Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 921 23.06.2021 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, първи състав, в
открито заседание на двадесет и шести май
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 956 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.9, ал.7 от Наредба №
Т-РД-04-1 от 22.01.2021г. за реда за предоставяне на безвъзмездни средства
на лица, извършващи туроператорска и
туристическа агентска дейност, за
компенсиране на загуби в резултат на епидемичния взрив от COVID-19
(Наредбата), вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Жалбоподателят – „СЕЙФ ТРАВЕЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.Дунав № 5, представлявано от управителя П. М. Р., против Заповед № Т-РД-27-68 от 30.03.2021г., издадена от Министъра на туризма на Република България, с която на дружеството е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по схема за държавна помощ SA.59990(2020/N) от 18.12.2020 С(2020), съгласно чл.26а от ЗМДВИП по подадено заявление, с вх.№ BG-*********-2021-01-0138.
В жалбата се излагат възражения, според които процесната
заповед е незаконосъобразна. Сочи се, че дружеството подало по електронен път
формуляр за кандидатстване и придружителни документи в Системата за управление
на националните инвестиции (СУНИ) с вх. № BG-*********-2021-01-0138. В този
формуляр били попълнени всички изискуеми обстоятелства по чл.8, ал.4 от
Наредбата и били приложени изискуемите по ал.5 документи, вкл. този по т.3 –
декларация по образец от законния представител на туроператора за липса на
задължения към държавата към датата на подаване на заявлението. Управителят на
дружеството изготвил и подписал тази декларация със съдържание за липса на
задължения по влезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или необезпечени
задължения. Това съдържание отговаряло на фактическото положение към датата на
подаване на заявлението. Изразява се несъгласие с полученото указание за
представяне на удостоверение, от което да е видна липсата на публични
задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл.162,
ал.2, т.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и лихвите по тях към НАП,
тъй като намира, че непълнота или нередовност на документите не била налице.
Изтъква, че съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата относимо било
обстоятелството дали то има задължения по влезли в сила актове и/или има
разсрочени, отсрочени или необезпечени задължения към държавата, а не изобщо
задължения. Данни за наличие на задължения по влезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени
или необезпечени задължения към НАП не били налични и в служебната справка
извършена от издателя на заповедта.
Иска се отмяна на оспорената заповед и връщане
преписката на ответния административен орган за ново произнасяне. Не ангажира
нови доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от управителя П.Р.и адвокат М.К. от САК. Поддържа жалбата и
направените искания. Изразява несъгласие с верността на отразените в
справката на НАП обстоятелства, въз основа на които Министерството на туризма е
изискало от „СЕЙФ ТРАВЕЛ“ ЕООД представяне
на удостоверение за липса на данъчни задължения по смисъла на чл.87, ал.6 от ДОПК, защото от представените по допълнителното искане на съда данни се установило,
че тези задължения, които са отразени към датата на издаването на
удостоверението от 24.02.2021г. на НАП не са по влезли в сила актове, нито са
разсрочени, отсрочени или необезпечени задължения към държавата. Оспорва се
тълкуването на ответния орган, че установените към момента на произнасянето му
задължения са такива, по смисъла на чл.87, ал.6 от ДОПК. Иска се отмяна на
оспорената заповед и присъждане на разноските по делото.
Ответникът – Министъра на туризма, редовно призован,
не изпраща представител. Представя административната преписка по издаване на
оспорения акт. В писмено становище (л.104-105) не оспорва, че за
жалбоподателя е налице правен интерес от обжалване на заповедта, доколкото
дружеството има качеството на туроператор и/или туристически агент по смисъла
на §1, т.60, 62 от ДР на Закона за туризма и §1, т.1 и 2 от Наредба №
Т-РД-04-1/22.01.2021г. за реда за предоставяне на безвъзмездни средства на лица
извършващи туроператорска и туристическа агентска дейност, за компенсиране на
загуби в резултат на епидемичния взрив от COVID-19 (обн.
ДВ, бр. 8/29.01.2021г.) и т.1 и 2 от раздел 11 „Допълнителна
информация“ на Насоките за кандидатстване, респ. е заинтересован
кандидат по Схемата за предоставяне на безвъзмездни средства на лица,
извършващи туроператорска и туристическа агентска дейност за компенсиране на
загуби в резултат на епидемичния взрив от COVID-19. Сочи, че при предоставянето на конкретната
държавна помощ под формата на преки безвъзмездни средства на крайните
ползватели, министърът на туризма е администратор на държавна помощ по смисъла
на §1, т.4 от Закона за държавните помощи. В тази връзка и предвид обстоятелството,
че Министерство на туризма се ръководи от Министъра на туризма приема, че именно
последният е компетентен да проведе процедура по предоставяне на процесната
държавна помощ, респективно да откаже предоставяне на такава. Излага
съображения, според които са спазени административнопроизводствените правила по
разглеждане на заявлението и издаване на заповедта, доколкото са дадени
указания на заявителя да представи удостоверение за липсата на задължения към
държавата, съгласно чл.87, ал.6 от ДОПК, което съставлява условие за
предоставяне на помощта. Уведомление за констатирани нередовности е изпратено
на дружеството по повод получени данни от приходната агенция, че към
24.02.2021г. по отношение на „Сейф Травел“ ЕООД са налични такива публични
задължения. Изтъква се, че е предоставен 10-дневен срок за изпълнение на
дадените указания, като видно от данните в системата СУНИ, съобщението е било
отворено от кандидата-заявител на 05.03.2021г. В него се съдържала изрична
информация, че ако изисканият документ не бъде представен или същият бъде
получен след определения срок, това може да доведе до отказ от предоставяне на
безвъзмездните средства. Отново се позовава на информацията в СУНИ, според
която на 09.03.2021г. кандидатът е предоставил отговор, в който цитира
изпратено удостоверение за липса на задължения, в уверение на това, че
дружеството няма такива към ОБЩИНА БУРГАС. Сочи се, че статусът на проектното
предложение е приключено на 16.03.2021г., т.е. след изтичане на предоставения
10-дневен срок, предоставен на заявителя съгласно чл.9, ал.2 от наредбата. Застъпва
становище за издаване на заповедта в съответствие с относимите материалноправни
норми. Иска жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски. Не сочи нови доказателства.
Административен съд–Бургас, в настоящия състав, като
обсъди доводите и становищата на страните, след преценка на събраните по делото
доказателства, въз основа разпоредбите на закона, намери за установено
следното:
Относно допустимостта:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА и подлежи на
разглеждане по същество. Същата е подадена от активно легитимиран субект –
адресат на акта, който е неблагоприятен за него. Административният акт бил издаден
на 30.03.2021г. и съобщен чрез Системата за управление на националните
инвестиции (л.47-49), а жалбата постъпила в деловодството на органа на
12.04.2021г./видно от посоченото на л.2
от делото/, поради което се явява подадена в законния срок. Относно тези факти
между страните и няма спор. Оспорената заповед е индивидуален административен
акт – волеизявление на овластен административен орган, пораждащо конкретни
неблагоприятни последици за адресата – отказ за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ, като в наредбата изрично е предвидена възможност за нейното
оспорване пред съда.
По
фактите:
Между страните
няма спор, а и самият административен орган потвърждава в писменото си
становище по жалбата приема, че „Сейф
травел“ ЕООД има качеството на туроператор и/или
туристически агент по смисъла на §1, т.60, 62 от ДР на Закона за туризма.
С мярка за предоставяне на държавна помощ е предвидено
предоставянето на преки безвъзмездни средства съгласно т.3.1 от Временната рамка
за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на епидемичен
взрив от COVID-19,
приета на 19 март 2020г. (С(2020) 1863) и нейните изменения С (2020) 2215 и С
(2020) 3156, приети съответно на 3 април 2020г., 8 май 2020г. и 29.06.2020г. и
С (2020) 7127 от 13 октомври 2020г. Държавната помощ е предвидена за лица,
извършващи туроператорска и туристическа агентска дейност съгласно чл.26а от Закона за мерките и действия по време на
извънредно положение, обявено с решение на НС от 13 март 2020г. и за
преодоляване на последиците /за краткост закона/.
Със заповед от 01.02.2021г. на Министъра на туризма
(л.20) били утвърдени Насоки за кандидатстване и предоставяне на безвъзмездни
средства на лицата, извършващи туроператорска и туристическа агентска дейност
за компенсиране на загуби в резултат на епидемичния взрив от COVID-19 (л.21-31). Със заповед на
министъра от 25.02.2021г. (л.19) насоките били допълнени. Същите са
общоизвестни, като са публикувани в интернет страницата на Министерството на
туризма, видно и от посоченото в т.2 на заповедта от 01.02.2021г. Същите, ведно
с изискуемите приложения /по образец/ са представени към административната
преписка.
С насоките са определени:
- критериите за допустимост и недопустимост на
кандидатите;
- краен срок за подаване на заявленията за държавната
помощ;
- процедурата за подаване на заявленията за държавната
помощ;
- списък с документите, които се подават на етап от
кандидатстване;
- процедурата за разглеждане на формулярите за
кандидатстване.
Със заявление вх.№ BG-*********-2021-01-0138
(л.61-66) дружеството жалбоподател заявило помощ по
посочената схема в размер на 29 720 лв., а именно в размер на 4% от
оборота без ДДС през 2019г., съгласно изискванията на Закона за счетоводството.
Със заповед № Т-РД-16-32 от 05.02.2021г. (л.50-54)
Министърът на туризма определил състав на оценителна комисия, която да разгледа
и оцени за съответствие подадените заявления за предоставяне на безвъзмездните
средства. Указано е работата на комисията да започне на 08.02.2021г. и да
приключи на 10.07.2021г.
На 05.03.2021г. до кандидата, чрез системата СУНИ, било изпратено Уведомление (л.55) за
установени нередовности по подаденото заявление. Посочено е, че след направена
служебна проверка (л.77-79) от страна на Министерството на туризма и отговор от
страна на НАП е установено, че по отношение на кандидата са налични задължения,
съгласно чл.87, ал.6 от ДОПК, като изрично се сочи, че предоставената
информация е по данни от информационната система на НАП към датата 24.02.2021г.
/л.78 от делото/.
В тази връзка на дружеството е указано да представи удостоверение,
от което да е видна липсата на публични задължения за данъци и задължителни
осигурителни вноски по смисъла на чл.162, ал.2, т.1 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс и лихвите по тях към НАП. За отстраняване на нередовността,
на заявителя е предоставен срок до 10 (десет) календарни дни от деня, следващ
датата на изпращане на уведомлението в СУНИ. Няма спор, че на 05.03.2021г.
съобщението е получено от адресата, който депозирал отговор на 09.03.2021г.
В отговор кандидатът /дружеството/ представя удостоверение
за наличие или липса на задължения, издадено на основание чл.87, ал.6 от ДОПК,
в уверение на това, че „Сейф травел“ ЕООД няма
задължения за местни данъци и такса битови отпадъци към Община Бургас, считано
към 08.03.2021г.
За работата на оценителната комисия бил съставен протокол
№ 6 от 23.03.2021г. (л.16-18). В протокола е посочено, че 5 бр. заявления не
отговарят на изискванията тъй като към 31 декември 2019г. кандидатите са в
затруднено положение по смисъла на Общия регламент за групово освобождаване –
чл.2, т.18 от Регламент (ЕС) № 651/2014г. Други 21 бр. заявления не отговарят
на изискванията, тъй като в заявлението или приложените документи са установени
нередовности съгласно Наредбата, като след изтичане на предоставения 10-дневен
срок нередовностите не били отстранени. По изложените съображения комисията да
бъде отказано предоставяне на безвъзмездната финансова помощ на тези лица.
С докладна записка № Т-93-00-1068/30.03.2021г. и
приложение към нея досежно фирмата-жалбоподател (л.12-14) председателят на
комисията представил на Министъра на
туризма проекти на заповеди за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ на кандидати посочени в поименни списъци. Изложени са мотиви, аналогични
на тези от протокола за работата на комисията. Към заповедта е приложена извадка
от поименния списък (л.15), в който фигурира дружеството жалбоподател.
Въз основа на докладната записка и приложимите правни
норми била издадена оспорената Заповед № Т-РД-27-68 от 30.03.2021г. от Министъра на туризма, с която е отказано предоставянето
на безвъзмездна финансова помощ по схема
за държавна помощ SA.59990(2020/N) от 18.12.2020 С(2020), съгласно
чл.26а от ЗМДВИП по подадено завление с вх.№ BG-*********-2021-01-0138 от
дружеството-жалбоподател. В мотивите на заповедта е изложено, че допълнително изисканият документ не е представен съгласно изискванията. Обсъжда
се представеното удостоверение от Община Бургас, както и липсата на изискуемия
документ, издаден от НАП. След изпратеното уведомление за установени нередовности,
кандидатът не представил допълнително изисканото удостоверение от НАП за липса
на задължения на кандидата. Органът посочил, че съгласно Критерии за оценка на
проектни предложения по процедурата (Приложение 6) към Насоките за
кандидатстване и предоставяне на безвъзмездни средства по процедурата), в
случай, че след допълнителното им изискване по установения ред документите по
т.2 – 19 не бъдат предоставени от кандидата или са представени, но не съгласно
изискванията, проектното предложение се отхвърля.
В хода на настоящото съдебно производство, с Определение
№ 860 от 26.04.2021г. съдът, с оглед служебното начало в процеса, като
констатира, че в приложени материали от преписката по настоящото дело са
налични данни за съществуващи задължения на дружеството заявител на
безвъзмездната помощ, в които обаче липсва отразяване на тяхното естество,
размер на задълженията и период, за който се отнасят, респективно ликвидност и
изискуемост, изиска от ТД на НАП-Бургас официална справка за наличието на
задължения на дружеството, в която да са отразени видовете задължения,
размерите и датата, на която са възникнали, съответно е настъпила тяхната
ликвидност и изискуемост.
В отговор, от приходната администрация е представено
удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК (л.85-89), според което към 29.04.2021г.
„Сейф травел“ ЕООД няма задължения.
Въз основа на получената информация, с последващо
указание до ТД на НАП, съгласно Определение № 917/07.05.2021г. /л.85 от делото/
бе изискана от приходната администрация нова справка за наличие на задължения,
съгласно чл.87, ал.6 от ДОПК за „Сейф травел“ ЕООД, а предвид факта, че в
материалите по преписката се сочи изрично до коя дата е актуална тази
информация, т.е. към 24.02.2021г., бе указано да се посочи наличието на
евентуални задължения именно към този момент.
В отговор е изпратена извлечение-справка (л.98-99) като
са отразени подробно в табличен вид висящите към онзи момент публични
задължения на дружеството към държавата, съставляващи данъци и лихви към
тях, извлечени след ръчен анализ.
Изрично е уточнено, че всички тези задължения са платени на 07.03.2021г., към
който момент е изчислена и лихвата по тях. Видно от таблицата, информацията за
дължимите лихви е актуална към 07.03.2021г. – датата, на която били погасени
главниците дължими към 24.02.2021г.
/корпоративен данък и данък върху
доходите върху трудови и приравнени на тях правоотношения/. Видно от тази
справка, към 24.02.2021г. дружеството е имало непогасени публични задължения,
възникнали в периоди преди тази дата и със срок за плащане изтекъл преди същата
дата. Това е така, защото корпоративния
данък в размер на 1198.07 лева е дължим за периода от 01.01.2019г. до
31.12.2019г., съгласно ГДД по чл.92, ал.1 от ЗКПО, подадена на 22.06.2020г., а
видно от заявеното в справката срока за плащане на това задължение е изтекъл на
30.06.2020г. Същото е положението и с дължимите главници за данък върху
доходите от трудовите и приравнени на тях правоотношения, относими към различните
месечни периоди на календарната 2020г., със срок за плащане до 25-то число на
съответния месец през 2020г., с изключение на сумата, дължима за м.декември
2020г., чийто срок за плащане е бил до 25.01.2021г.
Правни изводи:
Съгласно чл.26а
от Закона за мерките и действия по време на извънредно
положение, обявено с решение на НС от 13 март 2020г. и за преодоляване на
последиците, Държавата предоставя на лица, извършващи туроператорска и
туристическа агентска дейност, безвъзмездни средства в размер на 4 на сто от
оборота им без ДДС през 2019г., които приоритетно се използват за компенсиране
на загуби, произтичащи от отказали се от ваучери клиенти, както и от удържани
от доставчиците на услуги суми. Според ал.2 от същата разпоредба, средствата по
ал.1 се предоставят на лицата по ал.1 по ред, определен с наредба на министъра
на туризма, и при спазване на правилата за държавните помощи.
Въз
основа на законовата делегация, Министърът на туризма издал Наредба № Т-РД-04-1 от
22.01.2021г. за реда за предоставяне
на безвъзмездни
средства на
лица, извършващи туроператорска и туристическа агентска дейност, за компенсиране на
загуби в резултат на епидемичния взрив
от COVID-19, влязла в сила на 29.01.2021г. /обн.
ДВ, бр.8 от 29.01.2021г./
С разпоредбата на
чл.1 от Наредбата е установено, че с нея се определя редът за предоставяне на
безвъзмездни средства на лица, извършващи туроператорска и туристическа
агентска дейност, съгласно чл.26а от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците /за краткост ЗМДВИП/. От своя страна чл.4 от Наредбата указва, че администратор
на държавната помощ съгласно чл.9 от Закона за държавните помощи е министърът на туризма.
Обжалваната заповед е издадена в резултат на проведена
процедура за предоставяне на държавна помощ под формата на преки безвъзмездни
средства на лица, извършващи туроператорска и туристическа агентска дейност, а
с оглед посочените правни норми, в тази процедура Министъра на туризма има
качеството на изрично посочен администратор на държавна помощ, компетентен да проведе
процедура по предоставяне на процесната безвъзмездна държавна помощ, респективно
да откаже предоставяне на същата.
Предвид изложеното, съдът приема, че обжалваната в
настоящото производство заповед е издадена от компетентен административен орган – Министъра на туризма. Същата е
в предвидената от чл.9, ал.5 от Наредбата писмена форма и съдържа всички реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, включително
фактически и правни основания за издаване на адм.акт.
Относно спазване на административнопроизводствените
правила:
Общите изисквания
към документите и реда за кандидатстване и процедурата за разглеждане на
формуляра за кандидатстване са уредени в нарочно издадената Наредба. В
разпоредбата на чл.9, ал.4, е предвидено министъра да издаде заповед, с която одобрява
насоки за кандидатстване, правилата за разглеждане на формулярите за помощта и
за събиране на служебна информация от компетентните институции. Такива заповеди
за одобряване и допълване на Насоките очевидно са били издадени, вече обсъдени
по-горе в изложението и приложени по преписката. Настоящото административно
производство е започнало по заявление/уеббазиран формуляр „СЕЙФ
ТРАВЕЛ“ ЕООД, съгласно чл.8, ал.1 от Наредбата. Формулярът бил разгледан от длъжностни лица,
определени със заповед на министъра (л.50-54), които след като са извършили
съответната служебна проверка установили нередовност, на основание чл.9, ал.2
от Наредбата, за която кандидатът е уведомен чрез СУНИ (л.55). В уведомлението изрично
е описана нередовността и е посочен конкретен документ (по разпоредба и
наименование), който следвало да бъде представен, с оглед произнасяне по
заявлението, като е указан 10-дневен срок за отстраняване на нередовността. Вярно
е, че в този срок кандидатът е представил удостоверение (л.56), но не
документът, който е изискано т дружеството, а друг документ. Това е така,
защото естеството на съдържащата се в приложения от дружеството документ, издаден
от ОБЩИНА БУРГАС въобще е неотносим към предмета на административното
производство. Никъде в условията за кандидатстване не се изисква липса на
задължения към съответната община, а към ДЪРЖАВАТА, която е съвсем различен
субект. В този смисъл, макар формално да е представен някакъв документ, същият
няма отношение към установяване на релевантните към заявлението факти и
обстоятелства, а именно да удостовери липса на задължения към държавата.
Надлежно формираната комисия е разгледала заявленията и приложените материали,
включително представените по указания за отстраняване на нередовности, като и в
съставената докладна записка от Председателя на оценителната комисия (л.12)
изрично се сочи, че въз основа на така направените констатации се предлага
издаването на заповед за отказ да се предостави държавна помощ. Приложено е
изрично извлечение по преписката по отношение на процесната фирма /л.15 от
делото/, в което е описано именно обстоятелството, че допълнително изисканият
документ не е представен, съгласно указанията, като е обсъдено и приложеното
удостоверение от общинската администрация, което е неотносимо към редовността
на заявлението. Министърът на туризма издал оспорената заповед за изричен отказ
за предоставяне на исканата безвъзмездна финансова помощ.
Предвид
изложените съображения, съдът намира, че в конкретния случай не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, като в хода
на прозиводството са давани ясни и точни указания до дружеството, които не са
изпълнени.
Относно приложението на
материалния закон:
По делото е обявено за безспорно /с
Определение № 860 от 26.04.2021г./, че в хода на административното
производство дружеството не е депозирало цитираното удостоверение по чл.87,
ал.6 от ДОПК, като според жалбоподателя, липсата на такива задължения е
удостоверена от подадената към заявлението декларация на управителя на фирмата
за липса на подобни задължения, изготвена на 08.02.2021г., приложена към
формуляра и по преписката /л.71 от делото/.
Видно от нейното съдържание, управителят действително е описала, че „предприятието няма задължения по влезли в
сила актове, както и разсрочени, отсрочени и необезпечени задължения към
държавата“. Обаче, не това е изискуемото в утвърдената по образец
декларация, която подателят на заявлението е следвало да подаде. Видно от
образеца на тази декларация, съставляваща приложение
№ 4 към насоките /л.37 от делото/, управителят е следвало да декларира, че
„представляваното от мен дружество няма задължения към държавата“.
Следователно, със застъпената от дружеството-жалбоподател теза, че органът
тълкувал неправилно обективираните в чл.87, ал.6 от ДОПК задължения и какво е
тяхното естество, се измества фокуса от обсъждане на действителните указания,
които са поставени въобще в тази процедура и конкретно до самия жалбоподател.
Никъде в одобрения образец не се иска прилагане удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК, а се изисква деклариране на факта, че кандидатът няма задължения към държавата. Отделен е въпроса, че в направеното
от оспорващата страна тълкуване се основава на изрази извадени от контекста,
съдържащи се в тази правна норма, която не указва само „влезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени и необезпечени
задължения към държавата“, а държи сметка за наличие на публични задължения
въобще.
В този смисъл, спорът за
естеството на задълженията и какви следва да бъдат актовете, които ги
установяват не дава сметка за указаното в т.9 от насоките и по-конкретно в 9.3
от същите, в които изрично се сочи, че следва да се подаде декларация „по образец“ за липса на задължения
към държавата към датата на подаване на заявлението, което както вече бе
обсъдено напълно съответства на нейното изискуемо съдържание /образец,
съставляващ Приложение № 4 от насоките/.
След като несъмнено към датата 24.02.2021г. фирмата е имала непогасени
публични държавни вземания /данъци/, които суми са описани подробно в
цитираната по-горе справка /главници и лихви/ и същите са били със срок за
плащане до 30.06.2020г. /относно корпоративния данък/, съответно различни
месечни периоди през календарната 2020г. досежно другия вид данък, очевидно
дружеството не е отговаряло на условията за подпомагане.
Макар формално към приложението да е представена декларацията от
управителя, нейното съдържание не кореспондира на изискуемото по образец /приложение № 4/, поради което правилно и
в съответствие с указаното в насоките е констатирана и процесната нередовност
на заявлението, още повече, че данните изпратени от приходната агенция до
административния орган са сочели наличието на публични задължения на
дружеството. Съвсем обективни и коректни са мотивите на заповедта,че след като бил изискан допълнителен, конкретно указан
документ, такъв не е бил представен от кандидата. Прилагането на удостоверение,
каквото не е изискано означава, че на практика указанията не са изпълнени.
Наличието на задължения към общината в случаят няма връзка с произнасянето на
органа по това заявление, поради което фактът дали фирмата има или не
задължения към съответната община е неотносим в настоящото производство.
Съгласно Критерии за оценка на проектни предложения по процедурата
(Приложение 6) към насоките за кандидатстване, а именно в случай че след
допълнителното им изискване по установения ред документите по т.2-19 не бъдат
предоставени от кандидата или са представени, но не съгласно изискванията,
проектното предложение се отхвърля.
