Г. на 25.02.2021 г.
1
Въз основа на направените констатации в хода на проверката и след приключването й на
13.01.2021 г., бил съставен АУАН №01-001969 от 04.03.2021 г., който бил подписан от К.Б.-
Г. за „нарушител” и връчен на същия в качеството на упълномощен представител на
„П.Б.“ЕООД. На основание така съставения АУАН, е издадено и атакуваното НП, с което на
жалбоподателя е наложена адм. наказание на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ –
„имуществена санкция“ от 5`000.00 лева, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
От приложената Заповед №З-0058/11.02.2014 г. се установява материалната компетентност
на издателя на НП.
Тази фактическа обстановка се потвърждава от свидетелите, разпитани в хода на съдебното
следствие, както и от приложените писмени доказателства: заверено копие на Декларация
по чл.402, ал.1, т.3 и чл.402, ал.2 от КТ, от Н.К., заверено копие на справка от
информационната система на ИА„ГИТ“ за лицето Н.К..
В хода на съдебното следствие е разпитан актосъставителят Т.К., която, заедно с колегата си
Б.И. и М.Ц., са участвали при извършване на проверките и констатиране на нарушението.
Свидетелите сочат, че при извършване на проверка по работни места в с.Б., срещу х.„А.в.“,
стопанисван от „П.Б.“ЕООД, установили да работят строителни работници, част от които
били без сключени трудови договори. Свидетелите твърдят, че раздали декларации на
установените лица, полагащи труд без сключен трудов договор. Такава декларация била
предоставена и попълнена и от лицето Н.К.. Свидетелите К. и И. сочат, че когато
пристигнали в проверявания обект, Н.К. извършвал трудова дейност.
В показанията си свидетеля Н.К. твърди, че е бил на мястото, за да види баща си и никога не
е имал сключен трудов договор с „П.Б.“ЕООД. Сочи също, че бил запитан дали иска да
сключи договор с дружеството-жалбоподател и такъв е бил сключен едва след проверката.
От изложеното по-горе се установява с категоричност, че към момента на проверката Н.К. е
извършвал дейност като работник на провереното дружество без да е имал сключен трудов
договор. Следва да се отбележи, че показанията на свидетелите Т.К., Б.И. и М.Ц. са
последователни и кореспондиращи помежду си, поради което съдът дава вяра на същите.
Обстоятелство, че Н.К. не е имал сключен трудов договор към момента на проверката се
потвърждава и от попълнената от него Декларация по чл.402, ал.1, т.3 и чл.402, ал.2 от КТ, в
която изрично е отразил, че няма сключен трудов договор.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
В нормата на чл.62, ал.1 от КТ е записано, че трудовият договор се сключва в писмена
форма, а в следващата ал.2 е регламентирано, че в 3-дневен срок от сключването на
договора, работодателят е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната ТД на
НАП.
Съгласно разпоредбата на 63, ал.2, във вр. ал.1 от КТ, работодателят няма право да допуска
до работа работник или служителя, преди да му предостави следните документите:
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от
уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП. Забраната по чл.63, ал.2 от КТ, е
обезпечена с адм. санкция по чл.414, ал.3 от КТ. Отговорността по чл.63, ал.2 от КТ, е
обективна и безвиновна, поради което за да бъде санкциониран работодател за подобно
нарушение, необходимо е към датата на проверката същият да е имал сключен трудов
договор с работника, но на последния да не са били връчени екземпляр от този договор и
копие на уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ.
Когато обаче между проверяваното дружество и физическо лице, извършващо трудова
дейност в полза на това дружество, не е сключен трудов договор, отговорността на
предприятието не може да бъде ангажирана на основание чл.63, ал.2 от КТ. Това е така,
понеже при липса на писмен трудов договор между страните, работодателят не би могъл да
предостави на работника екземпляр от същия и заверен препис от уведомлението. При
наемана на лице, което да извършва трудова дейност и при липса на писмен трудов договор
между това лице и предприятието, работодателят следва да понесе отговорност за
2
неизпълнение на задълженията по чл.62, ал.1 от КТ, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ – за това, че не
е сключил с работника трудов договор в писмена форма или по чл.61, ал.1 от КТ – за това,
че трудовият договор не е сключен преди постъпване на работника на работа.
Отговорността по чл.63, ал.2 от КТ изисква друга фактическа обстановка, а именно –
наличие на сключен трудов договор от една страна, а от друга - непредставяне на работника
на екземпляр от договора и на копие от удостоверението по чл.62, ал.3 от КТ. В горния
смисъл е Решение №1138 от 28.05.2021 г. на Бл.АС по в.н.о.х. д. №143/2021 г. и Решение
№32 от 13.02.2019 г. на АС-П. по к.а.н. д. №1139/2018 г.
От доказателствата по настоящото дело безспорно се установява, че между санкционираното
дружество /жалбоподател пред съда/ и лицето Н.Н.К., към датата и часа на проверката не е
бил сключен трудов договор. Това означава, че към този момент за работодателя не е
съществувало задължението да връчи на работника екземпляр от договора и препис от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ. Именно поради тези съображения в настоящия случай е
неприложима и нормата на чл.63, ал.2 от КТ, респективно – не е следвало да бъде наложена
имуществена санкция по чл.416, ал.5, във вр. чл.414, ал.3, във вр. чл.63, ал.2 от КТ.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно, тъй
като в него както словесно, така и текстово е изписана правна квалификация на нарушение,
което не се установява да е извършено /понеже санкционираното дружество не е имало
задълженията по чл.63, ал.2 от КТ/, поради което същото трябва да бъде отменено.
При този изход на делото положение жалбоподателят има право на сторените от същия
съдебни разноски. По делото обаче, не са представени доказателства за извършени съдебни
разноски, поради което такива не следва да се присъждат на на „П.Б.“ЕООД
Така мотивиран, Рг.РС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №01-001969 от 22.04.2021 г., издадено от Директора на Д„ИТ“-Б., с което на
„П.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в г.С., р.В., б.„Б.“№132, в.А,
е наложено адм. наказание на основание чл.416, ал.5, във вр. чл.414, ал.3 от КТ –
„имуществена санкция“ от 5`000.00 лева, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му
на страните, като жалбата се подава до Бл.АС, чрез Рг.РС.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
3