№ 620
гр. Варна, 19.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело №
20243100900335 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:22 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК:
ИЩЦИТЕ С. С. И., С. С. К., В. С. Г., Т. Г. Т., действащ със съгласието
на своята майка и законен представител В. С. Г. и А. М. К., редовно
уведомени, не се явяват, представляват се от адв. Д. Е., редовно
упълномощена и приета от съда отпреди.
ОТВЕТНИКЪТ ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, представлявано заедно от В.В.М.
и В.В.И., редовно уведомен, представлява се от адв. Н. В., редовно
упълномощен и приет от съда отпреди.
КОНТРОЛИРАЩА СТРАНА ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ” – ВАРНА, редовно уведомена по реда на чл. 56, ал. 2 от
ГПК, не изпраща представител.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ И. С. Т., редовно призован, явява се лично, депозирал
заключение.
СВИДЕТЕЛЯТ С. М. В., редовно призован, не се явява, депозирал е
молба.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв. Е.: Да се даде ход на делото.
Адв. В.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
1
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ констатира, че производството по делото е отложено за
събиране на допуснати доказателства, а именно за изслушване на вещото лице
по изготвената съдебно – психологична експертиза, както и на допуснатите
гласни доказателства.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 28547/11.11.2024 г. от
свидетеля С. М. В., с която сочи, че същият не може да се яви в съдебно
заседание, поради здравословни причини, тъй като е неподвижен, за което
представя надлежни доказателства.
Адв. Е.: Запозната съм и моля да уважите молбата на свидетеля.
Адв. В.: Запознат съм с молбата. Оттеглям искането си досежно разпита
на този свидетел, предвид невъзможността му да присъства в съдебно
заседание.
С оглед изявлението на процесуалния представител на ответното
дружество адв. В., СЪДЪТ намира, че следва да отмени определението си в
частта, с която е допуснат до разпит посоченият свидетел, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение на Съда № 1237 от 25.09.2024 г. в частта, с
която е допуснат до разпит при режим на призоваване /по искане на
ответника/ свидетелят С. М. В., ЕГН **********, с адрес: *****, за
установяване на обстоятелства във връзка с наведеното възражение за
съпричиняване, а именно за установяване на твърденията, че пешеходецът е
предприел действие – връщане назад, както и от какво разстояние лекият
автомобил е бил видим за пешеходеца.
СЪДЪТ докладва постъпило заключение вх. № 27098/29.10.2024 г. на
допуснатата съдебно – психологична експертиза, като констатира, че същото е
депозирано в границите на срока по чл. 199 ГПК.
Адв. Е.: Да се изслуша заключението на вещите лица.
Адв. В.: Да се изслуша заключението на вещите лица.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на допусната съдебно –
2
психологична експертиза, с оглед, на което сне самоличността на вещото лице,
както следва:
И. С. Т., 55 г.; българин; български гражданин; неосъждан; без родство
със страните; предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 НК,
след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно
заключение.
Вещото лице И. Т.: Представил съм писмено заключение, което
поддържам.
На въпросите на адв. Е.:
В. л. Т.: Т. може да продължи жИ.та си напред, но е необходимо да се
води доста продължителна работа с детето. Там има и други личностни
особености на това дете. Не е достатъчно добре диагностицирането му. Този
проблем не е свързан със загубата на неговия дядо. Тези проблеми си ги има,
като не говоря за психотравмата, а за умствена изостаналост и друга диагноза,
която може би има още отпреди, може би от раждането. С оглед и текущото
здравословно състояние на Т. и с това заболяване, което има, със сигурност
може да бъде преодоляна тази травма и етапа на отричане, както и може да
продължи напред.
В. има нужда от терапия, тъй като тя също има специфични личностни
особености на нейната психика, които излизат от моториките, с които съм
изследвал. Понеже аз не съм лекар, може да съм клиничен психолог, това го
написах по – скоро евентуално жената да си обърне внимание. Това е като
съвет и затова не съм го включил в заключението, и в изводите, защото няма
кой знае, какво отношение към естеството на делото.
Адв. Е.: Нямам повече въпроси.
На въпросите на адв. В.:
В. л. Т.: Загубата се е насложила върху това състояние на В.. Част от
това състояние е било налично и преди.
При Т. е налице отричане. Той осъзнава, че е загубил дядото си и не иска
да приеме този факт. Това е отричането в модела на скръб. Отичането е
осъзнавам, но не искам да го възприема и затова включвам защитни
механизми. Това отричане е във връзка с неговото състояние.
