Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 04.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски районен съд V гр. състав,
в публично заседание, проведено на 08.11.2019г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретар Галя
Николова, като разгледа докладваното от
съдията, гр.д. № 3123 по описа на
съда за 2019г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Искове с правно основание
чл. 415 от ГПК, във вр. с ***и ***.
*** ***, е предявил против
З.Г.Ц. ***, кумулативно обективно съединени искове с правно основание ***, за
приемане за установено, че *** дължи на *** сума в размер на 3926.84 лева, представляващо
неизплатено задължение по сключения между страните договор за револвиращ заем ***,
както и законна лихва върху главницата, считано от депозираното на заявлението
по ***в съда до окончателното изплащане на вземането, ведно със сторените в
заповедното производство разноски. Твърди се, че на 18.04.2013г. между страните
е сключен посочения договор за сумата от 2850.00лв., срок 48 месеца, ГПР
99.23%, ГЛП 70.99%, общо задължение по кредита 8773.34лв. Сочи се, че *** е
запознат и с Общите условия на ***и е получил преддоговорна информация под
формата на ***. Излага се, че *** е изпълнил точно и в срок задълженията си по
договора, но *** не е изпълнявал точно поетите с договора задължения, т. к.
след като е заплатил в цялост 24 погасителни вноски – 5453.80лв., е спрял да ги
заплаща. Сочи се, че крайният срок на договора е изтекъл на 10.05.2017г. Твърди
се, че *** е начислил и неустойка на осн. чл. 10.4 от ОУ в размер на 793.94лв.,
от която са опростени 277.88лв. Моли се съда да признае за установена
дължимостта от ***на *** на сумите, както следва: 1996.31лв.– главница;
1414.47лв. – договорно възнаграждение; 516.06лв. – неустойка, ведно със
законната лихва, считано от 25.01.2019г. до окончателното ѝ изплащане.
*** не взема становище по
делото.
Съдът, след като се
съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено следното: От приложеното ***по описа на *** се установява, че ***
е депозирал на 25.01.2019г. пред *** заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на ***срещу ***за исковите суми. Установява се също така, че
за претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение ***която е
връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. С Разпореждане на съда,
получено на 16.04.2019г., е указано на *** да предяви иск за установяване на
вземанията си на основание ***. Искът е предявен в законоустановения
едномесечен срок, той касае сумите по издадената заповед за изпълнение, поради
което съдът го приема за допустим.
От приложения по делото Договор за револвиращ
заем *** се установява, че страните са сключили договор, по който *** е
отпуснал на ***сумата от 2850лв. с размер на месечната погасителна вноска от 180
лева, на 48 месечни вноски, посочен ГПР 93.23%, посочен ГЛП 70.99%, посочена
сума на всеки револвинг 2268лв., договорно възнаграждение при револвинг –
4212лв., общо дължимо при револвинга - 6480лв. Приложен по делото е и *** за предоставяне на
информация за потребителските кредити, който сочи, че *** е информиран за потребителските
кредити фаворит, като в т. 6 е посочено, че общата сума, която следва да се
заплати е 8640лв., ГПР е в размер на 99,27лв., като в СЕФ никъде не е посочено
на кого се предоставя, а е положен само подпис на лицето, получило екземпляр от
него. По делото са приобщени и ОУ на *** към Договор за револвиращ заем, които
не са подписани от ***. Представено е по делото извлечение по сметка към
договор за потребителски кредит ***, от което е видно, че на 07.12.2016г. е
постъпило последното плащане по договора, общата сума на всички извършени плащания
към 14.05.2019г. е в размер на 5453.80лв., а остатъчното задължение е в размер
на 3410.78лв. Представено е уведомително писмо от 02.09.2015г., с което *** уведомява
длъжника, че считано от 01.09.2015г. договорът за кредит е едностранно
прекратен и е обявена предсрочната му изискуемост. Няма данни за връчването на
това писмо, но искът се счита заведен на 25.01.2019г. - след изтичане на 48
месеца от сключването му на 10.05.2017г., т.е. след изтичане на крайния срок за
погасяване на целия кредит. От изготвената по дело съдебно счетоводна
експертиза се установява, че на 18.04.2013г. е направен превод от *** по
банкова сметка ***, клон П., с титуляр ***З.Г.Ц., за сумата от 2 850лв.
Посочено е, че това е сумата за главница, а всяка вноска представлява сбор от
начислена лихва и главница. Посочен е начина на начисляване на лихвата при
анюитетни вноски. Установенж е, че общата сума, която е заплатена по кредита е
в размер на 5 453.80лв., от които е погасена главница от 853.80лв.,
договорна лихва в размер на 4 508.76лв., лихва за забава в размер на
91.24лв. Посочено е, че е била налице забава, поради което е начислена и
неустойка за забава. Вещото лице е отговорило и на въпроса за обичайния ГПР за
подобни кредити към датата на сключване на договора, който е бил в размер на
14.93%, и за обичайния лихвен процент /ГЛП/, който към м. 04.2013г. е бил
10.27%.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: В
случая между страните е налице стандартен договор за потребителски кредит,
който се регулира от ЗПК - в редакцията му от
26.03.2013г., и не представлява никое от изключенията, посочени в чл. 4
от ЗПК. Независимо от посочването в договора, че се касае за револвиращ заем,
съдът не констатира револвиране по смисъла на чл. 5 от ОУ на кредитора, а
самият ищец, предоставяйки на кредитополучателя СЕФ е посочил, че се касае за
потребителски кредит фаворит, но не и револвиращ заем. Револвиране в случая не
се установява, поради което съдът намира, че не е било налице основание за
калкулиране от страна на кредитора на посоченото в договора договорно
възнаграждение при револвинг от 4212лв. Съдът намира, че в случая се касае за договор
за потребителски кредит, който се явява недействителен
по смисъла на чл. 22 от ЗПК, по следните съображения: договорът противоречи на
чл. 11 ал. 1 т.7 от ЗПК – общият размер на кредита не е ясен, като
противоречието се установява от различие в договора и СЕФ, доколкото не става
ясно как е изчислена сумата от 8640лв. в т. 6 от представения СЕФ, т.к. тя не е
сбор от никои от сумите по т. 6 от договора. Договорът противоречи на чл. 11
ал. 1 т. 11 от ЗПК – липсват условия за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването. Липсва и изискуемата по т.12
от същата разпоредба информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Реално не е
ясно какъв лихвен процент е договорен между страните, такъв липсва в
представения СЕФ, налице са посочени две различни стойности на ГПР в договора –
93.23, и в СЕФ – 99.27, а доколкото ГЛП е част, и то основната част от ГПР,
самият лихвен процент е неясен. Това е неизпълнение на изискванията на чл. 11
ал. 1 т. 9 и т.10 от ЗПК, за задължително посочване в договора на ГПР и ГЛП.
Посочената недействителност се констатира служебно от съда, доколкото тя
произтича от самите представени доказателства за сключен договор и не е
необходимо да бъде твърдяна от някоя от страните по делото. Съгл. чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. В случая обаче чистата стойност на кредита в размер на 2850лв. е била
заплатена от кредитополучателя още преди завеждане на делото / преди подаване
на заявлението в съда, което се установява както от признанието на неизгоден за
*** факт – плащане на 5 453.80лв., така и от констатациите на изготвената ССчЕ
за последно извършено плащане на 07.12.2016г. Поради горното, се налага извод,
че *** е заплатил дори по-висока от дължимата сума по недействителния по
смисъла на чл. 22 от ЗПК договор, доколкото по него не би следвало да се дължат
нито лихва, нито сума за револвинг, нито неустойка.
За пълнота на
изложението следва да се отбележи, че дори при липса на обявяване на нищожност
на целия договор на осн. чл. 22 от ЗПК, съдът констатира нищожност на клаузата с
която е уговорен годишен лихвен процент от 70.99лв. Дори и при липса на
възражение за нищожност на клаузата за възнаградителната лихва, от страна на ***,
то съдът, съгласно практиката на ВКС, има правомощие служебно да констатира
това. Възнаградителната лихва има характер на цена на предоставената услуга,
като нейната стойност, следва да се съизмерява както със стойността на
отпуснатия заем, така и със срока, за които се уговоря връщането, и с
обстоятелството дали е обезпечен. Съдържащата се в раздел 6 от договора, информация относно броя
и размера на погасителните вноски, ГПР и ГПЛ е обща, като тя не отговаря на
изискването да е разбираема и недвусмислена. Освен това размер от 70.99 % не
съответства нито със стойността, нито със срока на кредита. Касае се за
потребителски кредит, при която едната страна е икономически по-слаба, и същевременно
от заключението по делото е видно, че обичайния лихвен процент за страната,
който към м. 04.2013г. е бил 10.27% по данни на БНБ, а в конкретния договор
този процент е близо седемкратно надвишен. Съдът намира, че в случая е налице
прекомерност при определяне на ГЛП по договора, което противоречи на добрите
нрави и води до нищожност на клаузата на осн. чл. 26 ал. 1 предл. 3 от ЗЗД.
На основание
гореизложеното и най-вече констатацията за недействителност на договора на осн.
чл. 22 от ЗПК, съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.415,
ал.1 от ГПК, са изцяло неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени
изцяло.
При този изход на
делото разноски се дължат на ***, но поради липса на направени такива, не
следва да се присъждат.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените искове с правно основание ***, вр. ***и ***,
за признаване за установено, че З.Г.Ц.,***,
дължи на ***, ***, със седалище и адрес на управление ***, сумите, както
следва: 1996.31лв.– главница; 1414.47лв. – договорно възнаграждение; 516.06лв.
– неустойка, всички по Договор за револвиращ заем ***/, ведно със законната
лихва, считано от 25.01.2019г. до окончателното ѝ изплащане.
Решението може да се
обжалва пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: