Р
Е Ш Е
Н И Е №260046
гр. Кюстендил, 03.11.2020 г.
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито
заседание на двадесети
октомври две хиляди и двадесета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
КАЛИН В.
при участие на секретаря В.Б.,
като разгледа
докладваното от съдия Савова в. гр. д. №446 по описа за 2020 г. на КОС , за да
се произнесе, взе предвид :
В.Б.С.,
ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на майка си -В.И.С., ЕГН **********,***,чрез
адв.З.В. ***, обжалват решение № 162 от 11.03.2020г. по гр. дело № 2482 /
2019г. на РС-Дупница, в частта, в която е отхвърлен предявеният от въззивната
страна срещу Б.В.С., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** дол, иск по чл.150 СК за изменение /увеличение/ на дължимата на непълнолетния издръжка над
присъдения размер - ****** лв. месечно
до претендирания такъв *****лв.
Първоинстанционният
съдебен акт в обжалваната част въззивникът счита за неправилен, като постановен в нарушение на
материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както
и необоснован. Иска се решението да бъде отменено в обжалваната част , а искът
– уважен.
Доводите,
посочени в жалбата, се изразяват в следното:
За
необоснован и незаконосъобразен се сочи изводът на ДнРС, че ответникът работи и получава минимална
заплата, като претендираният размер издръжка не е в неговите възможности.
Поддържа
се, че логическото и граматично тълкуване на чл. 142 СК сочи, че законодателят
е заложил при определянето на издръжката първо да се съблюдават и взимат
предвид нуждите на непълнолетния, имащ право на издръжка, и едва след това да
се преценяват възможностите на лицето, което следва да я дава, т.е. – че е
ирелевантно дали заплащането на издръжка в търсения размер от 300.00 лева
месечно би създавало затруднения за ответника, тъй като задължението на
родителите за издръжка на ненавършилото пълнолетие дете е безусловно, а
безусловният му характер цели да се осигурят на детето условията, които да му
гарантират начин на живот и развитие, каквито то би имало, ако се отглеждаше в
семейство от двамата си родители.
Сочи
се още, че ответникът не изпълнява това задължение, тъй като повече от пет
години се е дезаинтерирал от детето, като няма никакви непосредствени отговорности
или действия, за да отрасне то здраво, да се образова и да има добра житейска
реализация, а установените по делото фактически положения налагат становище, че
доходът на бащата, без да има установени други разноски / тъй като живее в къща
с родителите си и няма установени разходи за каквито и да било - ток, вода,
храна/, му позволява да предоставя на непълнолетното си дете издръжка в искания
размер.
На
следващо място, определеният от ДнРС размер е под законовия – в ал. 2 на
чл. 142 СК е заложено, че минималната издръжка на едно
дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, т.е.
към момента на определянето на издръжката - 11.03.2020г., когато е в сила ПМС № 350 от 19 декември 2019г. за
определяне размера на минималната работна заплата за страната, /съгласно което
същата е 610лв. от 01.01.2020г./ , минималният размер на издръжка на
непълнолетно дете не може да бъде по-нисък от 152.50лв.
Посочва
се и, че ДнРС незаконосъобразно и необосновано в решението е придал определящо
значение на материални и социални възможности / размера на средствата /, който
следва да останат на бащата, след като заплати издръжката, като е игнорирана
съвкупната преценка, която същият следва да направи по критериите, изразени в
ППВС №1/12.11.1974г.Не са отчетени разходите за образование / за 8-ти, 9-ти и
сл.класове се закупуват учебници и комплект учебни помагала и пр., което се
поддържа, че варира от около 250.00 лв. до над 300.00 лева/;има разходи за раница, спортна екипировка на дете -
ученик , разходи за различни дейности, освен това едно 14-годишно дете е в
период на интензивно физическо, интелектуално и социално развитие, във връзка с
което се нуждае от повече храна, нови дрехи и обувки за всеки сезон, книги и
др., дневни пари за лични нужди, както и от средства за транспорт. Едновременно
с това съществено е променена социално-икономическата обстановка в страната
спрямо определения размер издръжка през 2015г., показателни за което са както
измененията на ежегодно определяната с ПМС "линия на бедност", като
инструмент, изчисляван въз основа на данни от изследванията на НСИ на бюджетите
на домакинствата в България и целящ да се гарантира задоволяване на минималните
жизнени потребности от храна, нехранителни стоки и услуги, така и измененията
на минималната месечна работна заплата и за страната, което е база за
определяне законовия минимум на издръжката, дължима от родителя на
ненавършилото пълнолетие дете.Сочи се, че съобразно Постановление № 275 от 1
ноември 2019 г. за определяне на размера на линията на бедност за страната за
2020 г., от 1 януари 2020 г. размерът на същата е ***** лв.
