РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. Благоевград, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –
БЛАГОЕВГРАД, I
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на
двадесет и втори март през две
хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
1
Председател:Вера Г. Коева
при участието на секретаря
Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от
Вера Г. Коева Гражданско
дело № 20211210101585 по
описа за 2021 година
и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
образувано по молба от „М.С",
с ЕООД, ЕИК адрес гр. р-н
"И.", ул. "А. П. Ч." № ,
представлявано от управителя
К. Д. М. с която срещу
„Г.ЕООД, с ЕИК 8, със
седалище и адрес на
управление гр. С., ул. С. п." №
2
, представлявано от М. П. в
качеството му на управител - е
предявен положителен
установителен иск - за
признаване за установено
спрямо ответната страна, че
дължи на ищеца следните
суми и на следните основания:
- сума в размер на 1769,08
лева, представляваща
главница за доставена
електрическа енергия
съобразно от Договор за
продажба на електрическа
енергия, балансиране на краен
клиент и предоставяне на
комбинирани услуги от
3
20.04.2016 г. за периода месец
ноември 2017 г. и декември
2017 г.;
- сума в размер на 530,78
лева, представляваща
мораторна лихва за периода от
14.01.2018 г. (датата, следваща
датата на падежа) до датата на
подаване на заявлението за
издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в
съда;
- законна лихва върху
главницата за периода от
датата на подаване в съда на
заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.
4
410 ГПК до изплащане на
вземането - правно основание
чл. 422, и чл. 415, ал. 1 от ГПК
вр. с чл.124 ГПК.
Препис от Им е връчена на
ответното дружество, което в
срока по чл.131 от ГПК е
подало писмен отговор.
Твърди се от ищеца, че е
подал в Районен съд -
Благоевград заявление за
издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК
срещу „Г." ЕООД, ЕИК , за
сумата в общ размер на 2
299,86 лева, от които 1769,08
лева - главница и 530,78 лева -
5
лихва. По подаденото
заявление е образувано ч.гр.д.
№ 20211210100371 по описа
на Районен съд - Б. по което
съдът е издал заповед за
изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК.
Твърди се, че процесното
вземане е придобито от ищеца
въз основа на постановление
за възлагане № 260 000 от
06.01.2021 г.
(Постановлението -
доказателство № 1),
постановено по т.д. №
3343/2017г., VI - 19 състав, С.
Г. с. и влязло в законна сила
6
на 29.01.2021г., с
коетопостановление на ищеца
са възложени вземанията на
„Ф.Е. ООД (в
несъстоятелност), ЕИК
произтичащи от доставка на
електрическа енергия,
продадени от синдика на
„Ф.Е." ООД (в
несъстоятелност) на проведен
на 21.12.2020 г. търг с тайно
наддаване, допуснат с
определение от 02.12.2020 г.,
постановено по т.д. №
3343/2017г., VI - 19 състав, С.
г. с..
Твърди се, че на
7
20.04.2016г. между „Ф.Е."
ООД - в несъстоятелност, от
една страна, като търговец
(продавач), и „Г." ЕООД, ЕИК
, от друга, като клиент
(купувач), е сключен Договор
за продажба на електрическа
енергия, балансиране на краен
клиент и предоставяне на
комбинирани услуги (по-долу
„Договора" - доказателство №
2). Сочи се, че съгласно
Договора, Ф.Е. продава на
ответника активна нетна
електрическа енергия на цена
в размер от 83,90 лева за
МВт/час и предоставя
8
услугата „Отговорност за
балансиране", като поема за
своя сметка отговорността за
небалансите в потреблението
му. Ф.Е.предоставя на
ответника и услугата
„Прогнозиране на
потреблението", като изготвя
прогнозни графици за
доставка на електрическа
енергия до обектите на
ответника. Съгласно
предвиденото в Договора,
клиентът става член на
балансиращата група, на която
координатор е търговецът.
