№ 3922
гр. София, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110122899 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.49, вр. чл.45 и чл. 86 от ЗЗД за
сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди –
болки и страдания от получено навяхване и разтягане на ставите на ниво китка на дясната
ръка, вследствие на падане след спъване в тротоарна шахта на пътя, поради бездействието
на ответника и неизпълнение на задълженията му да поддържа и ремонтира за своя сметка
обектите на техническата инфраструктура на своята територия, в периода от 07.11.2023г. до
15.01.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането –
07.11.2023 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 07.11.2023 г., около 17 ч., придвижвайки се по левия тротоар на ул.
„**************“, в посока от бул. „**************“ към ул. „*************“, на около 1
метър преди кръстовището с ул. „*************“, срещу № 67 се спъва в издадена над
нивото на тротоара шахта, вследствие на което пада върху дясната си ръка. Твърди се, че при
произшествие на ищеца са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в навяхване и
разтягане на ставите на ниво китка на дясната ръка. След падането, ищецът е приет в
************************, където е направен преглед и рентгенография и поставена
ортеза. Посочва, че последната е носена в продължение на около месец, а след махането й е
проведено раздвижване и рехабилитация. Посочва, че към момента на предявяване на
исковата молба продължава да изпитва болка в областта на увредения крайник при промяна
на времето и натоварване. Посочва, че в резултат на получените увреждания ищецът търпи
страдания и ежедневен дискомфорт, изразяващ се в затруднено ежедневно обслужване и
извършване на елементарни ежедневни грижи за дълъг период, като се нуждае от помощ за
период от над 2 месеца. Твърди, че изпитва страх да ходи по улиците, става раздразнителен,
напрегнат и изнервен. Твърди още, че изпитва силно безпокойство, когато разказва за
1
случилото се. Поддържа, че претърпените неимуществени вреди са в пряка и
непосредствена връзка с настъпилото произшествие, причина за което е неизпълнението от
страна на ответника на задължението да обезопаси, да поддържа в изправност и в цялост
участъци от пътя, които са негова собственост съгласно пар. 7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА, за
който път ответникът е длъжен да полага грижи за поддържането му в изправно състояние
съгласно чл. 167 ЗДвП.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
изразява становище за неоснователност на предявения иск по основание и размер. Оспорва,
че е пасивно материално легитимиран да отговаря по предявения иск поради това, че
шахтата е собственост на трето лице, а именно /ФИРМА/, което е собственик и има
задължение за поддържане на същата. Сочи, че ищецът е съпричинил вредата поради
неположената дължима грижа от негова страна към собствената му лична безопасност. В
условията на евентуалност сочи на прекомерност на претендираното обезщетение.
В съдебно заседание ищецът И. И. А., редовно призован, не се явява лично, представлява се
от адвокат Г., който поддържа исковите претенции и моли за уважаването им.
Ответникът ********************* редовно призован в съдебно заседание се представлява
от юрисконсулт Попова, която поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне
на исковите претенции.
В съдебно заседание третото лице помагач – конституирано на страната на ответника –
/ФИРМА/, редовно призовано, се представлява от юрисконсулт Ш., като по същество моли
за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства
по делото на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение, съгласно чл. 12
от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпределената и указана на страните доказателствена тежест в процеса на
основание чл. 154 от ГПК, именно ищеца следваше да докаже осъществяването на
релевантните за спора факти и обстоятелства, а именно: осъществяване фактическия състав
на чл. 45 от ЗЗД, а именно деяние /действие или бездействие от страна на служители на
ответника, обстоятелството, че именно ответникът е имал задължението да осъществява
контрол за обезопасяването и поддържането на сочения участък, сочените имуществени
вреди и техния размер, вида и характера на неимуществените вреди, причинна връзка между
деянието и вредите, противоправност на деянието, като на основание чл. 45, ал.2 от ЗЗД
вината се предполага до доказване на противното. При релевирано от ответника възражение
за съпричиняване в негова доказателствена тежест е да установи, че ищецът е допринесъл за
настъпване на уврежданията.
