№ 17
гр. Ловеч, 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20234310200893 по описа за 2023 година
С Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система - Серия Г №******* издаден от ОД на
МВР Ловеч, на жалбоподателят „******“ ЕООД, ЕИК ********, представлявано от Н. И. М.
на основание чл.638, ал.4 във вр. с чл.638, ал.1, т.2 във вр. с чл.461, т.1 от КЗ е наложена
имуществена санкция в размер на 2000.00 лева за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, за
това, че на 05.01.2023 г. в 15.24 часа в обл. Ловеч, ПП 1-4 км 24+500 землището на с. С, с
АТСС СПУКС ARH CAM S1, насочено в посока гр. Варна, снимащо в двете посоки при
максимално разрешена скорост за населено място 50 км.ч. въведено с ПЗ Д-11 и приспаднат
толеранс от 3 км или 3%. С АТСС е установено управление на МПС, регистрирано в Р.
България и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна
застраховка ГО. Посочено е, че за МПС Скания Р450 вид влекач с регистрационен номер
***** е установено нарушение на Кодекса за застраховането (КЗ), заснето с автоматизирано
техническо средство/система № 120cd3d. Посочено, е че собственик на когото е
регистрирано МПС е „******“ ЕООД, ЕИК ********.
Срещу Електронния фиш в законоустановения срок, е подадена, в срок жалба от
„******“ ЕООД, ЕИК ********, представлявано от Н. И. М., с която молят съда да отмени
обжалвания ЕФ като неправилен, необоснован и постановен в противоречие със закона.
Сочат, че наказаното дружество не е субект на извършеното нарушение, тъй като към датата
на която се твърди, че е извършено нарушението, процесното МПС е имало друг ползвател,
който е посочен в свидетелството за регистрация на МПС. На следващо място сочат, че към
датата на която се твърди, че е извършено нарушението за процесното МПС е имало валидна
сключена задължителна застраховка ГО. Твърдят, че нарушението не е доказано, в която
насока излагат подробни аргументи. С оглед на гореизложеното моли съда да отмени
издадения ЕФ, като незаконосъобразен.
1
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призован, се представлява
от адв. А. от САК, която моли съда да постанови решение, с което отмени обжалвания ЕФ
като незаконосъобразен на посочените в жалбата основания, които твърди, че изцяло
поддържа и доразвива. Моли съдът да присъди на доверителят и направените по делото
разноски в размер на 331.00 лева.
Издателят на обжалвания ЕФ – ОД на МВР Ловеч - редовно призован, не изпраща
представител.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е
процесуално допустима и основателна.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано
лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП (Нова - ДВ,
бр.10 от 2011 г.) Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата
срещу електронния фиш се подава в 14 - дневен срок от получаването му, а когато е
направено възражение по ал. 6 - в 14 - дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране
на фиша. По делото е ангажирано от наказващият орган доказателство /справка от АИС
АНД – л.49 от делото/ от което се установява, че процесния ЕФ е връчен на дружеството
жалбоподател на 02.10.2023 г. Съдът е задължил АНО да представи и писмени
доказателства за връчване на процесния ЕФ, в която връзка АНО е депозирал писмо с вх.
№11875/12.12.2023 г., видно от съдържанието на което, в „Сектор ПП при ОД на МВР
Ловеч няма документ доказващ връчването на ЕФ серия Г №*******. От страна на
жалбоподателят са ангажирани писмени доказателства от които е видно, че
представляващия дружеството е депозирал в Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч възражение
срещу процесния ЕФ, във връзка с което възражение, с писмо с рег. №******** г.
Началника на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч го е уведомил, че процесния ЕФ не е
анулиран, и че може да го обжалва пред РС Ловеч. Жалбата въз основа на която е
образувано настоящето дело е с вх. №***** г., като предвид на това, че доказателства, за
връчване на отговора по депозираното от жалбоподателят посочено по – горе възражение
пред АНО, не са ангажирани по делото, съдът приема, че жалбата предмет на настоящето
дело се явява депозирана в срок и от лице имащо право на такава, поради което е допустима.
Задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по раздел
ІІ, буква "А", т. 10. 1 от приложение № 1 от КЗ е въведена с нормата на чл. 461, т. 1 от КЗ.
Разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ въвежда задължение да сключи договор за
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите всяко лице, притежаващо МПС,
което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.
Правното основание за издаване на електронния фиш е разпоредбата на чл. 638, ал. 4
от КЗ, според която "когато с автоматизирано техническо средство или система е установено
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или
имуществената санкция по ал. 1. Съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 1 от КЗ" на лице по
2
чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага: 1. глоба от 250 лв. - за физическо
лице; 2. имуществена санкция от 2000 лв. - за юридическо лице или едноличен търговец".
Съгласно чл. 647, ал. 3 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или
система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по
пътищата.
Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система са допуснати
съществени процесуални нарушения, които не могат да бъдат санирани в хода на съдебното
производство.
В издадения електронен фиш липсва коректно описание на извършеното
административно нарушение по КЗ. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, но не е ясно
посочено в какво се изразява изпълнителното деяние на нарушението, дали същото е
осъществено чрез действие или бездействие, съответно обстоятелствата, при които е
извършено. Това препятства съда да извърши преценка дали са налице отделните елементи
на административното нарушение и дали описанието на нарушението съответства на
дадената правна квалификация на деянието, съответно да упражни правомощията си и да
преквалифицира описаното изпълнително деяние, подвеждайки установените от наказващия
орган факти под друга нарушена законова разпоредба, в съответствие с ТР № 8/16.09.2021 г.
на ВАС, по т. д. № 1/2020 г. Всяко административно нарушение следва да бъде описано не
само като дата и място на извършването му, а и като обстоятелства, при които е извършено
и тези обстоятелства следва да съответстват на конкретен състав на административно
нарушение. В противен случай съществено е нарушено както правото на санкционираното
лице да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено и да организира защитата си
в пълен обем, така и възможността на съда да упражни контрол за законосъобразност върху
обжалвания ЕФ. Законодателят прави ясно разграничение между нарушението по чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ и това по чл. 638, ал. 4 от КЗ, като първото е формално и наказуемо по чл.
638, ал. 1, т. 1 от КЗ от момента на придобиване и регистриране в Р България на МПС или от
изтичането валидността на предходната полица за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, като се санкционира по общия ред, чрез съставяне на АУАН и издаване на
НП /чл. 647, ал. 1 и 2 от КЗ/. За съставомерността на деянието по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е
без правно значение дали автомобилът се управлява или не, като състава се довършва с
неизпълнение на задължението за сключване на застраховка "Гражданска отговорност" от
лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение. Това нарушение се осъществява с
бездействие и за определянето му във времето е необходимо да се установи, към кой момент
3
е възникнало задължението – след придобиване на собствеността, при изтичане срока на
предходна застраховка или предсрочно прекратяване, поради неплащане на премия. Съвсем
различен е съставът на нарушението по чл. 638, ал. 4 от КЗ, което е довършено при
установено и заснето с АТСС управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, като съгласно разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ се
издава ЕФ, който се изпраща на собственика на автомобила. В обжалвания ЕФ е допуснато
смесване на съставите на две различни нарушения, което е недопустимо.
С оглед констатираните несъответствия между описаното нарушение, посочената за
нарушена разпоредба и санкционната норма, остава неясна волята на административно
наказващия орган досежно конкретното нарушение, което се твърди, че е осъществено от
наказаното лице. Съдът намира, че така вмененото на жалбоподателя нарушение, посочено
като "нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ" води до невъзможност същият да разбере за
какво е наказан – дали за това, че като собственик на посоченото в електронния фиш МПС
няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" или за това, че е
установено управлението на собственото му МПС, за което няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност". Описаните съществени нарушения на
процесуалните правила и приложимия за осъщественото деяние материален закон са довели
до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и незаконосъобразност на обжалвания
електронен фиш.