На първо място, следва да се посочи, че изискуемите към заявлението
документи са изчерпателно изброени в чл.8, ал.5 от Наредбата. В т.3 изрично е
посочена декларация по образец от законния представител на туроператора или
туристическия агент за липса на задължения към държавата към датата на подаване
на заявлението. Аналогично е указанието и на т.9 от Насоките за кандидатстване
(л.26). Такава била попълнена и подадена именно от законния представител на
дружеството, но с некоректно спрямо изискуемото съдържание, съгласно утвърденото
от страна на административния орган Приложение № 4 (л.37), като е възпроизведено
само, че няма задължения по влезли в сила актове и/или има разсрочени,
отсрочени или необезпечени задължения към държавата, но при несъобразяване с
действителния статус на дружеството имащо непогасени публични задължения /два
вида данъци и лихви към тях/, дължими още към 30.06.2020г. и отделни месечни
периоди през календарната 2020г. подробно описани в табличната справка от НАП,
изискана в хода на съдебното производство.
Органът извършил служебна проверка, възможността за която била указана в
Насоките за кандидатстване (л.24) и установил наличие на публични задължения към
държавата (л.77-79). Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата, в случай на нередовност
и/или непълнота на представените документи кандидатът се уведомява чрез СУНИ. В
уведомлението се дава срок за отстраняване на нередовностите и/или непълнотите
не по-дълъг от 10 дни. Този текст от Наредбата е възпроизведен в т.10.1 (л.28)
Процедура по разглеждане, съгласно утвърдените Насоки за кандидатстване.
По описания ред до кандидата е било изпратено съобщението (л.55) с указания
за представяне на изрично посочен, по разпоредба и вид, документ, от който да е
видна липсата на публични задължения по смисъла на чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК.
След като изисканото удостоверение
очевидно не е приложено, като в тази насока изявленията и на двете страни са
еднопосочни, органът преценил, че след допълнително изискване на документа, кандидатът
представил такъв, но не съгласно изискванията, поради което била издадена заповед за
отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.В
тази връзка, съдът намира извода на административния орган за правилен и
обоснован, като изцяло съответства на приложимите материалноправни норми,
описани по-горе.
Обобщено, в
конкретният случай не е изпълнено едно от условията
за Критерии за
оценка на проектни предложения по процедурата, а именно кандидатът не е
опровергал констатираната отрицателна предпоставка – наличие на задължения към
държавата, към момента на подаденото заявление, с нарочно удостоверение,
изискано от административния орган по предвидения ред, което напълно
съответства на изготвените правила.
Неоснователно е
възражението, според което наличието на нарочна декларация към заявлението, че
дружеството няма публични задължения е достатъчно и в този случай не следва да
се изисква друг документ. Както вече бе отбелязано, тази декларация очевидно не
съответства на посоченото в Приложение № 4 съдържание и не може да бъде годно
доказателство, в подкрепа на изложеното от жалбоподателя, че няма публични
задължения. Несъмнено, данъците съставляват именно публични задължения,
респективно са публични държавни вземания и в случаят са пречка за уважаване на
подаденото заявление. Ако кандидатът бе погасил тези задължения към момента на
подаденото заявление и бе представил изискуемата декларация, съгласно утвърдения
образец заявлението би съответствало на посочените условия за уважаването му,
но констатираните действия на
дружеството- заявител сочат, че самият кандидат е предпоставил постановяване на
процесния отказ, а органът е бил длъжен да го постанови при така установените
факти и обстоятелства.
По изложените
съображения, издаденият административен акт е законосъобразен, съобразен с
приложимите производствени правила, материалноправни разпоредби и техните цели,
поради което подадената срещу него жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде
отхвърлена.
При този изхода
от спора, с оглед своевременното искане на ответника следва да се присъдят
разноски в полза на Министерството на туризма, а именно юрисконсултско
възнаграждение, което според случаят следва да бъде в минималния размер- 100
лв., съобразно чл.24 от НЗПП, във вр. чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от ЗПП.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, първи състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „СЕЙФ ТРАВЕЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Бургас, улица „Дунав“ № 5, представлявано
от управителя Павлина Милчева Русева, против Заповед № Т-РД-27-68 от 30.03.2021г., издадена от Министъра на
туризма на Република България, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „СЕЙФ ТРАВЕЛ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, улица „Дунав“ № 5,
представлявано от управителя Павлина Милчева Русева, да заплати на Министерството
на туризма на Република България сумата от 100.00 /сто/ лева, разноски по
делото, за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва от страните, с касационна жалба пред Върховния административен съд
на Република България, в 14 -дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: