№ 32
гр. Враца, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Пламен К. Кучев
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова
като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно гражданско дело №
20241400500737 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Въззивното производство е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба
от С. Ц. Д., ЕГН **********, чрез адв. Ц. М. против Решение № 191/27.09.2024г. на
Районен съд-Мездра, постановено по гр.дело № 351/2023г., с което жалбоподателят е
осъден да преустанови действията си по отглеждане на животни в собствения си двор -
ПИ с идентификатор 39709.501.58 в ***, които действия са източник на шум и
миризми, както и да премахне полумасивната второстепенна стопанска сграда - навес с
тухлени стени, изградена в неговия ПИ с идентификатор 39709.501.58 между сграда с
идентификатор 39709.501.58.3 и вътрешната регулационна линия с имот 39709.501.75,
собственост на А. Т. К. ЕГН- **********, на основание чл. 109 ЗС.
Със същото решение С. Ц. Д. е осъден да заплати на А. Т. К. ЕГН **********
сумата от 1850 лв., представляваща деловодни разноски.
В жалбата се твърди, че решението на Районен съд –Mездра е неправилно,
незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуален закон и
е в разрез с доказателствата по делото, както и необосновано.
Намира за неправилен извода на Районен съд –Мездра, че от жалбоподателя се
извършвали действия, които пречат на ищцата да упражнява пълноценно правото си на
собственост, тъй като бил налице строеж в имота на жалбоподателя, който районният
1
съд приел, че е незаконен и изграден в противоречие със санитарно-хигиенните
изисквания, без да се сочело конкретно кои са те и се предполагало без да е
необходимо да се доказва по какъв начин, че се пречи на съседния имот и следвало да
бъде премахнат.
От доказателствата по делото действително се установило, че в имота на
жалбоподателя има изградена стопанска постройка в северозападната част на имота
му, в която отглеждал животни, но така изградената постройка и гледането на животни
по никакъв начин не възпрепятствал възможността ищцата да упражнява правото си на
собственост върху имота. От заключението на вещото лице, което било неоспорено от
страните, което и било възприето и от съда, се установило, че сградата по никакъв
начин не спира проникването на слънчева светлина до ивицата земя между
постройката и жилищната сграда, находяща се в имота на ищцата. Сградата на
жалбоподателя, в която отглеждал животни не пречела по никакъв начин на ищцата да
упражнява правото си на собственост в пълен обем и да засажда имота си както
пожелае. Ако все пак било налице засенчване, за каквото вещото лице не споменавало,
то същото било резултат от жилищната сграда на ищцата, която била с много по-
голяма височина от височината на постройката на жалбоподателя и хвърляла много
по-голяма сянка. Фактът дали процесната сграда е „законна” или не, построена с или
без строителни книжа и документи, бил ирелевантен за спора, не бил предмет на
предявения иск и било недопустимо този въпрос да се разглежда в това производство,
тъй като законността, търпимостта и пр. на строежите бил предмет на специално
регламентирано производство по ЗУТ. Необходимо било да са налице обективни
данни, че строежът пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен
обем, каквито данни в случая не били установени и не били налице.
Константна била практиката на ВКС, че неоснователното въздействие върху
чужда сфера не зависи само от това дали има разрешение на административен орган,
когато такъв се изисква от закона, а от това дали извършените действия обективно
пречат на ищеца да упражнява правата си. Същото се отнасяло и относно твърденията
на ищцата за наличие на шум и миризми. По повод подавани от ищцата жалби били
извършвани множество проверки, за които били представени писмени доказателства и
при които било констатирано, че жалбоподателят с изградената постройка и
отглеждането на животни по никакъв начин не пречи на ищцата да упражнява правото
си на собственост, както и че не са налице твърдените от нея нарушения.
Първоинстанционният съд не само, че не е обсъдил тези доказателства и относимостта
им към основателността на предявения иск, а дори не ги коментирал в решението си,
при което е допуснал процесуално нарушение. От доказателствата по делото се
установявало, че жалбоподателят регистрирал по законоустановения ред в ОДБХ
Враца и ИИС на БАБХ отглеждането на животни като животновъден обект - лично
стопанстно и че същият/обект/ отговаря на ветеринарно¬медицинските изисквания за
2
такъв обект по ЗВМД. Тези доказателства, които били актове на органи в чиято
компетентност била да преценяват в нормите или не са шума и миризмата от
отглежданите животни дори не били коментирани от съда, при което решението му се
явявало необосновано,едностранчиво и тенденциозно.
Във връзка с обтегнатите по вина на ищцата отношения между страните,
жалбоподателят получил и разрешение за строеж от Община Мездра за строителство
на плътна ограда по границата на двата имота с височина до 2,20 м., изцяло в имота на
С. Ц. Д., съгласно издадена скица - виза и конструктивно становище - указание за
изпълнение на инженер-конструктор, тъй като за процесната постройка не се
изисквало изработване и одобряване на проект. Разрешението за строеж влязло в сила
на 10.05.2022г. Височината на оградата съвпадала с височината на постройката и
стената на постройката откъм регулационната линия с имота на ищцата била част от
плътната ограда, която била законно изградена. Съдът не е обсъдил също, че
постройката на жалбоподателя била изградена в съответствие с изискванията на
действащата Наредба на Общински съвет - Мездра за реда и условията при отглеждане
на селскостопански животни и домашни любимци на територията на Община Мездра
/налична на сайта на Общината/ и разпоредбите на ЗУТ, касаещи постройки на
допълващото застрояване.
Необоснован се явявал изводът на съда, че С. Ц. Д. не е спазил нормите за
отстояние, при което шума и миризмите от отглежданите животни създавали пречки за
ищцата да ползва имота си по предназначение. Липсвали каквито и да е доказателства
в подкрепа на този извод-че шума и миризмата от животните са над допустимите
норми /обстоятелство, което се установявало от съответните институции, оторизирани
да извършват това/, а не с преценката на свидетели. Съдът не е обсъдил представените
от жалбоподателя писмени доказателства относно регистрацията на обекта и факта, че
при регистрацията на обекта се вземало предвид ,че именно тези фактори били в
допустимите норми и че наличието им над допустимите норми били основания за
постановяване отказ от регистриране. Ищцата не установила по несъмнен начин/чрез
пълно и главно доказване/ обратното - например чрез назначаване на специализирана
експертиза, при което искът и останал недоказан, при което следвало да се отхвърли и
на това поддържано основание. Изначално ищцата не конкретизирала по какъв начин
евентуалните шум и миризма се отразяват на упражняване правото и на собственост в
пълен обем - чрез негативни изживявания, неудобства или нарушаване на хигиенните
или други общоприети изисквания, нито пък установила наличието на такива.
Самото отглеждане на животни в конкретните постройки, макар и без
строителни книжа не би могло да се приеме,че ограничава и пречи на ищцата да
упражнява правото си на собственост в пълен обем при липса на други доказателства,
при положение че било регистрирано в информационната система за животни и
3
животновъдни обекти в ОБДБХ Враца, съгласно представените от жалбоподателя
удостоверения, които изобщо не били взети предвид от съда.
От друга страна, дори да се приемело, че жалбоподателят отглеждайки животни
пречи на ищщата да упражнява правото си на собственост в пълен обем, то
обжалваното решение отново се явявало неправилно, поради неправилно приложение
на материалния закон, тъй като Pайонен съд- Мездра с обжалваното решение не се
съобразил и с трайната практика на ВКС, обективирана в множество решения,
приемаща, че защитата по иска по чл.109 ЗС трябва да съответства на нарушението и
да се ограничи с решение за преустановяване само на онези действия и състояния, в
които се състои неправомерното въздействие, без да ги надхвърля. В конкретния
случай районният съд постановил събаряне на постройките, в които се отглеждат
животните. Адекватна защита на правото на собственост на ищцата върху нейния
имот, ако било доказано, че се пречи да упражнява правото си на собственост,
съобразена с гарантиране правото на ответника да отглежда селскостопански животни
щяло да се осигури, ако съдът постанови само преустановяване действията на
ответника по отглеждане на процесните животни.
Освен нарушение на материалния закон при постановяване на решението си
районният съд допуснал процесуално нарушение, като не е обсъдил всички
доказателства по делото. Отделно от това е налице и друго процесуално нарушение на
съда, като не допуснал поисканите гласни доказателства на С. Ц. Д. - разпит на
свидетели.
Иска се да се постанови решение, с което да се отмени Решение №
191/27.09.2024г. на Районен съд-Мездра, постановено по гр.дело № 351/2023г. и да се
постанови друго, с което предявеният иск по чл. 109 ЗС да бъде отхвърлен.
Претендират се разноски и за двете инстанции.
Във въззивната жалба е направено доказателствено искане за допускане на
гласни доказателства – разпит на свидетели.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна А. Т. К., чрез адв. С. К., е
подала отговор на въззивната жалба.
Намира изложените възражения във въззивната жалба за неоснователни.
Именно съдът бил органът, призван да осигури защита при накърняване
правото на собственост, а не БАБХ. При регистрацията на обект изобщо не се
извършвала проверка за шум или миризма. Самата административна процедура не
включвала проверка дали сградата, в която ще се отглеждат животни, е законно
построена. Цитираната от въззивника Наредба на Общински съвет-Мездра за реда и
условията за отглеждане на селскостопански животни чл. 2 допускал домашни
животни да се отглеждат затворено в собствен имот, чл. 4, ал. 2 предвиждал, че
сградите със селскостопанско предназначение се изграждат на три метра от дворищно-
4
регулационните линии, а според чл. 8 от Наредбата отглеждането на селскостопански
животни е допустимо в заварени законни или търпими стопански постройки или в
новоизградени такива съгласно изискванията на ЗУТ. Нито една от тези разпоредби
въззивникът не бил спазил. Подробно описва факти, които били установени по делото.
Незаконният строеж засенчвал част от двора на А. Т. К. и там тя не била в
състояние да засади нищо, тъй като няма да вирее без слънчева светлина. Нямало как
нейната сграда, която е от северната страна на имота на ответника, да го засенчва,
както твърдял жалбоподателя във въззивната си жалба; ноторно известен факт бил, че
в северното полукълбо слънцето огрява откъм югоизток до югозапад, съответно сянка
върху чужд имот може да хвърли сграда, която се намира откъм югоизточната до
югозападната част в съседен имот, какъвто бил случаят. Вещото лице посочило в
своето заключение, че процесната сграда не засенчва насаждения в имота на А. Т. К.,
тъй като такива нямало. То не е имало задача да каже защо такива няма, но
свидетелите установили, че А. Т. К. не е засаждала растения, защото не биха вирели
там на сянка. Изложените факти се установявали по безспорен и категоричен начин от
заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото СТЕ и от
показанията на разпитаните свидетели. Ответникът имал възможност да се яви в
съдебно заседание и да доведе свидетели, което той не сторил.
Процесната сграда представлявала незаконен строеж по смисъла на ЗУТ. Това е
така, защото била изградена без необходимите строителни книжа и в нарушение на
строителните правила и норми. Цитират се разпоредби от ЗУТ.
Процесният строеж не подлежал на узаконяване по смисъла на § 16 от ЗУТ, тъй
като бил изграден след 7.04.1987г. - през 2019 или 2020г., както установи СТЕ.
Изграждането и държането на тази постройка и отглеждането в нея на домашни
животни представлявали неоснователни действия, които пречат на А. Т. К. да
упражнява в пълен обем правото си на собственост. Цитира се практика на ВКС по чл.
109 ЗС.
В конкретния случай било установено, че наличието на незаконния строеж на
ответника създавал пречки за използването на имота на А. Т. К., като препятствал
достъпа на слънчева светлина до ивицата земя откъм регулационната линия между
постройката на ответника и къщата на ищцата, което й пречело да засади там каквато
и да било култура. Отглеждането на животни и птици в незаконната стопанска сграда
водело до шум и миризма, които създавали пречки и неудобства и принуждавали
ищцата постоянно да държи затворени прозорците на къщата си и да не изнася лятно
време маса на верандата си. Тези неудобства и противоправни пречки били по-големи
от обикновените, те накърнявали упражняването на правото й на собственост и А. Т.
К. не била длъжна да ги търпи в собствения си имот.
Налице били предпоставките на чл. 109 ЗС за уважаване на предявения иск за
5
преустановяване противоправното въздействие на ответника спрямо собствения имот
на ищцата и възстановяване на фактическото положение отпреди нарушението, което
било сторено в обжалваното от въззивника решение.
С определението по чл. 267 ГПК е оставено без уважение направеното
доказателствено искане във въззивната жалба за допускане на разпит на свидетели,
поради обстоятелството, че не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК.
След анализ на събраните по делото доказателства,поотделно и в пълнота във
връзка с доводите,съображенията на страните, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Районен съд-Мездра е бил сезиран с иск с правно основание чл.109 от ЗС от А.
Т. К. против С. Ц. Д. за осъждане на ответника да преустанови неоснователните си
действия и премахне за своя сметка полумасивна второстепенна стопанска сграда –
навес с тухлени стени, изградена в неговия поземлен имот с идентификатор
39709.501.58 между сграда с идентификатор 39709.501.58.3 и вътрешната
регулационна линия на имота на ищцата.
В исковата молба са изложени доводи,че ищцата и нейният съпруг са
собственици на имот с идентификатор 39709.501.75, находящ се в *** с площ от 653
кв.м., ведно с построената в имота сграда с идентификатор 39709.501.75.1.
Съседният имот с идентификатор 39709.501.58 бил собственост на ответника. В
северозападния край на този имот на вътрешната регулационна линия между него и
имот 39709.501.75 точно срещу жилищната сграда на ищцата и нейния съпруг,
ответникът без разрешение за стреож и без спазване на строителните правила
посторил едноетажна полумасивна второстепенна стопанска сграда – навес с тухлени
стени, в която отглеждал кучета, зайци, кокошки и петли. Тази сграда не била отразена
в кадастралната карта. Северната й стена била на вътрешната регулационна линия, а
южната й стена била междинна с негова стопанска сграда с идентификатор
39709.501.58.3, която също била незаконен строеж.
Извършеното от ответника незаконно застрояване на границата с имота
създавало пречки за използването му, по-големи от обикновените – препятствал се
достъпа на слънчева светлина до ивицата земя откъм регулационната линия между
постройката на ответника и къщата на ищцата, което пречело да се засади каквата и да
е била култура. Отглеждането на животни и птици в процесната стопанска сграда
водело до шум и миризма, които също създавали пречки и неудобства, принуждавали
постоянно да се държат затворени прозорците на къщата. Посочва се, че не е давано
съгласие за построяването на постройката, нито за използването й за отглеждане на
животни. Процесната стопанска сграда не отговаряла на условията за търпимост и
представлявал незаконен строеж по смисъла на ЗУТ, който строеж пречел на
използване на имота на ищцата и поради това подлежал на премахване. Претендират
6
се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва иска като неоснователен. Не
оспорва факта, че с ищцата са съседи. Оспорва да са налице неоснователни действия, с
които се пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост в пълен обем и
съобразно обекта на собственост.
Действително в имота на ответника имало изградена стопанска постройка в
югозападната част на имота, в която постройка се отглеждали животни, но гледането
на животни по никакъв начин не възпрепятствало възможността на ищцата да
упражнява правото си на собственост. Постройката по никакъв начин не спирала
проникването на слънчева светлина в ивицата земя между постройката и
жилищнажата сграда в имота на ищцата. Въпросното място можело да се засажда и не
отговаряло на истината изложеното от ищцата. Ако имало засенчване, то същото било
в резултат от жилищната сграда на ищцата, която била с много по-голяма височина от
височината на постройката и хвърляла много по-голяма сянка. Фактът дали
процесната стопанска постройка е законна или не, построена със строителни книжа
или без такива, бил ирелевантен за спора и недопустимо този въпрос да се разглежда в
това производство, тъй като законността, търпимостта на строежите бил предмет на
специално регламентирано производство по ЗУТ. Само фактът, че даден строеж е без
книжа не бил достатъчен, за да се приеме, че искът по чл. 109 ЗС е основателен.
Във връзка с твърдения за наличие на шум и миризма, били подавани жалби от
ищцата и били извършвани множество проверки, при които било констатирано, че
ответникът с изградената постройка и отглеждането на животни по никакъв начин не
пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост, както и че не са налице
твърдените от нея нарушения.
Ответникът бил регистриран в ОДБХ – Враца и ИИС на БАБХ отглеждането на
животни като животновъден обект –лични стопанство и че същият отговаря на
ветеринаро –медицинските изисквания за такъв обект по ЗВМД.
Ответникът получил разрешение за строеж от община Мездра за строителство
на плътна ограда по границата на двата имота с височина до 2,20 метра изцяло в имота
на ответника съгласно издадена скица –виза и конструктивно становище – указание за
изпълнение на инженер –контструктор, тъй като за процесната постройка не се
изисквало изработване и одобряване на проект. Разрешението за строеж влязло в сила
на 10.05.2022 г., но поради отношенията между страните и непрекъснатите проверки
строежът на оградата не бил довършен. Височината на оградата съвпадал с височината
на постройката и стената на постройката откъм регулационната линия с имота на
ищцата била част от плътната ограда, която щяла да бъде доизградена съгласно
издаденото разрешение за строеж.
Иска се отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
7
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Изслушана е и съдебно-
техническа експертиза. Заключението не е оспорено от страните и е прието от съда.
От нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по
давност № 27, том I, рег. № 115, дело № 27 от 2017 г. на нотариус В. С., се установява,
че С. К. К. е признат за собственик на ½ идеална част от УПИ XIII-75 , отреден за имот
с планоснимачен номер седемдесет и пет от квартал 19 по плана на с. ***, община
Мездра, област Враца целия с площ от 650 кв.м., ведно с ½ идеална част от всички
подобрения и приращения.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 111, том III, , дело
№ 565 от 2006 г. на Веселин Христов – съдия по вписванията пир Районен съд –
Мездра, се установява че Р. Г., Г. Н., С. А., М. Н., А. Н. и Г. И. продават на С. К. ½
идеална част от парцел XIII, планоснимачен номер 75 от квартал 19 по плана на с.***,
община Мездра целия с площ от 650 кв.м., ведно с построеното в северната част на
парцела паянтово жилище с площ от 30 кв.м.
По силата на нотариален акт за констатиране право на собственост върху
недвижим имот № 30, том I, рег. № 122, дело № 31 от 2017 г. на нотариус В. С. С. К. К.
и А. Т. К. са признати за собственици в режим на съпружеска имуществена общност
на УПИ XIII-75 , отреден за имот с планоснимачен номер седемдесет и пет от квартал
19 по плана на с. ***, община Мездра, област Враца целия с площ от 650 кв.м., ведно с
построеното в имота паянтово жилище с площ от 30 кв.м., както и с всички останали
подобрения и приращения в имота.
С отговора на исковата молба е представено Удостоверение за регистрация на
животновъден обект № 06-2469/18.08.2022 г. с отговорно лице собственик С. Ц. Д..
