№ 217
гр. П., 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20211720103718 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.439 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
ЕТ“****“, с ЕИК:****** и съдебен адрес:гр.П., ******, представлявано от Р.М.В., чрез адв.
А., срещу “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.П.,
ж.к.“Мошино“, с която е предявен иск с правно основание чл.439 ГПК, с който ищецът иска
да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи на ответника сумата
от 402,16лв., представляваща неплатената част от главницата за доставена топлинна енергия
за периода 01.02.2008г.- 30.04.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 09.11.2010г. до окончателното плащане на вземането, за която сума е издаден
изпълнителен лист от 21.03.2011г. по ч.г.д.№9374/2010г. на ПРС, въз основа на който е
образувано изп.д.№2313/2020г. по описа на ЧСИ С.Б. Ищецът твърди, че процесните суми
са погасени по давност.
В законоустановения срок ответникът “Топлофикация- П.”АД е подал отговор, с
който е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като
неоснователни. Ответникът твърди, че са предприети изпълнителни действия, в резултат на
които давността е прекъсвана многократно. Ответникът твърди, че процесните вземания се
погасяват с петгодишна давност, поради което и давностния срок не е изтекъл.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
1
следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими, поради което и следва да се
произнесе по съществото на спора.
По основателността:
От фактическа страна се установява, че по ч.г.д.№9374/2010г. на ПРС е издаден
изпълнителен лист от 21.03.2011г., с който ищецът е осъден да заплати на ответника сумата
от 1108,46лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода
01.02.2008г.- 30.04.2010г., както и други суми посочени в същия изпълнителен лист.
Въз основа на процесния изпълнителен лист и по молба на ответника от 07.08.2011г.
е образувано изп.д.№549/2011г. по описа на ЧСИ Е. Д.. В молбата са посочени и конкретни
изпълнителни способи за пристъпване към принудително изпълнение. Последното
изпълнително действие, извършено в принудителното изпълнение, е от 08.02.2012г.
Не се спори по делото, че по процесния изпълнителен лист са събирани суми, като
несъбрана е част от главницата в размер на 402,16лв. Този факт е определен за безспорен и
неподлежащ на доказване от страните в с.з. на ПРС от 04.10.2021г.
Въз основа на процесния изпълнителен лист и по молба на ответника от 17.12.2020г.
е образувано изп.д.№2313/2020г. по описа на ЧСИ С.Б. В молбата са посочени и конкретни
изпълнителни способи за пристъпване към принудително изпълнение.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено
следното от правна страна:
Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т.е.
чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на
изпълнението, като същият може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г.,
ОСГК, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества,
както и на доставчици на комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на
чл. 111 б. "в" от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва само с изпълнителна сила.
Единствено в случаите, когато има постановено решение по установителен иск по чл.415,
респ. чл.422 ГПК, се формира сила на пресъдено нещо относно съществуване на вземането и
само в този случай е приложима нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД. Такова решение в случая няма.
2
Правните последици на заповедта за изпълнение не се приравняват на съдебно решение,
постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД
съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. Влязлата в сила заповед за
изпълнение не се приравнява на влязло в сила съдебно решение, поради което и за новата
погасителна давност се прилагат правилата на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, в зависимост от вида
на вземането. При снабдяване на кредитора с изпълнителен лист в заповедното
производство за вземането не се поражда сила на пресъдено нещо, поради което не се
променя давностният срок, с изтичането на който то се погасява.
Съдът намира, че на 08.02.2012г. е извършено последното изпълнително действие по
процесния изпълнителен лист по изп.д.№549/2011г. по описа на ЧСИ Е. Д.. Същото дело е
премирано на 08.02.2014г. по силата на разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Към този
момент е било в сила Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС, съгласно което
давност не тече по време на висящо изпълнително производство. Отмяната на тълкуването
на Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС в частта, съгласно която давност не
тече по време на висящо изпълнително производство, е извършено с т.10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Тази отмяна
обаче има действие занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага
именно от момента на постановяването на новия тълкувателен акт, т.е.от 26.06.2015г. (в този
смисъл Решение № 170/17.09.2018г. по гр. дело № 2382/2017г. ГК, IV г.о. на ВКС).
Поради това и от 08.02.2014г., когато изпълнителното дело е перемирано по силата
на закона е започнала да тече тригодишната давност за процесните вземания, която е
изтекла на 08.02.2017г. Съдът намира, че процесните вземания са погасени по давност.
Последващото образуване на ново изпълнително производство е правно ирелевантно.
Предвид гореизложеното съдът намира, че исковете са основателни и следва да бъдат
уважени.
По разноските:
Ищецът претендира да му бъдат заплатени и направените по делото разноски в размер
на 350,00лв., от които сумата от 50,00лв. за държавна такса и сумата от 300,00лв. за
адвокатско възнаграждение, които следва да му бъдат присъдени.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от ЕТ“****“, с ЕИК:****** и
съдебен адрес:гр.П., ******, представлявано от Р.М.В., чрез адв. А., срещу “Топлофикация-
П.”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.П., ж.к.“Мошино“, че ищецът не дължи
3
на ответника сумата от 402,16лв., представляваща неплатената част от главницата за
доставена топлинна енергия за периода 01.02.2008г.- 30.04.2010г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 09.11.2010г. до окончателното плащане на вземането, за
която сума е издаден изпълнителен лист от 21.03.2011г. по ч.г.д.№9374/2010г. на ПРС, въз
основа на който е образувано изп.д.№2313/2020г. по описа на ЧСИ С.Б. поради изтекла
погасителна давност.
ОСЪЖДА “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.П.,
ж.к.“Мошино“, да заплати на ЕТ“****“, с ЕИК:****** и съдебен адрес:гр.П., ******,
представлявано от Р.М.В., чрез адв. А., сумата от 350,00лв., представляваща направени по
делото разноски, от които сумата от 50,00лв. за държавна такса и сумата от 300,00лв. за
адвокатско възнаграждение,
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4