Решение по дело №9/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по жалба от Б. С. К. от [населено място], чрез адв. Д. К., срещу Акт за узаконяване № 2/08.12.2011 г., издаден от Главен архитект на [община], за обект “Гаражна клетка и избени помещения, в парцел ХІІ, кв. 46 по ПУП на [населено място]“ на името на В. С. Ю.. В жалбата се сочи, че жалбоподателката е придобила право на строеж през 1988 г. върху имот с площ от 450 кв.м. а именно – УПИ – ХІ, кв. 46 по плана на [населено място] и въз основа на отстъпеното право на строеж е реализирано строителство на триетажна жилищна сграда. Сочи се, че съгласно КК на града в образуванeто на УПИ-ХІ, участвуват имоти с идентификатори 20465.501.1552 и 20465.501.1553, в който е построен обекта - предмет на оспорения акт. Излагат се доводи, че оспореният акт е издаден в нарушение на § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ и производството по узаконяване не е започнало в предвидения 6-месечен срок. Твърди се и че административния орган не е изследвал възможността за узаконяване, като преписката по узаконяване е образувана на 08.12.2011 г., без да е съставен констативен акт за незаконно строителство и без документи по чл.144 от ЗУТ. На следващо място се твърди, че не е съгласуван инвестиционния проект в обхвата, определен с Наредбата по чл.139, ал.5 от ЗУТ и не са платени дължимите глоби и такси. Освен това строежа не е подлежал на узаконяване, като за същия няма ОПС, попада в имот с идентификатор 20465.501.1553, но в Акта за узаконяване, не е нанесен с точното си местоположение. К. не е дала съгласие за построяването и за узаконяването му, както и на същата, издаденият акт не е съобщен. Иска се отмяна и присъждане на съдебни разноски.

Жалбоподателката в съдебно заседание, поддържа жалбата, чрез процесуален представител. Моли за допускане на съдебно-техническа експертиза. Излага допълнителни съображения в писмена защита.

Ответникът, Главен архитект на [община], оспорва допустимостта и основателността на жалбата, като на първо място сочи, че К. не е заинтересована страна, същата е носител само на вещно право на строеж, при което по реда на чл.92 от ЗС не би могла да претендира за собствеността на имота и построеното. Твърди се, че дадената линия за строителство съответствува на плана от 1994 г., като заинтересованата страна няма отговорност за изместване на плана. Видно е, че парцел ХІІ попада в по-голямата си част за улична регулация по плана на хартиен носител, при което се установява, че макар и в отклонение от даденото разрешение, обекта е узаконяем. Производството е продължило от 2003 до 2009 г. и приключило с финализиращ акт, като през 2009 г. е издадено НП.

Заинтересованата страна моли да се постанови решение, с което да се остави жалбата без разглеждане, като недопустима, респ. отхвърли, като неоснователна и присъдят разноски по водене на делото. В писмена защита сочи, че Б. К. няма качеството на заинтересовано лице по смисъла на закона. Съгласно §184, ал.5 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, /действал към момента на узаконяването - 08.12.2011 г./ строежите се узаконяват на името на собственика на земята, на името на лицето, на което е учредено право на строеж, или на името на лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Б. К. не притежава нито едно от изброените качества - собственик на земята не е тя, а [община], видно от първоначалното заключение на в.л. инж. Щ.. В. Ю. има право да строи върху парцел 12, кв.46, по приложената на л.109, Заповед № 222/18.07.1994 г. и Договора от 25.11.1997 г. за завършване на започнато производство по пар.8 от ЗОбС /л.110,111/. От друга страна, предвид допълнителната експертиза на в.л. инж. Щ., за жилищната сграда на жалбоподателката не е открит протокол за строителна линия и ниво. Същото е видно и от Констативния акт от 15.03.2001 г. по чл.315 от ППЗТСУ /л.104-106/ на работна група при РДНСК, [населено място] за проверка на строеж „Жилищна сграда в парцел XI [община]“, в който се сочи, че издаденото от Кмета на [община], разрешение за ползване № 91/20.12.1996 г. на жилищната сграда в парцел XI, кв.46 по 3РП на [населено място] е в нарушение на чл.18 от Наредба № 6 за разрешаване ползването на строежите в Р [държава]. Освен това, от заключението на в.л. Щ. и дадените от нея обяснения, сградата на К. не е построена съгласно строителното петно, отредено за нея. Твърди се, че молба за узаконяване № 20 е подадена на 13.01.2004г. /л. 107 по делото/ в 6 месечния срок по пар. 184, ал.2. от ПЗР на ЗИД ЗУТ, който започва да тече след 22 07.2003 г./ДВ бp. 65/2003 г./ и изтича на 25 януари 2004 г., като в молбата изрично се сочи, че е за узаконяване на гараж.

