РЕШЕНИЕ
№ 1092
гр. София, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Д. Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д. Д. Административно наказателно дело №
20211110214357 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на ” ЕООД против Наказателно постановление №
600378-F607257/16.09.2021 г., издадено от началник на отдел при ЦУ на НАП, с което, на
основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС, на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в размер
на 500 лева, за неизпълнено задължение към държавата по чл. 118, ал. 1 ЗДДС.
НП е обжалвано от санкционираното юридическо лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В
жалбата си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за недоказаност на
административнообвинителната теза (различна от инкриминираната фактология; ненадлежно
установена разлика в наличности); за допуснати процесуални нарушения (нарушен срок по чл. 34,
ал. 3 ЗАНН; два акта при проверката; липса на заповед за проверка; липса на компетентност на
актосъставителя и наказващия орган; антидатирано НП). Моли се за отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява. Поддържа
жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган оспорва жалбата. Моли наказателното
постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
разноските на насрещната страна.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
Към 21.03.2021 г. дружеството-жалбоподател стопанисвало търговски обект – магазин за
1
облекло, находящ се в гр. . Обектът бил оборудван с работещо фискално устройство, марка
DATECS, модел DP-150, ИН на ФУ DT786524, ИН на ФП 02786524, рег. На ФУ в НАП
4154824/28.03.2021 г., което притежавало функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“
суми, както и часовникът на което отговарял с точност на астрономическото време.
На цитираната дата, между 11:55 ч. и 13:30 ч. в обекта била извършена проверка, от
страна на служители на НАП – А М и Т.С.. Тя започнала в 11:55 ч. с контролна покупка на 1 бр.
кожен колан, на стойност 50,00 лв. – платена в брой, за която не бил издаден фискален бон, нито
касова бележка от ръчен кочан за касови бележки. Плащането било прието от Е М В, за сметка на
дружеството-жалбоподател.
След извършване на контролната покупка, служителите на НАП напуснали обекта и се
върнали, след около 5 минути. Преди да се легитимират, продавачът се усъмнил в тях и разпечатал
фискален бон от устройството. След легитимиране на проверяващия екип, бил разпечатан дневен
Х отчет № 0000240/21.03.2021 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
Т.С.; АУАН; НП; възражение; протокол за проверка; фискален бон; дневен отчет; опис на пари в
каса; АУАН и НП от същата проверка; заповед за компетентност.
За всички посочени по-горе в настоящото изложение обстоятелства доказателствената
съвкупност е еднопосочна и, при отсъствие на противоречащи си доказателства, per argumentum a
contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен доказателствен анализ се явява ненужен.
Закрепената в АУАН и НП фактическа обстановка не просто се подкрепя от показанията на
актосъставителя, но, на практика, не се оспорва и от самия жалбоподател, като във връзка с
направеното в жалбата възражение, не се представят доказателства за служебно въведена в касата
сума в началото на работния ден (а и подобно обстоятелство би имало отношение към
административнонаказателното производство, във връзка с другия съставен АУАН – за
несъответствие между касова и разчетена наличност, но не и към настоящото).
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
2
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Неоснователни са възраженията на дружеството-жалбоподател за допуснати съществени
процесуални нарушения. И в АУАН, и в НП се съдържат твърдения за всички обстоятелства,
попадащи в предмета на доказване, като отменително основание би могло да се търси във
вътрешна противоречивост на един от двата процесуални документа, но не и в такава – между тях
и другите АУАН и НП, съставени, във връзка със същата проверка. Съставянето на два акта за две
отделни неизпълнени задължения към държавата е суверенна преценка на контролните органи, в
която съдът не може да интервенира, но и което действие не е от категорията – да ограничи или
дори застраши правото на защита.
В допълнение, материалната и териториалната компетентност на актосъставителя и
наказващия орган се извлича от приложената по преписката заповед, като в жалбата не се излагат
твърдения – атакуваното НП да е издадено, след предвидените в закона срокове по чл. 34, ал. 3
ЗАНН (данни за подобно неправомерно действие не се откриват и в самата преписка – АУАН от
29.03.2021 г. и НП от 16.09.2021 г.), поради което и съдът се разграничава и от този кръг доводи за
наличие на процесуални отменителни основания.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило
задължението си по чл. 118, ал. 1 ЗДДС - да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан
друг данъчен документ.
Нарушението е формално и е довършено с нерегистрирането по надлежен ред на
реализирана продажба и постъпления на средства от нея в касата на търговския обект. В тази
връзка, последващото издаване на фискален бон е непротивопоставимо на
административнообвинителната теза, поради изтеклия период от време и обстоятелствата, при
които е било извършено – след завръщането на проверяващия екип в обекта, което неминуемо е
обстоятелство, въбуждащо определени съмнения. Административнонаказателната отговорност на
юридическите лица е безвиновна, поради което разсъждения за субективната страна са неуместни.
Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя към държавата не
представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното
административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от
3
съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл.
11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена
в административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в
ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина
наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това
преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в
зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за
съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на
просто извършване” или „формални нарушения”. Същото се явява довършено със самия факт на
неизпълнение на предвидените в закона и подзаконовите нормативни актове задължения на
физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен
противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да
са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН
(а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не
на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В конкретния случай неизпълненото задължение на дружеството-жалбоподател е
застрашило обществените отношения, свързани с отчитането на приходи от търговска търговска
дейност, т. е. на задължение на лицата, гарантиращо значителна част от републиканския бюджет и
обезпечаваща нормалното функциониране на цялата държава, поради което следва да се приеме,
че обществената опасност на този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че
същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.
По размера на финансовата санкция
Съгласно нормата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС, на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал.
1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2 000 лв.
Санкцията е в предвидения в закона минимум, поради което и подробни разсъждения по размера й
са безпредметни.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да
поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на
делото, размерът следва да бъде определен към минималния по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а
именно – 100 лева.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 600378-F607257/16.09.2021 г., издадено
от началник на отдел при ЦУ на НАП, с което, на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС, на “” ЕООД била
наложена имуществена санкция, в размер на 500 лева, за неизпълнено задължение към държавата
по чл. 118, ал. 1 ЗДДС.
ОСЪЖДА “” ЕООД, ЕИК да заплати на НАП сумата от 100 лева – деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5