№ 106926
гр. София, 29.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ТЕОДОРА М. И.
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. И. Гражданско дело №
20221110137668 по описа за 2022 година
По делото е постъпила въззивна жалба (наименувана „Възражение“) вх. №
350526/06.12.2023 г., подадена от ищцата Д. В. Д., срещу решение № 18659 от 13.11.2023 г.
по гр.д. № 37668/2022 г. на СРС, ГО, 171 състав, с което е отхвърлен предявеният от Д. В. Д.
против „...........“ АД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
С разпореждане № 155446/08.12.2023 г. въззивната жалба е оставена без движение, на
основание чл. 262, ал. 1, вр. чл. 260, т. 2, чл. 261, т. 1 и т. 4 ГПК – като е указано на ищцата, в
едноседмичен срок от получаване на съобщението да посочи означение на обжалваното
решение (номер, дата и номер на делото, по което е постановено), да представи препис от
въззивната жалба и приложенията към нея за връчване на насрещната страна, да представи
доказателства за внесена по сметката на Софийски градски съд държавна такса за въззивната
жалба в размер на 297,22 лв.
Настоящият състав намира, че разпореждането от 08.12.2023 г. е връчено на ищцата
на 24.01.2024 г., при условията на чл. 41, ал. 2 ГПК, тъй като не е била намерена повече от
един месец на адреса, който е съобщила по делото (посочен и във въззивната жалба) и не е
уведомила съда за новия си адрес. Съобщението не е изпратено на адреса на адв. Н. И., тъй
като същата е представлявала ищцата единствено пред приключилото първоинстанционно
производство, видно от представеното пълномощно на л. 20 от делото, както и от текста на
въззивната жалба („ Адвокат Н. И. ме представляваше по делото…“).
С разпореждане № 58108/18.04.2024 г., на основание чл. 262, ал. 1 вр. чл. 260, т. 4
ГПК, са дадени допълнителни указания на ищцата - в едноседмичен срок от получаване на
съобщението да формулира конкретно искане до въззивния съд, в случай, че подаденото от
нея „Възражение“ вх. № 350526/06.12.2023 г. представлява въззивна жалба до Софийски
градски съд.
Настоящият състав намира, че разпореждането от 18.04.2024 г. е връчено на ищцата
на 14.07.2024 г., при условията на чл. 41, ал. 2 ГПК, по изложените по-горе съображения.
1
Междувременно, с молби от 07.05.2024 г. и от 12.06.2024 г., подадени от ответника по
иска „...........“ АД, е поискано въззивната жалба да бъде върната поради неотстраняване на
посочените нередовности в срок.
Настоящият състав намира, че липсва необходимост указанието по чл. 262, ал. 1, вр.
чл. 260, т. 2 ГПК да бъде изпълнявано от ищцата, тъй като въззивната жалба („Възражение“)
съдържа достатъчно ясно индивидуализиране на решението, което се обжалва. Указанията
на съда по чл. 262, ал. 1, вр. чл. 260, т. 4, чл. 261, т. 1 и т. 4 ГПК обаче е следвало да бъдат
изпълнени от ищцата, като към настоящия момент такова изпълнение липсва – ищцата не е
формулира конкретно искане до въззивния съд, не е представила препис от въззивната жалба
и приложенията към нея за връчване на насрещната страна, не е представила доказателства
за платена по сметката на Софийски градски съд държавна такса за въззивната жалба в
размер на 297,22 лв. (видно от представеното с молбата от 24.04.2024 г. преводно нареждане
държавната такса е внесена по сметката на Софийски районен съд, а не по сметката на
Софийски градски съд).
Неизпълнението на указанията по чл. 262, ал. 1, вр. чл. 260, т. 4, чл. 261, т. 1 и т. 4
ГПК налага връщане на въззивната жалба, на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК.
С оглед на горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА, на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, въззивна жалба (наименувана
„Възражение“) вх. № 350526/06.12.2023 г., подадена от ищцата Д. В. Д., срещу решение №
18659 от 13.11.2023 г. по гр.д. № 37668/2022 г. на СРС, ГО, 171 състав.
Разпореждането подлежи на обжалване от ищцата Д. В. Д. с частна жалба пред
Софийски градски съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2