Сочи, че за инвестиционния проект, съгласуване има, изготвено от инж. С. К. и е приложено в кориците на делото. Имало е одобрени проекти, предвид заключението на инж. Д. С., дадено по приложеното, като доказателство адм. д. № 212/2023 г. по описа ма съда /л. 21/, като Акт за узаконяване № 2/08.12 201 1г. от арх. Х. Г. за обект „Гаражна клетка и избени помещения е съгласно одобрени проекти на 08.12.2011г., в парцел XII, кв.46 по ПУП на [населено място]“. Строежът в оспорения акт е идентифициран с точното му местоположение - в УПИ XII, кв.46, като видно от комбинираната скица към първоначално заключение, вещото лице е начертало УПИ XII, кв.45 , по Заповед № 210/30.0б.1994 г. в жълто и по цифровия модел в зелено. Обстоятелството, че гаражът е изпълнен, както е по цифровия модел се дължи на факта, че улицата и стъпалата, водещи към нея са реализирани неправилно, което се установява от неоспореното удостоверение № 534/13.07.2002 г. на [община], в което се сочи: гаражът е изместен с 6 м. в северна посока, видно от писмо № 219/30.03.2001 г. на РДНСК,[населено място], поради неправилно реализирана улица съгласно регулация и несъответствие на изработено ЧИЗРП. Също така вещото лице Щ., сочи в с.з. от 18.03.2023 г., че неправилното реализиране на уличната регулация е причина за изместването на гаражи. Това е посочено и в приложеното на л.115-118 от делото, заключение на в.л. А. С. по адм.д. №148/2002 г. по описа на Окръжен съд гр. [област]. В същото се сочи, че строежа е изпълнен в съответствие с: протокола за строителна линия и ниво, като видно от същия, приложен по делото строежа в парцел XII опира на регулационната линия между УПИ XI и XII т.е. изпълнен е съгласно даденото разрешение за строеж № 67/27.11.1997 г. и протокол за строителна линия и ниво № 67/16.01.1998г. /л.114/.

От друга страна по делото е представен Констативен акт, изготвен от инж. Н. А. - л.41,42 от делото, в който се сочи: „Така изпълнената постройка може да се приеме, че отговаря на строително техническите норми и може да изпълни предназначението си като сграда от категория „В“ от НПССЗР и .“Изпълнената по този начин постройка допринася и до конструктивното укрепване на прилежащия терен“.

Сочи се и че строежа е извършен със съгласието на собственика на земята - [община], която му е отстъпила правото на строеж и издала всички необходими строителни документи и книжа, видно и от Акт № 1502/15.04.2009 г. за частна общинска собственост на УПИ XII, кв.46 [населено място] с площ 47 кв.м., като жалбоподателката Б. К. не е следвало да бъда вписана в акта за узаконяване съгласно разпоредбата на пар.184, ал.5 ПЗР на ЗИД ЗУТ, тъй като не е сред лицата, които имат право да обжалват актовете за узаконяване и издаденият акт за узаконяване не е следвало да бъде съобщен на жалбоподателката К. в съответствие с разпоредбата на чл.149 от ЗУТ въз вр. с пар. 184, ал.9 ПЗР ЗИД ЗУТ, тъй като разпоредбата на чл.149, ал.1 ЗУТ визира съобщаване на разрешение за строеж, а не на актове за узаконяване. Освен това видно от Заповедта и Договора за ОПС на Б. К. е отстъпено право на строеж върху имот с площ от 450 кв.м., а сега поземления имот: кратък - 552 е с площ 543 кв.м., върху каквато не й е отстъпвано право на строеж, във връзка с което не се засягат нейни права и интереси.

Административен съд - [област], като взе предвид изложеното в жалбата и в съдебно заседание от пълномощниците на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от събраните по делото доказателства, обекта, предмет на узаконяване, строеж: „Гаражна клетка и избени помещения“ попада в поземлен имот с идентификатор 20465.501.1553, по КК на [населено място], утвърдена със Заповед № РД-18-90/18.12.2009 г. на ИД на АГКК, вид територия Урбанизирана, НТП, Ниско застрояване (до 10 м), площ 53 кв.м. в УПИ XI, кв.46 по ПУП на [населено място], последно изменен със Заповед №156 от 06.12.1996г., по силата на която се извършва „Частично изменение на ЗРП на [населено място] с попълване на кадастралната основа по изградената жилищна сграда в парцел XI, кв.46. С извършеното изменение на плана по Заповед №156 от 06.12.1996 г. се засяга имот с идентификатор 20465.501.1553, където е построен гаража, като отредения парцел XI почти изцяло го припокрива. С виза за проектиране на Главния архитект на община Д. от 07.11.1997 г. се разрешава проектиране на гараж в парцел XII по Заповед за ЧИ №210/30.06.1994 г.. Парцел XII, кв.46 е отреден със Заповед №210/30.06.1994 г. на Кмета на [община]. С тази заповед се определя начин на застрояване в парцел XII, като е посочено и застроително петно за гараж. С договор от 25.11.1997 г. е отстъпено право на строеж на В. С. Ю.. С Разрешение за строеж № 67 от 27.11.97 г. /лист 113 от делото/ въз основа на одобрени проекти от 26.11.97 г. е разрешено строителство на гараж в парцел XII, кв.46. Издаден е протокол № 67 от 16.01.1998 г. за определяне на строителна линия /лист 114 от делото/, като за гаражът са одобрени проекти по част „Архитектура“ и част „Конструкции“ с дата 26.11.1997 г.

На 13.01.2004 г. е входирано заявление за узаконяване на гараж и декларация за извършено строителство от 1997 г. на гараж, за което издадено конструктивно становище, че в процеса на строителството на гаража са направени отклонения.

С ново заявление от 09.04.2009 г. е поискано да му бъде разрешено допълнително ОПС, съгласно предложен проект и входирано отново заявление за узаконяване на гараж, след което на 08.12.2011 г. е издаден процесния акт.

По делото е допусната строително техническа експертиза, по която на приложената скица към заявлението е повдигнат парцел XII, кв.46 от графичната част към Заповед 210/30.06.1994 г. в жълт контур. В оранжево е оцветено отреденото застроително петно за гараж, съгласно графичната част на Заповедта. След 1996 г. е изработен е цифров модел на плана на [населено място], където парцел XII, кв.46 е нанесен на север спрямо нанесения в преписката към Заповед № 210/30.06.1994 г. парцел XII. По цифровия модел парцел XI, кв.46, утвърден със Заповед №156 от 06.12.1996 г. почти изцяло покрива парцел XII. На скицата към заключението е повдигнат в зелен контур парцел XII по цифровия модел на плана и застроителното петно за гаража /в оранжево/. Гаражът, който е нанесен на кадастралната карта с идентификатор 20465.501.1553.1, попада в парцел XII, кв.46 по цифровия модел на плана. Парцел XII, утвърден със Заповед №210/30.06.1994 г. не е нанесен като съседен парцел на графичната част на последващата Заповед за частично изменение №156 от 06.12.1996 г.. В УПИ XI, кв.46 по ЗРП на [населено място] попадат поземлени имоти с идентификатор 20465.501.1552 и 20465.501.1553.

Поземлен имот с идентификатор 20465.501.1552 урбанизиран, НТП ниско застрояване с площ 543 кв.м. е записан в кадастралния регистър, на [община], с акт за частна общинска собственост №66, том 4, рег.540 от 17.06.2021 г. издаден от Служба по вписванията, а за носител на вещни права е посочена Б. С. К., по Договор за отстъпено право на строеж от 05.02.1988 г. издаден от Общински народен съвет - [община].

Поземлен имот с идентификатор 20465.501.1553 урбанизирана територия, НТП ниско застрояване с площ 53 кв.м., кв.46, парцел ХII е собственост на [община], като е отстъпено право на строеж на В. С. Ю., с договор за отстъпено право на строеж от 25.11.1997 г. издаден от [община].

Посочено е от вещото лице, че в по-голямата си част, имот 20465.501.1553 попада в УПИ XI, в което е отстъпеното право на строеж на жалбоподателката, като южната регулационна линия на УПИ XI пресича сградата с идентификатор 20465.501.1553.1, в нейната южна част. Установено е, че строеж „Гаражна клетка и избени помещения“ е на две нива - сутерен, в който са разположение две изби /преустроени в жилищни помещения/, първи етаж - гараж и площадка за паркиране /съгласно разпределението от архитектурния проект/, която е преустроена на навес. На кадастралната карта е нанесена сграда 20465.501.1553.1, с функционално предназначение гараж, брой етажи 2, застроена площ 32 кв.м., която попада с по-голямата си част в УПИ XI, кв.46 по действащия план на [населено място]. Останалата част от имот 20465.501.1553 е застроена с навес на нивото на гаража, със стоманобетонова подова плоча, северна стена - до височина 1м. е изградена от стоманобетон, върху нея са монтирани посредством планки дървени греди, по стена обшивка от ламаринени плоскости, закрепени за гредите. Покрив едноскатен, дървена конструкция с покритие от ламарина. За навесът не се открити строителни книжа. Отстоянието от навесът /повдигнат в виолетово/ до жилищната сграда с идентификатор 20465.501.1552.1, замерено на място е 3,36 м. Отстоянието на гаражът до имотната граница е 2,84 м. в западната част на гаража и 3,00 м. в източната част на гаража. Отстоянието от жилищната сграда в имот 20465.501.1552 до имотната граница е 3,5 м.

В допусната по делото допълнителна експертиза е посочено от вещото лице, че на приложената скица 1 към заключението в зелен контур е нанесен парцел XI, кв.46 по плана от 1980 г., изменен през 1987 г.. На лист 158 от делото е приложена скица 37 от 05.02.1998 г. на парцел XI, върху който е отстъпено право на строеж. На Б. С. К. и е издадено Разрешение за строеж № 30 от 04.07.1988 г. за строителството на жилищна сграда, при спазване на дадената строителна линия, архитектурен и конструктивен проект. В О. Д. не е открит протокол за дадена строителна линия за жилищната сграда. Има издадена строителна линия с протокол №82 от 14.12.1990 г. за строеж „подпорна стена” на изток от жилищната сграда в парцел XI, за която е издадено разрешение за строеж №82 от 14.12.1990 г. От скица 1 се вижда, че отреденото петно за застрояване по договора за отстъпено право на строеж /зелена прекъсната линия/, след строителството на сградата е изместено и вече построената сграда е с друго местоположение, още повече, че западната регулационна линия по плана от 1980 г. пресича кадастрално нанесената на плана построена сграда /черен контур/.

С последващото изменение на плана по Заповед №156 от 06.12.1996г., след попълване на кадастралната основа по изградената жилищна сграда, която е приета с протокол обр.16 от 13.12.1996 г. от приемателна комисия на [община], парцел XI се разширява на запад, като западната регулационна линия е установена на отстояние три метра от западната част на жилищната сграда, също така е прибавен терена включен от подпорната стена. На скица 1 към заключението парцел XI, по Заповед №156 от 05.12.1996 г. е нанесен в червен контур.

Парцел XII е отреден със Заповед № 210/30.06.1994 г. на [община]. През 1998 г. за парцел XI, вече е действала Заповед № 156/06.12.1996 г.. Видно от окомерната скица в протокола за определяне на строителната линия парцел XI не е нанесен по Заповед №156/06.12.1996 г., а по плана от 1980 г., ведно с определеното застроителното петно за двуетажна жилищна сграда, което е отразено на скица 1 /в зелена прекъсната линия/.

В окомерната скица от протокол № 67 от 16.01.1998 г. за определяне на строителна линия на гаража е отразен парцел XII, който е отреден със Заповед № 210/30.06.1994 г. и който е нанесла на скица 1 и скица 2 в жълт контур.

На скица 2, върху кадастралната карта е нанесла парцел XII и парцел XI по цифровия модел на плана на [населено място]. Констатира се изместване на парцел XII по цифровият модел на север /повдигнат в зелен контур на скица 2/, спрямо парцел XII по преписката на Заповед № 210/30.06.1994 г. Също така конфигурацията на парцел XI по цифровия модел на плана /в зелен контур на скица 2/ е различна от тази по преписката на Заповед № 156/06.12.1996 г. /в червен контур на скица 1 и 2/.

Скиците приложени от заинтересованата страна В. С. Ю. /на стр. 167, 168, 172, 173, 174, 175 от делото/ са от преписките на Заповед 156/06.12.1996 г., Заповед № 210/30.06.1994 г. и от плана от 1980 г.. От схождането на кадастралната карта и преписките, се констатира, че построения гараж с идентификатор 20465.501.1553.1 /в кафяво/ е изместен на север от застроителното петно за гараж в парцел XII /жълт контур на скици 1 и 2/, утвърден със Заповед № 210/30.06.1994 г. и за когото е дадена строителна линия.По цифровия модел построения гараж попада в парцел XII /зелен контур/ на скица №2.Уличната регулация по плана от 1980 г. не съвпада с уличната регулация по цифровия модел на плана. С цифровия модел, улицата е изместена на север.

Със Заповед № 4 от 30.03.2001 г. и № 5 от 30.03.2001 г. на РДНСК за спиране на СМР на строеж „Гараж намиращ се в парцел ХІІ, кв.46, по ЗРП на [населено място]“ е установено, че извършеното строителство представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 159, ал. 1, т.4 от ЗТСУ.

Издадено е и Наказателно постановление № 33 от 30.03.2001 г. за изпълнен в груб строеж гараж, в отклонение от одобрения проект, без да е упражняван технически контрол, както и нова Заповед №15-С от 01.04.2002 г. на РДНСК за спиране на СМР на строеж „Гараж, намиращ се в п.ХІІ кв.46, по ЗРП на [населено място]“, като е констатирано, че извършеното строителство представлява незаконен строеж по смисъла на чл.224, ал.2 от ЗУТ. Посочена и Заповед № 46-С от 29.08.2003 г. на РДНСК за извършено строителство на строеж „Подпорна стена и железобетонна плоча“, намиращ се в УПИ XII, кв.46 по плана на [населено място]. Издадено е Наказателно постановление № 98 от 26.09.2003 г. за изграждането на бетонова подпорна стена, без издадени строителни книжа, както и Наказателно постановление № СМ-06-РДНСК-5 от 30.03.2009 г. за изграждането на дървена покривна конструкция с височина на билото 1,00 над плочата над строеж „Гараж“ в УПИ XII, кв.46, без издадени строителни книжа.

От отговор изх. №Ж-1 от 26.01.1998 г. на ДИСН - Районна инспекция за строителен надзор - [област] с копие до [община], съхраняващ се в документацията в О. Д. става ясно, че съгласно сключен договор с „Териториален кадастър“ ЕООД, [населено място] предстои попълване на кадастралния план за кв.46 по ЗРП на [населено място], с което ще се трасира уличната регулация и действителните разположения на сградите в прилежащите терени, след което следва да се издаде протокол за строителна линия за гаража, но не открит сключен договор с „Териториален кадастър“ ЕООД, [населено място] се извършва попълване на кадастралния план за кв.46 по ЗРП на [населено място] и трасиране уличната регулация.

От заключението се установява, че придобитата площ на право на строеж на Б. С. К. в парцел XI, кв.46 по плана на [населено място] е 450 кв.м. по плана от 1980 г., ЧИ от със Заповед № 246/1987 г., но с последващо изменение на плана, утвърдено със Заповед № 156/06.12.1996 г. парцел XI /в червено на скица 1 и 2/ придобива нова конфигурация и размери и Поземлен имот с 20465.501.1552 по кадастралната карта на [населено място] е с площ 543 кв.м.

