Р Е Ш Е Н И Е № 260566
21.04.2021 г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VI -ти граждански
състав
На 25.03.2021
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Бояна Дамбулева
като разгледа докладваното
от съдия В.Куршумова в.гр.дело № 562 по описа за 2021 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н.И.И., ЕГН **********, подадена чрез назначения особен представител
адвокат Д.П., против Решение № 260051 от 06.01.2021 г. постановено по гр.д.№
427 по описа за 2020 г. на ПРС, XVIII гр.с., с
което се признава за установено, че Н.И.И. дължи на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, сумата от 328, 70 лева
- главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 05.07.2018
г. до 04.07.2019 г. за обект, находящ се в ***, както и на обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 30.09.2018 г. до
31.07.2019 г. от 12, 53 лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.08.2019 г. до
изплащане на вземането, за които вземания „Водоснабдяване и канализация” ЕООД
се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 13772 по описа на Районен съд – Пловдив за 2019 г., както и се осъжда Н.И.И. да
заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, направените по делото разноски
в размер на 475 лева и сумата от 75 лева,
представляваща разноски по частно гр. дело № 13772/ 2019 г. на ПдРС, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Във въззивната жалба се излагат
оплаквания, че решението е неправилно и необосновано. Оспорват се изводите на
районния съд, че ответницата е била собственик и/или потребител на процесния
имот. Поддържа се, че към датата на смъртта на бащата на ответницата, на нейно
име не била открита партида към ВиК оператора за процесния имот, както и че на
20.04.2015 г. е прехвърлила собствеността на притежаваната от нея идеална част
от апартамента. Твърди се, че ответницата не е и ползвател на процесния
апартамент.Предвид на изложеното се твърди, че при подписване на споразумението
с „В и К“ЕООД - Пловдив на 21.12.2017г., ответницата не била собственик на
имота, нито негов ползвател и не се явявала потребител на услугата,
предоставяна от „В и К“ЕООД - Пловдив,
поради което подписаното споразумение на основание чл.59, ал.3 от Общите
условия на „В и К“ ЕООД - Пловдив се явявало недействително.Моли да се отмени
първоинстанционното решение като неправилно.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, с управител С.Л.Н., действащо чрез
юрисконсулт Г.Н., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Взема се
становище по конкретните оплаквания във въззивната жалба и се излагат
съображения за правилността и законосъобразността на първоинстанционното
решение. Поддържа се, че в дружеството е
подадено заявление от ответницата и поради изричната обективирана воля в него и
декларация - съгласие на всички съсобственици е открита партида на името на
ответницата. Посочва се, че не е представен нотариалният акт, на който се
позовава ответницата в жалбата, както и че служителите на дружеството не са
длъжни да обследват собствеността, а в интерес на потребителя е да представи
всички необходими документи. Поддържа се, че за потребителите съществува
изрично задължение както при закупуване, така и при продажба на имот да
уведомят в 30 - дневен срок дружеството, което е и начина за последното да
узнае, че дадено лице е придобило имота.Моли се да се остави без уважение
въззивната жалба и да се потвърди обжалваното решение. Претендира се присъждането на разноските по
делото за държавна такса и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК,
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземанията на „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД към ответницата Н.И.И., ЕГН **********, за сумата от 328, 70 лева,
представляваща стойността на предоставени от дружеството услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за
периода от 05.07.2018 г. до 04.07.2019 г. за обект, находящ се в ***, както и
за сумата от 12, 53 лева - обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 30.09.2018 г. до
31.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.08.2019 г. до изплащане на вземането, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13772 по описа на Районен съд – Пловдив за 2019 г.
В исковата молба се твърди, че ищецът в
качеството си на В и К оператор предоставя В и К услуги на потребителите срещу
заплащане по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни
услуги /ЗРВКУ/. Твърди се, че ответницата е потребител на В и К услуги по
смисъла на ЗРВКУ като в тази връзка фигурира в базата данни на оператора като
потребител и отношенията между страните се уреждат от публично известни Общи
условия, приети и влезли по реда на ЗРВКУ, като същите са общодостъпни на сайта
на дружеството. Ответницата имала качеството на потребител съгласно Наредба №
4/14.09.2004 г. и Общите условия за
предоставяне на В и К услуги от ВиК оператора в гр.Пловдив в качеството
си на собственик на водоснабдения недвижим имот, за който са предоставени
услугите за процесния период. Ответницата подала заявление за прехвърляне на партидата на
имота на нейно име, за което представила удостоверение за наследници на
предходния титуляр на партидата – И.Н.И., от което се удостоверявало, че
ответницата, М.И.И. и Р.И.М. са наследници. Ответницата представила и
споразумение между наследниците, с което останалите двама собственика са
декларирали своето съгласие за прехвърляне на партидата на името на
ответницата. Твърди се, че в имота имало едно измервателно устройство с номер
на картотеката в дружеството - 00101060243 и за целия период се извършвал отчет
по показанията на измервателното устройство, тоест реален отчет. В кърнетата
имало поставени подписи на ответника, респективно негови представили,
присъствали по време на извършването на отчета в имота. Дружеството многократно
уведомявало ответницата за задължението й да заплати непогасените суми като й
връчвало покани за доброволно плащане на 08.03.2017г., 05.10.2017г. и
06.06.2018 г. и заповеди за спиране на водоподаването до имота от 27.03.2017г.,
22.10.2017г. и 25.06.2018 г. В изпълнение на чл.203 от Закона за водите,
ответницата като потребител носила отговорност за задълженията си като предоставящия услугата може да поиска
издаване на заповед по чл.410 ГПК. С оглед неизпълнението от ответницата на
задължението й за заплащане на ползваните услуги, в полза на ищеца била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за дължимите суми за ползваните,
но незаплатени услуги.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор чрез
назначения особен представител адвокат П., с който оспорва исковата претенция
като неоснователна. По отношение на представените покани за доброволно плащане,
протоколи за отказан достъп до процесния имот и заповеди за прекъсване на
водозахранването и канално отклонение е възразил, че се отнасят за предходен
период. Възразил е, че по делото липсват актуални данни, удостоверяващи
собствеността на ответницата през процесния период. В съдебно заседание
особенния представител е оспорил качеството на ответницата като потребител по
съображения, че не е била собственик на имота през процесния период. Изрично е
заявил, че не оспорва иска по размер, а по основание.
С решението си първостепенният съд е
приел за безспорно установено, че ищецът е В и К оператор, а ответницата –
абонат на В и К услуги за процесния жилищен обект. За да обоснове качеството на
ответницата като потребител, районният съд се е позовал на приетото по делото искане за промяна на партида от
ответницата, с която същата е заявила желанието си да се смени партидата на
процесния имот на нейно име. Според РС, фактът, че процесния имот е бил
прехвърлен на трето за спора лице, не променя извода, че ответницата има
качеството на потребител на ВиК услуги
за обекта, находящ се в ***, тъй като ответницата не е изпълнила задълженията,
които й са вменени с чл. 58, ал. 1 ОУ, предвиждаща, че при промяна на
собствеността, новият и/или предишния собственик са длъжни да подадат до ВиК
оператора в 30-дневен срок заявление по образец за откриване, закриване на
партида. С оглед на изложеното и тъй като искът не е оспорен по размер, в
заключение районният съд е приел, че в полза на ищеца съществуват вземания за
главница и лихви, които произтичат от валидно възникнало правоотношение между
страните, по отношение на които претенции вече е била издадена заповед за изпълнение.
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. С оглед на това на
основание чл.269, изр.2 от
ГПК следва да
бъде проверена правилността
на решението съобразно посоченото в жалбата,
както и при
служебна проверка от
въззивната инстанция за
допуснато при постановяването му
нарушение на императивни
материалноправни норми.
Въззивният съд намира решението за
правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от районния съд и
напълно се подкрепя от събраните по делото доказателства. Споделят се и
изводите на районния съд за начина, по който следва да се ценят доказателствата
по делото, както и правните изводи, които те обосновават, поради което
същите не следва повторно да бъдат
анализирани и на основание чл.272 ГПК се
препраща към мотивите на
първоинстанционния акт, с което същите стават част от съжденията в
настоящия съдебен акт.
В допълнение към изложеното
от районния съд и по доводите в жалбата настоящият съдебен състав на ПОС намира следното:
По отношение на възприетата
от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е
обвързан от онези фактически изводи, във връзка с които във въззивната жалба и
отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да
приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в
този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
Във въззивното производство е безспорно,
че процесният имот е водоснабден и В и К оператора е доставял питейна вода и
отвеждал канална вода през периода от
05.07.2018 г. до 04.07.2019 г. Не се спори, че месечното количество изразходвана вода
е определяно след реални отчети на монтираното СТИ, както и че за дължимите
суми са издадени сочените от ищеца
фактури. В производството е отделено като безспорно обстоятелството относно
размера на начислените суми за предоставените услуги и обезщетение за забава.
Спорен е
въпросът за отговорността на ответницата да заплати начислените суми за
предоставените услуги от ищеца през период
от 05.07.2018 г. до 04.07.2019 г., доколкото
ответницата е прехвърлила 1/6 ид.ч. от имота с договор за покупко - продажба от 20.04.2015
г. преди отчетния период.
От фактическа
страна по делото се установява от представените писмени доказателства, че ответницата
Н.И.И. е подала заявление на 21.12.2017 г. до ищцовото дружество за промяна
на съществуващата партида на потребителя на услуги, предоставяни от „ВиК“ЕООД -
Пловдив за апартамент в ***, бр.живущи - 4, в
качеството си на нов собственик въз основа на удостоверение за
наследници изд. от Община Пловдив с изх.№ 14 5959/23.11.2017 г. Констатира се,
че удостоверението е издадено на наследниците на И.Н.И., починал на *** г., от
което се установява, че е оставил наследници – М.И.И. /съпруга/, Р.И. М.
/дъщеря/ и ответницата Н.И.И. /дъщеря/.
Към заявлението от 21.12.2017 г. до
„ВиК“ЕООД, ответницата е приложила Споразумение на осн.чл.59, ал.3 от ОУ на „ВиК“ЕООД,
сключено между нея, М.И.И. и Р.И.М., с което последните две са
декларирали съгласието си титуляр на имота да бъде ответницата.
Представени са 3 бр.покани за доброволни
плащания, получени от ответницата на адреса на процесния имот на дати 08.03.2017г., 05.10.2017г. и 06.06.2018 г., както и 3
бр.заповеди за прекъсване на водозахранването и каналното отклонение на абонат
№ 00101060243 от дати 27.03.2017г., 22.10.2017г. и 25.06.2018 г. като
последната е връчена лично на ответницата на 10.07.2018 г. с отбелязването, че
е отказан достъп до имота. Приложени са протоколи за отказан достъп от
06.11.2017 г. и 27.04.2017г.
Също така е представено извлечение от
карнет за водомер № 00101060243 за
процесния имот с отбелязването като собственици на И.Н.И., а след това и на Н.И.И..
По делото е представен нотариален акт за
покупко - продажба на недвижим имот от 20.04.2015 г., от който се установява,
че ответницата е прехвърлила собствеността си върху притежаваната от нея 1/6
ид.ч. от процесния съсобствен имот, придобит по наследство, на сестра си Р.И. М..
С оглед на така установените факти по
делото съдът достига до следните правни изводи:
Спорното материално правоотношение
между страните се урежда от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи и представените по
делото Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на
въззиваемото дружество, одобрени от ДКЕВР с решение от 11.08.2014 г.
Съгласно § 1, т. 2, б.
"а" от ДР на ЗРВКУ, "потребители" по смисъла на
закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. В този смисъл е
уредено и качеството на потребителите в чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г., според която потребители на В и К услуги са собствениците или
притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени
имоти. Същата постановка е залегнала и в
чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора.
Съгласно чл. 9а от Наредба № 4 от
14.09.2004 г.промяната на носителя на правото на собственост, на строеж или на
ползване на водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на
промяната по партидата на потребителя по реда, определен в договора или в
общите условия. В чл. 64, ал. 2 от ОУ на ищцовото дружество е предвидено, че
ако предишният собственик не закрие партидата си, ВиК оператора събира
дължимите суми от него до датата на откриване на партидата на новия собственик
или ползвател.
Изложеното налага извод, че до закриването на партидата
на предходния собственик и откриването на нова партида на името на новия
приобретател за водоснабдявания имот, отговорен за заплащането на
предоставените ВиК услуги е предходният собственик на имота.
По делото се установява, че след
смъртта на наследодателя - потребител на услугите при ищцовата дружество,
наследниците му са се легитимирали като нови собственици на имота и са заявили
съгласието си партидата да бъде открита на името на Н.И.. Така в депозираното
заявление пред ВиК оператора, ответницата Н.И. се е обозначила като нов
собственик въз основа на приложеното удостоверение за наследници. С оглед на
това и по силата на споразумението с останалите наследници, ответницата е
поискала откриването на партидата на нейно име. Действително по делото се
установява, че през 2015 г. ответницата е прехвърлила 1/6 ид.ч. от процесния
имот на сестра си Р.И.М., но последният
факт е без правно значение в настоящия казус, доколкото отговорен за
заплащането на услугите е лицето, което се е легитимирало пред ВиК оператора
като собственик на имота и потребител на услугите, подавайки заявлението за
промяна на партидата на свое име. Следва и да се посочи, че по делото не се установява
размерът на придобитата от ответницата квотата от имота, тъй като няма данни дали
имотът е бил лична собственост на наследодателя или е придобит от него в режим
на съпружеска имуществена общност. С оглед на това и не би могло да се формира
извод дали квотата на ответницата от
имота се е изчерпвала до размера на 1/6 ид.ч., а така и че същата не е била
съсобственик на имота след разпоредителната сделка от 2015 г. Данните по делото
свидетелстват, че независимо от разпоредителната сделка от 2015г., ответницата
се е легитимирала пред ВиК оператора като нов собственик на имота и на това
основание, въз основа на съгласието на останалите съсобственици, е открита
партида на нейното име като потребител с абонат № 00101060243. В това си
качество ответницата е подписвала карнетът при отчитане на водомера за имота,
както и е получавала поканите за доброволно изпълнение.
С оглед на изложеното и доколкото
приобретателят по договора за покупко-продажба от 2015 г. не се е легитимирал пред
ВиК оператора като собственик и нов потребител, ответницата продължава да е
страна по облигационното отношение с ищеца и до закриването на партидата на
нейно име и откриването на нова партида за водоснабдявания имот, именно тя
дължи заплащането на доставените услуги през процесния период.
По изложените съображения и с оглед на
приетите по делото доказателства пред първата инстанция настоящият състав
намира за установена облигационната обвързаност на страните по делото, и при
съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба,
регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставените
услуги, правилно ПРС е приел, че исковете за главница и обезщетение за забава
са основателни и доказани.
Изложеното по -горе налага извода за неоснователност
на въззивната жалба, която следва да се остави без уважение, а решението на
районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По разноските: На основание
чл.78, ал.3 и ал.8
от ГПК и предвид искането в
отговора на въззивната жалба за присъждане на разноските по делото, включително
за юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати юрисконсултско възнаграждение на въззиваемото дружество в размер на 100
лева, както и направените разноски за адвокатско възнаграждение на особения
представител на жалбоподателя от 200 лева или общо 300 лева. Направата на
претендираните разноски за платена държавна такса от 50 лева не се установява,
поради което такива няма да бъдат присъдени.
С оглед задължителните указания, дадени
в т. 7 на Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, заплащането на дължимата
държавна такса за въззивното производство общо в размер на 50 лева по двата иска
следва да се възложи на жалбоподателя Н.И.И..
Предвид гореизложеното Пловдивският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260051
от 06.01.2021 г. постановено по гр.д.№ 427 по описа за 2020 г. на ПРС, XVIII гр.с.
ОСЪЖДА
Н.И.И., ЕГН **********,***, да
заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, сумата
от 300 лева /триста лева/ – разноски за
въззивното производство.
ОСЪЖДА Н.И.И., ЕГН **********,***, да заплати държавна такса в размер на 50 лева /петдесет лева/ за
въззивно обжалване по сметка на Пловдивския окръжен съд в полза на бюджета на
съдебната власт.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.