Р Е Ш Е Н И Е
Номер
629 19.02.2020 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
пети февруари Година
2020
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар:
Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 8233 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявения от К.В.В. против ГД „Гранична полиция“ на МВР
и изменен в открито съдебно заседание иск, с който се моли да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата от 1 555,80 лв. - главница, представляваща
допълнително възнаграждение за 223 часа извънреден труд, положен през периода
01.10.2016 г. - 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и направените
разноски по делото. Ищецът твърди, че през процесния период е полагал труд
на длъжността „***“ в БГПК – Созопол при РДГП – Бургас, като е работил на 12 и
на 24-часови смени, предварително определени с график за всеки месец. Твърди също
така, че след преизчисляване на положения от него през процесния период нощен
труд към дневен с коефициент 1,143 се получава разлика от 223 часа (след
направеното изменение на иска в съдебно заседание), за която му се следва
възнаграждение за извънреден труд в размер на 1 555,80
лв.
(след направеното изменение в размера на иска), което не му е заплатено от
ответника. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца,
който поддържа иска, ангажирани
са доказателства.
Така предявеният главен иск е с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2, и ал. 6 от ЗМВР, като
същият е допустим.
В
законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който искът е оспорен като неоснователен както по основание, така и по размер.
Не се оспорва, че през процесния период ищецът е заемал посочената в исковата
молба длъжност, както и че е изпълнявал служебните си задължения на смени,
съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано.
Твърди обаче, че в резултат на това сумирано изчисляване е формиран резултат,
който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан като извънреден
труд, съгласно нормативната уредба на ЗМВР. Твърди също така, че за периода до
02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. на министъра на
вътрешните работи, съгласно която при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен извънреден труд между 22,00 ч. и 06,00 ч. се
умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове
за отчетния период, а през останалата част от исковия период са действали
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г., поради
което Наредбата за структурата и организацията на работната заплата се прилага
единствено за работници и служители по трудово правоотношение. Моли се исковете
да бъдат отхвърлени и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по
делото, включително юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание
се явява процесуален представител на ответника, който поддържа отговора, представени
са писмени доказателства.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а това се
установява и от представените от ответника писмени доказателства, че през
процесния период страните са били в служебно правоотношение, по силата на което
ищецът е заемал и е полагал труд на посочената в исковата молба длъжност.
Не се спори също така, че ищецът е
работил на 12 и 24-часови смени, включително и през нощта – за времето от 22,00 ч. до
06,00 ч., по предварително утвърдени графици, при сумирано
изчисляване на работното време.
По делото е допусната
съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която, след запознаване с
представените по делото доказателства, е установило, че през периода 01.10.2016
г. – 30.09.2019 г. ищецът е положил общо 1 542 часа нощен труд, които след
преизчисляване с коефициент 1,143 се равняват на 1 765 часа дневен труд,
като разликата между преизчисления и отчетения по протоколи положен нощен труд
възлиза на 223 часа, за които възнаграждението, изчислено като за извънреден
труд, възлиза на 1 555,80 лв., която сума не е начислена и платена от ответника
на ищеца. Съдът намира, че заключението на вещото лице е обективно и
безпристрастно, като страните не са го оспорили, поради което следва да бъде
кредитирано.
По делото са представени от страна на
ответника множество писмени документи – платежни бележки за платено на ищеца
възнаграждение, които са използвани от вещото лице при изготвяне на
заключението, поради което съдът не следва да ги обсъжда отделно от него.
При така ангажираните доказателства,
от правна страна съдът намира следното:
Съгласно
чл. 176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.),
брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
възнаграждение и допълнителни такива.
Съгласно
чл. 179, ал. 1 от същия закон, на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22,00 до 06,00 ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение, като в ал. 2 е предвидено, че
условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова
заповед.
Същевременно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители
в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Съгласно
чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна
работна седмица, а ал. 3 предвижда, че работното време на държавните служители
се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., през което време работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В ал. 5,
т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение, съгласно ал. 6. В ал. 7 е предвидено, че извънредният труд не
може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Съгласно чл.
187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния исков период са
действали Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. (отм.) и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., които предвиждат възможност държавните служители в МВР
да полагат труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби
не е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време отработените
часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е
била регламентацията на действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в
периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. (отм.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. според съда представлява празнота в специалната правна
уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на
съответните норми на общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че
в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно
правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово
правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано
изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по-неблагоприятно
положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.
В чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и
организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който
коефициент според съда възлиза на 1,143, изчислен като съотношение между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7
часа).
В случая от заключението на назначената по делото
експертиза се установи, че през процесния период ищецът е положил общо 1 542
часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1 765 часа дневен труд, т.е. налице е разлика
от 223 часа, за които на ищеца се полага допълнително възнаграждение за
извънреден труд в размер на 1 555,80 лв. По делото липсват твърдения и
доказателства това допълнително възнаграждение да е било платено от ответника
на ищеца, което води до извода за основателност на предявената искова претенция
за главницата (в изменения й размер) и налага нейното уважаване.
На осн. чл. 86 от ЗЗД и предвид
липсата на извършено от ответника доброволно плащане на дължимото допълнително
трудово възнаграждение, в полза на ищеца следва да бъде присъдено и обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата за периода от
предявяването на иска на 01.10.2019 г. до окончателното й изплащане.
Предвид уважаването на иска и на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от
него разноски по делото, които са в размер на 420 лв. – платено адвокатско
възнаграждение.
Предвид обстоятелството, че ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото, на осн. чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна
такса за разглеждане на предявения иск – 62,23 лв., както и платеното от
бюджета на съда възнаграждение за вещо лице - 200 лв.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Гранична полиция” на МВР, с адрес
гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46, да заплати на К.В.В., ЕГН **********,
съдебен адрес ***, сумата от 1 555,80 лв. (хиляди петстотин петдесет и пет лв.
и осемдесет ст.), представляваща
допълнително трудово възнаграждение за 223 часа извънреден труд, представляващи разликата между реално положения от
него нощен труд през периода 01.10.2016
г. - 30.09.2019 г. и преизчисления такъв с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.10.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 420,00
лв. (четиристотин и двадесет лв.), представляваща направените от ищеца разноски
по делото.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” на МВР, с адрес гр. София, бул.
„Княгиня Мария Луиза” № 46, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна такса в размер на 62,23 лв. (шестдесет
и два лв. и двадесет и три ст.), както и разноски в размер на 200,00 лв. (двеста
лв.) - платен хонорар на вещо лице.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от
обявяването му на 19.02.2020 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД