Решение по дело №400/2019 на Районен съд - Исперих

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 юни 2020 г.
Съдия: Юлияна Василева Цонева Йорданова
Дело: 20193310100400
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер:107., 24.06.2020г., гр.Исперих

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД

На двадесет и шести май през 2020 година,

в публично заседание, в състав:

                                    Председател: Юлияна ЦОНЕВА

Секретар: Анна Василева,

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 400 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл.40 и чл.55, ал.1, предл.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

 Постъпила е искова молба от М.Д.Б., ЕГН-**********, действаща чрез упълномощен адв.К.Х.,***, съдебен адрес:***, против М.П.Д., ЕГН-********** ***, като моли съда да постанови решение, с което да бъде прогласена, на основание чл.40 от ЗЗД, недействителността на Договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с Нотариален акт вх.рег.№ 3216/26.10.2018г., акт № 111, том 11, дело № 21241/2018г. по описа на Служба по вписванията-гр.И, по силата на който М.Д.Б., ЕГН-**********, действаща чрез пълномощника си М.П.Д., ЕГН-**********, продала на М.П.Д., ЕГН-********** собствения си недвижим имот, находящ се в с.Р, общ.И, обл.Р и представляващ Поземлен имот с идентификатор № по кадастралната карта и кадастралните регистри на селото, одобрени със Заповед № РД 18-31/03.06.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ на имота 30524 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: друг вид нива, катогория на земята при неполивни условия: трета, находяща се в местонстт „Л”, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 0, при граници и съседи: имоти с №№ 61875.15.26, 61875.15.53, 61875.14.19 и 61875.15.51, за сумата от 3 600.00 лева, както и да бъде осъден ответникът да предаде на ищцата владението върху описания имот. Претендира за присъждане на направените по делото разноски, както и за осъждане на ответника да заплати възнаграждение на адвоката на ищцата, определено по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за оказана безплатна правна помощ и на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. В исковата молба се твърди, че ищцата е леля на ответника. Живеела само до м.април 2019г., като  била в сравнително добро физическо състояние, но след това заживяла трайно в дома на племенницата си К П Б., вследствие падане и нараняване на дясното рамо, и за да получава по-пълноценни грижи. А и с напредването на възрастта изпитвала необходимост от помощ и грижи, каквито получавала от същата племенница повече от 20 години. До есента на 2018г., освен пенсията си, ищцата получавала и доходи от наем на собствена земеделска земя. По този повод споделила с племенницата си, че през есента на 2018г. ответникът я водил с автомобил при Нотариус и подписала документи, за които разбрала, че са за отдаване под наем на земеделските й земи. След направените справки, за да разберат от кого да търсят наемната цена, установили, че ответникът, въз основа на нотариална заверено на 17.10.2018г. пълномощно, предоставено му от ищцата, включващо и право да договаря „сам със себе си“, действайки като неин пълномощник продал на себе си процесния имот с описания горе Договор за покупко-продажба от 26.10.2018г. Ищцата счита, че търпи вреди от този Договор, тъй като ответникът й е продал имота на цена, многократно – около десет пъти по-ниска, от неговата действителна пазарна цена и по този начин е действал във вреда на пълномощника си. С горното обосновава и правен интерес от водене на настоящото производство. По указание на съда, ищцата се явява лично в съдебно заседание на 26.05.2020г., като поддържа искане ответникът да й върне земята в с.Райнино, която била от баща й. Твърди, че не е искала да му дава земята си, но той сам си я взел, дори не знаела, че й е взел нивята. Нищо не й дал насреща, пари за имота в с.Райнино не е вземала от него. Казал й, че вече няма да взема рента, че няма вече земя и той ще й дава рента. Хванал й ръката и казал да се подпише, натиснал й пръста. 

            В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът М.П.Д., ЕГН-********** ***, представя такъв, като счита исковете за допустими, но неоснователни. Не оспорва обстоятелството, че действително е сключил процесния договор на посочената цена, но твърди, че не е действал умишлено и в ущърб на леля си. С нея бил в изключително добри отношения, тъй като рано изгубил родителите си и тя го отгледала. Той от своя страна я обгрижвал постоянно от 2015г., тъй като нямала собствени деца. Всеки ден я посещавал, купувал всичко, което поиска и от каквото има нужда. Твърди, че по нейно настояване постигнали съгласие процесната нива да бъде прехвърлена на негово име, но с уговорката тя да получава рентата, докато е жива. Всичко се променило след падането на леля му, когато в отношенията им се намесила неговата сестра. Тя ограничила контактите помежду им, бил изгонен от къщата и му било забранено да влиза повече там. Твърди, че тази къща, в която живеела леля му, официално е прехвърлена на името на сестра му. Отделно от това, преди много години, ищцата и мъжът й прехвърлили в полза на сестра му една нива от 20.000 дка и точно това била причината леля му да прехвърли на него процесната нива. Предполага, че под давлението на сестра му, сега се е променило и отношението на леля му. Твърди, че на практика е изпълнил волята на леля си, като е действал съобразно предоставените от нея пълномощия и не е увредил умишлено интересите й.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Ищцата е бивш собственик на процесния земеделски имот, находящ се в землището на с.Райнино, като придобила собствеността върху него въз основа на Договор от 18.08.1999г. за доброволна делба на наследствени имоти, останали от Д И Р. Имотът е отреден в дял на ищцата, като тогава се е индивидуализирал като Нива с площ от 30.520 дка, съставляваща част от Парцел № 16 от Масив № 15 по плана за земеразделяне на с.Р, с нов номер Парцел № 52 от Масив № 15, а понастоящем – по сега действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на с.Райнино, одобрени със Заповед № РД 18-31/03.06.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, се индивидуализира като „Поземлен имот с идентификатор №  по кадастралната карта и кадастралните регистри на селото, с площ на имота 30524 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: друг вид нива, катогория на земята при неполивни условия: трета, находяща се в местонстт „Л”, при граници и съседи: имоти с №№ 61875.15.26, 61875.15.53, 61875.14.19 и 61875.15.51“.

Няма спор между страните, че са в близка родствена връзка, като ответникът е племенник на ищцата. Тя живее сама в с.К, тъй като е вдовица и няма собствени деца. Имала много племенници, тъй като били общо седем братя и сестри. Всички племенници я посещавали на гости, по празници, на сбора на селото, но за обгрижване при нужда разчитала изцяло на племенницата си К П Б., на която прехвърлили с мъжа си (приживе на същия), собствеността върху къщата в с.К. Въпреки напредналата възраст, ищцата била в добро физическо състояние и можела сама да се обслужва за основните битови дейности. Била й финансово независима, като държала много сама да си плаща разходите за сметки и за всякакви други нужди. Издържала се със средствата от пенсията си и рентата, която вземала от земите си в с.Р. С пенсията плащала ежедневните си разходи и битовите сметки, а парите от рентата ползвала основно да си купи дърва за зимата.

Ответникът също бил в добри взаимоотношения с леля си (ищцата) и при нужда също й помагал. Посещавал я в къщата в с.К, като й носел храна и лекарства. Известен период (от началото на 2018г. до м.май 2019г.), докато работел заедно със свидетелката Е Ф С от с.З, изпращал по нея, пътьом, преминавайки през с.К, багаж за леля си – предимно храна, поне веднъж седмично. Купил й телефон, за да могат да поддържат връзка помежду си.

През пролетта на 2019г. ищцата паднала. Близките я намерили на земята, цялата синя, с извадено рамо. След този инцидент постъпила в болница, като в периода на лечението и възстановяването й, в продължение на 5 месеца живяла при племенницата си К П Б., която я обгрижвала изцяло и ежедневно заедно с мъжа си и дъщеря си – свидетелката В И А. В този период ищцата се позаинтересувала за рентата си и от кого ще си я търси. Споделили, че ответникът я водил да подпише договор с арендатор, който давал по-висока рента и щели да й дават много пари, но не знаела с кого е подписала договор, защото нямала в себе си документ. Обяснила, че ответникът я качил в колата, завел я някъде, човекът дошъл до колата, тя нещо подписала, но с кого и колко пари ще вземе не знаела.