Претендира
се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и осъждане на ответника да заплаща месечна
издръжка в размер на *****лв.
В срока
по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната
страна по тази жалба. Проведено е производство по чл.248 ГПК по искане на тази
страна, актът по което производство не е обжалван.В съдебно заседание тази
страна оспорва въззивната жалба.
Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба е
допустима, доколкото същата е подадена в срок и от надлежна страна.
При
извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на обжалваното
съдебното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба съдът, след
преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че жалбата е
частично основателна поради следното:
Производството
пред РС – Дупница е образувано по повод
депозирана от В.Б.С. , действащ лично като непълнолетен и със съгласие на
своята майка В.И.С., против Б.В.С. ,
искова молба, по силата на която е предявен иск да бъде изменен размерът на
издръжката, която бащата е осъден да изплаща на детето, чрез неговата майка и
законен представител, с решение №171/02.04.2015г. по гр.д.№ 219/2015 год. по
описа на ДнРС от ******. на ****** лв., считано от 01.09.2019г., до настъпване
на обстоятелства, обуславящи изменение
или погасяване на това задължение на ответника.
В
срока за отговор ответника е изразил становище за допустимост и частична
основателност на иска, признава част от фактическите обстоятелства, на които се
основава претенцията, и оспорва друга, като основната защитна теза е за
невъзможност за заплащане на издръжка в искания размер.
С
оглед представените пред районния съд доказателства се установява следното от
фактическа страна:
Видно
от Удостоверение за раждане серия УС-0№ 606360/16.03.2005 год., издадено от
Община Дупница, ищецът, роден на ***г., е син на ответника.
С
постановеното решение №171от 02.04.2015 г. по гр.д.№ 219/2015 по описа на
РС-Дупница, упражняването на родителските права на детето В. са предоставени на
майката , а ответникът е осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на
90.00 лв., считано от 01.03.2015г.
Видно
от удостоверение от 13.11.2019г., ищецът е ученик в ***** клас в ******** за
учебната 2019/2020г.
Месечното
брутно възнаграждение на майката В.И. е в размер на по 610,15лв., считано от
м.08.2019г.- видно от удостоверение , издадено от „*****“ООД, гр.С..
От
удостоверение №014/17.12.2019г.на „*********“ ЕООД,гр.Дупница се установява, че
ответникът е получил от посоченото дружество брутно трудово възнаграждение за
м.04;05 и 06.2019г.в размер на 1456лв.; респ.брутното възнаграждение за м.09;10
и 11.2019г., отразено като получено от въззиваемия Б.С. в служебна бележка от
18.12.2019г., издадена от „*********“ООД,гр.Б., възлиза на *******лв. Размерът на месечното
трудово възнаграждение , отразен в копие от трудовата книжка на С., приложено
по делото, е между 515лв. /през 2018г.в „********ЕООД/ и 566 лв./в „*******“
през 2019г./.От ответника са представени и разписки за изплатена от същия издръжка за м.08;09;10;11 и 12.2019г. в
размер на по 100лв.месечно.
От
събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства е установено,
че от двамата родители единствено майката полага грижи за отглеждане и
възпитание на детето В., който е ученик и посещава езикова школа“*****“, като
помощ, включително и финансова, получава от бабата по майчина линия.Детето
преди е спортувало , докато сега има повече учебни ангажименти, няма
здравословни проблеми /срвн.показания на свид.Фиданка Гърменска/.
При
така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:
Въз
основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правната
квалификация на предявения иск, е по
чл.150 от СК. При преценка на изложеното, както и направените в жалбата оплаквания
за неправилност на съдебното решение, въззивният съд, след подробно обсъждане
на възможностите на бащата да дава издръжка на своето непълнолетното дете В., достига до извод, че към момента
бащата следва да поеме по-висок размер издръжка от определения такъв от
районния съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК изменение
на присъдена издръжка може да се допусне
при изменение на обстоятелствата, при които е определена. В т. 19 на ППВС № 5/
16.11.1970 г. е направено тълкуване на това понятие. Посочено е, че „изменение
на обстоятелствата“ по смисъла на чл.86 от СК /отм.
/ ще има когато е налице трайно съществено изменение
в нуждите
на издържания или трайна и съществена промяна във възможностите на задълженото
лице. Предпоставките са дадени при условията на
алтернативност, поради което е достатъчно
наличието само на една от тях, за да се приеме, че искът е доказан по своето
основание. Не е необходимо също така да има продължителност на периода между
предходната издръжка и искането за изменение. Искът за изменение на издръжката
може да се предяви веднага, щом е налице
промяна в обстоятелствата, при които е определена предходната издръжка.
За да се определи размерът на дължимата от ответника издръжка е
необходимо да се съобрази, че за бащата към настоящия момент не съществува
алиментно задължение по отношение и на друго лице. При определяне размера на
дължащата се издръжка следва са се съобрази и
възрастта на детето и неговите
нужди, и в този аспект да бъде определен размер на издръжка, която е в
състояние да му осигури нормален жизнен стандарт за дете на неговата възраст.
Детето към момента е ученик, посещава извънкласни занимания и съответно с това
обстоятелство са свързани по-високи разходи за неговото отглеждане. При определяне размера на издръжката е нужно да се отчете и
периодът, изминал от определяне на предходната издръжка през 2015 г. - около
пет години, през който са налице и съответни инфлационни процеси, както за този
период са нараснали нуждите на детето от парични и материални средства за
неговото отглеждане, възпитание, обучение и развитие. Промяната в нуждите на
детето има траен и продължителен характер. Трайното и съществено им изменение
обуславя извода за основателността на
иска за изменение на първоначално
определената издръжка.
Размерът на издръжката следва да се определи според правилото
на чл.142
ал.1 от СК, според нуждите на лицето, което има право на
издръжка и възможностите на лицето, което дължи издръжка.
Ето защо, следва да бъде отчетено от съда, че не са налице данни за затруднено здравословно
състояние на бащата и при доказателствата по делото за възможност за реализация на доходи, които
същият да получава, в размер около
минималната работна заплата за страната, при липса на доказателства, че същият
дължи издръжка и на други лица, би могло да се обоснове извод за по-висок размер издръжка от присъдения такъв,
а именно – в размер на ******лв., което
е над двукратно увеличаване на определения с предходно решение размер на
издръжка и е съобразен с разпоредбата на чл. 142 СК
относно минималната издръжка на
едно дете ; респ.с действащия размер на
минималната работна заплата към момента на определянето на издръжката .
Към настоящия момент майката
е трудово заета и би могла да поеме останалата част от размера издръжка,
ведно със съответните детски надбавки, като няма пречка при изменение на обстоятелствата да се инициира производство
за промяна досежно така определения
размер на дължима издръжка.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 162, постановено на 10.03.2020г. по гр.дело №2482/2019г.на
Дупнишкия районен съд, в ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от В.Б.С., ЕГН
**********, действащ лично и със съгласието на майка си –В.И.С., ЕГН **********,***,
срещу Б.В.С., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** дол, иск по чл.150 СК за
изменение /увеличение/ на дължимата на непълнолетния низходящ издръжка над
присъдения размер - 150 лв. месечно до
размер на 185лв.месечно , считано от 29.11.2019г., като вместо това постанови:
ОСЪЖДА
Б.В.С., ( с посочени данни) да заплаща на непълнолетния си син В.Б.С., действащ
лично и със съгласието на майка си –В.И.С.( двамата с посочени данни) месечна
издръжка в размер на *****лв. /сто осемдесет и пет лева/ месечно, считано от
29.11.2019г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, от датата
на настъпване на падежа до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
решението по гр.дело №2482/2019г.на Дупнишкия районен съд, в ЧАСТТА, в която
посоченият иск е отхвърлен за разликата над ******лв.до пълния предявен размер ******лв.
В останалата си част решение №162 от
10.03.2020г. и определение от 24.08.2020г.,двете – постановени по гр.дело
№2482/2019г.на ДнРС, са влезли в сила като необжалвани.
ОСЪЖДА Б.В.С., ( с посочени данни) да заплати по сметка
на Кюстендилския окръжен съд държавна
такса в размер на 50,40лв.
Настоящото
решение на КнОС не може да се обжалва .
Председател: Членове:1.
2.