РЕШЕНИЕ
№ 1264
гр. Пловдив, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от С. Т. Михова Въззивно гражданско дело №
20235300501734 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, чрез пълномощника по делото
юрисконсулт С.П., срещу Решение № 2231 /19.05.2023 г. по гр.д.№
10501/2022 г. по описа на Районен съд-Пловдив, с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателя искове за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответницата С. С. С., ЕГН:**********, му
дължи сумата от 110.12 лева– главница, представляваща стойност на
топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр.
Пловдив, ж.к. Тракия, ***, за периода от 01.05.2020г. до 30.09.2021 г.; сумата
10.77 лева- представляваща обезщетение за забавено плащане на горното
задължение за периода от 02.07.2020г. до 09.05.2022г.; ведно със законна
лихва, върху главницата считано от дата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда на 10.05.2022г. до пълното и изплащане, за които суми е
издадена Заповед № 3691 от 20.05.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. дело № 6661/2022 г. по описа на ПРС.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Искането
към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по същество
на правия спор, с което исковата претенция бъде уважена.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата С. С. С.,ЕГН:**********, чрез назначения й по делото
особен представител адв. Е. В., със становище за нейната неоснователност.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422 ГПК
искове за установяване съществуването на вземанията на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, против С. С. С., ЕГН:**********, за
сумата от 110.12 лева– главница, представляваща стойност на топлинна
енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр. Пловдив, ж.к.
Тракия, ***, за периода от 01.05.2020г. до 30.09.2021 г.; както и сумата от
10.77 лева- представляваща обезщетение за забавено плащане на горното
задължение за периода от 02.07.2020г. до 09.05.2022г.; ведно със законна
лихва, върху главницата считано от дата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда на 10.05.2022г. до пълното и изплащане, за които суми е
издадена Заповед № 3691 от 20.05.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 6661/2022 г. по описа на ПРС.
За да постанови обжалвания съдебен акт, с който е отхвърлил изцяло
предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че от страна на
ищцовото дружество не са ангажирани доказателства за влизане в сила на
Общите условия чрез прилагане на препис от ежедневниците, в които
последните са публикувани и изтичане на законоустановения срок, след който
последните следва да се считат за обвързващи потребителите на
предоставяните услуги. Според първостепенния съд обстоятелството, че
Общите условия са влезли в сила не може да се приеме за общоизвестен факт
по смисъла на чл. 155 ГПК и съответно за неподлежащ на доказване, в който
смисъл се е позовал на Решение № 29/15.07.2011 г. по т. д. № 225/2010 г., ТК,
ІІ т. о. на ВКС и Решение № 44/23.03.2012 г. по т. д. № 513/2010 г., ТК, ІІ т. о.
на ВКС. Тъй като при доказателствена тежест в процеса ищецът не е
установил публичното известяване на потребителите на топлинна енергия за
общите условия и изтичането на съответния законов срок след публикуването
им, то и позоваването му на клаузи от общите условия, като източник на
претендираното вземане, било неоснователно.
Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1
от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното
и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената
претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като
потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период;
2
доставянето от ищеца и съответно използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната
енергия и изискуемостта на вземането.
Договорът за търговска продажба на топлоенергия на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се счита за сключен с конклудентни
действия. Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия момент
разпоредба на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл.150, ал.2 от
закона/. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ " клиенти на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената
и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. В
конкретния случай по делото е представен договор за продажба на недвижим
имот от 14.10.1997г., обективиран в нотариален акт № 179, том 65, дело №
16265/1997г., както и удостоверение за семейно положение, съпруга и деца ,
от които се установява, че ответницата е собственик на процесния недвижим
имот. По делото не се твърди, нито се доказва от ответника, чиято е
доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК, да е извършил
разпоредителни сделки с имота след неговото придобиване. С оглед
изложеното се налага извод, че се установява принципното съществуване на
облигационно правоотношение между страните за процесния период,
произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е
доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността на
ползваната услуга. Касае се за договор при публично обявени общи условия
по реда на ЗЕ, по който въззиваемата, като собственик на топлоснабден имот
в сграда в режим на етажна собственост, се явява страна по силата на
посочената по-горе законова разпоредба.
Неправилни са изводите на първостепенния съд относно приложимите
за исковия период Общи условия за продажба на топлинна енергия от „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, на потребители на топлинна
3
енергия за битови нужди и конкретно относно влизането в сила на същите.
Настоящият съдебен състав споделя разрешението на въпроса, дадено в
решение № 189 от 11.04.2011г., постановено по т.д. № 39/2010г. по описа на
ВКС, ТК, ІІ т. о., в което е прието, че действително, съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса ищцовото дружество
следва да докаже влизането в сила на приложимите Общи условия за
продажба на топлинна енергия. В посоченото решение на ВКС е прието, че не
съществува пречка, ако на съда е служебно известно в кои всекидневници са
публикувани общите условия, същите да бъдат посочени в съдебното
решение.
През процесния период са били приложими Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД от 2007 г. На въззивния съд му е служебно известно, че
ОУ от 2007г. са публикувани на 24.12.2007 г. в един централен ежедневник
/вестник „Новинар“/ и в един местен ежедневник/вестник „Марица“/, поради
което са влезли в сила. Ето защо, не е необходимо доказване на това
обстоятелство – по арг. от чл. 273 във вр. с чл. 155 ГПК. По делото
въззиваемата не твърди да е възразила срещу Общите условия в срока по чл.
150, ал. 3 ЗЕ, поради което те я обвързват, без да е необходимо изричното им
приемане. Предвид изложеното по – горе, съдът приема за доказано по
делото, че между въззиваемата и „ЕВН България Топлофикация” ЕАД е
възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба
на топлинна енергия, сключен при Общи условия, за процесния имот, в
периода от 01.05.2020г. до 30.09.2021 г.
От заключението на вещото лице В.Ш. ,което като обективно и
компетентно изготвено съда кредитира се установява,че през процесния
период абонатната станция , обслужваща жилищен блок в гр.Пловдив,
находящ се в гр. Пловдив, ж.к. Тракия, ***, е работила и е подавала ТЕ за
отопление и ТЕ за БГВ.За процесния период количеството ТЕ разпределено в
имота на ответника е 0,76729 МWh за отдадената от сградната инсталация.
Според вещото лице начинът на разпределение и начисляване на
доставената на ответника топлинна енергия съответства на специалната
методика на нормативните актове, уреждащи разпределението и
начисляването на топлинната енергия през процесния период,като няма
разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и
начисленото от ищеца.
От заключението на вещото лице В.Ш. по допуснатата от съда
ССЕ,което като обосновано и компетентно изготвено съда възприема изцяло
се установява, че стойността на топлинната енергия, посочена за потребена
от ответника от съдебно- техническата експертиза за периода от
01.05.2020г. до 30.09.2021 г. възлиза в размер на 110,12 лева,а лихвата за
забава за периода от 02.07.2020 г. - 09.05.2022 г. възлиза на 10,77 лв.
Доколкото от така събраните по делото доказателства не се откриват
4
нарушения на чл.153 и чл.154 от Закона за енергетиката,то и на основание
чл.34, ал.1 и 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от ЕВН Топлофикация Пловдив ЕАД на потребители в
гр.Пловдив, ответникът дължи заплащане на ищеца начислената за имота
топлинна енергия.
Ето защо искът се явява основателен и доказан в размерите заявени с
исковата молба , поради това ще следва да бъде уважен, след отмяна на
първоинстанционото решение, като неправилно.
С оглед резултата от настоящото производство следва да се присъдят на
ищеца разноски в заповедното , исковото и въззивно производство. В
заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер от общо 75 лева. В
първоинстанционното производство направените разноски са в общ размер
от 685 лева- за заплатена държавна такса, за възнаграждение на назначения на
ответника особен представител , за СТЕ и ССЕ.За въззивното производство
страната е направила разноски в общ размер от 450 лева- за заплатена
държавна такса и за възнаграждение на назначения на ответника особен
представител. На основание чл. 78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП във
вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200
лева, от по 100 лева за двете съдебни инстанции.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 2231 от 19.05.2023 г., постановено по
гражданско дело № 10501 по описа за 2022г. на Районен съд-Пловдив, ХIV
гр.с., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че С. С. С., ЕГН:**********, дължи
на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 110.12
лева – главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в
обект на потребление, находящ се в гр. Пловдив, ж.к. Тракия, ***, за периода
от 01.05.2020г. до 30.09.2021 г.; както и сумата от 10.77 лева- представляваща
обезщетение за забавено плащане на горното задължение за периода от
02.07.2020г. до 09.05.2022г.; ведно със законна лихва, върху главницата
считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда на
10.05.2022г. до пълното и изплащане, за които суми е издадена Заповед №
3691 от 20.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
по ч. гр. дело № 6661/2022 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА С. С. С., ЕГН:**********, да заплати на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 75 лева - разноски за
заповедното производство, сумата от 685 лева- разноски за
първоинстанционото производство, сумата от 450 лева - разноски за
въззивното производство, както и сумата от 200 лева- разноски за
юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
5
ДА СЕ ИЗДАДЕ на адвокат Е. Г. В. - особен представител на С. С. С.,
ЕГН:**********, разходен касов ордер за определеното й адвокатско
възнаграждение за въззивното производство в размер на 400 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6