Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 929 от 24.07.2020
г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, втори
състав, на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година в публично
заседание в следния състав:
Председател: Станимир
Христов
при
секретаряВ.С. като разгледа
докладваното от съдия Христов административно
дело номер 618 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от Г.П.А. с ЕГН ********** *** с адрес за призоваване и съобщения – гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 7, ет. 4 чрез адв. И.Б. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 20-0769-000623/31.03.2020 год. на полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която, на основание чл. 171, т. 1, б. „ж“ от ЗДвП по отношение на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на свидетелство за правоуправление на водач на МПС за срок от един месец. В сезиращата съда жалба е заявено, че налагането на ПАМ е незаконосъобразно, необосновано и при постановяването му са допуснати процесуални нарушения. В подкрепа на така заявеното твърдение са развити подробни доводи и аргументи. В съдебно заседание, жалбоподателя не се явява и не се представлява, не ангажира допълнителни доказателства извън приложената административна преписка.
Ответникът по оспорване - полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, Сектор „ПП“ редовно призован не се явява и не се представлява, представя административната преписка и не изразява становище по оспорването.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК от
надлежна страна в съответствие с изискванията за форма и реквизити поради което
се явява допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна по делото е установено, че на 30.03.2020 год., мл. автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОДМВР Бургас е съставил против жалбоподателя Г.П.А. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер. АА, бл. № 627973 от 30.03.2020 год. за това, че на 30.03.2020 год. около 20.30 часа на Автомагистрала „Тракия“, пътен възел гр. Българово, км. 349 в посока гр. Бургас управлява собствения си лек автомобил „Мицубиши Паджеро“ с рег. № А 6667 НВ, като навлиза след знак Г-9 (Преминаване отдясно на знака) и пътен знак В-2 (Забранено е влизането в двете посоки) при въведена временна забрана за движението извън населено място. Така описаното е квалифицирано от актосъставителя като нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. АУАН е бил съставен в присъствие на жалбоподателя и връчен на 30.03.2020 год. Видно от приложения по делото екземпляр от АУАН, жалбоподателя се е възползвал от възможността на направи възражение против АУАН, като е вписал текста: „На мястото няма полицейски патрул“.
Във връзка с така съставения АУАН, полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, сектор „ПП“ е постановил оспорената в настоящото производство ЗППАМ № 20-0769-000623/31.03.2020 год., с която, на основание чл. 171, т. 1, б. „ж“ от ЗДвП по отношение на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на свидетелство за правоуправление на водач на МПС за срок от един месец. В заповедта е вписано и отнемането на свидетелство за управление на МПС (СУМПС) № *********. В мотивите на заповедта е вписана фактическа обстановка идентична с тази по цитирания АУАН, като е допълнено, че временната забрана (организация) е приета с Протокол от 22.03.2020 год.
Недоволен от така постановената заповед, жалбоподателя е оспорил същата, по повод което оспорване е образувано настоящото производство. В сезиращата съда жалба се твърди, че налагането на мярката е незаконосъобразно, необосновано и при постановяването му са допуснати процесуални нарушения. В подкрепа на това твърдение, на първо място жалбоподателя е заявил, че при преминаване на участъка, за който се твърди че е била въведена временната организация (забрана) за движение, е видял, че пътя е частично преграден с поставени светлоотразителни конуси. На място е нямало хора и не се е разбирало защо са поставени конусите. Твърди се, че жалбоподателя е спрял пред конусите, изчакал е малко и тъй като е нямало полицейски коли и никой не се е появил е преминал покрай конусите и е продължил към гр. Бургас. Малко след това е бил застигнат и спрян от полицейски автомобил, като полицаите са му казали, че е извършил нарушение, като не е спрял на знаците и е подминал КПП без разрешение. Жалбоподателя е заявил твърдение, че не е нарушил никакви пътни знаци, а и изобщо не е ясно и дали конусите са били законно поставени на пътя, като и на мястото е нямало полицейски служители.
При служебно извършената проверка за законосъобразност на обжалвания
акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган и в законоустановената
форма, постановен при спазване на административно производствените правила за
неговото издаване и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Този
извод се налага по следните съображения:
Предмет на делото е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „ж“ от ЗДвП. Актът е издаден от компетентен орган, съгласно Заповед № 251з-209/18.01.2017 г. на Директора на ОД МВР Бургас във връзка със Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от участниците в движението, техническата изправност и обезопасяването на товарите на движещите се по пътя пътни превозни средства, като за целта служебните лица са длъжни да извършат проверката по безопасен начин, осигурявайки необходимата видимост, като на основание чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1, както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по т. 1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност. Съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗДвП, контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от съответните служби по тази глава. В този смисъл съда намира, че оспорената заповед е постановена от компетентен административен орган в кръга на предоставените му правомощия.
Сезираният съдебен състав намира, за неоснователни заявените в жалбата твърдения за допуснати процесуални нарушения. Следва да се отбележи, че заявеното в жалбата твърдение за процесуални нарушения е бланкетно, като не се сочат конкретни нарушения или конкретни процесуални норми, които не са спазени. По мнение на настоящия съдебен състав, заповедта отговаря на нормативните изисквания за форма и съдържание, постановена е в законоустановената писмена форма и съдържа изискуемите се от чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК фактически и правни основания. Заповедта съдържа разпоредителна част, в която са определени задълженията, начинът и срока за изпълнен. В заповедта е вписан и текст пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Във връзка с това, съда приема, че при постановяване на оспорения административен акт не са допуснати процесуални нарушения, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание.
Съда намира за несъстоятелно и заявеното възражение за неоснователност на оспорената заповед. Видно от заповедта, същата е постановена на основание чл. 171, т. 1, б. „ж“ от ЗДвП, съгласно който текст, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който при управление на моторно превозно средство навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение извън населените места – за срок от един месец. Анализът на събраните по делото доказателства обосновават извод за наличие на установена фактическа обстановка, която изцяло покрива състава на цитираната правна норма.
На първо място, в подкрепа на твърдението за наличие на хипотезата на приложената материално правна норма следва да се посочи съставения АУАН, който по силата на 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с презумптивна доказателствена сила, т.е. установените в него фактически обстоятелства се считат за доказани, до доказване на противното. В настоящото производство от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства оборващи вписаното в АУАН фактическо обстоятелство, че на посоченото място, дата и час жалбоподателя при управление на МПС е навлязъл след знак, забраняващ влизането при въведена временна забрана за движение извън населените места. В АУАН са посочени и поставените на място пътни знаци, в т.ч. и пътен знак В-2 „Забранено е влизането в двете посоки“.
На следващо място, в подкрепа на фактическите основания обосновали необходимостта от постановяване на оспорената заповед следва да се приеме и докладната записка на младши автоконтрольор Николай Костадинов при Сектор „ПП“ към ОДМВР Бургас, в която е описана фактическа обстановка съответстваща на тази по АУАН. Нещо повече, в докладната записка е посочено, че полицейския служител лично е възприел как управлявания от жалбоподателя автомобил не съобразява движението си с пътните знаци, като в нарушение на въведената временна организация на движението е навлязъл след поставения на място пътен знак В-2. След проследяване, спиране и провеждане на разговор с нарушителя А., по данните от докладната записка, последния е заявил, че не иска да си разбива колата по други пътища, а и на място не е видял полицейски патрул.
В подкрепа на установената фактическа обстановка следва да се отчетат и приложените по делото Протокол за приемане на временна организация и безопасност на движението (ВОБД) от 22.03.2020 год., както и приложените към него две схеми с нанесени на тях пътни знаци, в т.ч. и на местонахождението на пътен знак В-2, с който жалбоподателя не се е съобразил.
Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а оспорения акт като правилен и законосъобразен, следва да се остави в сила.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, втори
състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.П.А. с ЕГН ********** *** с адрес за призоваване и съобщения – гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 7, ет. 4 чрез адв. И.Б. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 20-0769-000623/31.03.2020 год. на полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която, на основание чл. 171, т. 1, б. „ж“ от ЗДвП по отношение на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на свидетелство за правоуправление на водач на МПС за срок от един месец.
На основание
чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП, решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: