Присъда по дело №1062/2013 на Районен съд - Кърджали

                                                                                             МОТИВИ към ПРИСЪДА

                                                                                              от 28.11.2013г.на КРС

                                                                                              по НОХД № 1062/ 2013г.

Повдигнато е обвинение срещу Б.Д.Т. по чл.197 т.1 вр. чл.194 ал.1 от НК за извършено престъпление на 30.03.2013г. в гр.Кърджали.

Подсъдимият Т. се признава за виновен и дава подробни обяснения за случилото се. Съжалява за извършеното и моли съда за минимална присъда. В последна дума се извинява за това, което направил.

Прокурорът считал, че събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал несъмнено посочвал, че подсъдимият Т. извършил деянието, за което бил обвинен. Предвид чистото му съдебно минало и процесуалното му поведение моли съда да му наложи наказаине към минимума, което изтърпяване да бъде отложено на основание чл.66 от НК.

Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

 ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият Б.Д.Т., роден на ***г***, с постоянен адрес в гр.Момчилград, живущ ***, български гражданин, със средно образование, безработен, женен, осъждан, с ЕГН **********.

На съдебното следствие безспорно се установ фактическата обстановка описана в обвинителния акт, а именно: На 30.03.2013г. около 14.00ч.подсъдимият б.т. се намирал в района на сладкарница „Виена” в гр.Кърджали находяща се на бул.България. По това време бил и свидетеля К., който работел като шофьор към фирма „Бутер”ЕООД- Кърджали, която стопанисвала посочения обект. Като такъв последният управлявал лек автомобил марка „Дачия Логан” с рег.№ К8800АХ. Около 14.00ч. свидетелят К. пренасял стока до сладкарница „Виена” като бил спрял автомобила до задната част на обекта, където се намирал цеха и складовите помещения. Той слязъл да разтовари стоката си като свалил и оставил на предната седалка на колата якето си марка „Капа” в тъмносин цвят шушлеково със силиконова вата. Във външния джоба си свидетелят К. бил оставил 3 броя ключа за личния си автомобил марка „Форд Орион”, за дома му и за гаража му, а във вътрешните държал кафяв портфейл от естествена кожа марка „Бос” и мобилет телефон марка „Нокиа С- 1”, който ползвал със СИМ карта на оператор „БОБ”. Започнал да разтоварва стоката като я носел до сладкарницата, след което отново излизал до автомобила и така около 5- 6 минути. По това време подъсдимият Б. торалов минал оттам и видял паркирания автомобил, който бил с отворен прозолец на шофьорската врата, където видял якето на свидетеля К.. Използвайки момента, че нямало никой наоколо, деецът взел якето заедно с намиращите се в него вещи и продължил в посока парк „Простор” в гр.Кърджали. По пътя видял какво имало в якето, поради което взел парите от портфейла и мобилния телефон, а всичко друго изхвърлил в контейнер, покрай който минал.

С Протокол за доброволно предаване от 14.05.2013г. подсъдимият Б.Т. предал на служителите от РУ на МВР- Кърджали мобилния телеф марка „Нокиа”. С Разписка от 16.10.2013г. деецът върнал и сумата от 323лв. представляваща възстановяване на вещите, които взел на инкриминираната дата.

ОТ ПРАВНА СТРАНА: Подсъдимият Б.т. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.197 т.1 вр.чл.194 ал.1 от НК. Деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване. Причините за извършване на деянието се коренят в неуважение на дееца към закона и незачитане на личната собственост.

Инкриминираното деяние е съставомерно по т.1 на чл.197 от НК, тъй като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд щетите от престъплението са възстановени.

ПО НАКАЗАНИЕТО: Съдът като взе предвид степента на обществена опасност на деянието- типична; като отчете наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства- чистото съдебно минало, младата му възраст, съдействието за разкриване на обективната истина; както и отегчаващите такива- недобри характеристични данни по местоживеенеа, намира че чрез наказание към минимума на предвиденото, а именно „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, ще бъдат изпълнени целите на чл.36 от НК. На основание чл.66 ал.1 от НК, тъй като са налице условията за условно осъждане, отложи изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години.

С оглед изхода на делото - осъдителна присъда, съдът на основание чл.189 ал.3 от НПК осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски в размер на 70.00 лв. по сметка на Районен съд гр.Кърджали.

На основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК съдът определи едно общо най- тежко наказание, тъй като престъпленията по настоящото дело и по НОХД № 684/ 2013г. на КРС са извършени преди да има влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Поради това най- тежкото от двете се явява определеното по НОХД № 684/ 2013г., а именно „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца с изпитателен срок от 3 години, поради което то бе определено като едно общо такова.

По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.

                                                                      Районен съдия: