№ 55
гр. П., 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ в публично заседание на шести
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Явор Пл. Томов
при участието на секретаря Мая Й. Ангелова
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Административно
наказателно дело № 20213520200232 по описа за 2021 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е
образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на М. АХМ. К. от с.К., чрез
пълномощник адв.С.И. от АК-В.Търново, против НП № 21-1292- 000904/14.06.2021 г.
издадено от Началник сектор „ПП“ към ОДМВР Т., с което и на основание чл.182,ал.5,вр. с
ал.1,т.5 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 1200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 м. за това, че „на 19.03.2021 г., в 11.20 ч.,
в с.Л., община П., на ул.“С.Т.“ до кръстовище с ул.“***“ в посока към гр.П., управлява
собствения си л.а.“БМВ 530 Д“ с рег.№ *** с превишена скорост. При максимално
допустима скорост за населено място от 50 км/ч въведена с пътен знак Д-11, се движи с
97 км/ч. Скоростта е засечена и фиксирана с АТСС ARH CAM S1 с фабр.№ *** и снимков
материал № ***. Отчетен толеранс на измерената скорост от -3 км/ч и същата е
установена на 94 км/ч – наказуема скорост. Нарушението е извършено в условията на
системност – в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К, № 3703404 влязъл в
сила на 10.09.2020 г., с който е наложено наказание по чл.182,ал.1,т.4 от ЗДвП и на ЕФ
серия К, № 3798331, влязъл в сила на 09.09.2020 г., с който е наложено наказание по реда на
чл.182,ал.1,т.4 от ЗДвП. АУАН е съставен в условията на чл. 40,ал.2 от ЗАНН и след
попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП от собственика на МПС“- нарушение по
чл.21,ал.1 от ЗДвП.
В депозината бланкетна жалба се оспорва изцяло извършеното нарушение като
се сочи, че при издаване на НП са допуснати различни по вид съществени арушения на
материалния закон и процесулните правила. В с.з. жалбоподателят се явява лично,
представлява се от адв.И., който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено,
1
претендира приложение на чл.28,б.“а“ от ЗАНН, за приложението на който ангажира
допълнителни писмени доказателства.
Ответникът по жалбата – ОДМВР Т., редовно уведомен, не изпраща
представител в с.з., не ангажира писмено становище по жалбата.
Районна прокуратура Т., ТО П., редовно уведомени съгл.чл.62 от ЗАНН, не
изпращат представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 от ЗАНН и е процесуално
допустима. С
По делото е установено, че на 19.03.2021 г. полицейски служител от състава на
ОДМВР Т. – Д. Ат. Й. /преминал обучение за работа с ***, сертификат л.41/, се намирал в
с.Л., общ.П., където работел с *** с фабр.№ *** /протокол л.39/ по осъществяване на
контрол за превишение на скоростта на движение в населеното място. *** била поставена в
рамките на населеното място – на ул.“С.Т.“ до кръстовището с ул.“***“ /справка от Google
maps, л.37-38, снимка л.40/. По приписката е приложена и снимка № ***/***, на която в
11:20:18 на 19.03.2021 г. е бил заснет приближаващ се л.а. марка „БМВ“ с рег.№ *** в
локация с GPS координати: 43.420011º/26.341051º, както и че максимално допустимата
скорост на движение е 50 км/ч, а измерената скорост 97 км/ч. Приложени са и доказателства
за одобряване на типа средство за измерване – преносима система за контрол на скоростта
на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 /ведно с
приложение за неговата годност; методически указания относно реда за обработка,
съставяне и отчет на ЕФ за нарушения установени с АТСС/, от които е видно, че същата
съответства на одобрения тип; Протокол за проверка № 74-С-ИСИС/22.10.2020 г. на БИМ
удостоверяващ съответствие на ARH CAM S1 с одобрения тип; Протокол за запознаване на
служител от ОДМВР за работа със СПУКС и заверени копия от Google Maps удостоверявщи
мястото на позиционирането на ARH CAM S1 в деня на проверката, което изцяло
опровергава твърденията на жалбоподателя за неправилното му използване.
След извършената допълнителна справка в информационните масиви на МВР,
при която се установило, че ЕФ за нарушението на може да бъде издаден предвид това, че се
касаело за трето поредно нарушение в рамките на една година, с покана /приложена л.13/,
нарушителят К. /той и собственик на процесния л.а., справка л.11/ бил уведомен да се яви на
в двуседмичен срок от уведомяване в сектор „ПП“ в гр.Т. за съставяне на АУАН. Поканата
била получена лично от нарушителя, който саморъчно попълнил и декларация по чл.188 от
ЗДвП /приложена л.14 – обстоятелство, потвърдено от него и в с.з./, че на 19.03. 2021 г. в
11.20 ч. е управлявал л.а. с рег.№ ***, който е негова собственост.
По преписката било установено, че процесното нарушение е било извършено в
2
условията на системност – в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К, № 3703404
/приложен л.22/ - влязъл в сила на 10.09.2020 г. /справка л.23/, с който е наложено наказание
глоба 400 лв. по реда на чл.189,ал.4, вр. с чл.182,ал.1,т.4 от ЗДвП и на ЕФ серия К, №
3798331 /приложен л.24/, влязъл в сила на 09.09.2020 г./справка л.25/, с който е наложено
наказание глоба в размер на 300 лв. по реда на чл.189,ал.4,вр. с чл.182,ал.2,т.4 от ЗДвП.
При тези обстоятелства, на 10.05.2021 г., в гр.Т. бил съставен АУАН серия Д, №
974483 /приложен л.8/, с който отговорността на нарушителя била ангажирана за нарушение
по чл.21,ал.1 от ЗДвП свързано с превишаване на скоростта в населеното място на
19.03.2021 г. в 11.20 ч. Нарушителят се запознал с констатациите по акта и го подписал без
възражения, като не депозирал допълнителни писмени такива и в 3-дневният срок по чл.44,
ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставеният акт за установяване на административно
нарушение, Началник сектор "ПП" при ОД МВР гр.Т. на 14.06.2021 г. издал атакуваното в
настоящия процес НП № 21-1292-000904, с което на жалбоподателя били наложени
наказания глоба в размер на 1200 лв. /хиляда и двеста лева/ и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.182,ал.5,вр. с ал.1,т.5 от ЗДвП.
Фактическата обстановка беше установена от съда от приложените и
приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, като същата не се оспорва от
нарушителя, предвид което съдът заличи от списъка за призоваване неявилите се по
уважителни причини актосъставител и свидетели по съставяне на акта.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира,
че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателната
отговорност за извършеното нарушение не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до опорочаване на производството по налагане на
административно наказание. Първото и основно основание за законосъобразност на всяко
НП е да бъде издадено от компетентен орган, като компетентността може да произтича
както пряко от закона [случай, в който се презюмира], така и да бъде делегирана. В
настоящият случай това основно изискване е спазено, тъй като атакуваното НП е издадено
от компетентен да го издаде орган–Началник група „Пътна полиция“ към ОДМВР Т., на
когото съгласно чл.189,ал.12 от ЗДвП и приложената Заповед № *** г. на Министъра на
вътрешните работи, са делегирани права по смисъла на чл.47,ал.2 ЗАНН. Не са налице
обстоятелства, които да поставят под съмнение автентичността на съставения АУАН и
издаденото въз основа на него НП. Наред с това съдът приема, че при съставяне на АУАН
не са допуснати нарушения, които да не са преодолими по реда на чл.53,ал.2 от ЗАНН, а от
друга страна НП съдържа всички реквизити, изискуеми от чл.57 от ЗАНН, т.е. налице е
яснота относно вмененото като извършено нарушение от страна на жалбоподателя.
Съдът приема, че в съставения за нарушението АУАН серия Д № 974483 ясно
и разбираемо за нарушителя е посочено, че нарушението е установено и заснето с
3
автоматизираното техническо средство, като е посочен и неговият идентификационен
номер, респ. и номера на изготвената снимка. Коректно е описано мястото на извършване на
нарушението, както и посоката на движение на лекия автомобил. В приложената по
преписката снимка ясно се вижда регистрационния номер на автомобила, отразени са
максимално разрешената скорост на движение на МПС в населеното място – 50 км/ч и
измерената скорост на движение на автомобила – 97 км/ч, от която коректно е приспаднат в
полза на нарушителя толерансът от -3 км/ч, който представлява допустимата техническа
грешка при измерването на скоростта. Нарушението е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство без човешка намеса и това е така дори когато се
използва мобилна апаратура, както е било в случая. Законът не разграничава правните
последици от установени със стационарни или мобилни технически средства нарушения /за
което неоснователно се претендира в жалбата/. Полицейският служител изпълнява
задължения само по техническото обслужване на техническото средство и го придвижва от
едно място за контрол до друго. Самото действие на апаратурата обаче е автоматизирано /в
т.см. е постоянната практика на ТАС – например реш. № 30/25.03.2019 г. по кнахд №
22/2019 г. и реш.№ 63/30.05.2019 г. по канд № 44/2019 г./.
Разпоредбата на чл.165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП регламентира, че при изпълнение на
функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство, т. е.
регламентира правото на ползване от страна на съответните органи на технически средства,
като същевременно в чл. 189, ал.15 ЗДвП изрично се посочват като веществени
доказателства снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства
или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на МПС. По делото е доказано, че скоростта на движение на процесния л.а.“БМВ
530Д“ с рег.№ *** е измерена с автоматично техническо средство вид ARH CAM S1 с №
***, което е одобрен тип средство за измерване, видно от представено удостоверение
издадено от БИМ. Същото АТСС е било технически годно и изправно към момента на
констатиране на нарушението, видно от протокола за преминала периодична проверка. Eто
защо съдът приема, че в конкретният случай са изцяло изпълнени изискванията на чл.4 от
Наредба № *** г. - контролът да се осъществява от АТСС одобрени по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
преминали първоначални и последващи проверки. Доколкото нарушението е установено с
годно техническо средство, то може да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по
безспорен начин могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената
скорост или да се индивидуализира нарушителя. Както вече се посочи по-горе от
приобщената по делото като веществено доказателство снимка, ведно с разпечатка от
използваното средство за измерване е видно, че на посочените в акта дата, място и час,
жалбоподателят М. АХМ. К. е осъществил посоченото от административнонаказващия
4
орган нарушение. От обективна страна същият, като водач на моторно превозно средство не
е изпълнил задължението си да избере скорост на движение на пътното превозно средство,
ненадвишаваща допустимата такава – 50 км/ч в населено място въведена пътен знак "Д-11".
При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и
обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят
К. е извършил нарушение по чл.21, ал. 1 от ЗДвП. С оглед на всичко това съдът намери, че
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е правилно ангажирана
именно във връзка с разпоредбата на чл.182,ал.5, вр. с ал.1,т.5 от ЗДвП, респ. правилно са
определини наказанията в техните фиксирани размери. Нормата на чл.182,ал.5 от ЗДвП
въвежда санкции при системно нарушаване на скоростните режими, а легалната дефиниция
за поянятието "системно" се съдържа в разпоредбата на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП, съгласно
която "системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от
влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с
който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение /в т.см. виж и ТР №
3/15.02.1971 г. та ОСНК, според т.3 от което „при системно извършване на престъпление се
изискват най- малко три деяния и между тях да има устойчивост и трайност“; както и ТР
№52/09.09.1988 г. по н.д.№ 34/1988г. на ОСНК, относно периода, в който се извършват
отделните престъпления/.
В случая законодателното изискване е за системно нарушаване на правилата за
движение по пътищата с превишена скорост след като едно лице вече е било санкционирано
за нарушения по чл.21,ал.2 от ЗДвП като е без правно значение дали това е станало с ЕФ или
АУАН. В настоящият случай е правилна преценката на административнонаказващият орган
по повод приложимата санкционна разпоредба на чл.182,ал.5, вр. с ал.1,т.5 от ЗДвП,
мотивирана от посочените и влезли в законна сила два електронни фиша в рамките на едни
година преди процесното нарушение /подробно обсъдени по-горе в мотивите на решението/.
От тях става ясно, че действително в едногодишния срок предхождащ констатираното
нарушение, жалбоподателят К. е бил санкциониран два пъти за нарушения на чл.21,ал.1 от
ЗДвП като наложените му глоби са били заплатени /справка за нарушител, л.21/. Според
съда правилно за определяне на системността в НП са посочени електронен фиш К №
3703404, влязъл в сила на 10.09.2020 г., с който е наложена глоба по реда на чл.182,ал.1,т.4
от ЗДвП, и ЕФ серия К, № 3798331, влязъл в сила на 09.09.2020 г., с който К. е бил
санкциониран на основание чл.182,ал.2,т.4 от ЗДвП, тъй като санкционната нормата на
чл.182,ал.5 от ЗДвП предвижда санкция за системно нарушение и в двете предходни
санкционни хипотези.При определяне на наказанията наказващият орган е наложил
единственото предвидено в закона фиксирано наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца и глоба 1200 лв. определена като двоен размер на санкцията по
чл.182,ал.1,т.5 от ЗДвП – 600 лв. В конкретният случай, с оглед изключително голямято
превишение на скоростта на движение на МПС в населено място /44 км/ч над допустимото!/
и наличието на множество други влезли в сила макар и заплатени ЕФ, настоящото
нарушение разкрива висока степен на обществена опасност, доколкото застрашава живота и
5
здравето неограничен кръг лица живущи в с.Л., общ.П., което от своя страна изключва
възможността отговорността му да отпадне с предупреждение съгласно чл.28,б.”а” от ЗАНН
/за което неоснователно претендира защитата в с.з. при излагане на семейни причини и
трудности, до които би довело лишаването на нарушителя от право да управлява МПС/,
поради което обжалваното НП следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-1292-000904/14.06.2021 г. издадено от Началник
сектор „ПП“ към ОДМВР Т., с което и на основание чл.182,ал.5,вр. с ал.1,т.5 от ЗДвП на М.
АХМ. К. от с.К., Столична община, ул.“***“№48, ЕГН- **********, чрез пълномощник
адв.С.И. от ВтАК, със съдебен адрес гр.Горна Оряховица, ул.“**№5,ет.2 са наложени
административни наказания глоба в размер на 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/ и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП,
КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, пред Търговищки административен съд на основанията
предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6