№ 2151
гр. Варна, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Кичка М. И.
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20243110115649 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от В. Н. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ****** срещу „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр. София, ******
иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че В.
Н. И. не дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД следните суми: сумата
1039.20 лв., представляваща дължима главница по договор за договор за
потребителски кредит № *****2008 г. с „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
21.06.2010 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата 109.19 лв.,
представляваща договорна лихва за периода 24.09.2008 г. – 22.03.2010 г.;
сумата 14.43 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 24.09.2008
г. – 22.03.2010 г., както и сумата 125 лв. – разноски по делото, за които суми е
издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № .... по описа на ВРС, 24 състав, въз
основа на който е образувано изп. дело № .....2012 г. по описа на ЧСИ Н.Г. с
рег. № .... с район на действие – ВОС, поради погасяването по давност на
вземанията.
В исковата си молба ищцата В. Н. И. излага, че по заявление от „Ти Би
Ай Кредит“ ЕАД е образувано ч. гр. д. № .... по описа на ВРС, 24 състав,
съответно издаден изпълнителен лист за сумите по влязлата в сила заповед за
изпълнение. Посочва, че срещу нея по искане на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД е
образувано изпълнително дело № .....2012 г. по описа на ЧСИ Н.Г. С молба от
10.11.2015 г. „АПС Бета България“ ЕООД е конституиран като нов взискател
по изпълнително дело на основание сключен договор за цесия от 23.02.2015 г.
между „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД и „АПС Бета България“ ЕООД. Поддържа, с
писмо от 28.07.2016 г. е изпратено запорно съобщение от съдебния
изпълнител до Агенция по вписванията за запор на дружествените й дялове
1
във „В.Ф.Г.“ ЕООД. На 06.07.2022 г. съдебният изпълнител изпратил запорно
съобщение до ПИБ АД за запор върху банкова сметка на длъжника, като
запорът е наложен на 15.07.2022 г. На 06.07.2022 г. е изпратено запорно
съобщение до „Токуда банк“ АД за запор върху банкова сметка на длъжника, а
на 05.05.2023 г. са изпратени запорни съобщения до „Банка ДСК“ АД и
„Юробанк България“ АД за запор върху банкови сметки на длъжника. Твърди,
че по така наложените запори не са извършвани плащания, тъй като не е
имало наличност по сметките. Посочва, че давността за вземанията е изтекла
на 05.10.2021 г., съобразявайки разрешенията, дадени в ППВС № 3/1980 г., ТР
№ 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, съответно
наложения запор върху дружествените й дялове от 28.07.2016 г. и спирането
на давностния срок, съгласно чл. 3, т. 2 от Закон за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и
пар. 13 от ЗР към този закон. По изложените съображения моли исковата
претенция да бъде уважена.
Ответникът „АПС Бета България“ ЕООД, редовно уведомен, е
депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез
процесуалния му представител – юрк. Е.Ц. Поддържа становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск. Излага, че на 27.08.2008
г. е сключен договор за кредит между ищцата и „Ти Би Ай Кредит“
/понастоящем „Транзакт Юръп“ ЕАД/. Съгласно договор за цесия, подписан
на 23.02.2015 г. между „Транзакт Юръп“ ЕАД /цедент/ и „АПС Бета България“
ЕООД /цесионер/, дружеството е придобило вземанията, произтичащи от
посочения договор за кредит. Въз основа на издадения срещу ищцата
изпълнителен лист по ч. гр. д. № .... по описа на ВРС е образувано изп. д. №
.....2012 г. по описа на ЧСИ Н.Г. с рег. № .... на КЧСИ. Твърди, че кредиторът
многократно е предприемал действия по събиране на вземането. Поддържа, че
от 2011 г. до 26.06.2015 г. погасителната давност за вземанията е спряла да
тече, с оглед и ППВС № 3/1980 г. След тази дата е приложимо новото
тълкуване, дадено от ВКС, ОСГТК, в приетото ТР № 2/2013 г., а именно, че
съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие. Посочва, че искането за извършване на
действие по събиране на вземането също прекъсва погасителната давност,
поради което счита, че в случая същата е прекъсвана многократно и е
започвала да тече нова петгодишна погасителна давност, която не е изтекла
към настоящия момент. По изложените съображения моли предявеният иск да
бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В проведеното по делото на 28.05.2025 г. открито съдебно заседание
ищцата, чрез процесуалния й представител – адв. В. Д., депозира нарочна
молба, в която поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Чрез иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да установява само факти,
възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи
права, изключващи изпълняемото право (например погасяване на правото на
2
принудително изпълнение поради изтекла давност, плащане, прихващане и
др.). В тежест на ищеца, оспорващ дължимостта на вземането по издадения
срещу него изпълнителен лист е да установи настъпване на твърдените от
него правопогасяващи факти, като в случай на позоваване на изтекла
погасителна давност, в тежест на ответника – взискател в изпълнителното
производство е да установи предпоставките по чл. 116 ЗЗД за прекъсване на
течащата в полза на длъжника давност.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК са обявени за
безспорно установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните обстоятелствата, че срещу ищцата е издаден изпълнителен лист въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. д. № .... по описа на
ВРС, 24 състав, в полза на заявителя „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД за сумите,
предмет на иска; че през 2012 г. въз основа на така издадения изпълнителен
лист е образувано изп. д. № .....2012 г. по описа на ЧСИ Н.Г. с рег. № ....; че с
молба от 10.11.2015 г. „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е конституиран като
взискател, предвид сключения между него и „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД договор
за цесия от 23.02.2025 г.
По делото е прието като доказателство представеното от ЧСИ Н.Г.изп. д.
№ .....2012 г.
Както се посочва в т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г., постановено
по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД
давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да
съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се
осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да
бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника
от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Затова е нередовна молбата за изпълнение (освен при
наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил
изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане
съгласно чл. 426, ал. 3 вр.чл. 129 ГПК.
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
3
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
Следва да се отбележи още, че от момента на образуване на процесното
изп. дело № .....2012 г. по описа на ЧСИ Н.Г.срещу длъжника Виолета Н. И. –
21.05.2012 г. до датата на приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. погасителна
давност за вземанията не е текла. И това е така защото относимо в този период
е задължителното разрешение на ППВС № 3/1980 г. Новата 5-годишна
погасителна давност /доколкото вземанията са установени с влязла в сила
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, която следва да бъде приравнена по
характера си на влязло в сила съдебно решение/ е започнала да тече именно от
момента на отмяната на това постановление – 26.06.2015 г., след която дата е
дадено и ново тълкуване за спирането на давността по време на висящ
изпълнителен процес. Съдът приема, че постановеният нов тълкувателен акт,
с който се изоставя вече даденото задължително тълкуване и се възприема
ново такова, поражда действие за в бъдеще. Прилагането му с обратна сила би
довело до правна несигурност, доколкото правните субекти са били длъжни и
са съобразявали поведението си с едно предходно дадено, също задължително
тълкуване. В този смисъл е и съдебната практика – така например подобно
виждане е застъпено в решение № 51/21.02.2019 г., постановено по гр.д. №
2917/2018 г. по описа на ВКС, решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. №
2382/2017 г. по описа на ВКС, IV гр. о, и др. Именно тази практика е
възприета и в разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 2/2023 г. от
04.07.2024 г., постановено по тълк. д. № 2/2023 г. по описа на ВКС, ОСГТК.
Тоест, релевантни в случая са поисканите и предприети от взискателя
изпълнителни действия срещу длъжника, считано от 26.06.2015 г.
Видно от материалите по изп. д. № .....2012 г., със запорно съобщение от
28.07.2016 г. е наложен запор върху всички дружествени дялове от капитала
на длъжника В. Н. И. във фирма „В.Ф.Г.“ ЕООД, чийто едноличен собственик
на капитала и управител е същата.
Посочените по-горе разрешения, отнесени към настоящия спор, водят
до категоричния извод, че с налагането на този запор давността е прекъсната и
е започнала да тече нова 5-годишна давност, по аргумент от разпоредбите на
чл. 117, ал. 1 и 2 ГПК.
В рамките на новия давностен срок, последният започнал да тече от
момента на наложения през м. юли 2016 г. запор, по молба на цесионера на
процесните вземания – ответникът „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, е
депозирана молба от 20.09.2019 г. с искане за насрочване на опис на движими
вещи в дома на длъжника.
В този смисъл съдът намира, че следва да се зачете проявената
процесуална активност от страна на кредитора за прекъсване на давността.
Изпратена е призовка за принудително изпълнение до длъжника с изх.
№ 11639/31.10.2019 г., в която се посочва, че на 27.01.2020 г. от 13:30 часа ще
бъде извършен опис и оценка на движими вещи, находящи се в дома на
ищцата в гр. Варна, ***** Тази призовка е връчена чрез залепване на
уведомление на 07.12.2019 г. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Действително в
настоящото производство не се установява насроченият опис на движими
вещи да е реално извършен. Евентуалното бездействие от страна на съдебния
4
изпълнител обаче не може да влече негативни последици за взискателя, който
надлежно е поискал предприемането на съответни изпълнителни действия.
Както се посочва в решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г.
по описа на ВКС, IV гр. о., в чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено
правилото, че давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение
обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на
принудително изпълнение – публичен изпълнител, синдик, съд по
несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с
поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица.
Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди
изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на
кредитора, давността се счита прекъсната с искането.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Давност не
тече, ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но
съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни
причини, независещи от волята на кредитора /в този смисъл решение №
127/12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. по описа на ВКС, III г.о., ГК/.
В този смисъл са и задължителните разрешения, дадени в Тълкувателно
решение № 2/2023 г. от 04.07.2024 г., постановено по тълк. д. № 2/2023 г. по
описа на ВКС, ОСГТК.
Това разрешение, отнесено към настоящия случай, дава основание на
съда да приеме, че с подаването на молбата от 20.09.2019 г. давността следва
да се счита прекъсната, доколкото кредиторът е поискал конкретни
изпълнителни способи, които да бъдат предприети срещу длъжника –
насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжника.
Започналата да тече нова давност изтича едва в края на 2024 г.,
отчитайки спирането на давностните срокове, съгласно разпоредбата на чл. 3,
т. 2 ЗМДВИП, според която от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение давност не тече.
Междувременно обаче давността е прекъсвана многократно – поискани
са от взискателя и са наложени запори върху всички сметки на длъжника в
„ПИБ“ АД и „Токуда Банк“ АД /със запорни съобщения от 06.07.2022 г./. С
молба от 27.02.2023 г. отново е поискано насрочването на опис на движими
вещи в дома на длъжника. Със запорни съобщения от 05.05.2023 г. са
наложени запори върху сметките на ищцата в „БАНКА ДСК“ АД и
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД. Със запорно съобщение от 10.10.2024 г. е
наложен запор върху сметките на длъжника в „ИЗИПЕЙ“ АД.
В този смисъл започналата да тече от 10.10.2024 г. нова 5-годишна
давност не е изтекла нито към момента на подаване на исковата молба в съда,
нито към настоящия момент.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е
неоснователен, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора, разноски в настоящото производство следва да
бъдат присъдени в полза на ответника. Същият представя доказателства за
извършени такива в размер на сумата 24 лв. – платена такса за представяне на
препис от изпълнителното производство от страна на ЧСИ, която сума следва
5
да бъде присъдена в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Н. И., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ****** срещу „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ****** със
седалище и адрес на управление: гр. София, ****** иск с правно основание
чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че В. Н. И. не дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД следните
суми: сумата 1039.20 лв., представляваща дължима главница по договор за
договор за потребителски кредит № *****2008 г. с „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 21.06.2010 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата
109.19 лв., представляваща договорна лихва за периода 24.09.2008 г. –
22.03.2010 г.; сумата 14.43 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода 24.09.2008 г. – 22.03.2010 г., както и сумата 125 лв. – разноски по
делото, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № .... по описа
на ВРС, 24 състав, въз основа на който е образувано изп. дело № .....2012 г. по
описа на ЧСИ Н.Г. с рег. № .... с район на действие – ВОС, поради
погасяването по давност на вземанията.
ОСЪЖДА В. Н. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ****** да
заплати на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ****** със седалище и
адрес на управление: гр. София, ****** сумата 24 лв. /двадесет и четири
лева/, представляваща сторените в производството съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6