На следващо място, като доказателства по делото са приети и вложени: свидетелство
за регистрация на МПС №******* – част - I, застрахователна полица №BG/****** год. на
ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, сметка № BG******, разпечатка от официалната ел. страница
на Информационна система на ГО, удостоверение от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД от
16.10.2023 год., договор за финансов лизинг реф. №4*****, ведно с общи условия и
погасителен план, споразумение от 25.01.2023 год. между „******“ ЕООД и „К“ ООД,
приемо – предавателен протокол от 25.01.2023 г., справка за собственост на МПС с рег. ****
– данни за 31.01.2023 г., справка за актуално състояние на ****** ЕООД, 2 бр. справки за
сключена застраховка ГО от Гаранционен фонд – по ДКН и по номер на рама, от които се
установява, че за процесното МПС с номер на рама *********, към датата на която се
твърди, че е извършено нарушението – 05.01.2023 г., е имало активна задължителна
застраховка Гражданска отговорност, с начална дата на покритие 00.00 на 21.03.2022 г. до
23.59 на 20.03.2023 г.
Съдът намира, че е основателно и направеното от процесуалният представител на
дружеството жалбоподател възражение, че неправилно е ангажирана отговорността на
наказаното дружество, тъй като от представените по делото писмени доказателства,
посочени по – горе, и в частност Свидетелство за регистрация на МПС част I /**********/,
договор за финансов лизинг реф. №4*****, ведно с общи условия и погасителен план,
споразумение от 25.01.2023 год. между „******“ ЕООД и „К“ ООД, приемо – предавателен
протокол от 25.01.2023 г., справка за собственост на МПС с рег. **** – данни за 31.01.2023
4
г., се установява, че към датата за която е ангажирана отговорността на дружеството
жалбоподател „******“ ЕООД, ползвател на процесния автомобил е „К“ ООД, като
съответно ако АНО е счел, че има извършено нарушение е следвало да ангажира
отговорността на ползвателя на процесното МПС.
С оглед на гореизложеното, съдът намира за безспорно установено по делото, че
МПС с рег. № ***** и с номер на рама ********* към дата 05.01.2023 г. е имало активна
задължителна застраховка „ГО“; че неправилно е ангажирана отговорността на наказаното
дружество жалбоподател, тъй като събраните по делото писмени доказателства безспорно
сочат на извод, че друго лице е било ползвател на процесното МПС към датата на която се
твърди, че е извършено нарушението, както и че при издаването на процесния ЕФ са
допуснати съществени процесуални нарушения, които са достатъчно основание да се
отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен.
По изложените по – горе съображения, съдът намира, че обжалваният Електронен
фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система - Серия Г №******* издаден от ОД на МВР Ловеч на
името на жалбоподателят „******“ ЕООД, ЕИК ********, представлявано от Н. И. М., се
явява незаконосъобразно издаден и като такъв следва да бъде отменен.
От пълномощника на дружеството жалбоподател са поискани и направените разноски
по делото, а съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен
акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на процесния ЕФ, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът
на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА,
препращащ съответно към наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая по делото са
ангажирани писмени доказателства от които е видно, че на процесуалният представител на
дружеството е заплатено възнаграждение в размер на 331.00 лв. Съгласно чл. 18, ал. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата, за защита по дела при интерес от 1000 до 10 000 лв. - 400 лв. плюс 10 % за
горницата над 1000 лв. В конкретния случай уговореното и платено възнаграждение е в
размер на 331.00 лв., като предмет на обжалване е наказателно постановление, с което е
5
наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000.00 лева.
Заплатения от жалбоподателя размер за адвокатското възнаграждение не надвишава
минимално предвидения по Наредбата, като с оглед на оказаната правна помощ, същият се
явява съразмерен и съответстващ на критериите по чл. 36, ал. 2 от ЗА (да е справедлив и
обоснован). Затова следва да бъде уважен до поискания размер от 331.00 лв., която сума ОД
на МВР Ловеч следва да заплати на жалбоподателят „******“ ЕООД, ЕИК ********,
представлявано от Н. И. М..
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система - Серия Г №******* издаден от ОД на
МВР Ловеч, с който на жалбоподателят „******“ ЕООД, ЕИК ********, представлявано от Н. И. М.
на основание чл.638, ал.4 във вр. с чл.638, ал.1, т.2 във вр. с чл.461, т.1 от КЗ е наложена имуществена
санкция в размер на 2000.00 лева за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Ловеч да заплати на жалбоподателят „******“ ЕООД, ЕИК
********, представлявано от Н. И. М. сумата от 331.00 лв. представляваща направените разноски
за адвокатска защита по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд
по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6