С. е в много тежко състояние и почти не може да говори. Зададох и
́
3
въпроси, тя кога се усмихва, няма никаква адекватност. Това е мое лично
наблюдение и от документацията, която е приложена, и данните, които са в
делото. Най – вероятно частично разпознава близките си, но им бърка
имената. В заключението съм записал, че цялата ситуация е повлияла
негативно, но тя вече си е имала симптоматика и по – скоро травмата е
ускорила симптоматиката. Невротичните усложнения, за които пише в
анамнезата са дементното й състояние. Най – вероятно, това което погледнах
е, че тя е имала осъзнаване, говорила е, адекватна е била и някъде след
загубата на нейния съпруг…. Тези данни ги черпя от изследвания. От
материалите по делото съм направил това заключението, че след 2021 г.,
когато е диагностицирана с „дементно състояние“, нещата са се усложнили
покрай травмата. И при второто ТЕЛК решение, вече е освидетелствана със
100% с чужда помощ, като първото, т.е. три години по – рано е било със 75%.
В анамнезата на Експертно решение № 92909 от 173 от 24.09.2024 г. е
записано: „…..Психичната проблематика преди около 3 години по повод на
това, че е плачела без причина, настроението и се променяло, ставала е
́
раздразнителна.….“.
–то
Адв. В.: ПТП е настъпило през 2023 г., януари месец. Твърдите ли, че
към него момент състоянието на С. е било доста по – добро, имала е
когнитивни способности, можела е реално да възприема действителността и
това събитие от 2023 г. е влошило нейното дементно състояние – разпад на
–то
личността или това и състояние е било още отпреди ПТП?
́
–то
В. л. Т.: Да. Състоянието и е преди ПТП, защото „деменцията“ се
́
–то
развива бавно. Тя е бавен процес. Не става толкова бързо. След ПТП, това
което видях е една тотално неадаекватна жена и затова заключих, че много
бързо се е влошило състоянието, защото то малко по – бавно се влошава.
На въпросите на адв. В.:
В. л. Т.: Януари 2023 г. няма как да съм я виждал. Това заключение съм
го направил на база на данни от близките и представените към момента
документи, които не са приложени към делото.
Към настоящия момент, С. осъзнава, какво се е случило със С.. Има
някакви откъслечни спомени, защото когато говорих /тя понеже седеше на
леглото до нас/ с другите близки за случката, понякога показваше някаква
4
реакция. Реакцията не беше адекватна. Понякога се засмива за нещо, понякога
става тъжна, натъжава се. Но, когато говорихме за него имаше реакция.
Адв. В.: Нямам повече въпроси към вещото лице.
Адв. Е.: Г-н Т., видяхте ли по делото да има документ –пълномощно
към адвокатите – адв. В. и адв. Д. Е., с дата 09.02.2023 г. и според Вас
състоянието на С., какво е било …..
СЪДЪТ отклонява зададения въпрос от адв. Е..
Адв. Е.: След като С. С. И. е била в състояние да разпише пред нотариус
пълномощно за отдаване на определени права, била ли е тя в психично,
нормално състояние? Разбирала ли е свойството и значението на постъпките
си?
Адв. В.: Възразявам. Не е от компетенцията на вещото лице.
СЪДЪТ отклонява зададения въпрос от адв. Е..
На въпросите на СЪДА:
В. л. Т.: Към 09.01.2023 г. не мога да кажа, какво е било състоянието на
С..
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че представеното заключение на вещото лице изчерпва
задачите на допуснатата съдебно – психологична експертиза и е от значение за
изясняване на спора, поради което следва да бъде приобщено към
доказателствения материал по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА заключението на вещото лице по съдебно –
психологичната експертиза към доказателствата по търговско дело №
335/2024 г. на ОС – Варна.
СЪДЪТ докладва Справка–декларация по Наредба № 2/29.06.2015 г.
представена със съдебно – психологичната експертиза, за сумата от 840.00
/осемстотин и четиридесет/ лева.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице в размер на
840.00 /осемстотин и четиридесет/ лева, за изготвяне на експертизата.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ сумата от 840.00 /осемстотин и четиридесет/ лева
/изд. РКО – платими от Бюджета на Съда/.
5
Адв. Е.: Нямам други доказателствени искания.
Адв. В.: Нямам други доказателствени искания.
СЪДЪТ приканва страните да уредят доброволно възникналия
помежду им спор – чрез сключване на спогодба или чрез съдействие на
медиатор в Центъра по медиация.
Адв. В.: Предлагахме различни вариации, но не успяхме да постигнем
споразумение.
Адв. Е.: Представям списък на разноски, като представям два броя
договори за правна помощ и съдействие. Това са договори за заплатени
адвокатски възнаграждения, не е по реда на чл. 38 от ЗА. Това са адвокатски
възнаграждения за В. и за С.. По отношение на другите нямам претенция в
списъка.
Адв. В.: Представям и моля да приемете списък на разноските, ведно с
договор за правна помощ и платежно нареждане.
Адв. Е.: Не правя възражение за прекомерност.
Адв. В.: Правя възражение за прекомерност. От една страна светлината
на решението на Европейския съд. От друга страна, делото не се отличава с
фактическа и правна сложност. Напротив, същото можеше да приключи в
едно съдебно заседание.
Адв. Е.: С оглед материалния интерес на производството,
възнаграждение не е прекомерно, дори и напротив е под минималния размер,
ако не се лъжа.
СЪДЪТ по списъците с разноски
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите по делото, представения в
днешно съдебно заседание от процесуалния представител на ищцовата страна
Списък на разноски, ведно с 2 броя Договор за правна помощ и консултантско
съдействие от 04.11.2024 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите по делото, представения в
днешно съдебно заседание от процесуалния представител на ответното
дружество Списък на съдебно – деловодните разноски, ведно с Договор за
правна помощ № 196/10.07.2024 г. и копие от Преводно нареждане от
6
13.08.2024 г.
С оглед изявлението на страните, СЪДЪТ счете спора за изяснен от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
Адв. Е.: Моля да постановите решение, с което да уважите в цялост
исковите претенции, които считам, че успешно доказахме, както по основание,
така и по размер.
За всеки един от ищците по делото се установи, как е възприел смъртта
на С. Д.И.. Всеки един по неговия строго личен и идентичен начин. Общото
между всички тях е едно, че те са загубили своята опора.
Свидетелите доказаха последиците от преживяното за всеки един от
ищците, като посредством техния разпит успяхме да се докоснем до
ежедневието и мъката на всеки един от тях.
Експертизата на психолога Т. доказа психичните страдания и
последиците за всеки един от пострадалите, като стана ясно, че процесът на
преодоляване на скръбта все още не е приключил.
По повод направеното възражение за съпричиняване, считам, че същото
остава недоказано и бе един опит да се омаловажи причиненото от виновния
водач, съответно и отговорността на ответника.
По отношение на претенциите на двамата внуци на починалия се
позовавам и на практиката на Окръжен съд – Варна, търговско дело №
547/2020г. по описа на съда, към която съдът е разгледал сходна на настоящата
ситуация.
В този смисъл, моля за Вашето решение. Моля да ни присъдите
сторените по делото разноски и адвокатски хонорар съобразно представения
списък на разноските.
Адв. В.: Считам, че исковите претенции на ищците С., В. и С. са
частично основателни.
По отношение на С. твърдя, че предвид наличието на тежка форма на
деменция и разпад на личността, то при нея болките и страданията са били в
сравнително по – малък обем от обичайното и за сравнително по – кратък
7
период. Това и състояние безспорно е било и към момента на ПТП, а именно
́
2023 г.
По отношение на исковите претенции на двете дъщери – същите са
предявени в прекомерен размер. Те са абсолютно самостоятелни, на
достатъчна възраст. Имат си отделни семейства. Живеят в отделени
домакинства. Едната дъщеря дори живее в друг град. Т.е. те са си поели пътя в
жИ.та. Не са разчитали на издръжка или на някаква друга помощ от страна на
починалия.
На следващо място, при определен размер на обезщетението, следва да
се вземат предвид всички факти и обстоятелства. Безспорно следва да се
вземе предвид и възрастта на наследодателя, който в момента на ПТП е бил на
близо 80 г. Т.е. не става въпрос за човек в сравнително млада възраст,
трудоспособен, на който да разчитат негови близки и познати на неговата
помощ.
По отношение на твърдението за съпричиняване, от една страна същото
е определено още в доклада по делото като безспорно и ненуждаещо се от
доказване факт. На следващо място пък това съпричиняване е определено и от
наказателния съд, като смекчаващо отговорността обстоятелство. Безспорно
наследодателят на ищците е приел пресичане на непозволено за това място,
т.е. той е нарушил едно от основните задължения на пешеходците. Тук ще
обърна внимание, че не се касае за пресичане на път без наличие на пешеходна
пътека, да кажем и в градски условия при интензивен трафик, при който за
момент може да се направи неправилна преценка. Наследодателят на ищците е
предприел пресичане не на едно платно, а на цели три. До мястото на ПТП,
същият е изминал точно 11м. Във всеки един момент, същият е можел просто
да спре и да пропусне автомобила, който между другото го е виждал от около
100м. Т.е. тук е налице едно упорство от страна на самия починал. В тази
връзка ще си позволя да предположа, че неговото съпричиняване може да се
изрази в около 50%.
По отношение на претенциите на двамата внуци, има достатъчно
практика в тази насока. Обезщетения на такива лица се прилага в
изключителни случаи, само когато да кажем, че родителите са починали и те
са отглеждани от дядо и баба или пък родителите са от дълги години в
чужбина. Конкретният случай не е такъв. Единият внук е на 25 години, живее
8
в отделно домакинство и си има приятелка. Другият, по – малкото дете, той
разчита само и изцяло на грижите на своите родители, предвид наличните му
проблеми в умственото развитие. В тази връзка техните искови претенции са
изцяло неоснователни, а на първите трима ищци частично основателни.
Моля за решение в този смисъл.
СЪДЪТ счита устните състезания за приключени и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в
12:00часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
9