Р Е Ш
Е Н И Е
№ 281 / 07.05.2019 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На четвърти февруари през две хиляди и деветнадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Гергана Докузлиева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 1673 по описа за 2018
година; взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК,
чл. 79 ал.1, вр. чл.266 ал.1, и чл.86 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.288 от ТЗ; от „Ди Си
Еском“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – с. Минерални
бани, обл. Хасково, ул. „Оборище“ № 3, представляван от управителя Д.П.Г.;
против Община Стамболово, с ЕИК *********, с адрес в с. Стамболово, общ.
Стамболово, обл. Хасково, представлявана от кмета М.ф.с..
Ищецът твърди, че със заявление от 07.06.2018 г. поискал издаването на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК за дължима сума по договор за съвместна дейност
и консултантски услуги от 11.03.2015 г. По ч. гр.д. № 1453/2018 г. на ХРС му била
издадена заповед № 664/11.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение за
сумата от 11 400 лв. - главница и 3 475,73 лв. - лихва за периода от
08.06.2015 г. до 07.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 07.06.2018 г. и направените по делото разноски в размер на 297,51
лв. - държавна такса и 840 лв. - адвокатско възнаграждение. Поради постъпилото
възражение от ответника, на ищеца била дадена възможност да предяви настоящия
си иск за установяване на вземането. Ищецът твърди, че с договор за съвместна
дейност и консултантски услуги от 11.03.2015 г. ответникът възложил, а
дружеството ищец приело да извърши консултантски услуги и съвместна дейност,
изразяващи се в изготвяне на анализи и доклад по проект: „Реконструкция на път
HKV1170/ III-505 Корен-Малък Извор/ Кралево-Кладенец- Зимовина/III-5072, от км 0+000 до км 1+983 и от км 3+940 до км
9+124". Предметът на договора обхващал събиране, обработване и анализ на
всички документи, свързани с изпълнението на посочения проект след неговото
приключване и подготвянето им в изискуемия се от ДФ Земеделие вид за одобрение
и отпускане на финансова помощ - безлихвен заем. В срока за изпълнение - до
27.03.2015 г., документите били изготвени и с протокол за приемане, подписан
между страните на 27.03.2015 г., цялата документация била предадена на
ответника. На същата датата, ответникът заявил, че с предаване на
документацията, счита договорът за изпълнен изцяло и че следва да се извърши
разплащане за цялата сума по договора. Съгласно чл. 4 от договора, договорената
цена за услугата била в размер на 11 400 лева с ДДС, платима след подписване на
приемо-предавателния протокол. В приемо- предавателния протокол от 27.03.2015
г. бил уговорен двуседмичен срок за заплащане на дължимата сума - не по-късно от
15.04.2015 г. За дължимата по договора сума, ищцовото дружество издало фактура
№ 89/ 27.03.2015 г. Въпреки многократно провежданите разговори с ответника, до
момента дължимата сума не била изплатена на ищеца, което след направеното
възражение по ч. гр.д. обосновавало правния интерес от предявяването на
настоящия иск.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да
приеме за установено, че ответникът му дължи, както следва: 11 400 лв. главница
по договор за съвместна дейност и консултантски услуги от 11.03.2015 г. и 3 475,73
лв. лихва за периода от 08.06.2015 г. до 07.06.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 07.06.2018 г. до окончателното й изплащане,
и направените по делото разноски от 297,51 лв. - държавна такса и 840 лв. -
адвокатско възнаграждение, за които суми била издадена заповед № 664/11.06.2018
г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр.д. №
1453/2018 г. на ХРС; като му присъди и направените в настоящото производство разноски.
Това си искане ищецът поддържа в открито съдебно заседание, чрез пълномощник.
Ответникът представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок, като счита предявения иск за допустим, но
за изцяло неоснователен. Признава, че действително е сключил договор за
консултантски услуги по проект „Реконструкция на път HKV1170/III-505
Корен-Малък извор/Кралево-Кладенец-Зимовина/III-5072", но не с ищеца, а с „Ес Пи Ем Консулт" ООД - договор №
ОП-21/ 14.10.2013 г. Същият бил изпълнен в срок от посочената фирма-изпълнител,
за което били съставени съответните приемо- предавателни протоколи, като
ответникът заплатил извършеното по този договор. Така исковата претенция за
заплащане на главницата в размер на 11 400 лева се явявала неоснователна: от
една страна, поради липса на реално изпълнение от ищцовото дружество на
твърдените консултантски услуги; а от друга страна, т.к. процесният договор, по
който ищецът претендирал заплащане, бил нищожен поради липса на предмет. Същият
в частта му за консултантските услуги по проекта вече бил реализиран от третото
лице по сключения с него договор, предхождащ процесния; а за частта му за
съвместната дейност, тя била посочена единствено в предмета на договора като
„съвместна дейност за /безлихвен заем/", без да са конкретизирани права и
задължения на страните. Подобни финансови отношения били в противоречие със
Закона за публичните финанси. Ответникът възразява, че представените с исковата
молба документи не са породили правно действие и били създадени единствено с
цел финансово облагодетелстване на ищеца. Настоящият иск бил втори подобен
между същите страни, след предявения по т.дело № 146/2016 г. на ХОС, отхвърлен
с решение № 20/ 21.04.2017 г., потвърдено по в.т. дело № 356/2017 г. на ПАС. Представените
от ищеца документи, в т.ч. и фактура № 00089/ 27.03.2015 г. не били
регистрирани и заведени счетоводно в Община Стамболово - нито като поет
финансов ангажимент, нито като счетоводно задължение. И на последно място, към
датата на сключване на процесния договор 11.03.2015 г., целият проект вече бил
приключил и били подадени съответните заявки към ДФ „Земеделие" за
окончателното разплащане по него, в които не фигурирало задължението към ищеца.
Видно от заявка за безлихвен заем до ДФ „Земеделие" от Община Стамболово
на стойност 641 161,26 лева, същата била с дата 10.02.2015 г. Предвид
изложеното, ответникът оспорва истинността на процесните договор за съвместна
дейност и консултантски услуги от 11.03.2015 г., приемно- предавателен протокол
от 27.03.2015 г. и проформа фактура № 00089/27.03.2015 г., по отношение на
тяхното съдържание, а фактурата и по отношение на подписа за „получател",
положен със запетая от неизвестно лице. На основание чл.193 ал.1 от ГПК, иска откриване
на производство по оспорване на истинността на тези три документа. Ответникът
възразява още, че процесният договор бил нищожен и поради противоречие със
закона, тъй като при сключването му не била проведена процедура по реда на ЗОП.
Всички договори в изпълнение на Договор 26/321/01163 от 19.11.2012 г. между ДФЗ
и Община Стамболово били сключвани, след проведени обществени поръчки, и били
одобрявани от ДФЗ. По този начин бил сключен и реализиран и договорът с „Ес Пи
Ем Консулт" ООД, за което се представяла справка от сайта на АОП с информация
за изпълнението на същия договор, публикувана в РОП под номер 00782-2013-0007. Поради
неоснователността на претенцията по главния иск, ответникът оспорва като изцяло
неоснователна и претенцията за мораторна лихва, а при условието на евентуалност
/в случай на уважаване на главния иск/ - оспорва същата по размер. В открито
съдебно заседание ответникът се представлява от пълномощник, който иска
отхвърляне на предявения иск изцяло, като неоснователен и недоказан, като му се
присъдят направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Договор за съвместна дейност и консултантски услуги от 11.03.2015 г. е
сключен между ответника, като възложител, и ищеца, като изпълнител. Предметът
му е извършването на консултантски услуги и съвместна дейност, а именно –
направата на анализи и доклад по проект: „Реконструкция на път HKV1170/III-505 Корен-Малък Извор/Кралево-Кладенец- Зимовина/ III-5072, от км 0+000 до км 1+983 и от км 3+940 до км
9+124", Община Стамболово” – изпълнен, и съвместна дейност за безлихвен
заем. Срокът на договора е до 27.03.2015 г. Страните са уговорили, извършената
работа и консултации да се приема с протокол, след което се извършва плащането
на договорената сума – еднократно по протокол и проформа фактура. Възложителят
се е задължил, да изплати договореното възнаграждение на изпълнителя
добросъвестно и в срок, а именно – 11 400 лв. с ДДС, платима след
подписване на протокола. Изпълнителят се е задължил, да предостави
консултантските услуги по предмета на договора качествено и в срок. Договорът е подписан от представители на
двете страни, като за ответната община – от кмета М.М. Техни представители са
подписали и представения приемо – предавателен протокол от 27.03.2015 г.,
според който ответникът признава и приема консултациите /писмени и устни/ и
работите на ищцовото дружество, спрямо процесния договор, като приема консултантската
му работа за изпълнена и предадена качествено и в срок, като няма никакви
претенции към изпълнителя. Извършената консултантска и друга работа подлежи на
заплащане от общината, а именно в размер на 11 400 лв. с ДДС, в 2-седмичен
срок от подписване на протокола, но не по-късно от 15.04.2015 г., като при
забава дължи и законната лихва. Посочено е, че към протокола е издадена и проформа
фактура № 00089/27.03.2015 г. Същата се представи по делото от ищеца, който е
доставчик по нея, на името на ответника, като получател, на основание
процесните договор и протокол, на обща стойност от 11 400 лв. с ДДС, с
дата на данъчното събитие 27.03.2015 г., подписана от представители и на двете
страни. Ищецът представи още уведомително писмо за одобрение № 836/321 с изх. №
01-0800/3373/ 13.05.2015 г. от ДФЗ- РА, Дирекция ОППМРСР, отдел ОППП; изпратено
до ответника в настоящото производство. В него се сочи, че е във връзка с
договор 26/321/ 01163/19.11.2012 г., идентификационен № на проекта 26/321/01163,
уникален идентификационен № на заявката за плащане 26/321/01163/3/01, идентификационен
№ на ползвателя 386154, писмо за оторизация на плащането № 10001. С писмото
ответникът е уведомен, че е извършено плащане по банковата му сметка, според
договора за отпускане на финансова помощ и подадената заявка за плащане, а
именно – за безлихвен заем – сумата от 641 191,26 лв. на дата 30.04.2015
г., с авансово плащане от 641 306,18 лв. и общ размер на изплатената сума
от 1 282 497,44 лв. Допълнително ищецът представи по делото доклад
(съкратен вариант) от 14.03.2015 г., изготвен и предаден от негов упълномощен
представител – консултант, подписан от него, както и от кмета на ответната
община М.М.. Същият касае процесния, сключен помежду им договор. Отразена е в
обобщен и бланкетен вид хронологията по извършените дейности по проекта, като фирмата
– консултант за отчитането и осчетоводяването му извършила и предала своята
работа, което означавало, че същият е изпълнен и отчетен. В доклада са цитирани
нормативни текстове и принципни положения по процедурата за отпускане на
безлихвен заем по проект по м.321 и м.322 от ПРСР. Посочена е основната цел на
ищеца като консултант по финансовата рамка на проекта – съвместна дейност за
одобрение на безлихвен заем, като общината да получи пълния размер на искания
безлихвен заем от ДФЗ-РА. Отразено е, че ищецът е изготвил финансови анализи,
икономически анали, технико – икономически параметри и евентуални анализи – по
изискания, финансово – икономическа обосновка. Така цитираните документи, без
номера и дати на изготвянето им, не се представиха от ищеца по делото. Същите,
отново без номера и дати, но с брой листове за всеки, както и самият доклад, са
посочени като предадени и приети в междинен приемо – предавателен протокол от
16.03.2015 г. между страните по делото. В него е отразено, че общината приема
писмените консултантски услуги и работите до този момент от ищеца по процесния
им договор, като документите отговарят по критериите на договора и могат да
бъдат използвани за защита и одобрение на безлихвен заем. Протоколът е посочен
за неразделна част от договора, като е подписан от представители на двете
страни. Те са подписали на 25.03.2015 г. и заключителен доклад (съкратен
вариант), изготвен от упълномощен представител – консултант на ищцовото
дружество. В него се сочи, че ответникът е предоставил на ищеца всички
необходими документи, касаещи процеса на кандидатстване и отпускане на
безлихвен заем, във връзка със сключения от общината договор
26/321/0163/19.11.2012 г. – „касаещ Проекта”. Документацията била проверена и
анализирана от ищеца за допустимост и дали отговаря на условията и правилата,
касаещи одобрението на безлихвения заем. На последното заседание на ЕК към
ДФЗ-РА се взело решение за одобряване на безлихвения заем в заявения размер от
641 191,26 лв., без наложена редукция, който щял да се изплати най-късно
до края на м.май 2015 г. Прието било и предложението на ответника за
възстановяване на отпуснатия безлихвен заем от ДФЗ-РА, или опростяването или
редуцирането му, приравнен към безвъзмездна финансова помощ. Предвид
изложеното, според ищеца, той изпълнил предмета на договора – съвместна дейност
за безлихвен заем и консултантски услуги, свързани с него, като е предложил на
ответника да одобри работата му и да състави приемо – предавателен протокол.
В подкрепа на възраженията си по делото, ответникът представи писмени
доказателства. Същият, като възложител, е сключил с „Ес Пи Ем Консулт" ООД
– Хасково договор № ОП-21/14.10.2013 г., сключен на основание чл.41 от ЗОП и в
изпълнение на договор № 26/321/01163/19.11.2012 г. за отпускане на финансова
помощ по мярка 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските
райони” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.,
подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
Възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да изпълни срещу заплащане на
възнаграждение поръчка с наименование: „Консултиране, свързано с изпълнение и
отчитане на дейностите по проект: „Реконструкция на път HKV1170/III-505
Корен-Малък извор/Кралево-Кладенец-Зимовина/III-5072 от км 0+000 до км 1+983 и от км 3+940 до км 9+124”, Община
Стамболово. Задачите, включени в обхвата на предмета на договора са подробно
описани в т.2 от него. Срокът за изпълнение на договора е посочен, като
обвързан с продължителността на договора за безвъзмезна финансова помощ между
общината и ДФЗ по цитирания проект. Договорът е подписан от представители на
двете страни по него. На 10.02.2015 г. е съставен приемо – предавателен
протокол между 3-членна комисия, назначена от кмета на ответната община, и В.П.–
ръководител на екип на „Ес Пи Ем Консулт" ООД по управление на проект №
26/ 321/01163. С него е извършено предаване и приемане на, както следва:
окончателен доклад за изпълнение на проекта, окомплектована заявка за
окончателно плащане, в т.ч. заявка за безлихвен заем – по образец, на хартиен и
електронен носител, и искане за финансиране на разходи за ДДС. Ответникът
представи и самата заявка за безлихвен заем до ДФЗ – РА от 10.02.2015 г., с
уникален идентификационен номер на проекта **********; уникален
идентификационен № на ползвателя 386154, по договор за финансово подпомагане №
26/ 321/01163/19.11.2012 г. В нея е посочено, че общината кандидатства за
безлихвен заем по цитирания проект, със заявен размер на безлихвения заем,
който заявява за плащане по този проект - 641 191,26 лв. Заявката е
подписана от кмета на общината М.Р.М.. Видно от извлечение от регистъра на АОП Информация за изпълнението на
Договор за обществена поръчка № 00782-2013-0007; горецитираният договор №
ОП-21/ 14.10.2013 г. е с начална и крайна дата, съответно 14.10.2013 г. и
10.02.2015 г., когато същият е изпълнен и приключен. Допълнително ответникът
представи по делото окончателен доклад за изпълнение на проекта от 10.02.2015 г.
/приложение № 6/, на същата дата подписан от изготвилия го ръководител на екип
по управление на проект № 26/321/ 01163, съгласуван от 3-членната комисия и
одобрен от кмета на Общината М.. Докладът съдържа подробно и конкретно описание
на извършените дейности. В т.8 от същия се сочи като съществен проблем,
възникнал с анекс І от 15.01.2015 г. към договора с ДФЗ-РА относно одобрената КСС на изпълнителя на СМР, както и
изменението на таблицата за одобрените разходи,които били в ущърб на общината.
Но по инициатива на консултанта „Ес Пи Ем Консулт" ООД било подготвено
възражение, което се приело от страна на Фонда, били извършени съответните
корекции и се подписал нов анекс ІІ от 02.02.2015 г. По т.4 от този доклад е
приложената информация за финансово изпълнение на проекта по категории разходи, изготвена от ръководителя на проекта. В
нея е посочена обща сума на разходите, които се заявяват за подпомагане -
1 282 497,44 лв. Тази сума се сочи като допустими за финансиране разходи
по подадената от ответника заявка за окончателно плащане, в уведомително писмо за изплащане на средства чрез безлихвен заем № 53-141/321
с изх. № 01-0800/2567/07.04.2015 г., изпратено от
ДФЗ-РА-Дирекция ОППМРСР до ответника. Одобрената сума за безлихвен заем била в
размер на 641 191,26 лв. без ДДС, като в 10-дневен срок от получаване на
писмото е поискано представянето на фактура за тази сума. В писмото се сочи
още, че при подаване на заявката за безлихвен заем от 23.02.2015 г., ответникът
не е изразходил изцяло аванса от 641 307,67 лв., като следва да възстанови
разликата от 1,49 лв.
По искане и на двете страни,
по делото се събраха и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М.Р.М., посочен от ищеца, и В.А.П., посочен от ответника. Св.
М. е бивш кмет на Община Стамболово и в това си качество подписал процесния
договор, т.к. общината имала нужда от него - искала от държавата безвъзмезден
заем в размер на 2 400 000 лева, но отпуснати били 1 200 000 лева,
при което реконструкцията на пътя не можела да се извърши. Затова потърсили услугите на независим оценител-консултант и се
спрели на ищеца, за да докажат на държавата, че наистина сумата е малка. Имали
и предходен договор с друга консултантска фирма, която си свършила работата. Но
наели ищеца не за самия обект, а за нещо надграждащо - че тази сума, която е
дадена от държавата, не е достатъчна. Но в крайна сметка пак не станало. След
като приключило строителството или към края му и след като документите били
внесени в ДФЗ, тогава се сключил договорът с ищеца. Св. М. бил в течение на
работата на ищеца – показвали му изготвените анализ и доклад, в които пишело,
че сумата, която държавата отпуска като безлихвен заем, е недостатъчна, за да
се изпълни проекта.
Св. П. е запознат с договорните отношения между страните по делото, от
работата му като адвокат-пълномощник на ответната община. Същевременно, той бил
консултант към фирма „Ес Пи Ем Консулт“ ООД и от 2005 г. се занимавал с
проекти, отначало по предприсъединителни фондови програми, а от 2007 г. по
програми и особено по програмата за развитие на селските райони. Като такъв той
работел и по процесния договор с ответника. След като Общината внесла в ДФЗ-РА
идейния проект, той се одобрявал изцяло или частично, като й се отпускала определената
сума, въз основа на одобрен инвестиционен проект. Подписвал се договор за
безвъзмездна финансова помощ и в рамките на този договор бенефициентът следвало
да изпълни всички дейности по изпълнение и отчитане на проекта. След като
пристигнел от ДФЗ договорът плюс таблица № 1 – бюджет № 1, който се променял
във времето, се правели обществени поръчки. В случая било 50 % авансово плащане
и другите 50 % след завършване на обекта с акт № 19, т.е. приемане на
извършените СМР. Лично св. П. изготвил заявката за авансово плащане, която се
платила и започнала дейността. След това в началото на м. февруари 2015 г.
изготвил и заявката за окончателно плащане заедно със заявка за ДДС. Тези две
заявки, внесени с квитанция за прием, се одобрявали и се изплащали, като парите
се превеждали директно на изпълнителите от ДФЗ-РА. След като приключило това
разплащане през м. февруари 2015 г., не били необходими допълнителни дейности и
допълнително финансиране. Възложителят не бил недоволен в нито един момент от
начина, по който дружеството защитавало неговите интереси, което да наложи
сключване на последващ договор. След приключване на проекта, след като е приет
и отчетен в ДФЗ, никой нямал право да прави каквито и да било довършителни
работа, а при необходимост от такива следвало да се уведоми ДФЗ, което не било
известно на свидетеля, а и проектът бил отчетен като успешно изпълнен. Договорът
с дружеството възниквал от датата на спечелване на обществената поръчка, която
се правела след отпускането на безвъзмездната финансова помощ преди да започне
изпълнение по поръчката. На 10.02.2015 г. било входирано от кмета на Общината
искане за окончателно плащане, изготвено от св. П., като представител на
консултантската фирма. Той изготвил заявките за отпускане и за авансовото и за
окончателното плащане, подписани от кмета на общината. Нямало искане за
безлихвен заем, а заявка за отпускане на аванс и заявка за окончателно плащане,
с едно единствено искане за плащане на ДДС, като всички те се внасяли от
общината като бенефициент. Заявка за
авансово плащане се правела след извършване на обществените поръчки, а заявката
за окончателно плащане – след приемане на акт – образец № 19, т.е. извършените
СМР-та.
За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на
ответника, съдът назначи и изслуша съдебно- счетоводна експертиза, чието
заключение приема като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице се е
запознало и е анализирано събраните по делото писмени доказателства, както и е
извършило проверка в счетоводството на ответника. Установило е, че процесният
договор между страните по делото не е регистриран при ответника и не е
осчетоводен. В представените на експертизата аналитични ведомости по документи
за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2015 г. на ответника, нямало заведено
задължение на общината към ищеца, като когато не е извършено плащане по
процесната проформа фактура, страните по нея не били длъжни да я заведат в
счетоводството си. Проформа фактурата не била официален данъчен документ и
служела единствено за иницииране на плащане. В случай, че се издадяла данъчна
фактура, фирмата доставчик следвало да я включи в дневника за продажби и да
внесе начисления ДДС.
За процесното си вземане по против ответника, ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение с вх.рег. № 11167/07.06.2018 г., по повод на
което е образувано производство по ч.гр. дело № 1453/2018 г. по описа на РС –
Хасково. Той е основал вземането си върху процесния сключен между страните
договор. По делото е издадена заповед № 664 за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК от 11.06.2018 г., с която е разпоредено, длъжникът – ответник
в настоящото производство да заплати на заявителя – ищец в настоящото
производство сумите, както следва: 11 400 лв. главница и 3 475,73 лв.
лихва за периода от 08.06.2015 г. до 07.06.2018 г., по договор за съвместна
дейност и консултантски услуги от 11.03.2015 г. и приемо – предавател протокол
от 27.03.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
07.06.2018 г. до окончателното й изплащане, и направените по делото разноски от
297,51 лв. за държавна такса и 840 лв. за адвокатско възнаграждение. В
законоустановения срок ответникът е подал възражение по чл.414 от ГПК, че не
дължи вземането по издадената заповед за изпълнение. В указания му на 05.07.2018
г. едномесечен срок, на 06.07.2018 г. ищецът като заявител в заповедното
производство е предявил настоящия иск.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига
до следните правни изводи по основателността на предявения иск:
Преди всичко, предявеният иск е допустим, като подаден в законоустановения
за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.4, вр. ал.1 т.1 от ГПК, срок и от надлежна
активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се явява
изцяло неоснователен и недоказан. По категоричен начин по делото се установи
облигационното правоотношение, от което ищецът черпи процесните си права. Това
е договор за съвместна дейност и консултантски услуги от 11.03.2015 г., сключен
между ответника, като възложител, и ищеца, като изпълнител. Основният спорен
въпрос по делото е за предмета на този договор, както и налице ли е такъв
предмет към момента на сключването му, респ. налице ли е нищожност на договора,
на соченото от ответника основание по чл.26 ал.2 от ЗЗД. След съвкупния анализ
на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема да основателно това
ответно възражение. В самия договор за негов предмет се сочи - извършването на
консултантски услуги и съвместна дейност, а именно – направата на анализи и
доклад по проект: „Реконструкция на път HKV1170/III-505 Корен-Малък Извор/ Кралево- Кладенец- Зимовина/ III-5072, от км 0+000 до км 1+983 и от км 3+940 до км
9+124", Община Стамболово” – изпълнен, и съвместна дейност за безлихвен
заем, със срок на договора до 27.03.2015 г. Този договор е сключен едва месец
по-късно, след като на 10.02.2015 г. е изпълнен и приключен предходен договор
между ответника, като възложител, и „Ес Пи Ем Консулт" ООД – Хасково, като
изпълнител - договор № ОП-21/14.10.2013 г., сключен на основание чл.41 от ЗОП и
в изпълнение на договор № 26/321/01163/19.11.2012 г. за отпускане на финансова
помощ по мярка 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските
райони” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.,
подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
Възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да изпълни срещу заплащане на
възнаграждение поръчка с наименование: „Консултиране, свързано с изпълнение и
отчитане на дейностите по проект: „Реконструкция на път HKV1170/III-505
Корен-Малък извор/Кралево-Кладенец-Зимовина/III-5072 от км 0+000 до км 1+983 и от км 3+940 до км 9+124”, Община
Стамболово. Задачите, включени в обхвата на предмета на договора са подробно и
детайлно описани в него. Такова е и описанието на извършените дейности,
съдържащи се в окончателния доклад за изпълнение на проекта от 10.02.2015 г.,
изготвен от св. П., като ръководител на екип, по управление на проект №
26/321/01163 с приложената информация за финансово изпълнение на проекта по категории разходи. В нея е посочена обща сума на разходите,
които се заявяват за подпомагане - 1 282 497,44 лв., която сума в писмо от
ДФЗ-РА до ответника от 07.04.2015 г. се сочи, като
допустими за финансиране разходи по подадената от ответника заявка за окончателно
плащане. Одобрената сума за безлихвен заем е в размер на 641 191,26 лв.
без ДДС, с авансово плащане от 641 307,67 лв. В последващо писмо от ДФЗ-РА
до ответника от 13.05.2015 г. се сочи, че е извършено плащане по банковата
сметка на ответника, според договора за отпускане на финансова помощ и
подадената заявка за плащане, а именно – за безлихвен заем – сумата от
641 191,26 лв. на дата 30.04.2015 г., с авансово плащане от
641 306,18 лв. и общ размер на изплатената сума от 1 282 497,44 лв.
Не се установяват каквито и да било неизпълнени задължения от страна на
консултанта „Ес Пи Ем Консулт" ООД по договора, нито неприемане на
работата му от ответника, нито непостигнато финансиране за ответника от ДФЗ.
Нещо повече, според окончателния доклад, при възникналия проблем с анекс от
15.01.2015 г. към договора с ДФЗ-РА относно одобрената КСС на изпълнителя на
СМР, както и изменението на таблицата за одобрените разходи, които били в ущърб
на общината - по инициатива на този консултант е подготвено възражение, което се
приело от страна на Фонда, били са извършени съответните корекции и се подписал
нов анекс от 02.02.2015 г., след което се е стигнало до финансиране в
горепосочените размери. В този смисъл, ищецът не доказа, конкретните предмет и
основание за сключване на договора си с ответника. Както в договора, така и в
приложените в негово изпълнение документи, както поръчаното, така и изпълненото,
са формулирани с общи, бланкетни и неясни фрази, коренно различно от начина на
формулирането им в цитираните по – горе документи с предходния консултант. В
доклад от 14.03.2015 г. на ищцовото дружество по процесния договор, е отразена
в обобщен и бланкетен вид хронологията по извършените дейности по проекта, като
фирмата – консултант за отчитането и осчетоводяването му извършила и предала
своята работа, което означавало, че същият е изпълнен и отчетен. Липсващите в
договора конкретни предмет и причина за сключването му не се попълват и от
цитираните в посочения доклад нормативни текстове и принципни положения за
отпускане на безлихвен заем по проект по м.321 и м.322 от ПРСР; както и от
основната цел – съвместна дейност за одобрение на безлихвен заем, като общината
да получи пълния размер на искания безлихвен заем от ДФЗ-РА. Те не се изясняват
и от заключителния доклад от 25.03.2015 г., че ответникът предоставил на ищеца
всички необходими документи, касаещи процеса на кандидатстване и отпускане на
безлихвен заем, във връзка със сключения от общината договор
26/321/0163/19.11.2012 г. – „касаещ Проекта”. Документацията била проверена и
анализирана от ищеца за допустимост и дали отговаря на условията и правилата,
касаещи одобрението на безлихвения заем. Не става ясно, какво и на какво правно
основание е наложило преразглеждането й и то от ищеца, след като същата вече е
била предоставена за проверка и анализ на ДФЗ-РА, в т.ч. преди да се изчака
отговора на фонда до ответника от 07.04.2015 г., че допустими
за финансиране разходи по подадената от ответника заявка за окончателно плащане
е цялата заявена сума от общо 1 282 497,44 лв. В заключителния доклад на
ищеца се сочи, че на неконкретизирано последно заседание на ЕК към ДФЗ-РА се
взело решение да одобряване на безлихвения заем в заявения размер от
641 191,26 лв., без наложена редукция, който щял да се изплати най-късно
до края на м.май 2015 г. Не става ясно, различно ли е това решение, от
решението взето от ДФЗ по договора с предходния консултант. Тъкмо обратното,
налага се извод, че окончателното плащане в полза на ответника като бенефициент
в посочения размер, извършено на 30.04.2015 г., е в резултат именно на работата
на „Ес Пи Ем Консулт" ООД, а не на ищеца. Самата заявка за безлихвен заем
до ДФЗ – РА от 10.02.2015 г. е била изготвена именно от това дружество,
подписана и депозирана от ответника, за кандидатстване за безлихвен заем по
проекта със заявена за плащане сума именно в размер на 641 191,26 лв.
В обобщение, от съдържанието на
процесния договор между страните по делото, не става ясно, какви конкретни консултантски услуги са възложени на
изпълнителя и приети от него. От представения приемо-предавателен протокол не
се установява, какви конкретни консултации и работи са извършени по договора.
Не става ясно и с какво и по какъв начин те надграждат уговореното и
изпълненото по предходния консултантски договор. При така установената фактическа
обстановка, че съществува неяснота относно възложените услуги, следва извод, че
не се установяват предметът и основанието на процесния договор, при което
ответното възражение за нищожност, за която съдът е длъжен да следи
и служебно, се явява основателно. Налице е основанието на чл.26 ал.2 пр. І и ІV
от ЗЗД, сключеният договор да се приеме за нищожен и като такъв той не може да
породи правните си последици, вкл. не се следва заплащане на уговорената цена
по този договор. Това е достатъчно основание, предявеният главен иск да се
приеме за неоснователен и недоказан и да се отхвърли изцяло, а така също и
обусловеният от него акцесорен иск за обезщетение за забава.
Дори и да не се приемат горните съображения на съда и процесният договор да
се приеме за действителен, следващо основание за отхвърлянето и на двата иска е
обстоятелството, че ищецът не доказа да е изпълнил задълженията си по този
договор – да е направил анализи и доклад по изпълнения проект и да е реализирал
съвместна дейност с ответника за безлихвен заем, със срок до 27.03.2015 г.
Както се посочи, горецитираните доклади на ищеца, съставени от общи и бланкетни
фрази, по никакъв начин не удостоверяват изпълнението на такива дейности. Нещо
повече, отразено е, че ищецът е изготвил финансови анализи, икономически анали,
технико – икономически параметри и евентуални анализи – по изискания, финансово
– икономическа обосновка; но така цитираните документи, без номера и дати на
изготвянето им, не се представиха от ищеца по делото. При ответно оспорване, в тежест
именно на ищеца, своевременно указана му, бе да докаже точното изпълнение по
договора. Същевременно, назначената по делото експертиза установи, че
процесният договор между страните по делото не е регистриран при ответника и не
е осчетоводен, като не е заведено задължение на общината към ищеца, нито е
издавана данъчна фактура за възнаграждението на ищеца, който да я е включил в
дневника за продажби и да е внесъл начисления ДДС. Не на последно място, съдът
не дава вяра на показанията на св. М. относно основанието за сключването и
предмета на процесния договор, както и за изпълнението му от ищеца. От една
страна, същите не кореспондират с анализирания по – горе изобилен писмен
доказателствен материал, а от друга, показанията на този свидетел не са
безпристрастни и незаинтересовани. Това е така, доколкото същият, като бивш
кмет на ответната община, е сключил процесният договор с ищеца.
Предвид изложените съображения, предявеният иск следва да се отхвърли
изцяло като неоснователен и недоказан, а ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника /чл.78 ал.3, вр. чл.80 от ГПК/ деловодни разноски в общ
размер от 1 300 лв., от които 300 лв. за възнаграждение за вещо лице и
1 000 лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Ди Си Еском“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с. Минерални бани,
обл. Хасково, ул. „Оборище“ № 3, представляван от управителя Д.П.Г.; против
Община Стамболово, с ЕИК *********, с адрес в с. Стамболово, общ. Стамболово,
обл. Хасково, представлявана от кмета М.ф.с.; да се приеме за установено, че
ответникът дължи на ищеца, по сключен помежду им договор за съвместна дейност и
консултантски услуги от 11.03.2015 г. за направата на анализи и доклад по
проект: „Реконструкция на път HKV1170/III-505 Корен-Малък
Извор/ Кралево- Кладенец- Зимовина/III-5072, от км 0+000 до км 1+983 и от км 3+940 до км
9+124", Община Стамболово” – изпълнен, и съвместна дейност за безлихвен заем;
а именно – сумата от 11 400 лв., представляваща възнаграждение по договора, и сумата
от 3 475,73 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от
08.06.2015 г. до 07.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 07.06.2018 г. до окончателното й изплащане; за които суми е издадена
заповед № 664 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 11.06.2018
г. по ч.гр.дело № 1453/2018 г. на ХРС.
ОСЪЖДА „Ди Си Еском“ ООД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Община Стамболово с ЕИК
********* сумата от 1 300 лева
за деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:М.Б.