По делото е представено Разрешение за строеж № 29/20.04.2022 г. на М. К. Д. и
С. Ц. Д. да извършат строителство на плътна ограда до североизточна граница с
височина до 2,20 м и обща дължина 44,35 м, съгласно чл.147, ал.1, т.7 и ал. 2 ЗУТ в
имот с идентификатор 39709.501.58 по КККР на гр. Мездра.
От отговор на община Мездра с изх. № 14-89-001/26.10.2021 г. се установява, че
във връзка с подадена жалба в общинска администрация от А. Т. К. е направена
проверка на място на административен адрес: с. ***, община Мездра, ***, от която се
установило, че имотът е частна собственост на С. Ц. Д. и в същия се отглеждат 2 бр.
домашни любимци – кучета, като едно куче е собственост на Ц. С. Д. – син на
собственика на имота . Собственикът притежавал необходимите документи за
идентификация на едно от кучетата, както и платена такса за съответната година.
Домашните любимци се отглеждали и са полагани грижи за тях съобразно
изискванията на Закон за защита на животните и Закон за ветеринарно-медицинската
дейност, както Наредбата за реда и условията при отглеждане на селскостопански
животни и домашни любимци на територията на община Мездра. В отговора е
8
посочено още , че община Мездра не разполага с техника за измерване честотата на
шум и определяне степента на шумово натоварване. При разпит на други лица,
живеещи в близост до посочения имот и посочената улица, същите посочили, че
звуците, причинени от кучетата били в допустимите норми и не им пречат.
От отговор на община Мездра с изх. № 91-00-50/17.08.2021 г.се установява, че
на ответника С. Ц. Д. е предписано като полагащ грижи за кучета да им осигури
необходимите условия, които не нарушават спокойствието и дискомфорта на
живущите в съседните имоти, съгласно изискванията на Наредба за реда и условията
при отглеждане на селскостопански животни и домашни любимци на територията на
община Мездра. С. Ц. Д. следва и в седемдневен срок от получаване на предписанието
да регистрира отглежданите кучета, съгласно чл. 32 от Наредбата за реда и условията
при отглеждане на селскостопански животни и домашни любимци на територията на
община Мездра.
От отговор на община Мездра с изх. № 32-00-134/05.08.2022 г. се установява, че
във връзка с постъпила жалба в общинска администрация – Мездра по компетентност
от РЗИ – Враца за силна миризма и шум от животни след оглед и проверка на място на
административен адрес: с. ***, община Мездра, *** е установено, че в имота се
отглеждат 34 бр. зайци, 31 бр. кокошки и 2 бр. кучета. Не е констатирано разнасяне на
миризма и изтичане на урина от животните през решетката в двора на съседния имот.
С. Ц. Д. и семейството му отглеждали животните и се грижели за тях съобразно
изискванията на Закона за защита на животните и Закона за ветеринарно –
медицинската дейност и Наредбата за реда и условията при отглеждане на
селскостопански животни и домашни любимци на територията на община Мездра. При
разпит на други лица, живеещи в близост до посочения имот и посочената улица,
същите посочили, че звуците, причинени от кучетата били в допустимите норми и не
им пречат.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
за изготвянето на което вещото лице е извършило съответните измервания на място.
От него се установява, че процесната сграда представлява постройка на
допълващо застрояване със селскостопанско предназначение и е разположена в дъното
на имот със съседния имот на ищцата от изток и се ползва по предназначение за
отглеждане на домашни пилета и кокошки. Годината на построяване и изграждане не
може да бъде установена по категоричен начин, но по данни на ответника и данни
използвани от изображенията на приложението Google Earth Pro от секция
„Исторически изображения“, се установявало приблизително периода на построяване
– между 2019 г.-2020г. За процесната сграда нямало данни за издадено разрешение за
строеж. Постройката била полумасивна, построена без основи с носещи стени от
керамични блокчета /тухла/ с вградени в стените греди и между тях било запълнено с
9
вата, покрита с LT ламарина. Сградата била с размери : дължина -6,75 м, широчина
3,50 м, и средна височина 2,10 м, като в най-високата част в дъното на постройката
била 2,40 м, а височината в най-ниската част към двора на юг -2,20 м. Измереното
разстояние от постройката до югозападната фасадна стена на жилищната сграда в
имота на ищцата било 7,10 м в средата на стената и 7,40 м от северозападния ъгъл на
сградата към дъното. Процесната сграда била разположена в североизточната част в
дъното на имота на ответника, югозападно от границата със съседния имот на ищцата
и се ползвала по предназначение за отглеждане на домашни пилета и кокошки.
Изхождайки от местоположението и височината на процесната постройка, попадаща в
северната част на имотите, разположена на югозападната граница на имота на ищцата,
същата не се отразявала негативно на слънцегреенето в имота и жилищната сграда на
ищцата. В ивицата земя, находяща се в близост до стената нямало насаждения, които
да се засенчат. Към заключението е изготвена скица като неразделна част от него,
отразяваща местоположението на процесната сграда и данни от извършените
измервания на място.
Събрани са и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите –С. О. и П. Д..
Свидетелката Омарска излага, че е ходила в имота на ищцата. Стояла на двора,
пили със собственичката кафе там. Имало страшна миризма, 5-6 метра имало курник и
било неприятно като се седи. Лаели кучета, крякали животни. Курникът на съседа бил
на границата на имота. На миризмата не можело да се седи, неприятно било особено
ако се седне да се обядва навън на двора. Миризмата влизала и вътре в къщата. Сядали
на навес, имало и тераса, навън било по-приятно на въздух, но с тази миризма
определено не било приятно. Стената на курника била на оградата. До тази стена
мястото било бетонирано, било сенчесто, на тази сянка нямало какво да се засади.
Свидетелката П. Д. излага, че знае за къщата на ищцата. В имота на ответника
имало курник. Курникът бил по към имота на ищцата, на границата, пред къщата .
Постройката била от тухли, имало около 40-50 кокошки, кучета, зайци. Не било
приятно като седнеш да пиеш кафе, защото се усещала неприятна миризма, която
влизал и къщата. Това определено пречело да се седне в двора. Нямало засадено нещо
в градината в тази част на имота, от курника имало сянка и нямало как да се засади
нещо, защото било засенчено и нямало как да порасне. Курникът бил сигурно от 5-6
години. И при затворен прозорец пак се чували кокошките и кучетата.
При тези доказателства съдът е постановил своето решение, с което е уважил
иска с правно основание чл.109 от ЗС.
Изложил е, че незаконният строеж безспорно създава пречки за собственика на
съседен имот в случаите, когато при изграждането му са нарушени такива строителни
правила и норми, които са установени единствено с оглед осигуряването на
възможност за ползване на съседния имот по предназначение – например при
10
нарушаване на правилата за отстояние на незаконно изградената сграда до съседния
имот, собственост на ищеца по иска с правно основание чл. 109 ЗС, безспорно се
нарушавало правото на собственика на този имот да ползва по предназначение частта
от дворното си място, граничеща с тази на ответника по иска или при нарушаване на
санитарно-хигиенни изисквания, които били установени с цел опазване здравето на
всички живущи в определено населено място или част от него, нарушението на тези
норми безспорно водело до невъзможност собственика на съседния имот да живее в
имота си или да го ползва без да излага живота и здравето си на опасност. В тези
случаи самото нарушение на такива строителни и санитарно-хигиенни норми
предполагало ограничаване правата на собственика на съседния имот да ползва своя
имот пълноценно и по предназначение, поради което в този случай ищецът по иск с
правно основание чл. 109 ЗС не било нужно да доказва с какво един незаконен строеж
му пречи. При построяването на стопанската постройка на ответника не били спазени
нормите за отстояние от съседния имот, както било посочено в заключението на
вещото лице. Посочил е още, че от показанията на свидетелите отглеждането на
животни в тази постройка създавало шум и миризми, което създавало пречки на ищеца
–собственик на съседния имот да го ползва по предназначението му. С посочените
мотиви е приел иска за основателен и доказан и е уважил същия.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че по делото са събрани всички относими и
необходими за изясняване на спора доказателства. Изложената и възприета от
районния съд фактическа обстановка е правилно установена и изцяло кореспондира с
представените по делото доказателства.
Спорният въпрос по делото се явява дали изградената постройка на допълващо
застрояване със селскостопанско предназначение за отглеждане на зайци и кокошки в
имота на ответника и дали този строеж създава на ищцата по-големи пречки при
упражняване правото на собственост от обикновените.
Негаторният иск е предоставен на собственика или носителя на ограничено
вещно право за защита за всеки конкретен случай срещу всички неоснователни, преки
или косвени, бъдещи или съществуващи, въздействия и посегателства, които му пречат
да осъществява спокойно и в пълен обем правомощието да ползва собствения си имот.
Собственикът на един имот може да иска премахване на създадено в съседния имот
състояние с оглед защита на правото на собственост в случай, че същото има вредно
отражение, ограничава, смущава или пречи на допустимото пълноценно ползване на
вещта според предназначението и, или пък създават опасност от такива. Основание за
защита чрез иска се поражда и при състояния, от които възникват заплашване и
опасност от такова въздействие, ограничаващо упражняването на правото на
собственост на потърсилия правна защита. / Решение № 234 от 21.12.2020 г. на ОС -
11
Добрич по в. гр. д. № 665/2020 г./.
Съгласно т.3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по т.д. № 4/2015 г. за уважаване на иска с
правна квалификация е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие
на ответника му пречи да упражнява своето право, но понякога естеството на
извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на
собственика да упражнява правото си в пълен обем. В тълкувателното решение като
примери са дадени случаите, когато по делото е доказано, че действията на ответника
са в нарушение на строителни правила и норми, които са установени в закона
единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните
имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в
определено населено място или част от него. Настоящият случай е именно такъв.
По делото безспорно се установява, че ищцата е собственик заедно със съпруга
си С. К. К. в режим на съпружеска имуществена общност на поземлен имот с
идентификатор 39709.501.75, находящ се в *** с площ от 653 кв.м., ведно с
построената в имота сграда с идентификатор 39709.501.75.1, а ответникът е
собственик на съседния имот с идентификатор 39709.501.58, в който в
североизточната част в дъното на имота на ответника, югозападно от границата със
съседния имот на ищцата се намира постройка на допълващо застрояване със
селскостопанско предназначение за отглеждане на зайци и кокошки.
На първо място следва да се отбележи, че изградената постройка на допълващо
застрояване със селскостопанско предназначение за отглеждане на зайци и кокошки е
незаконен строеж – без издадено разрешително и представлява нетърпим строеж.
Същият не подлежи на узаконяване по смисъла на § 16 от ЗУТ, тъй като е изграден в
периода между 2019 г. -2020 г. – след 07.04.1987 г. според заключението на вещото
лице по съдебно-техническа експертиза. Според същото заключение за процесната
сграда няма данни за издадено разрешение за строеж. Процесната сграда е изградена
без необходимите строителни книжа и в нарушение на строителните правила. Не е
спазен чл. 41, ал. 1 ЗУТ, съгласно който допълващо застрояване в урегулирани
поземлени имоти със състои от спомагателни, обслужващи, стопански и
второстепенни постройки към сградите и се разрешава в съответствие с
предвижданията на подробния устройствен план, а според чл.41, ал.2 ЗУТ когато
допълващото застрояване не е предвидено с действащия подробен устройствен план,
то се допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране по
чл. 140 ЗУТ, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на
основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на
допълващо застрояване само между два урегулирани поземлени имота. Допуснатото
застрояване се отразява служебно в действащия подробен устройствен план.
На следващо място изграждането на постройката е в нарушение на чл. 42, ал.2,
12
изр. 2 ЗУТ, според който постройки на допълващо застрояване могат да се изграждат
на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени
покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния имот
или плътни огради. В настоящия случай е установено, че в имота на ищцата няма
изградена стопанска сграда на калкан към сградата на ответника, че няма изградена
плътна ограда, но е започнал строеж на такава, който строеж не е довършен, както
посочва самият ответник по иска.
Изграждането на постройката е в нарушение и на чл. 42, ал. 3 ЗУТ, тъй като не е
спазено законовото изискване за отстояние до вътрешната регулационна граница на
урегулиран поземлен имот, което в общ интерес за имотите и сградите в тях.
Според чл. 42, ал. 3 ЗУТ при свободно разполагане постройките на допълващото
застрояване са с височина до 3,6 м и на разстояние от вътрешните граници на
урегулирания поземлен имот най-малко 3 м, а когато са с височина до 2,5 м, са най-
малко на 1,5 м от южната, югозападната и югоизточната граница към съседния
урегулиран поземлен имот при отклонение от южната посока до 45 градуса. Законът е
определил минимално разстояние на стопанските постройки от страничната
регулационна линия, като е обърнато специално внимание на разстоянието от южната,
югозападната и югоизточната граница към съседния урегулиран поземлен имот, което
е преценено като необходимо за да се осигури нормалната осветеност на съседния
имот. / в този смисъл са и Определение № 124 от 29.03.2022 г. на ВКС по гр. д. №
4419/2021 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Гергана Никова, Решение № 197 от
29.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1047/2019 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора
Гроздева, Определение № 60312 от 12.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1128/2021 г., I г. о.,
ГК, докладчик председателят Дияна Ценева/.
В настоящия случай от заключението на вещото лице по съдебно-техническа
експертиза и по-конкретно от изготвената скица – неразделна част от заключението и
отразяваща местоположението на процесната сграда и данни от извършените
измервания от вещото лице на място, както и от свидетелските показания, се
установява, че изградената постройка на допълващо застрояване със селскостопанско
предназначение за отглеждане на зайци и кокошки е на точно на регулационната
линия, която разделя имотите на ищцата и ответника.
Доказана се явява предпоставката, че изграждането и поддържането на такава
постройка в имота на ответника пречи на ищцата да упражнява правото си на
собственост върху съседния имот в пълен обем и по предназначение. За да се приеме,
че постройката пречи на ищцата за пълноценното упражняване на правото на
собственост е достатъчно да се установи, както е установено в настоящото дело, че
същата е незаконно изградена и на разстояние до страничната регулационна линия,
което е по-малко от предвиденото в чл. 42, ал. 3 ЗУТ.
13
Поради това самото нарушаване на посочените норми от ЗУТ води до извод за
съществено засенчване на съседния имот и съответно пречене на собствениците на
този имот да ползват имота си по предназначение./ в този смисъл е и Решение № 197
от 29.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1047/2019 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора
Гроздева/.
С оглед данните, че благоустройствените разпоредби не са спазени и
посоченото по-горе, иска за премахването на допълнителната постройка е
основателен.
Не се доказва, отглеждането на животни от ответника да смущава ищцата по
сочения от нея начин, т. е. искането за преустановяване на тази дейност е
неоснователно. В тази насока са данните от проверките на контролните органи, от
които се констатира, че не е констатирано разнасяне на миризма и изтичане на урина
от животните през решетката в двора на съседния имот. С. Ц. Д. и семейството му
отглеждали животните и се грижели за тях съобразно изискванията на Закона за
защита на животните и Закона за ветеринарно –медицинската дейност и Наредбата за
реда и условията при отглеждане на селскостопански животни и домашни любимци на
територията на община Мездра. При разпит на други лица, живеещи в близост до
посочения имот и посочената улица, същите посочили, че звуците, причинени от
кучетата били в допустимите норми и не им пречат.
Предвид гореизложените мотиви, обжалваното решение е отчасти
незаконосъобразно постановено.
Това налага частично да бъде отменено по реда на чл. 271 от ГПК в частта, в
която е постановено С. Ц. Д. да преустанови действията си по отглеждане на животни
в собствения си двор в поземлен имот с идентификатор 39709.501.58, находящ се с.
***, община Мездра, ***. В останалата му част решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първоинстанционния съд
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция на всяка една от страните
следва да бъдат присъдени съразмерно сторените по делото разноски.
Решението на Районен съд – Мездра следва да бъде отменено в частта му, в
която в полза на ищцата А. Т. К. са присъдени разноски за производството пред
районния съд за сумата над 925 лв.
За производството пред районния съд и съобразно изхода на спора ищцата А. Т.
К. следва да бъде осъдена да заплати на ответника С. Ц. Д. деловодни разноски в
размер на 300 лв. - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.
По разноските пред въззивната инстанция:
14
С оглед изхода на делото всяка от страните има право на разноски, като
страните са претендирали такива и пред настоящата инстанция.
Въззиваемата А. Т. К. е поискала присъждане на разноски в размер на 1500 лв.,
съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Съобразно уважената част от въззивната
жалба на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 750 лв. за
настоящата инстанция.
Въззивникът С. Ц. Д. е поискал присъждане на разноски в размер на 1300 лв.,
съобразно представени списък по чл. 80 ГПК. Настоящият състав констатира, че
доказани по делото са направени разноски в размер на 1225 лв. – за адвокатско
възнаграждение, съобразно договор за правна защита и съдействие – л. 7 от въззивното
производство и документ за платена държавна такса в размер на 25 лв. – л. 3 от
въззивното производство. Съобразно уважената част от въззивната жалба следва да му
бъдат присъдени 612,50 лв. за настоящата инстанция.
При тези си съображения Окръжен съд-Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 191/27.09.2024г. по гр.дело № 351/2023г. по описа на
Районен съд – Мездра в частта му, в която в която е постановено С. Ц. Д. ЕГН
********** да преустанови действията си по отглеждане на животни в собствения си
двор в поземлен имот с идентификатор 39709.501.58, находящ се с. ***, община
Мездра, *** и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. Т. К., ЕГН ********** иск по чл. 109 ЗС срещу
С. Ц. Д. ЕГН ********** за преустановяване на действията си по отглеждане на
животни в собствения си двор в поземлен имот с идентификатор 39709.501.58,
находящ се с. ***, община Мездра, ***.
ОТМЕНЯ Решение № 191/27.09.2024г. по гр.дело № 351/2023г. по описа на
Районен съд – Мездра и в частта му, в която С. Ц. Д. ЕГН ********** е осъден да
заплати на А. Т. К., ЕГН ********** деловодни разноски в размер над сумата от 925
лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 191/27.09.2024г. по гр.дело № 351/2023г. по описа
на Районен съд – Мездра в частта му, в която С. Ц. Д. ЕГН ********** е осъден да
премахне полумасивна второстепенна стопанска постройка, изградена в неговия
поземлен имот с идентификатор 39709.501.58 между сграда с идентификатор
39709.501.58.3 и вътрешната регулационна линия с имот 39709.501.75, собственост на
А. Т. К., ЕГН **********.
ОСЪЖДА А. Т. К., ЕГН ********** да заплати на С. Ц. Д., ЕГН **********
15
сумата от 300 лв., представляваща деловодни разноски в първоинстанционното
производство, съобразно изхода на спора.
ОСЪЖДА С. Ц. Д., ЕГН ********** да заплати на А. Т. К., ЕГН **********
сумата от 750 лв., представляваща направени деловодни разноски пред въззивната
инстанция за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от въззивната
жалба.
ОСЪЖДА А. Т. К., ЕГН ********** на С. Ц. Д., ЕГН ********** сумата от
612,50 лв., представляваща направени деловодни разноски пред въззивната инстанция,
съобразно уважената част от въззивната жалба.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 от ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16