Посочва се, че за закупените
9
и доставени количества
електрическа енергия до
обектите на клиента, същият
дължи на търговеца
договореното в Договора
възнаграждение, посочено в
съответната фактура,
изпратена на клиента и
изчислено на база
количествата, отчетени
съгласно средствата за
измерване в точките на
присъединяване. За
стойността на доставената
електрическа енергия за
периода от първо до последно
число всеки месец, в който е
10
извършена доставка, Ф. Е.
издава фактура на клиента,
като цената по Договора не
включва допълнително
начисляваните акциз, данък
добавена стойност, такса
„Задължение към
обществото", мрежови услуги
за достъп и пренос или други
такси и допълнителни
задължения, които се дължат
съгласно действащото
законодателство или актове на
държавни органи. Тези
дължими суми, съгласно
Договора, се начисляват
отделно във фактурата, която
11
продавачът издава на
купувача.
Твърди се, че в изпълнение
на задълженията си по
Договора, Ф.Е. е продавало и
доставяло електрическа
енергия съгласно прогнозните
графици за снабдяване. За
месеците ноември и декември
2017 г. Ф.Е. е доставило на
клиента договореното
количество електрическа
енергия. Доставената по
Договора електрическа
енергия е измерена съгласно
средствата за измерване в
точките на присъединяване и е
12
надлежно фактурирана по
реда, предвиден в Договора.
Изтъква се, че в изпратените
на клиента фактури освен
стойността на доставената
електрическа енергия, в
същите са включени и
допълнително начисляваните
такси и услуги, в това число
акциз, данък добавена
стойност, такса „задължение
към обществото", чието
заплащане ответникът също
дължи, като съгласно
предвиденото в Договора,
плащането за доставената от
продавача електрическа
13
енергия се извършва в срок до
14-то число на месеца,
следващ месеца на доставка.
Твърди се, че изискуемостта
на вземанията за доставена
електрическа енергия
настъпва автоматично с
изтичане на договорения в
Договора срок за плащане.
Твърди се, че плащане от
ответника не е извършено,
включително към настоящия
момент, респ. ответникът
дължи на „М. п." ЕООД
сумата в общ размер на 2
299,86 лева за доставена по
Договора електрическа
14
енергия за месеците ноември и
декември 2017 г.
Твърди се, че ответникът
дължи и мораторна лихва
върху главницата, която е в
размер на 530,78 за периода от
14.01.2018 г. (датата, следваща
датата на падежа) до датата на
подаване на заявлението за
издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
Доказателствените искания
на ищеца са за приемане на
писмени доказателства.
На основание чл.190, ал.1
ГПК се иска да се задължи
ответника да представи по
15
делото издадените от „Ф. Е."
ООД (в нес.) фактури по
Договора за периода ноември
2017г. и декември 2017г.
На основание чл. 192 ГПК и
за доказване доставката на
процесиите количества
електрическа енергия по
Договора, се иска задължаване
на трети неучастващи по
делото правни субекти - „Ч.
Р.Б.АД, ЕИК 1 „Е. Ю." ЕАД,
ЕИК и „Е. С." АД, ЕИК да
предоставят по делото
следната информация за „Г."
ЕООД, ЕИК , а именно:
- Данни за точките на доставка
16
на електрическа енергия за
обектите на „Г." ЕООД, ЕИК ,
в качеството му на клиент на
„Ч.Р. Б." АД, „Е. Ю." ЕАД и
„Е. С." АД;
- Данни за размера на
доставеното количество
електрическа енергия от „Ф.е."
ООД (в нес.) до обекти на „Г."
ЕООД, ЕИК по процесния
договор от 20.04.2016 г. за
периода ноември 2017г. и
декември 2017г., за всяка от
точките на доставка.
ВЪЗРАЖЕНИЯ НА
ОТВЕТНАТА СТРАНА:
В срока по чл.131 от ГПК е
17
постъпил писмен отговор.
От ответното дружество
„Г.ЕООД предявеният
отрицателен установителен
иск се оспорва изцяло
неоснователен и недоказан, а
изложените в исковата молба
фактически твърдения се сочи,
че не отговарят на
обективната истина.
Не се оспорва, че на
20.04.2016 год., между „Ф. Е.
ООД и „Г." ЕООД, като
купувач е сключен Договор за
продажба на електрическа
енергия, балансиране на краен
клиент и предоставяне на
18
комбинирани услуги, съгласно
който доверителя ми е
закупувал активна нетна
електрическа енергия.
От ответника се заявява, че
няма и никога не е имало
непогасени парични
задължения към „Ф.Е. ООД
/н./, а още по-малко - за
сочения период. Твърди се, че
за 2017г., Ф. Е. ООД е издало
общо четири фактури на „Г."
ЕООД, съответно за м.
Януари, Февруари, Март и
Април, които се твърди от
ответната страна, че са изцяло
заплатени по банков път, а
19
фактури след м. Април 2017
год. не са издавани, не са
получавани и не са
осчетоводявани, като „Ф.Е.
ООД се оспорва, че е
доставило ел. енергия за м.
Ноември и м. Декември 2017
год.
Предвид горното, ответника
твърди, че няма парични
задължения към ищеца за
доставена и незаплатена ел.
енергия за м. ноември и м.
Декември 2017г. и поради това
исковата претенция се
определя като неоснователна.
Не са направени
20
доказателствени искания.
Правно основание на
предявения иск, претендирани
от ищеца, на насрещните
права и възраженията на
ответника - предявен е
положителен установителен
иск с пр.основание чл.422 ГПК
вр. с чл.410 ГПК вр. с чл. 327
и сл. ТЗ вр. с чл.717, ал.1 и
сл.от ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
По делото са приети
писмени доказателства,
анализът на които, във връзка
с фактическите твърдения на
страните, сочи на установено
следното от фактическа
21
страна:
На 15.02.2021г. от ищецът
„М. П. п. ЕООД е подал
заявление за издаване на
заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410
ГПК срещу ответната страна
"Г.ЕООД, по което е
образувано заповедно
производство – ч.гр.д.№
371/2021г. по описа на РС Б.
Заявлението е уважено и в
полза на заявителя е издадена
Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410
ГПК № 91320 от 15.02.2021г.,
с която е разпоредено на
22
длъжника "Г." ЕООД, ЕИК ,
със седалище и адрес на
управление: гр. С. ул. „С. п.“
№ , със законен представител
М. Г. П. да заплати на
кредитора „М.п.“ ЕООД, ЕИК
със седалище и адрес на
управление: гр. С. ж.к. „М. “
бл. , вх. , ет. , ап. ,
представлявано от К. Д. М.,
чрез адв. Р.М., съдебен адрес:
гр. С., ул. „Н. Г.“ № , ет. , офис
, следните суми:
- 1769,08 /хиляда седемстотин
шестдесет и девет лева и осем
стотинки/- представляваща
главница по договор за
23
продажба на електрическа
енергия и балансиране на
краен клиент и предоставяне
на комбинирани услуги от
20.04.2016 г., сключен между
"Г." ЕООД и „Ф. Е.“ ООД,
като с постановление за
възлагане по т.д.. № 3343/2017
г. на СГС вземанията са
възложени на „М. п.“ ЕООД,
ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от
датата на подаване на
заявлението в съда –
15.02.2021г. до окончателното
погасяване;
- 530,78 лв. /петстотин и
24
тридесет лева и седемдесет и
осем стотинки/ -
представляваща лихва за
забава върху главницата за
периода от 14.01.2018 г. до
15.02.2021г.
- 46 лв. /четиридесет и шест
лева/ - представляваща
заплатена държавна такса по
делото, и
- 353,84 лв. /триста петдесет и
три лева и осемдесет и четири
стотинки/ – заплатено в брой
адвокатско възнаграждение.
Вземането по заповедното
производство се основава на
постановление за възлагане,
25
постановено по т.д. №
3343/2017 г., С. г. с.на „М. п.
ЕООД са възложени
вземанията на „Ф. Е.“ ООД (в
несъстоятелност), ЕИК
произтичащи от доставка на
електрическа енергия.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК
от длъжника "Г." ЕООД е
постъпило възражение срещу
заповедта за изпълнение,
поради което заповедния съд е
дал указания на заявителя да
предявен иск за установяване
на вземането си, който иск е
подаден в срока по чл.415,
ал.1 ГПК.
26
Видно от приетото като
доказателство Постановление
№ 26000 от 06.01.2021г.,
издадено по т.дело № 3343 по
описа за 2017г. на СГС, ТО, VI
– 19 състав, на основание
чл.717з от ТЗ на ищеца „М. п.
ЕООД, с ЕИК: , със седалище
и адрес на управление: гр. С.
ж.к. „М.“ бл. вх. , ет. , ап. са
възложени следните
имуществени права от масата
на несъстоятелността на
„Ф.Е.“ ООД /в
несъстоятелност/, с ЕИК а
именно: вземания на Ф. Е.
ООД /в несъстоятелност/, с
27
ЕИК към клиенти за
доставена ел.енергия и
допълнителни услуги, в общ
размер на 1 635 182, 24 лева,
съгласно опис, изготвен от
синдика и пазарна оценка.
Отбелязано е, че
постановлението е влязло в
законна сила на 29.01.2021г.
Към писмените доказателства
от ищеца е представена и
списък /л.4 и сл./, който
страната сочи, че е извадка от
описа на придобитите
вземания, а именно – пазарна
оценка на вземания на „Ф.Е.“
ООД, произтичащи от фактури
28
за доставена ел.енергия и
допълнителни услуги на
клиенти, в които списък
фигурира и ответното
дружество „Г.С“ ЕООД , с
отразен размер от 1769,08 лв.
Видно от представен
Договор за продажба на
електрическа енергия,
балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани
услуги № FE 8000271 от
20.04.2016г., сключен между
„Ф. Е.“ ООД, от една страна,
като търговец продавач и от
„Г.“ ЕООД,от друга, като
търговец – купувач е
29
уговорено закупуване от
ответника активна нетна
електрическа енергия на цена
в размер от 83,90 лева за
МВт/час и предоставя
услугата „Отговорност за
балансиране", като поема за
своя сметка отговорността за
небалансите в потреблението
му. Ф.Е. предоставя на
ответника и услугата
„Прогнозиране на
потреблението", като изготвя
прогнозни графици за
доставка на електрическа
енергия до обектите на
ответника. Съгласно
30
предвиденото в Договора,
клиентът става член на
балансиращата група, на която
координатор е търговецът.
Договорът е сключен ри Общи
условия, според които за
закупените и доставени
количества електрическа
енергия до обектите на
клиента, същият дължи на
търговеца договореното в
Договора възнаграждение,
посочено в съответната
фактура, изпратена на клиента
и изчислено на база
количествата, отчетени
съгласно средствата за
31
измерване в точките на
присъединяване. За
стойността на доставената
електрическа енергия за
периода от първо до последно
число всеки месец, в който е
извършена доставка, Ф.Е.
издава фактура на клиента,
като цената по Договора не
включва допълнително
начисляваните акциз, данък
добавена стойност, такса
„Задължение към
обществото", мрежови услуги
за достъп и пренос или други
такси и допълнителни
задължения, които се дължат
32
съгласно действащото
законодателство или актове на
държавни органи. Тези
дължими суми, съгласно
Договора, се начисляват
отделно във фактурата, която
продавачът издава на
купувача.
С писмо вх.№
8617/15.12.2021г. от Е. С. АД,
евъв връзка с изискана от съда
информация относно точките
на доставка на електрическа
енергия за обектите на „Г.с“
ЕООД, в качеството му на
клиент и данни за размера на
доставяното количество
33
електрическа енергия от „Ф.
е.“ ООД до обектите на „Г.“
ЕООД по процесния договор
от 20.04.2016г. за периода
ноември – декември 2017г. е
посочено, че при извършена
справка в информационната
система на Е.О –П.е
установено, че „Г. ЕООД не е
клиент на компанията.
От „Ч.Е. Б.“ АД, с писмо вх.
№ 8575 от 15.12.2021г. е
отговорено, че не са доставчик
на ел.енергия, поради което
следва да се изиска
информация от „Ч. Р.Б.АД или
„Ф. Е.“ ООД.
34
От „Е. Ю.“ ЕАД е посочено,
че в системата на дружеството
не са открити данни за
дружество „Г.ЕООД /писмо с
вх.№ 8152/08.12.2021г./.
С писмо вх.№
3615/08.03.2022г. от „Ч. Р.Б.“
АД е удостоверено, че „Г.“
ЕООД е регистрирано като
клиент на „Ч. Р. Б. АД за
обекти с точка на доставка
32Z103001580715V и
32Z103001580717R. За
периода от м.ноември 2017г-.
и м.декември 2017г., съгласно
клиентската информационна
система на дружеството,
35
обектите на „Г.с“ ЕООД с
точки на доставка
32Z103001580715V и
32Z103001580717R не са били
регистрирани при доставчик
на електрическа енергия „Ф.
Е.“ ООД.
От ответното дружество са
представени три броя фактури
№ ; фактура № 1. и фактура №
, от които е видно начислена и
данни за изплатена ел.енергия
за месеците - януари,
февруари и март 2017г. От
фактура № 895/01.04.2017г. се
установяван фактуриране на
услуга/стока – аванс по д-р FE
36
8000271/ 20.04.2016г. в размер
на 3171,48 лв. с ДДС.
Ответникът е представил и
счетоводна справка, с която
твърди, че се установява
приключване на отношенията
между страните с издаването
на последната фактура.
Така установеното от
фактическа страна, сочи на
следните правни изводи:
Искът е положителен
установителен – за
установяване на оспорено
вземане по заповед за
изпълнение на парично
задължение – пр.основание
37
чл.422 вр. с чл.415 ГПК вр. с
чл.410 ГПК вр. с чл.327 ТЗ вр.
с чл.717 и сл. ТЗ врс чл.79 и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Искът е процесуално
допустим – подаден е от ищец,
имащ качеството на заявител
срещу длъжника по
заповедното производство и
при идентичност на заявеното
в заповедното и исковото
производство материално
основание на вземането.
По същество:
Искът е неоснователен.
От ответната страна не е
оспорено, че между него и
38
трето лице – дружество в
несъстоятелност – „Ф. е. ООД
/в н/ е бил сключен договор за
доставка на ел.енергия, но е
оспорено, че за процесните
два месеца 11 и 12 .2017г. от
страна на това трето лице е
било налице изпълнение на
насрещното задължение по
доставка на ел. енергия.
Изрично този факт е указан на
страните като спорен и с оглед
на правилата на
доказателствената тежест е
възложен за пълно и главно
доказване от ищеца.
Ищецът обосновава
39
вземането си в качеството на
купувач на вземания срещу
трети лица на „Ф.е.“ ООД /в
несъстоятелност/, пореда на
чл.717, ал.2 ТЗ вр. с чл.717з от
ТЗ. Горното основание
представлява случая на
промяна на кредитора по
двустранно правоотношение.
При оспорване от ответника,
че дължи процесните суми за
посочените два месеца – 11 и
12.2017г. – в тежест на ищеца
е пълно и главно да установи
материалното основание, на
което основава вземането си, а
именно, че и праводателят му
40
е бил изправна страна по
правоотношение и в случая за
м.11 и 12.2017г. е доставил
ел.енергия в обема и
стойността, която претендира.
В исковата молба ищецът
твърди, че праводателят му
„Ф. Е.“ ООД /в н/ е доставил
на ответника ел.енергия за
м.ноември и декември 2017г.,
която е измерена съгласно
средствата за измерване в
точките на присъединяване и
надлежно фактурирана. В хода
на процеса ищецът поддържа
тезата, че в производството по
несъстоятелност съдът по
41
несъстоятелността е извършил
надлежна проверка за
съществуване на
претендираното вземане от
„Г.“ ЕООД, като установено
от съдебния състав и синдика
на „Ф.Е. ООД /в н/, чрез
извършване на счетоводна и
техническа експертизи.
Предвид горното съдът взе
предвид удостовереното с
писмо вх.№ 3615/08.03.2022г.
от „Ч. Р. Б.“ АД, че „Г.ООД е
регистрирано като клиент на
„Ч. Р. Б.“ АД за обекти с точка
на доставка
32Z103001580715V и
42
32Z103001580717R и за
периода от м.ноември 2017г. и
м.декември 2017г., съгласно
клиентската информационна
система на дружеството,
обектите на „Г. ЕООД с точки
на доставка
32Z103001580715V и
32Z103001580717R не са били
регистрирани при доставчик
на електрическа енергия „Ф.
Е.“ ООД.
Следователно – не е доказан
фактът на изпълнение на
насрещното задължение на
праводателя на ищеца , за да
възникне задължение за
43
ответника да заплати
доставеното количество
ел.енергия именно за
процесните два месеца
ноември и декември на 2017г.
, което сочи на
неоснователност на иска,
доколкото ищецът не
установи, че в полза на
праводателят му е възникнало
валидно и изискуемо
насрещно вземане.
Допълнителен и
самостоятелен аргумент за
отхвърляне на иска като
неоснователен е фактът, че в
Постановление № 260 000 от
44
06.01.2021г., постановено по
търговско дело №3343 по
описа за 2017г. на СГС, ТО, VI
– 19 състав, на основание
чл.717з от ТЗ е отразено, че
възложените вземания са
индивидуализирани в опис,
изготвен от синдика, а в
представеното към това
постановление приложение на
лист 4 и 5 от делото,
представлява документ,
означен като - пазарна оценка
на вземания на „Ф.Е.“ ООД,
произтичащи от фактури за
доставена ел.енергия и
допълнителни услуги на
45
клиенти, в които списък
фигурира и ответното
дружество „Г.“ ЕООД , с
отразен размер от 1769,08 лв.,
но липсва каквото и да било
друго конкретизиране и
индивидуализиране на
процесното вземане. Няма
посочване на материалното
основание, на основание кой
договор, дата на възникване,
период, за който се дължи. Ето
защо следва да се счете, че
пълно и главно ищецът не
установи и фактът, че е
кредитор на процесното
вземане по силата на
46
възлагане по реда на чл.717з
вр. с чл.717, ал.2 ТЗ.
По изложеното
установителният иск следва да
се отхвърли като
неоснователен.
От ответното дружество не
са поискани разноски в
исковото производство,
поради което такива не се
присъждат.
Водим от горното и на
основание чл.422 вр. с чл.415
ГПК вр. с чл.410 ГПК вр. с
чл.327 ТЗ вр. с чл.717 и сл. ТЗ
врс чл.79 и чл.86, ал.1 ЗЗД,
съдът
47
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният
иск от „М. П., с ЕООД, ЕИК ,
адрес гр. С. , р-н "И.", ул. "А.
П. Ч." № представлявано от
управителя К. Д. М. срещу
„Г." ЕООД, с ЕИК със
седалище и адрес на
управление гр. С., ул. С. п." №
, представлявано от М. П. в
качеството му на управител -
за признаване за установено
спрямо ответната страна, че
дължи на ищеца следните
суми и на следните основания:
сума в размер на 1769,08 лева,
представляваща главница за
48
доставена електрическа
енергия съобразно Договор за
продажба на електрическа
енергия, балансиране на краен
клиент и предоставяне на
комбинирани услуги от
20.04.2016 г. за периода месец
ноември 2017 г. и декември
2017 г.; сума в размер на
530,78 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от
14.01.2018 г. (датата, следваща
датата на падежа) до датата на
подаване на заявлението за
издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в
съда; законна лихва върху
49
главницата за периода от
датата на подаване в съда на
заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК до изплащане на
вземането, които суми са
предмет на издадена Заповед
за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК №
91320 от 15.02.2021г.,
издадена по ч.гр.д.№
371/2021г. по описа на РС
Благоевград, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
На основание чл.259, ал.1
ГПК, Решението може да се
обжалва от страните с
50
въззивна жалба в 2- седмичен
срок от получаване на препис
пред ОС Б..
На основание чл.7, ал.2
ГПК, препис от решението да
се връчи на страните.
Съдия при
Районен съд
_______________________
–
Благоевград:
51