За доказване на механизма на инцидента и причинно следствената връзка между него и
твърдените от ищеца вреди, както и с оглед доказване на претърпените от ищеца вреди по
делото е допуснато събирането на гласни доказателствени средства, чрез разпит на
свидетеля М.П., приятел на ищеца от детството. В показанията си той възпроизвежда, че в
2
деня на инцидента е бил с ищеца. Потвърждава, че инцидента се е случил в началото на
ноември 7 или 8 привечер към 5:00-6:00, на пряка на бул. „**************“, съдът цитира
„ул. С.“, според показанията му № 67. Там ищецът имал среща със свидетеля, на една
площадка, където последният го чакал с детето си. Докато свидетелят чакал А. възприел как
той се спъва и пада, в резултат на което удря дясната си ръка. На място имало 3-4 шахти,
точно на ъгъла, продълговати, с железен кант отстрани, стърчащи над тротоара, в които
ищецът се спънал. Свидетелят бил срещу него, чакайки го и възприел падането. Последвало
обаждане за такси, след което А. бил откаран в ***********. В *********** се установило,
че ръката е разтегната, като ищецът излязъл от там с поставена шина, която носил около два
месеца. След инцидента не се чувствал добре и детето му се наплашило от падането на баща
си. Преустановил работния си процес за период от два месеца.
По делото е прието писмо от **********************“ *** с приложени към него: CD с
образни изследвания на ищеца, копие на амбулаторна книга от кабинет по Травматология за
извършен преглед на ищеца и копие от лист за преглед на пациент – ищецът. Съдът след
обследване на този писмен доказателствен материал установи, че той касае преглед на
ищеца, във връзка с процесния инцидент, поради което го кредитира.
Съгласно изслушаната по делото съдебно медицинска експертиза след инцидента на И. А. е
поставена диагноза: „навяхване и разтягане на ставите на ниво дясна китка“. Тези увреди са
довели до затруднение движението крайника на ищеца/дясната ръка/ за срок около 25 дни
при обичаен ход на възстановяване /но не трайно за повече от 30 дни/, като е реализиран
медико - биологичния признак: временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Посочено е, че процесните увреди могат да се получат при падане върху терен и подпиране
на длан и по начина твърдян от ищеца. Вещото лице е освидетелствало ищеца, като е
установило, че ищеца е клинично здрав. Посочено е че във връзка с травмата е носил ортеза
два месеца, като тогава е имал болка и оток и затруднения при захват с дясната ръка.
Установено е че към настоящия момент няма оплаквания. Посочено е, че при получаване на
увреждането и в първите две седмици ищецът е изпитвал силни болки и страдания,
отшумели впоследствие.
По делото други относими доказателства не са събрани.
Ответникът по смисъла на §7, ал.1,т.7 от ЗМСМА е собственик на мрежите и съоръженията
на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната,
канализационната, съобщителната и инжинерно-защитната система, които обслужват
територията й и не са включени в уставния фонд на търговски дружества. Съгласно
дефиницаята на т.11 от §1 от Закона за пътищата „изграждането на пътища” е дейност по
създаването на нови материални активи, която включва проучването, проектирането и
строителството на нови или рекунструкцията на съществуващи пътища. Ответникът е
титуляр на правото на собственост спрямо общинския път – чл. 8, ал. 3 ЗП. На основание чл.
19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП е задължен да осъществява дейностите по поддържането и ремонта
на процесния участък, върху който са били налични няколко шахти, с обръчи стърчащи над
тях. По изложеното дори и шахтите да са собственост на /ФИРМА/ то легитимиран да
3
отговаря по така предявените искове е ответникът, тъй като именно негова е отговорността
да да поддържа тротоара, като участък, предназначен за пешеходци. Касае се за неравност на
тротоара, поради което именно тук е мястото да се посочи, че съдът намира за
неоснователни наведените в хода на производството от ответника възражения, че не следва
да отговаря по предявените искове. Не се установи участъкът от пътя, на който е настъпил
инцидентът с ищцата, да е частна собственост, респективно друг, а не О.та, да носи
отговорността за поддържането на тротоара в изправно и безопасно състояние.
Свидетелските показания на разпитания пред настоящия състав свидетел кореспондират с
изложението в исковата молба и не противоречат на останалите събрани по делото
доказателства. В хода на разпита на свидетеля П. е установено, че причината за инцидента е
стърчащи над тротоара шахти, в които ищецът се спъва, респективно именно липсата на
тротоарни плочки, липсата на бетонно обрамчване около шахтата и допускането на
неравности на терена, както е видно и от снимковия материал, приет като ВД по делото
/л.6/, са били причината ищецът да не възприеме конкретната неравност на тротоара, да
загуби равновесие, да стъпи накриво и да падне върху дясната си ръка. Не се установява по
делото неравността да е била обозначена по никакъв начин, нито е имало знаци, сигнали или
табели указващи на гореконстатираното, за да се приеме, че от страна на ищеца не е
проявено необходимото внимание за безопасно придвижване в градска среда по
предназначен за пешеходци участък от земната повърхност.
При съвкупен анализ на доказателствения материал, съдът намира, че по делото се установи,
че ищецът е претърпял инцидент на 07.11.2023 г., около 17 ч., придвижвайки се по левия
тротоар на ул. „**************“, в посока от бул. „**************“ към ул.
„*************“, на около 1 метър преди кръстовището с ул. „*************“, срещу № 67,
където се спъва в издадена над нивото на тротоара шахта, вследствие на което пада върху
дясната си ръка. Тези твърдения се установиха от показанията на свидетеля П., които макар
и половинчати по отношение името на улицата на която е настъпил инцидентът, формират
сигурно убеждения у съда за мястото, датата и механизма на инцидента, поради което съдът
ги кредитира. Следва да се подчертае и че свидетелят е непосредствен свидетел на
случилото се и в най-достоверна степен може да пресъздаде механизма на инцидента.
Установи се безспорно, че ищецът е получил твърдените увреждания, като последното се
установи от изслушаната СМЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена, в
съответствие с останалия приет по делото доказателствен материал /медицинска
документация/, поради което и дава вяра. Що се касае до отговорността на ответната О. – по
същността си тя е гаранционно - обезпечителна и безвиновна. Възложителят обаче отговаря
за действието или бездействието на своите служители, на които е възложил работа.
На следващо място ищецът доказа характера на претърпените от него неимуществени вреди.
В тази връзка съдът кредитира показанията на свидетеля П.. Показанията на свидетеля П.
следва да бъдат възприети, тъй като са ясни, конкретни и непротиворечиви, а и
кореспондират на другите събрани доказателства, като в същото време именно той е
свидетел на инцидента, познават се с ищеца от деца и има непосредствени впечатления от
4
твърдените от А. болки и страдания във връзка с процесния случай.
Съдът съобразява установените факти относно получените увреждания и свързаните с тях
болки и страдания, като въз основа на приетото за установено и при условията на чл. 52 ЗЗД
приема, че справедлив размер за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, е
сумата от 4 000 лв.
Размерът на неимуществените вреди се определя по правилата на чл. 52 ЗЗД. Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната
престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай
какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера, степента и вида на
уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания, продължителността на
оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца, както и
възможностите му за възстановяване и адаптация. Следва да се посочи, че съгласно
разясненията, дадени в ППВС № 4/68 г., понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива
обстоятелства при телесна повреда, са характерът на увреждането, начинът на настъпването
му, последиците от него и др. Следва да се отчетат не само болките и страданията, понесени
от конкретното увредено лице, но и всички онези неудобствата - емоционални, физически и
психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен
фактор - конкретния психо - емоционален статус на пострадалия /субективното отношение
към случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и
емоционална зрялост на лицето/.
За твърдените болки и страдания бяха ангажирани гласни доказателствени средства, като
изводи във връзка с конкретните увреди и оздравителния процес се правят и въз основа на
медицинските документи, и заключението на СМЕ.
Касае се за „навяхване и разтягане на ставите на ниво дясна китка“. Тези увреди са довели до
затруднение движението крайника на ищеца/дясната ръка/ за срок около 25 дни при обичаен
ход на възстановяване /но не трайно за повече от 30 дни/, като е реализиран медико -
биологичния признак: временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Съдът
приема за доказано и че ищецът около два месеца е носел ортеза. Последното е в
съответствие и с приетата по делото епикриза, дадените съвети за терапия след инцидента,
както и в съответствие с изслушаната СМЕ. Съдът приема за доказано и че ищецът е
преустановил трудовата си дейност за около два месеца, като в тази част кредитира
показанията на свидетеля П., предвид дадените и предписания от медицинските лица за
терапия с покой, криотерапия, ортеза и др. Изпитан е значителен физически и психически
дискомфорт за около един месец. Към днешна дата ищецът няма оплаквания. Вещото лице
по СМЕ е категорично, че непосредствено след травмата, ищецът е изпитвал силни болки и
страдания, за период от около две седмици. Не е извършена оперативна интервенция.