      По този повод свидетелката В А лично направила справки и установила, че земята на баба М. не е отдадена под наем, а е продадена. На 17.10.2018г. ищцата подписала пълномощно с нотариално заверен подпис, рег. № 5950 и нотариално заверено съдържание, рег.№ 5951, том 1, Акт 160 по описа на Нотариус П А, рег.№ 688 на Нотариалната камара, с район на действие РС-гр.И. С това пълномощно предоставила права на пълномощника си – неин племенник М.П.Д. (ответника) да се разпорежда, както намери за добре с процесния недвижим имот – нива в с.Райнино (подробно описан), вкл. да продава, дарява, заменя, при цени и условия, по негова преценка, както и да договоря „сам със себе си“, съгласно разпоредбите на чл.38 от ЗЗД и с лица, които също представлява, и много други права.

      Използвайки това пълномощно, на 26.10.2018г. ответникът, в качеството си на пълномощник на ищцата и възползвайки се от даденото му право да договаря „сам със себе си“, продал на себе си процесния имот с Договор за покупко-продажба, оформен с Нотариален акт № 95, том V, рег.№ 6218, дело № 646/2018г. по описа на Нотариус, рег.№ 688 на Нотариалната камара и с район на действие РС-гр.И, като е договорена покупна цена в размер на 3 600.00 лева и е отбелязано, че продавачът М.Д.Б. е съгласна и е получила напълно и в брой посочената сума преди подписване на договора. В същия Нотариален акт е вписана и данъчната оценка на имота, възлизаща на 3 589.60 лева

Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-оценъчна експертиза вх.№ 4687/07.11.2019г., изготвено въз основа на проучване на състоянието на пазара на земеделски имоти в района към момента на сключване на процесния Договор за покупко-продажба от 26.10.2018г., пазарната цена на процесния Поземлен имот с идентификатор № 61875.15.52, с площ от 30524 кв.м., в землището на с.Р, обл.Р, към дата 26.10.2018г., е 40 300.00 (четиридесет хиляди и триста) лева.

По делото е представен от ответната страна Служебен бон на „Български пощи“ ЕАД от 08.10.2019г. (издаден след датата на завеждане на делото), за паричен превод с подател М.П.Д. и получател М.Д.Б., за сумата от 400.00 лева – рента за стопанската 2018-2019 година. Според показанията на свидетлката В А, ищцата разбрала за този паричен превод, когато отишла да си получи пенсията. Очудила се защо племенникът й изпраща тези пари и отказала да ги получи. Взела си пенсията, платила си сметките и се прибрала.

Изслушан в съдебно заседание на 11.12.2019г., по реда на чл.176 от ГПК, ответникът заявява, че в момента е отдал под наем процесната нива на Земеделски производител Н К за срок от 1 година. Твърди, че преди това той лично  е работил 5 дка от процесната нива, а останалите ги работела сестра му или племенницата му. За тези 5 дка, които той работел, обяснява, че всяка година давал рентата на леля си, но преди й ги давал на ръка, а откакто възникнал процесния проблем – по пощата, за да има документ, че е дал парите. Обяснява, че за настоящата стопанска година, все още не е взел рентата от Н, на когото в момента е отдадена под наем цялата нива. Поддържа твърдението, че имал уговорка с леля си, тя да му даде земята, а той ще й дава рентата, докато е жива.

Обсъдените горе фактически обстоятелства, съдът приема за доказани въз основа на събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетелите, ангажирани от двете страни – В И А, М П И и Е Ф С, които съдът кредитира. Последните две свидетелки с показанията си установяват фактите относно поддържаните между ответника и ищцата добри взаимоотношения, но никоя от тях не знае да са имали уговорка за прехвърлянето на процесната нива, както и не съобщават факти относно обстоятелствата по извършеното прехвърляне. Показанията им не са в противоречие с тези на свидетелката В А, ангажирана от ищцовата страна, поради което съдът ги преценява комплексно за изясняване на фактическата страна на спора.

В производството по настоящото дело ищцовата страна претендира разноски по представен Списък по чл.80 от ГПК в общ размер на 360.00 лева, които са доказани пред съда и включват: 50.00 лева - заплатена ДТ при образуване на делото, 10.00 лева – заплатена ДТ за вписване на исковата молба, 10.00 лева – заплатена ДТ за издаване на 2 броя съдебни удостоверения, 15.00 лева - заплатени такса на Община-И за издадено Удостоверение за данъчни оценки на процесния имот, 25.00 лева – заплатена такса на АГКК за издадена скица на имота и 250.00 лева – заплатено възнаграждение на вещото лице по съдебно-оценъчната експертиза. За предоставената безплатна правна помощ на ищцата, представлявяна по делото от двама упълномощени адвокати К.Х. и В.В., претендира осъждане на ответника да заплати в тяхна полза, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, минимално адвокатско възнаграждение, определено съобразно чл.7, ал.6 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, а именно 2 пъти по 600.00 лева, или общо 1 200.00 лева. Ответната страна не е предявила претенции за разноски.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните  правни  изводи: Предявеният иск за обявяване недействителност на Договора за покупко-продажба на недвижим имот от 26.10.2018г. има своето правно основание в разпоредбата на чл.40 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) - установителен иск, с който ищцата цели да докаже правопрепятстващи факти, преграждащи възможността договорът да породи правно действие, тъй като е сключен във вреда на представлявания по пълномощие продавач при уговорена продажна цена, много по-ниска от действителната пазарна цена на продадения имот.

Така предявеният иск е допустим, а разгледан по същество – основателен.

По отношение на фактическия състав, пораждащ недействителността по чл.40 от ЗЗД е постановено Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016г. на ВКС по тълк. дело № 5/2014г. на ОСГТК, което е задължително за съда. Този фактически състав (т.ІІІ.2 от ТР) включва обективен елемент - договорът, сключен от (чрез) представителя и насрещната страна по него, да е във вреда на представлявания и субективен елемент - "споразумяване" между представителя и насрещната страна по договора за увреждането на представлявания, т.е. да са недобросъвестни, тъй като са знаели (осъзнавали), още към момента на сключване на договора, че същият обективно уврежда представлявания. При това (т.ІІІ.3 от ТР), този фактически състав е изпълнен само когато договорът е сключен в рамките на представителната власт (учредена с пълномощно или от закона), като според цитираното Тълкувателно решение, само в този случай увреждането на представлявания и недобросъвестността на представителя и на насрещната страна по договора, са релевантни за недействителността по чл.40 от ЗЗД.

Фактите, установени по настоящото дело, отнесени към описания фактически състав, според съда го покриват изцяло, което е и обуславящо за направения извод, че искът е основателен.

                Преди всичко от събраните по делото доказателства категорично се установи, че е налице изрично упълномощаване на ответника М.П.Д. от страна на ищцата – негова леля М.Д.Б., с автентично пълномощно и  извършено в изискуемата от закона форма по чл.37, ал.1 от ЗЗД - писмена форма с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно (редакция на закона от ДВ бр.59/2007г. по § 23, т.1 от ПЗР на ГПК, в сила от 01.03.2008г.), необходима за договори, за които законът изисква нотариална форма. Въпреки наличието на данни по делото, предвид твърденията на самата ищца, както и показанията на свидетелката Виолета Атанасова, че  баба М. изобщо не е знаела, че подписва пълномощно, мислейки, че е договор за аренда, както и че изобщо не е изразявала воля  да прехвърля процесната нивата на племенника си, то в хода на делото не беше оспорена истинността на това пълномощно, поради което същото има обвързваща съда доказателствена сила относно изявленията, които съдържа.

            По отношение на съдържанието на пълномощното е налице изрично упълномощаване на ответника да договаря „сам със себе си“ като прехвърли притежавания от упълномощителката имот в с.Р, както намери за добре, вкл. да го продава при цени и условия по негова преценка.  По този начин пълномощникът е извършил покупко-продажбата в съответствие с волята на леля си и съобразно предоставената му от нея по пълномощие представителна власт.

            Въпреки това, съдът приема, че условията, при които ответникът е договорил покупко-продажбата на имота, продавайки го на себе си за сумата от 3 600.00 лева, категорично увреждат интереса на ищцата, в качеството й на представляван продавач.  Вредата не се свежда до това дали реално е получила тази парична сума, така, както е отразено в договора. Въпреки оспорванията по делото, че ищцата изобщо не е получила посочената парична сума, то при липсата на подкрепящи това твърдение на ищцата доказателства, съдът следва да се съобрази с формалната доказателствена сила на Нотариалния акт, в чиято форма е облечен оспорвания Договор и който Нотариален акт по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, като официален документ, съставлява доказателство за изявленията и действията, извършени пред Нотариуса. В случая документът съдържа изявление за получаване изцяло и в брой от продавача на уговорената продажна цена, което обвързва съда.

            Безспорно се доказа, обаче, че така уговорената продажна цена към момента на сключване на процесния договор е била над 11 пъти по-ниска от действителната пазарна стойност на процесния имот, съобразно заключението на назначената по делото съдебно-оценъчна експертиза. Според цитираното горе Тълкувателно решение, увреждането на интересите на представлявания може да има най-различни проявни форми, вкл. и договор, сключен при неизгодни за него условия. Очевидно е в процесния случай, че уговорената цена от 3 600.00 лева е явно неизгодна за ищцата-продавач. Посочената сума по никакъв начин не обезпечава нуждите й в дългосрочен план, като една възрастна жена, която, доказа се по делото, е разчитала много на доходите, реализирани от процесната нива. Същевременно, по делото не се събрахи никакви доказателства относно заявената от ответника уговорка с леля му - тя да му даде земята, а той да й дава рентата, докато е жива. Доказателства в подкрепа на подобно условно желание на ищцата не бяха представени.

            Договаряйки сам със себе си обсъжданата продажна цена, ответникът съвсем съзнателно и недобросъвестно е сключил Договора във вреда на своята близка леля. Изслушан в съдебно заседание, същия признава, че от много години се занимава със земеделие, предвид, че лично е обработвал 5 дка от процесната нива и в тази връзка, съдът приема, че е бил наясно с пазарните цени на земеделските имоти. Цената, на която е купил процесния имот е изцяло съотносима към неговата данъчната оценка, вписана в договора, която пък изобщо е несъпоставима с пазарната му стойност и този факт е достатъчен за обективиране на увреждащото намерение на пълномощника-продавач, който продава на себе си имота при очевидно съвсем изгодни за него, но не и за представлявания продавач условия, дори и без да е знаел действителното състояние на пазара на земеделските имоти. Договорена цена, която е повече от 11 пъти по-ниска от действителната пазарна стойност на конкретния имот, според съда е достатъчно основание, за да се направи извод, че същата уврежда интерите на представлявания по договора продавач (подобни аргументи се съдържат в Решение № 155 от 7.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1114/2018 г., III г. о.).

            Въз основа на горното, съдът приема, че поведението на ответника изцяло покрива както обективния, така и субективния елемент от обсъдения горе фактически състав по чл.40 от ЗЗД, поради което и на посоченото правно основание предявеният иск за обавяване недействителност на процесния Договор за покупко-продажба от 26.10.2018г., като доказан, следва да бъде уважен.

Отново Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016г. на ВКС по тълк. дело № 5/2014г. на ОСГТК, т.ІІІ.6, регламентира, че к 

 

 

 

 

 

 

 

огато договорът е недействителен на основание чл.40 от ЗЗД, той не поражда насрещни права и задължения за страните по него, както и вещно-транслативен ефект по чл.24, ал.1 ЗЗД, поради което недобросъвестната страна – приобретател на имота, който е договарял с представителя във вреда на представлявания, нито придобива облигационни и вещни права по силата на договора, нито упражнява добросъвестно владение, тъй като такъв договор не е правно основание, годно да го направи собственик по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС. При позоваване (извънсъдебно или пред съда) от страна на представлявания на недействителността по чл.40 от ЗЗД, всяка от страните дължи на другата връщане на даденото по договора, на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД - в хипотезата на начална липса на основание за извършването на престациите.

            Именно на това основание и обусловено от уважаването на иска по чл.40 от ЗЗД за обявяване нейедствителността на процесния Договор, следва да бъде уважена и обективно съединената претенцията на ищцата по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, защитаваща правото й да получи обратно имуществената ценност, която е дала на  ответника без основание, респ. последният следва да бъде осъден да предаде на леля си – ищца по делото, владението на процесния имот.

            При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея деловодни разноски, съразмерно на уважената част от исковете, т.е. изцяло, като са доказани в размера от 360.00 лева.

