О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………….…./…………………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена Петкова
ЧЛЕНОВЕ: Наталия Неделчева
мл. с. Никола Дойчев
като
разгледа докладваното от мл. съдия Дойчев
въззивно гр.д. № 761 по описа за 2019
г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на И.Х.А., с която се
обжалва Решение № 11/25.01.2019 г., постановено по гр.д. № 877/2016 г. на Районен
съд-Девня, в следните части:
1) В частта, в която е поставен в дял и
изключителна собственост на Ф.Х.А., следния допуснат до съдебна делба недвижим
имот, находящ се в с. Изворник, общ. Вълчи дол: ДВОРНО МЯСТО цялото с площ 1
070 кв.м., съставляващо УПИ ІХ-105 в кв.26, заедно с построените в него къща с
площ 130 кв.м., състояща се от полуетаж от коридор и избено помещение от 12 кв.м. с прозорци и
жилищен етаж от три стаи, коридор, баня и тоалет, пристройка от кухня и стая и
дворен тоалет и навес (второстепенна постройка) с площ 40 кв.м., без посочени в
документа за собственост съседи, а по скица №329/2016 г. парцели ІІІ-109,
ІІ-110, Х-104, І-101, ІІІ-101 и V-103, на основание чл.349, ал.2 ГПК.
2) В частта, в която е осъден И.Х.А., да
заплати на Ф.Х.А., сумата 6447.50 лв (шест хиляди четиристотин четиридесет и
седем лева, 50 ст.), представляваща припадащата се на част на стойността на
извършените от Ф.Х.А. подобрения в допуснатия до делба гореописан недвижим имот,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване –
04.12.2017 г. до окончателното плащане, на основание чл.61, ал.1 и ал.2, вр.
чл.60, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Във въззивната жалба се твърди, че
решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Посочва,
че се Ф.Х.А. е работила продължителен период от време в чужбина преди и след
откриване на наследството. В тази връзка се оспорват изводите на районния съд
за наличието на предпоставките на чл. 349, ал. 2 от ГПК за възлагането на имота
в дял на Ф.Х.А.. Посочва се още, че разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК
изисквала фактическо живеене на съделителя в жилището към момента на откриване
на наследството, а не само адресна регистрация като постоянен адрес.
На следващо място се оспорват изводите на
районния съд за дължимост от страна на
въззивника на половината от извършените от въззиваемата разходи за ремонт на
жилищната сграда в размер на 6447.50 лева. Навеждат се твърдения, че от
представените фактури и касови бонови не ставало ясно дали материалите са
закупени от въззиваемата. Не били представени доказателства, от които да се
установи реалния размер на извършените разходи и увеличената стойност на имота.
Моли се за отмяна на първоинстанционното
решение и вместо него да бъде постановено друго, с което процесният недвижим
имот – дворно място, заедно с построените в него къща с площ 130 кв.м.,
пристройка от кухня и стая и дворен тоалет и навес (второстепенна постройка) с
площ 40 кв.м., да бъдат изнесени на публична продан, а както и да бъде
отхвърлен иска за заплащане на сумата от 6447.50 лева.
В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран писмен
отговор от въззиваемата страна, с който се оспорва изцяло въззивната жалба.
Излагат подробни аргументи за мотивираността, законосъобразността и
обосноваността на решението в обжалваната част. Въззиваемата посочва, че никога
не е оспорвала, че от 2003г., след съкращаването й от работа, за по няколко
месеца е работила в Турция с различна продължителност – от 2 до 4-5 месеца,
след което отново се завръщала в България и живеела постоянно заедно с баща си,
като никога не е била друго жилище. Посочва още, че в процесния имот се намират
покъщнината й, вещите й. Към момента на смъртта на баща й, също била в имота.
Навежда доводи, че периодичното й отсъствие не може да промени факта, че това е
нейното единствено и постоянно жилище.
По отношение на направените подобрения,
въззиваемата посочва, че те са направени от нея, като същите съответствали на
посочените в касовите бонове и фактури строителни материали. Извършените
ремонти били установени категорично от разпитаните по делото свидетели.
Средствата, употребени за ремонтите надхвърляли стойността на самото жилище, но
това се дължало на пазарната конюнктура при селските имоти, а не на
„надписване“ от страна на въззиваемата. Моли се за потвърждаване на решението
на районния съд в обжалваните части. Претендират се разноски за настоящата
инстанция.
Въззивната жалба е подадена в двуседмичния
срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Представени са доказателства за внасяне на
дължимата държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите
изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
Производството следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
По изложените съображения и на осн. чл. 267 от ГПК , съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ВНАСЯ
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито съдебно заседание въззивна жалба на И.Х.А.,
с която се обжалва Решение № 11/25.01.2019 г., постановено по гр.д. № 877/2016
г. на Районен съд-Девня.
НАСРОЧВА
производството по възз. гр. дело № 761/2019 г. по описа на ВОС за разглеждане в
о.с.з. на 26.06.2019г от 9:30 часа, за която дата и
час да се призоват страните.
Препис от определението да се връчи на
страните, а на И.Х.А. - и препис от отговора на въззивната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: