№ 159
гр. Варна, 12.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20243100502617 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по постъпилата въззивна жалба вх. №
42332/28.05.2024г. от Ж. Ж. И. ЕГН ********** от гр. Нови Пазар, ул. „****“ № 60А, против
решение № 1565/07.05.2024г. по гр.д. № 5239/2023г. на ВРС, 52-ри състав, с което е
отхвърлен предявения от нея срещу „УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Христо Смирненски“ № 1, иск с правно
основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да й заплати сумата от 3878,89 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 67 дни за времето на
признатото й от съда за незаконно уволнение: от 12.09.2017 г. - датата, считано от която е
прекратено трудовото й правоотношение с ответника със Заповед № 201/11.09.2017 г., до
21.06.2019 г. - датата, на която трудовото й правоотношение с ответника е прекратено на осн.
чл. 325, ал. 1, т. 2 от КТ със Заповед № 183/21.06.2019 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.04.2023 г., до
окончателното изплащане на задълЖ.ето; отхвърлен е предявения от нея срещу „УМБАЛ
„Света Марина“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Христо Смирненски“ № 1, иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищцата сумата от 1 470,73 лева, представляваща дължимата мораторна лихва
върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск в размер на 3878,89 лева,
начислена за периода от 01.08.2019 г. до 26.04.2023 г.
Счита обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно, постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон. Сочи, че с молба от 12.01.2024г.,
изпратена по пощата и постъпила по делото на 15.01.2024г. е поискала съдът да допусне
изменение, на осн. чл. 214, ал. 1 от ГПК на иска с правно осн. чл. 224, ал. 1 от КТ, като
претенцията бъде увеличена от 3878.89лв. на 3936.52лв., а на иска с правно осн. чл. 86 от
ЗЗД за периода от 01.08.2019г. до 26.04.2023г. върху изменения размер на главницата от
3936.52лв., от 1470.73лв. на 1510.61лв. С протоколно определение № 353/24.01.2024г. съдът
е допуснал исканото изменение на исковите претенции. С обжалваното решение се е
произнесъл обаче, отхвърляйки исковите претенции в първоначално заявените размери.
Моли се да бъде отменено обжалваното решение и за постановяването на друго, с
което бъдат уваЖ. исковите претенции изцяло. Представя амбулаторен лист №
1
3389/30.05.2019г.
В писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Христо Смирненски“ № 1,
представлявана от изпълнителния директор д-р ****, чрез гл.юк П.Р. поддържа, че
обжалваното решение е правилно обосновано и законосъобразно, постановено в
съответствие с материалния и процесуалния закон. Първоинстанционният съд е обсъдил
всички събрани по делото доказателства, правилно е изяснил фактическата обстановка и е
достигнал до правилните правни изводи. Подадената въззивна жалба е неоснователна.
Моли се да бъде потвърдено обжалваното решение.
Възразява по приемането на представения амбулаторен лист, поради настъпилата
преклузия.
Постъпила е и въззивна жалба вх. № 94440/22.11.2024г. от Ж. Ж. И. ЕГН
********** от гр. Нови Пазар, ул. „****“ № 60А, против решение № 3818/29.10.2024г. по
гр.д. № 5239/2023г. на ВРС, с което е допълнено решение № 1565/07.05.2024г. по гр.д. №
5239/2023г. на ВРС, като е отхвърлен предявения от нея срещу „УМБАЛ „Света Марина“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Христо
Смирненски“ № 1, иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да й
заплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за времето на признатото й от
съда за незаконно уволнение: от 12.09.2017 г. - датата, считано от която е прекратено
трудовото й правоотношение с ответника със Заповед № 201/11.09.2017 г., до 21.06.2019 г. -
датата, на която трудовото й правоотношение с ответника е прекратено на осн. чл. 325, ал. 1,
т. 2 от КТ със Заповед № 183/21.06.2019 г. и за разликата над сумата от 3878,89 лева до
пълния претендиран размер от 3936,52 лева, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.04.2023 г., до окончателното
изплащане на задълЖ.ето и е отхвърлен предявения от нея срещу „УМБАЛ „Света Марина“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Христо
Смирненски“ № 1, иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищцата мораторна лихва върху обезщетението за неизползван платен годишен
отпуск вследствие на незаконното уволнение, начислена за периода от 01.08.2019 г. до
26.04.2023 г. и за разликата над сумата от 1 470,73 лева до пълния претендиран размер в общ
размер от 1510,61 лева (сбор от 1465,65 лева и 44,96 лева) .
Счита, че и така постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Позовава
се отново на допуснати от ВРС грешки. Изтъква, че заповед № 183/21.06.2019г. е получена
от нея на 06.06.2023г., а исковата си претенция е предявила на 27.04.2023г. Смята, че
давностният срок за предавяване на иска тече от момента на получаване на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение и не е изтекъл към датата на предявяване на
иска. Възразява срещу изводите, които е направил ВРС по прилоЖ.е разпоредбата на чл.
176а ,ал. 1 от КТ, предвид и разрешението дадeно с решение № 12/2010г. на КС. Позовава се
и на разпоредбата на чл. 7 от Директива 2003/88/ЕО на ЕП и на Съвета от 04.11.2003г. и чл.
31, § 2 от Хартата на основните права на ЕС. УМБАЛ не е представила писмени
доказателства за отлагането на платения й годишен отпуск. Следователно отлагането остава
недоказано. Освен това във вариант 1 от заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ
е установено неползването на платен годишен отпуск от 86 работни дни. Като е приел
вариант 2 и неползван платен годишен отпуск от 50 дни, съдът е постановил
незаконосъобразен съдебен акт.
В писмен отговор УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, бул. „Христо Смирненски“ № 1, представлявана от изпълнителния
директор д-р ****, чрез гл.юк П.Р., изказва становище за неоснователност на въззивна жалба
вх. № 94440/22.11.2024г.
Обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с
материалния и процесуалния закон. Действително на едно място в мотивите на обжалваното
решение, като начална дата на периода за който е присъдена е мораторната лихва е посочена
2
08.08.2019г. вместо 01.08.2019г., но в диспозитивите е посочена вярната дата-01.08.2019г.
Дори и да не е посочена дължимостта на обезщетение за неползван платен годишен отпуск
от 68 дни, то правилно е посочен пълния претендиран размер на обезщетението за 68 дни.
Оспорват и излоЖ.те в жалбата доводи и възраЖ.я, свързани с погасяването по давност на
претенцията на Ж. И. за обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Те са
недопустими, поради настъпила преклузия, а разгледани по същество-са и неоснователни.
Цитираното решение № 12/2010г. на КС касае единствено неползвания отпуск до
01.10.2020г. и е неотносимо към спорния годишен отпуск. Всички останали оплаквания се
отнасят до решение № 1565/07.05.2024г., а не решение № 3818/29.10.2024г., предмет на
настоящата жалба и вече са излоЖ. в подадената въззивна жалба № 42332/28.05.2024г.
Моли се да бъде оставена без уваЖ.е въззивната жалба.
Настоящият състав намира, че постъпилите въззивни жалби срещу основното и
допълнителното решения са редовни и отговорят на изискванията на чл. 260 ГПК –
подадени са от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържат останалите
необходими прилоЖ.я. Следва да бъдат приети за разглеждане.
Съобразно разпоредбата на чл. 266 от ГПК във въззивното производство страните не
могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да
посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. Изключенията от
цитираната забрана са предвидени в ал. 2 и ал. 3 от цитираната правна норма. В конкретния
случай въззивницата отправят доказателствено искане за приемане и прилагане на
представения от нея с въззивна жалба № 42332/28.05.2024г. амбулаторен лист №
3389/30.05.2019г. Настоящият състав намира, че не следва да бъде приет и приложен по
делото. Страната е могла да го представи своевременно пред ВРС, понеже не е нито
новооткрито или новоузнато доказателство, нито е нововъзникнало, според датата на
издаване. Не се твърди процесуално нарушение от първоинстанционния съд, което е
допуснато, като не е прието това доказателство. Обясненията защо не е било представено по
първоинстанционното дело не оправдават страната и не могат да бъдат приети за
основателни. СъобраЖ.ята поради което не е представено са налице и днес, но се представя
на въззивна инстанция. Освен това, доказателството не може да прието и за относимо по
спора, т.к. двуседмичният срок за явяване на работа е текъл в периода от 06.06.2019г. до
20.06.2019г.
Не следва да бъде уважена молбата за приемане и прилагане по делото на това
доказателство.
Съдът намира за уместно да обсъди и това, че с въззивна жалба № 94440/22.11.2024г.
Ж. И. е навела оплаквания срещу осъждането си да заплати разноски с
първоинстанционното решение в размер на 400.00лв., на осн. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК,
идентични с тези във въззивна жалба вх. № 42332/28.05.2024г. Съставът има предвид това,
че след постъпване на въззивна жалба № 42332/28.05.2024г. първоинстанционният съд е
провел производство с правно осн. чл. 248 от ГПК. С определение № 8143/19.07.2024г. е
оставил без уваЖ.е молбата за изменение на решение № 1565/07.05.2024г. по гр.д. №
5239/2023г. на 52-ри състав на ВРС, в частта за разноските. Посочил е, че определението
подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от съобщението. Срокът за обжалване е изтекъл на
08.08.2024г.-присъствен ден, след като съобщението е редовно връчено на 25.07.2024г.
Частна жалба не е постъпила в срока за обжалване. Оплакванията във въззивна жалба вх. №
94440/22.11.2024г. не следва да бъдат разглеждани като частна жалба, защото преповтарят
тези от въззивна жалба вх. № 42332/28.05.2024г., по която първоинстанционният съд се е
произнесъл с влязъл в сила нарочен акт, който не е обжалван, а и няма отправено искане към
въззивния съд за отмяна на определение № 8143/19.07.2024г. по гр.д. № 5239/2023г. на 52-ри
състав на ВРС и за изменение на обжалваното решение № 1565/07.05.2024г. по гр.д. №
5239/2023г. на 52-ри състав на ВРС в частта за разноските. Дори и да беше възможно да бъде
възприето оплакването като частна жалба, то тя би била недопустима, като просрочена,
понеже е подадена чак на 22.11.2024г.
Воден от горното и на основание чл. 267 ГПК, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 42332/28.05.2024г. от Ж. Ж.
И. ЕГН ********** от гр. Нови Пазар, ул. „****“ № 60А, против решение №
1565/07.05.2024г. по гр.д. № 5239/2023г. на ВРС, 52-ри състав, с което е отхвърлен
предявения от нея срещу „УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Христо Смирненски“ № 1, иск с правно основание чл.
224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да й заплати сумата от 3878,89 лева, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 67 дни за времето на признатото й от
съда за незаконно уволнение: от 12.09.2017 г. - датата, считано от която е прекратено
трудовото й правоотношение с ответника със Заповед № 201/11.09.2017 г., до 21.06.2019 г. -
датата, на която трудовото й правоотношение с ответника е прекратено на осн. чл. 325, ал. 1,
т. 2 от КТ със Заповед № 183/21.06.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.04.2023 г., до окончателното изплащане
на задълЖ.ето; отхвърлен е предявения от нея срещу „УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Христо Смирненски“ № 1,
иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата
от 1 470,73 лева, представляваща дължимата мораторна лихва върху обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 3878,89 лева, начислена за периода от
01.08.2019 г. до 26.04.2023 г. и въззивна жалба вх. № 94440/22.11.2024г. от Ж. Ж. И. ЕГН
********** от гр. Нови Пазар, ул. „****“ № 60А, против решение № 3818/29.10.2024г. по
гр.д. № 5239/2023г. на ВРС, с което е допълнено решение № 1565/07.05.2024г. по гр.д. №
5239/2023г. на ВРС, като е отхвърлен предявения от нея срещу „УМБАЛ „Света Марина“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Христо
Смирненски“ № 1, иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да й
заплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за времето на признатото й от
съда за незаконно уволнение: от 12.09.2017 г. - датата, считано от която е прекратено
трудовото й правоотношение с ответника със Заповед № 201/11.09.2017 г., до 21.06.2019 г. -
датата, на която трудовото й правоотношение с ответника е прекратено на осн. чл. 325, ал. 1,
т. 2 от КТ със Заповед № 183/21.06.2019 г. и за разликата над сумата от 3878,89 лева до
пълния претендиран размер от 3936,52 лева, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.04.2023 г., до окончателното
изплащане на задълЖ.ето и е отхвърлен предявения от нея срещу „УМБАЛ „Света Марина“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Христо
Смирненски“ № 1, иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищцата мораторна лихва върху обезщетението за неизползван платен годишен
отпуск вследствие на незаконното уволнение, начислена за периода от 01.08.2019 г. до
26.04.2023 г. и за разликата над сумата от 1 470,73 лева до пълния претендиран размер в общ
размер от 1510,61 лева (сбор от 1465,65 лева и 44,96 лева) .
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖ.Е искането на Ж. Ж. И. да бъде приет по делото амбулаторен
лист 3389/30.05.2019г.
НАСРОЧВА производството за 17.02.2025г. от 14.00ч., за които дата и час да се
призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5