            Според съда ищцата е останала изначално задължена за заплащане в полза на РС-гр.И на дължима държавна такса (ДТ) върху цената на втория обективно съденен иск (по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД), която възлиза в минималния размер от 50.00 лева, съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, поради което и предвид изхода на делото, така дължимата ДТ следва да бъде присъдена в тежест на осъдената по делото страна, а именно на ответника.

            Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 във вр. с ал.1 от Закона за адвокатурата, в случаите на безплатно оказана адвокатска помощ, каквато е ползвала ищцата по това дело, при осъждане на насрещната страна за разноски, адвокатът, предоставил безплатната помощ има право на адвокатско възнагражение и то е дължимо лично на адвоката в размер, определяем от съда и не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По настоящото дело ищцата е представлявана безплатно от двама адвокати, за които е предявена претенция за заплащане на дължимото минимално възнаграждение, на основание чл.7, ал.6 от цитираната Наредба, а именно два пъти по 600.00 лева (общо 1 200.00 лева). Според съда, обаче, не бяха доказани в хода на делото предпоставките на закона за така предоставената безплатна правна помощ, поради което и обсъжданата претенция следва да бъде оставена без уважение. Съгласно чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата, регламентирано и в чл.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатите оказват безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на издръжка, на материално затруднени лица, на роднини, близки или на друг юрист. В хода на делото и в отношенията между ищцата и упълномощените от нея адвокати, не е обснована и доказана нито една от посочените хипотези, обуславяща ползването от нея на безплатна помощ от адвокат.

            Воден от изложените съображения, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРОГЛАСЯВА, на основание чл.40 от Закона за задълженията и договорите, недействителността на Договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с Нотариален акт № 95, том V, рег.№ 6218, дело № 646/2018г. по описа на Нотариус, рег.№ 688 на Нотариалната камара и с район на действие РС-гр.И (вх.рег.№ 3216/26.10.2018г., акт № 111, том 11, дело № 21241/2018г. по описа на Служба по вписванията-гр.И), по силата на който М.Д.Б., ЕГН-**********, действаща чрез пълномощника си М.П.Д., ЕГН-**********, продава на М.П.Д., ЕГН-**********, собствения си недвижим имот, находящ се в с.Р, общ.И, обл.Р, представляващ „Поземлен имот с идентификатор №  по кадастралната карта и кадастралните регистри на селото, одобрени със Заповед № РД 18-31/03.06.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ на имота 30524 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: друг вид нива, катогория на земята при неполивни условия: трета, находяща се в местонстт „Л”, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 0, при граници и съседи: имоти с №№ 61875.15.26, 61875.15.53, 61875.14.19 и 61875.15.51“, за сумата от 3 600.00 (три хиляди и шестотин) лева, поради сключването му във вреда на представлявания по пълномощие продавач при уговорена продажна цена, много по-ниска от действителната пазарна цена на продадения имот.

ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, предл.1 от Закона за задълженията и договорите, М.П.Д., ЕГН-********** *** ДА ПРЕДАДЕ на М.Д.Б., ЕГН-**********, ВЛАДЕНИЕТО върху недвижимия имот, находящ се в с.Р, общ.И, обл.Р, представляващ „Поземлен имот с идентификатор № по кадастралната карта и кадастралните регистри на селото, одобрени със Заповед № РД 18-31/03.06.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ на имота 30524 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: друг вид нива, катогория на земята при неполивни условия: трета, находяща се в местонстт „Л”, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 0, при граници и съседи: имоти с №№ 61875.15.26, 61875.15.53, 61875.14.19 и 61875.15.51“, като получен БЕЗ ОСНОВАНИЕ.

            ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М.П.Д., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ:

            - на ищцата М.Д.Б., ЕГН-********** сумата от 360.00 (триста и шестдесет) лева – направени от страната съдебни и деловодни разноски, съразмерно на уважената част от исковете и

            - по сметка на РС-гр.И, сумата от 50.00 (петдесет) лева – дължима и изначално незаплатена държавна такта върху цената втория обективно съединен иск по делото.

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, претенцията по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, за осъждането на ответника М.П.Д., ЕГН-********** да заплати възнаграждение на адвоките на ищцата М.Д.Б., ЕГН-********** в размер на 1 200.00 лева (два пъти по 600.00 лева), определено по чл.7, ал.6 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за оказана безплатна правна помощ,като НЕОСНОВАТЕЛНА.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: