О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№IV-1723
24.06.2020
г., гр. Бургас
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на двадесети и четвърти юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия
Асеникова-Лефтерова частно гражданско дело № 1197 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 279
вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ,,Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище: гр.
София, бул. „България“ № 49, бл. 5ЗЕ, вх. В, представлявано от Светослав
Николаев Николов и Цветелина Георгиева Станева, чрез юрисконсулт Наталия
Лозанова, против Разпореждане № 5368 от 04.03.2020 г. по ч. гр. д. № 1569/2020
г. на Районен съд – Бургас, с което е ОТХВЪРЛЕНО заявлението на жалбоподателя
за издаване на заповед за изпълнение против длъжника Р.Н.К., ЕГН **********, адрес: ***, за сумите 1051,
92 лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, и 30 лева такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
датата на подаване на заявлението – 28.02.2020 г. до изплащане на вземането,
както и заплатената върху тези суми държавна такса в размер на 16, 49 лева.
В частната жалба са изложени оплаквания, че заповедният
съд не разполага с правомощия на този етап от производството да извършва
преценка за валидност на договора за потребителски кредит или отделни негови
клаузи на основание нарушение на закона или на добрите нрави. Поддържа се, че заповедният съд неправилно
е преценил, че искането се основава на неравноправна
клауза от договора за потребителски кредит. Излагат се доводи, че сключването
на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не е било задължително
за отпускането на кредита, а е било по избор на потребителя, поради което тези
разходи не следва да се отчитат при изчисляването на ГПР. Твърди се, че потребителят
е бил информиран за общо дължимата сума по договора за кредит, включително
закупения пакет от допълнителни услуги, поради което не е налице хипотезата на
чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Счита, че допълнителните услуги не представляват действия
по отпускане и усвояване на кредита. Посочва се, че таксите по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането също не представляват такси за управление на
кредита, а представляват разходи, които кредиторът е бил принуден да направи за
изпращане на писма, текстови съобщение и ангажиране на служители, които да
проведат телефонни разговори с длъжника.
Частният жалбоподател моли съда да отмени обжалваното
разпореждане и вместо него да постанови издаване на заповед за изпълнение
относно всички вземания, претендирани със заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. Моли за присъждане на разноски в размер на 15 лева
за заплатената държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Частната жалба е подадена против подлежащ на обжалване
съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен представител на
легитимирано лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е процесуално
допустима.
Въз основа на
закона и събраните доказателства по делото съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Пред Районен съд – Бургас е постъпило заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ”Профи Кредит България”
ЕООД против длъжника Р.Н.К. за следните суми: 850 лева главница, представляваща задължение по договор за
потребителски кредит № 30035319641/25.02.2019 г.; 124, 46 лева договорно възнаграждение за периода 25.03.2019 г. – 30.07.2019
г.; 17, 93 лева обезщетение за
забавено плащане, начислено за периода 26.03.2019 г. – 30.07.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 28.02.2020 г. до изплащане на вземането; 1051,
92 лева възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; 30 лева такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането, както и разноски в размер на 41, 49 лева за заплатена
държавна такса.
Съобразно разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК към
заявлението са приложени договор за потребителски кредит, ведно с приложенията
към него, включително приложимите общи условия.
За да отхвърли заявлението за сумата от 1051, 92 лева,
представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, и за сумата от 30, 00 лева, представляваща неплатени такси за
извънсъдебно събиране на вземането, съдът е приел, че са налице основанията по
чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК поради противоречие с чл.10а ЗПК и
неравноправност.
Разпореждането е правилно по следните съображения.
Както е посочено в Определение № 974 от 7.12.2011 г. по
ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о. на ВКС, следва да бъде споделено като основано
на процесуалния и материалния закон разбирането, че в хипотезата на заявление
по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на
заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. При тази преценка съдът съпоставя
твърденията за обстоятелствата, от които произтичат субективните права, предмет
на заявлението, както и уговорките в договора, които обуславят тяхното
действие. Целта е още на фаза заповедно производство да се постигне ефективна
защита на законните права на потребителя, като се съблюдават императивните
норми, осигуряващи минималната закрила на правата и интересите на потребителя. В
противен случай би се възпрепятствало ефективното постигане на целите на
Директива 93/13/ЕИО. В този насока е и законодателният разум, вложен в
измененията с ДВ, бр. 100 от 2019 г.), с които се предвиди, че съдът издава
заповед за изпълнение освен когато искането се основава на неравноправна клауза
в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това (чл.
411, ал. 2, т. 3 ГПК).
По отношение на претендираното възнаграждение за пакет
от допълнителни услуги:
В заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК е посочено, че страните по договор за потребителски кредит №
30035319641/25.02.2019 г. са сключили споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, по силата на което длъжникът дължи възнаграждение в размер
на 1051, 92 лева, разсрочено за срока на договора.