Всичко това е съпътствано с прием на лекарствени медикаменти, обезболяващи,
притеснения, стрес, негативни емоционални изживявания, преустановяване на трудовия
5
процес и прочие. Несъмнено са били налице и редица битови неудобства - затруднения за
пълноценна дейност от всякакъв характер и самообслужване. Съдът взе в предвид и
възрастта на пострадалия – 42 години. С оглед горното, съобразно доказателствата по делото
и закона – се дължи обезщетение в размер на претендираната сума. Тя е адекватна и
справедлива за репариране на вредите, съобразена с естеството на засегнатото благо -
правото на живот и телесна неприкосновеност, икономическата обстановка в страната, както
и със съдебната практика, постановена при подобни хипотези /Определение № 556 от
4.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 51/2011 г., III г. о., ГК; Определение № 1314 от 18.12.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 5670/2014 г., III г. о., ГК/. Поради това, предявеният иск следва да бъде
уважен според настоящият съдебен състав до размера на сумата от 4000,00 лева, а за сумата
от 6000,00 лева, разликата над уважената сума от 4000,00 лева до размера на пълно
предявената от 10 000 лева, следва да бъде отхвърлен.
При деликт законната лихва се дължи от датата на увреждането – 07.11.2023г., поради което
върху определеното обезщетение следва де се присъди и законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на страните съобразно
уважената и отхвърлена част от исковете. Ищецът е освободен от заплащане на държавна
такса и разноски в производството, поради което на основание чл. 78, ал.6 от ГПК
държавната такса следва да бъде заплатена по сметка на СРС от ответника, съобразно
уважената част от иска, като по този начин следва да бъде възложен за плащане от
ответника и депозита за изслушаната СМЕ, която сума общо възлиза на сумата от 800,00
лева. Така ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС разноски в размер
на 320,00 лева, съобразно уважената част от иска. В останалата част разноските следва да
останат за сметка на съда. Процесуалният представител на ищеца – адвокат А. Г. от САК,
ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността в **********************
претендира присъждане на възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2 от Закона за
адвокатурата, за което по делото е приет договор за правна защита и съдействие, от който се
установява, че страните са уговорили представителство в горепосочената хипотеза.Така на
адвокат Г. на основание чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г. следва да се присъди
възнаграждение в размер на 1560,00 лева с ДДС, което е дължимо, съобразно § 2а от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следователно
на адвокат Г. с оглед уважената част от иска, следва да му се присъди възнаграждение в
размер на 624,00 лева.
На ответника също му се следват разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, съобразно
отхвърлената част от исковете. Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съдът намира, че на ответника на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37
от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да му се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева. Така на ответника
съобразно отхвърлената част от исковете следва да му се присъдят разноски в размер на
180,00 лева.
6
На тритото лице – помагач не се присъждат разноски, на основание чл. 78, ал.10 от ГПК.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА *********************, с адрес в *******************, представлявана
от ****** ДА ЗАПЛАТИ на И. И. А., ЕГН **********, със съдебен адрес в
*****************, сумата в размер на 4 000 лева /четири хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания от получено
навяхване и разтягане на ставите на ниво китка на дясната ръка, вследствие на спъване в
издадена на тротоара шахта и падане, поради бездействието на ответника и неизпълнение на
задълженията му да поддържа и ремонтира за своя сметка обектите на техническата
инфраструктура на своята територия, търпени в периода от 07.11.2023г. до 15.01.2024г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 07.11.2023 г.
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 49, вр. чл. 45
от ЗЗД, за сумата в размер на 6000,00 лева, разликата над уважената сума от 4000,00 лева до
пълно предявената от 10 000,00 лева.
ОСЪЖДА *********************, с адрес в *******************, представлявана
от ****** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен съд, сумата в размер на 320,00
лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА *********************, с адрес в *******************, представлявана
от ****** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. Г. от САК, ЕГН **********, с адрес на упражняване
на дейността в **********************, сумата в размер на 624,00 лева, присъдено
адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА И. И. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на *********************, с
адрес в *******************, представлявана от ******, сумата в размер на 180,00 лева,
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7