№ 2687
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Петър Ив. Минчев
Анна Кофинова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело
№ 20241100507195 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение № 15645 от 28.09.2023г., постановено по гр.д. № 45692/2022г. по описа на
СРС, 29-ти състав, поправено с решение № 6165 от 05.04.2025г., постановено по същото
дело, ответникът „Топлофикация София“ ЕАД е осъден да заплати на ищеца Л. Г. К. на
основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ вр. с чл. 59 ЗЗД сумата от 12 761,69 лева, представляваща
обезщетение за ползване на топлопровод и абонатна станция, обслужваща жилищна сграда с
адрес: гр. София, ул. ****, за периода от 01.08.2017 г. до 31.08.2022 г., ведно със законната
лихва считано от 24.08.2022г. до окончателното изплащане на вземането.
Със същото решение е отхвърлен предявеният от Л. Г. К. срещу „Топлофикация
София“ ЕАД иск с правно основание чл. 137, ал. 3 ЗЕ за сумата от 12 419 лева,
представляваща цена за изкупуване на абонатната станция и топлопровода към нея, както и
предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10 761,69 лева,
представляваша мораторна лихва за периода от 01.08.2019г. до 24.08.2022г. върху главницата
за обезщетение за ползване.
С решението „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на Л. Г. К. сумата от
1531,37 лева – разноски в производството, а Л. Г. К. е осъден да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД сумата от 69,74 лева – разноски в производството.
Срещу така постановеното решение в частта, с която е уважен предявеният иск с
правно основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ вр. с чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване
1
в размер на 12 761,69 лева е подадена в срок въззивна жалба от ответника „Топлофикация
София“ ЕАД, в която са развити съображения за неправилност на решението в посочената
част. Жалбоподателят твърди, че от събраните по делото доказателства не се установявало
ищецът да е изградил абонатната станция и присъединителния топлопровод със собствени
средства или да е придобил собствеността върху нея чрез сделка. В представените по делото
документи като собственици на абонатната станция освен ищеца били посочени и други
лица, не бил представен и договор за строително-монтажни работи, с който ищецът да е
възложил нейното изграждане, нито констативен протокол за приемане на работата, нито
документ за нейното плащане. Сочи, че неправилно първоинстанционния съд бил
квалифицирал иска като такъв по чл. 59 ЗЗД, тъй като нормата на чл. 137, ал. 2 ЗЕ била
специална. Моли съдът да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявения
иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът Л. Г. К. не е подал отговор на въззивната жалба.
Срещу така постановеното решение в частта, с която са отхвърлени предявените
искове с правно основание 137, ал. 3 ЗЕ за сумата от 12 419 лева, представляваща цена за
изкупуване на абонатната станция и топлопровода към нея, както и предявения иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10 761,69 лева, представляваша мораторна лихва за
периода от 01.08.2019г. до 31.08.2022г. върху главницата за обезщетение за ползване, е
подадена в срок въззивна жалба от ищеца Л. Г. К. с твърдения за неправилност.
Жалбоподателят поддържа, че от събраните по делото доказателства се установявали всички
материалноправни предпоставки за уважаване на иска за изплащане на продажната цена на
абонатната станция и топлопровода. По отношение на иска за мораторна лихва счита за
неправилни изводите на съда, че вземането за лихва възниквало от датата на поканата, както
и за липса на поставяне на ответника в забава. Моли съдът да отмени решението в
посочените части и да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът „Топлофикация София“ ЕАД е подал
отговор на въззивната жалба, в който са развити съображения за нейната неоснователност.
Ответникът се солидаризира с изводите на първоинстанционния съд, че задължението за
плащане на продажната цена възниквало по силата на договора за присъединяване, какъвто
не бил представен по делото, както и че не са ангажирани доказателства за поставянето му в
забава. Моли съда да отхвърли въззивната жалба.
С молба от 02.01.2024г. въззивникът-ищец Л. Г. К. е заявил, че оттегля въззивната си
жалба в частта по отношение на отхвърления иск с правно основание 137, ал. 3 ЗЕ за сумата
от 12 419 лева, представляваща цена за изкупуване на абонатната станция и топлопровода
към нея и поддържа същата единствено по отношение на иска с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
С определение от 22.10.2024г., постановено по настоящото дело, въззивното
производство е прекратено в частта по иска с правно основание чл. 137, ал. 3 ЗЕ поради
оттегляне на въззивната жалба. Определението е влязло в сила като необжалвано на
09.11.2024г.
2
С молба от 05.11.2024г. ответникът „Топлофикация София“ ЕАД е поискал допълване
на определението от 22.10.2024г. в частта за разноските, като му бъдат присъдени разноски
съобразно прекратената част.
Със становище от 05.12.2024г. ищецът Л. Г. К. се е противопоставил на допълването
на определението, доколкото счита, че разноските следвало да бъдат присъдени с крайния
съдебен акт.
С разпореждане от 13.10.2025г. е посочено, че по молбите следва да се извърши
преценка в открито съдебно заседание, тъй като определението от 22.10.2024г. не слага край
на производството, за да се произнася съдът на този етап. В проведеното на 18.03.2025г.
открито съдебно заседание съдът е обявил, че по разноските свързани с частичното
прекратяване ще се произнесе допълнително.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е правно
валидно.
Решението е процесуално недопустимо в частта, с която е уважен предявеният
осъдителен иск с правно основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ вр. с чл. 59 ЗЗД за периода от
25.08.2022г. до 31.08.2022г. Както е изяснено в съдебната практика /в този смисъл
Определение № 525 от 3.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4275/2019 г., III г. о., ГК, Решение
№ 516 от 11.02.2011 г. на ВКС, II-ро г. о. по гр. д. № 1385/2009 г., Решение 355 от 12.12.2014
на ВКС, IV-то г. о. по гр. д. № 2730/2014 г., Решение 218 от 18.03.2016 г. на В., I-во т. о. по т.
д. 3200/2014 г./ искът за неоснователно обогатяване, изразяващ се в ползване на чужд имот
без правно основание, не покрива характеристиките на иск за изпълнение на повтарящи се
задължения, чиято изискуемост не е настъпила, съгласно нормата на чл. 124, ал. 2 ГПК. Това
е така, защото изпълнението на повтарящи задължения предполага наличието на сигурност,
че тези задължения ще възникнат в ясно определен размер и тяхната изискуемост зависи
единствено от изтичането на определен период от време. За разлика от това, задължението
за заплащане на обезщетение за ползване на чужд имот се основава на два правопораждащи
факта, които нямат неизменен характер. От една страна това е ползването на имота, което
може да бъде прекратено във всеки един момент, а от друга страна – размера на средната
пазарна наемна цена, който варира в зависимост от пазарните условия.
С оглед този характер на предявения иск, крайната дата, до която
първоинстанционният съд е могъл да присъди обезщетението за ползване, е датата на
подаване на исковата молба – 24.08.2022г. Като е присъдил обезщетение за бъдещ период,
следващ датата на предявяване на иска /периодът от 25.08.2022г. до 31.08.2022г./,
3
първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт в тази част. От приетото в
първоинстанционното производство експертно заключение по съдебно-техническата
експертиза /въз основа на което ищецът е увеличил иска си/ се установява, че дължимото
обезщетение за ползване за месец август 2022г. /от 01.08.2022г. до 31.08.2022г./ е 189,31 лева.
Следователно за периода от 7 дни считано от 25.08.2022г. до 31.08.2022г. обезщетението е
равно на (189,31 / 31) х 7 = 42,75 лева. При това положение само за периода от 01.08.2017г.
до 24.08.2022г. обезщетението е в размер на 12 718,94 лева /12 761,69 – 42,75/.
Ето защо първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено в частта, с която
е уважен предявеният от Л. Г. К. срещу „Топлофикация София“ ЕАД осъдителен иск с
правно основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ вр. с чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване
за разликата над 12 718,94 лева до пълния присъден размер от 12 761,69 лева и за периода от
25.08.2022г. до 31.08.2022г. и производството по делото следва да бъде прекратено в тази
част.
В останалата обжалвана част първоинстанционното решение е процесуално
допустимо. В тази част решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя относно дадената от
първоинстанционния съд правна квалификация на предявения иск. Както е изяснено в
съдебната практика /Решение № 6/02.02.2015 г. по т. д. № 184/2014 г. на II т. о., Решение №
179/18.05.2011 г. по т. д. № 13/2010 г. на II т. о., Решение № 145/12.11.2020 г. по гр. д. №
256/2020 г. на III г. о./ в хипотеза на ползване ползване на енергийни обекти и съоръжения в
тях, собственост на трето лице от страна на топлопреносното предприятие, когато не е
сключен договор за предоставяне на достъп по ЗЕ, енергийното предприятие следва да
заплати обезщетение за ползването на съоръженията на техния собственик на основание чл.
59, ал. 1 ЗЗД /чрез предявяване на субсидиарен иск по чл. 59 ЗЗД вр. с чл. 137, ал. 2 ЗЕ/,
което обезщетение следва да се определи на база приетата от КЕВР Методика за определяне
на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от
потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите
на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на
преноса на природен газ. Именно в съответствие с така формираната съдебна практика е и
дадената от първоинстанционния съд правна квалификация, както и разпределената
доказателствена тежест.
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на
процесните съоръжения, че е подал заявление до ответника за тяхното изкупуване,
собственото си обедняване, както и обогатяването на ответника със спестени разходи във
връзка с ползването на собствените на ищеца съоръжения, връзката между обедняването и
обогатяването, както и размера на имущественото разместване.
Съгласно разпоредбите на чл. 137, ал. 1 – 3 ЗЕ при присъединяване на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди присъединителният топлопровод, съоръженията към него
4
и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова
собственост. Изграждането на съоръженията по ал. 1 може да се извършва от клиенти след
съгласуване с топлопреносното предприятие. В този случай топлопреносното предприятие
заплаща цена за ползване на съоръженията по ал. 1, изградени от клиентите. Собствеността
върху съоръженията, изградени от клиентите, се прехвърля в срок до три години, като
отношенията се уреждат в договора за присъединяване по чл. 138, ал. 1.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че
процесните съоръжения /присъединителен топлопровод и абонатна станция/, са изградени
именно от клиент – собственик на индивидуални обекти в сградата в режим на етажна
собственост, която съоръженията обслужват. Неоснователно е оплакването на въззивника-
ответник „Топлофикация София“ ЕАД, че ищецът не бил доказал собствеността си върху
процесните съоръжения, както и че ги е изградил със свои средства. От приетия в
първоинстанционното производство Нотариален акт за учредяване право на строеж върху
недвижим имот № 62, том II, рег. № 13560, дело № 240/2005г. се установява, че в полза на
ищеца Л. Г. К. е учредено право на строеж върху УПИ VII-7 от кв. 316 по плана на гр.
София, м. „Буката“, ул. ****, за построяване на жилищна сграда с офиси и кафе със
сутеренен етаж, партер, мецанин, първи етаж, втори етаж, трети етаж, четвърти мансарден
етаж и тавански етаж, с офиси, апартаменти и кафене, с обща РЗП от 1047 кв.м , като за
учредителите е запазено единствено правото на строеж върху апартаменти с №№ 3, 4 и 5
ведно с прилежащите им мазета и съответните идеални части от общите части на сградата.
От приетия договор № 09 от 28.01.2007г. се установява, че ищецът Л. Г. К. е възложил на
изпълнител построяването на обект „топлозахраняване и абонатна станция на жилищна
сграда в УПИ VII-7, ул. ****, кв. 316, м. „Буката“, след извършено предварително проучване
по съгласуване с „Топлофикация София“ ЕАД. От приетия договор от 20.02.2007г. се
установява, че ищецът е възложител и на строителния надзор на обекта, касаещ
топлоснабдяването на жилищната сграда. За построяване на съоръженията е издадено
разрешение за строеж № Б-15 от 12.03.2007г., изготвена е проектна документация, протоколи
за проведени проби, издадено е становище на държавната приемателна комисия за приемане
на строежа от 03.08.2007г., изготвен е технически паспорт на строежа на 22.02.2008г.
Строежът е въведен в експлоатация с удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж
„Жилищна сграда с офис, кафе, топлоснабдяване и абонатна станция“ № 106 от 30.06.2008г.
От така събраната доказателствена съвкупност се установява по категоричен начин, че
ищецът е изградил със собствени средства процесните съоръжения след съгласуване с
ответното дружество, същите са въведени в експлоатация и се ползват от ответника за
топлоснабдяването на жилищната сграда.
В тази насока не може да бъде пренебрегнато и изпратеното от „Топлофикация
София“ ЕАД до Л. Г. К. писмо № И-12 от 14.01.2020г., с което ответникът е предложил на
ищеца да изкупи от него процесния присъединителен топлопровод, съоръженията към него
и абонатната станция за определената оценка от 10 921,28 лева. Преценено по реда на чл.
175 ГПК, това извънсъдебно признание на ответника се подкрепя напълно от описаната по-
5
горе доказателствена съвкупност по делото.
Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че ищецът е собственик на
процесните съоръжения, е напълно съответен на доказателствата по делото.
На следващо място от заявление № И-12 от 10.04.2019г., подадено от ищеца до
ответното дружество се установява, че ищецът е поискал изкупуване на процесните
съоръжения, с цитираното по-горе писмо № И-12 от 14.01.2020г. ответникът е определил
оценката на съоръженията, а с уведомление № И-12 от 26.10.2020г. ищецът е заявил, че е
съгласен с така определения размер на оценката. Независимо от това по делото не се твърди
и не се установява съоръженията да са изкупени от ответника.
Същевременно по делото няма спор и от приетото и неоспорено експертно
заключение по съдебно-оценителната експертиза се установява, че ответното дружество е
ползвало процесните съоръжения, като стойността на това ползване за периода от
01.08.2017г. до 24.08.2022г., като стойността на това ползване съгласно методиката на
ДКЕВР, приета с Протокол 24 от 04.02.2008г., е в размер на 12 718,94 лева. Това е стойността
на разходите, които ответното дружество е спестило за ползваните от него съоръжения
собственост на ищеца, респективно размера на имущественото разместване между страните.
Правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че към датата на подаване на исковата
молба /24.08.2022г./ и като се вземе предвид спирането на давността за период от 69 считано
от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. на основание чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП, петгодишната
погасителна давност не е изтекла по отношение на която и да било част от процесното
вземане.
При кумулативното наличие на всички материалноправни предпоставки за
уважаване на предявения иск, първоинстанционното решение в допустимата част, с която
искът е уважен, следва да бъде потвърдено.
Относно иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както беше изяснено по-горе,
претенцията за плащане на обезщетение за ползването на процесните съоръжения се
основава на института на неоснователното обогатяване, уреден в чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Като
всяко друго парично вземане, при неизпълнение на задължението да плати обезщетение в
пари за ползването на чуждия имот, неоснователно обогатилият се ползвател ще дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата /чл. 86, ал. 1 ЗЗД/. В хипотезата
на чл. 59, ал. 1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване на благата и не е
обвързано със срок поради което съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска
изпълнението му веднага. Следователно, вземането за обезщетение за мораторни лихви при
общия фактически състав на неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква от
деня на забавата на длъжника, която при липсата на определен срок настъпва след покана на
кредитора. Когато кредиторът не е поканил длъжника да изпълни своето задължение преди
завеждане на делото, исковата молба има значението на покана, след която длъжникът
изпада в забава /в този смисъл Решение № 394 от 27.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3034/2015
г., IV г. о., ГК и Решение № 48 от 10.09.2012 г. на ВКС, ТК по т. д. № 237/2011 г., II т. о./
В настоящата хипотеза от събраните по делото доказателства не се установява
6
ответникът да е бил поканен да заплати процесното обезщетение на ищеца, поради което
правилно първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск за мораторна лихва. При
това положение и при липса на други конкретни оплаквания, наведени от въззивника-ищец,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено и в частта, с която е отхвърлен
искът за сумата от 10 761,69 лева, представляваша мораторна лихва за периода от
01.08.2019г. до 24.08.2022г. върху главницата за обезщетение за ползване.
В частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 137, ал. 3 ЗЕ за
сумата от 12 419 лева, представляваща цена за изкупуване на абонатната станция и
топлопровода към нея, първоинстанционното решение е влязло в сила на 09.11.2024г.
По разноските.
С оглед недопустимата част от иска по чл. 137, ал. 2 ЗЕ, вр. с чл. 59 ЗЗД, присъдените
в първоинстанционното производство разноски на ищеца Л. Г. К. следва да бъдат
редуцирани до размера от 1526,24 лева. В частта, с която са присъдени разноски на ищеца в
първоинстанционното производство за разликата над 1526,24 лева до пълния размер от
1531,37 лева, решението следва да бъде отменено. С оглед недопустимата част, на ответника
„Топлофикация София“ ЕАД следва да бъдат присъдени допълнително разноски в
първоинстанционното производство на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в размер на 0,17 лева.
Във въззивното производство разноски се дължат само на въззивника-ответник
„Топлофикация София“ ЕАД с оглед частичното обезсилване на решението и с оглед
частичното оттегляне на въззивната жалба от въззивника-ищец. Въззивникът – ответник
претендира единствено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на
100 лева съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП. Съобразно така посочените части, на въззивника-
ответник се дължат разноски в размер на 26,96 лева.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 15645 от 28.09.2023г., постановено по гр.д. № 45692/2022г.
по описа на СРС, 29-ти състав, поправено с решение № 6165 от 05.04.2025г., постановено по
същото дело, В ЧАСТТА, с която „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на Л. Г.
К. на основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ вр. с чл. 59 ЗЗД разликата над 12 718,94 лева до пълния
присъден размер от 12 761,69 лева, представляваща обезщетение за ползване на
топлопровод и абонатна станция, обслужваща жилищна сграда с адрес: гр. София, ул. ****,
за периода от 25.08.2022 г. до 31.08.2022 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
тази част.
ОТМЕНЯ решение № 15645 от 28.09.2023г., постановено по гр.д. № 45692/2022г. по
описа на СРС, 29-ти състав, поправено с решение № 6165 от 05.04.2025г., постановено по
същото дело, В ЧАСТТА, с която „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на Л. Г.
К. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в първоинстанционното производство над сумата
7
от 1526,24 лева до пълния присъден размер от 1531,37 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15645 от 28.09.2023г., постановено по гр.д. №
45692/2022г. по описа на СРС, 29-ти състав, поправено с решение № 6165 от 05.04.2025г.,
постановено по същото дело, В ЧАСТТА, с която „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да
заплати на Л. Г. К. на основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ вр. с чл. 59 ЗЗД сумата от 12 718,94 лева,
представляваща обезщетение за ползване на топлопровод и абонатна станция, обслужваща
жилищна сграда с адрес: гр. София, ул. ****, за периода от 01.08.2017 г. до 24.08.2022 г.,
ведно със законната лихва считано от 24.08.2022г. до изплащане на вземането; В ЧАСТТА, с
която е отхвърлен предявеният от Л. Г. К. срещу „Топлофикация София“ ЕАД осъдителен
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10 761,69 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 01.08.2019г. до 24.08.2022г. върху главницата за обезщетение
за ползване, както и В ЧАСТТА, с която „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати
на Л. Г. К. разноски в първоинстанционното производство в размер на 1526,24 лева, а Л. Г.
К. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД разноски в първоинстанционното
производство в размер на 69,74 лева.
В частта, с която е отхвърлен предявеният от Л. Г. К. срещу „Топлофикация София“
ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 137, ал. 3 ЗЕ, за сумата от 12 419 лева,
представляваща цена за изкупуване на абонатната станция и топлопровода към нея,
първоинстанционното решение е влязло в сила.
ОСЪЖДА Л. Г. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. ****, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б,
на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 0,17 лева, представляваща допълнителни разноски
в първоинстанционното производство и сумата от 26,96 лева, представляваща разноски във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8