Видно
от представения по делото договор за потребителски кредит №
30035319641/25.02.2019 г., в Раздел VI, озаглавен
„Параметри“, между страните е уговорено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 1051, 92 лева без да е посочен видът на
включените в този пакет услуги и единичната им цена.
По
делото е представено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги от 25.02.2019 г., в което е посочено, че кредиторът се задължава да
предостави на кредитополучателя по негово искане и при изпълнение на посочените
в ОУ изисквания една или повече от посочените услуги, изразяващи се в: 1. Приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2. Възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване на определен
брой погасителни вноски; 4. Възможност за смяна на дата на падеж; 5. Улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. Съгласно т. 15 от
представените по делото ОУ за фактическото използване на всяка от услугите
трябва да са налице съответните специфични условия, описани в т. 15.1 – т. 15.
5 от ОУ. В постъпилото заявление за издаване на заповед за изпълнение не се
твърди длъжникът да е поискал и да се е възползвал от някоя от посочените
допълнителни услуги.
Съгласно
чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането
е в противоречие със закона или с добрите нрави или се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това. Въззивният съд намира, че клаузата от договора за
потребителски кредит, в която е предвидено заплащане на възнаграждение за пакет
от допълнителни услуги противоречи както на добрите нрави, така и на императивната
разпоредба на 10а, ал. 4 ЗПК, а освен това е и неравноправна по смисъла на чл.
143 ЗЗП. Уговореното в договора за потребителски кредит възнаграждение е
дължимо за възможността за предоставяне на изброените в допълнителното
споразумение услуги, независимо дали някоя от тези услуги ще бъде реално
предоставена на кредитополучателя по време на действието на договора. Подобна уговорка
е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитодателя и
потребителя. Уговореното възнаграждение за възможността за използване на
допълнителни услуги в размер на 1051, 92 лева сочи и за нееквивалентност на
престациите не само поради възможността посочените услуги никога да не бъдат
използвани, но и с оглед на това, че надвишава заемната сума, чийто размер е
850, 00 лева. Съгласно чл. 10а, ал. 4 ЗПК видът, размерът и действието, за
което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени
в договора за потребителски кредит. В процесния случай допълнителните услуги не
са изброени изчерпателно в договора за потребителски кредит и не е формирана цената
за всяка от тях поотделно.
Въз
основа на изложеното съдът намира, че са налице предвидените в чл. 411, ал. 2,
т. 2 и т. 3 ГПК основания за отказ за издаване на заповед за изпълнение за сумата
от 1051, 92 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги.
По отношение на претендираните такси за извънсъдебно
събиране на вземането:
В заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК е посочено, че във връзка със забавеното изпълнение на
задълженията на длъжника кредиторът е направил допълнителни разходи за
извънсъдебно събиране на вземането, определени в Тарифа за таксите на „Профи
Кредит България“ ЕООД, поради което за периода от 09.04.2019 г. до 30.07.2019
г. са начислени суми за обезщетяване на разходите, направени от заявителя за
извънсъдебно събиране на вземането в остатъчен размер от 30 лева.
Съгласно т. 17.4 от представените по делото ОУ длъжникът
заплаща такси за извършени от кредитора услуги по Тарифа. Предвидено е, че
страните се съгласяват, че кредиторът има право на обезщетение за всички
разноски, свързани с действията по извънсъдебно или съдебно събиране на просрочен
дълг в това число, не само за разноските за телефонни обаждания и/или писма за
напомняне за просрочени задължения, посещения на място, смс-и или други
съгласно действащата Тарифа, с която длъжникът декларира, че е запознат.
Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. От съдържанието на посочената разпоредба може да се направи извод, че
при забава на длъжника кредиторът има право да получи мораторна лихва, но не
може да претендира други суми, обусловени от забавеното изпълнение на длъжника,
включително да събира такси за телефонни обаждания и/или писма за напомняне за
просрочени задължения, посещения на място, смс-и или други. Ето защо съдът
намира, че претендирането на разходи за извънсъдебно събиране на просроченото вземане
противоречи на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК.
Въз
основа на изложеното съдът намира, че е налице предвиденото в чл. 411, ал. 2,
т. 2, пр. 1 ГПК основание за отказ за издаване на заповед за изпълнение и за сумата
от 30 лева, представляваща такси за извънсъдебно събиране на вземането.
С оглед
на изложените съображения обжалваното разпореждане се явява правилно, поради
което следва да бъде потвърдено.
Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК настоящото определение не подлежи на
обжалване, поради което е окончателно.
Така
мотивиран, съдът
О П Р Е
Д Е ЛИ :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 5368 от 04.03.2020
г. по ч. гр. д. № 1569/2020 г. на Районен съд – Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.