От схождането на кадастралната карта и преписките от 1994 г., 1996 г. и плана от 1980 г., се констатира, че построения гараж е изместен на север от отреденото застроително петно за гараж в парцел XII /жълт контур на скици 1 и 2/, утвърден със Заповед № 210/30.06.1994 г. и от протокол № 67 от 16.01.1998 г. за определяне на строителна линия.

За гаража са одобрени проекти по част „Архитектура“ и Част „Конструкции“ с дата 26.11.1997 г. Построения гараж попада в парцел XII, кв.46 по цифровия модел на плана, отразен на скица 2 /в зелено/.

При така установеното, съдът направи следните изводи:

По делото не е спорно, че жалбоподателката е собственик на право на строеж върху УПИ-ХІ, кв.46 /поземлен имот с 20465.501.1552 по кадастралната карта на [населено място], който е с площ 543 кв.м./, като построената в имот жилищна сграда е по ОПС върху имот с площ от 450 кв.м. Не е спорно и че предмет на узаконяване е нанесена сграда 20465.501.1553.1, с функционално предназначение гараж, брой етажи 2, застроена площ 32 кв.м., която попада с по-голямата си част в УПИ XI, кв.46 по действащия план на [населено място], при което и жалбоподателката като собственик на УПИ в същия парцел ХІ има право да оспори акта за узаконяване, независимо че в същия е записано като местонахождение на строежа-парцел ХІІ, за който от вещото лице е установено, че няма постройки. Освен това и предвид обстоятелството, че оспорения акт е издаден през 2011 г., когато вече е одобрена КККР на града /2009 г./ и в парцел ХІ попадат имоти с идентификатор 20465.501.1552 на жалбоподателката и 20465.501.1553 на В.Ю. по кадастралната карта на [населено място], то Б. К. е заинтересована страна и за същата е налице правен интерес от оспорване, както на разрешението за строеж, така и на акта за узаконяване, като се има предвид, че според договора за отстъпено право на строеж, същата е носител на вещно право върху УПИ-ХІ, кв.46 по плана на [населено място]. Предвид изложеното се явяват неоснователни доводите на ответника и заинтересованата страна, че жалбата е недопустима.

С разпоредбата на чл. 149, ал. 2 ЗУТ е определен лимитативно кръга от лица, имащи качеството на заинтересовани от законосъобразността на издадения от главния архитект на общината акт за узаконяване, а именно тези, които могат да оспорят и разрешението за строеж. Това са, в случаите на нов строеж, „възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, както и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон“ /чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ/. Това са лицата, на които законодателят е гарантирал правото да участват в административното производство, съответно да оспорват по съдебен ред актовете по чл. 148, ал. 1 ЗУТ, § 184 и § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ. Като цяло Законът за устройство на територията ограничава общото право на оспорване, като свежда заинтересуваните лица, които могат да оспорват разрешения за строеж (акт за узаконяване) до такива, притежаващи вещни права в засегнатия имот. В случая като заинтересувани лица, имащи право да оспорят акта за узаконяване, се явяват собствениците/носителите на ограничени вещни права в парцел ХІ, кв. 46, в който имот е реализиран в по-голямата си част узаконеният строеж, както и тези на парцел ХІІ. Жалбоподателката е собственик/носител на ограничени вещни права в УПИ ХІ, кв. 46, в който е изграден процесния строеж, поради което и разполага с активна процесуална легитимация да оспорва акта за узаконяване.

Видно от събраните по делото, доказателства съобщение за издаване на акта за узаконяване, не е връчено на жалбоподателката, при което и следва да се приеме, че жалбата е входирана в срок и същата е процесуално допустима срещу акт подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Не е спорно, че имота предмет на оспорения акт, участвува в парцел ХІ, кв.46 по плана на [населено място], като с последващо изменение на плана, утвърдено със Заповед № 156/06.12.1996 г. парцел XI /в червено на скица 1 и 2/ придобива нова конфигурация и размери. Видно от заключението на вещото лице, застъпването на парцел XI, кв.46 и парцел XII, кв.46 се получава след изработването на цифровия модел на плана, където парцел XII се измества на север /в зелен контур/ и парцел XI по Заповед № 156/06.12.1996 г. почти изцяло го припокрива. Не е спорно и че собственик на право на строеж в Поземлен имот с 20465.501.1553 по кадастралната карта на [населено място] е заинтересованата страна В. Ю., като имота попада в процесния парцел по плана от 1980 г. който имот и според вещото лице в по-голямата си част имот 20465.501.1553 попада в УПИ XI, като южната регулационна линия на УПИ XI пресича сградата.

Не е спорно между страните, че строежът е извършен през 1997 г., като от приетите СТЕ се установява, че същия попада в рамките на кадастралните граници на имот 20465.501.1553, но част от него попада в рамките на улица по регулационния план, одобрен със заповед № 156 от 06.12.1996 г., като по тази заповед, имота е в парцел ХІ, действал към момента на изграждане на гаража и избените помещения, като няма данни част от строежа да е извършен по друго време.

Спорният по делото въпрос е дали строежът е следвало да бъде узаконен, като такъв без строителни книжа, тъй като е извършено отклонение от издаденото разрешение за строеж с преустройство и промяна предназначението на гаража, като са обособени избени помещения и същия е на два етажа със застроена площ – сутерен - 42.70 кв.м. и застроена площ на първи етаж - 33.60 кв.м.

Административният орган не е изяснил и защо е издаден акт за узаконяване за Гараж и избени помещения, при положение, че липсва разрешение за строеж само за избените помещения, а за гаража е издадено разрешение за строеж № 67/27.11.1997 г. Освен това не е извършена преценка за наличието или липсата на условията за узаконяване. Видно е, че няма съставен констативен акт за незаконно строителство, не са изискани от заявителя необходимите документи по чл. 144 от ЗУТ, съвместимост на строежа с предназначението на терена, неговата допустимост, съобразно разпоредбите действали към момента на извършването му или тези, действували по време на производството. Не е констатирал да е налице отклонение от издаденото разрешение. Същевременно в акта за узаконяване е посочено, че строителството попада в парцел ХІІ, както и не е посочено да отговаря на действащите и предишните застроителни планове, вкл. не са описани елементите на ново строителство, на две нива. Видно от заключението на вещото лице, гаража е построен в по-голямата си част не в парцел ХІІ, където няма извършено строителство според заключението на вещото лице, а в парцел ХІ, кв.46, при което основателни доводите, че неправилно Акта за узаконяване е издаден за обект с грешно посочено местонахождение, а именно парцел ХІІ, при което и допуснато съществено процесуално нарушение. Независимо, че същия е определен спрямо съществуващия план в цифровизация и на скицата от 10.07.2001 г. на л.112 строежа, попада в парцел ХІІ, то след като при издаването му е имало одобрена КК на [населено място], по която извършеното строителство е в парцел ХІ, то така е следвало да бъде определено и точното местоположение на имота - предмет на узаконяване, като се има предвид, че няма данни заповедта на ИД на АГКК да е оспорена в тази част. Обстоятелството, че местоположението му е неточно определено спрямо цифровия модел на КК, който не съвпада с графичната част на хартиен носител и не отговаря на действуващия план и изменението му от 6.12.1996г. не води до различен извод, след като при издаване на оспорения акт е меродавно местоположението на обекта съгласно действуващия план изменен през 1996 г. и одобрената кадастрална карта, независимо от допуснатите грешки при нанасяне на процесното строителство и улична регулация, която е могла да бъде оспорена в друго производство.

Основателни са и доводите на жалбоподателката, че искането за узаконяване е подадено след срока по чл.§184 от ЗДР на ЗИДЗУТ, независимо от подадената декларация и заявление за узаконяване от 8.01.2004 г. Видно от приложената по делото молба с вх. № 20 от 13.01.2004 г., както и приложената декларация на л.108 от делото, същите касаят само извършеното строителство на гараж, който вече е бил обект на разрешение за строеж, което е влезнало в сила. Такъв обект за узаконяване сочат и подадените по късно заявления, като няма данни да са давани указания за извършване на корекция съобразно конструктивното становище л.41 от делото и приложения проект през 2005 г. в който освен гараж са посочени и избените помещения на две нива. Освен това, по делото е подвързано разрешение за строеж 67 от 27.11.1997 г. и протокол за строителна линия със скица, на която имота заявен за узаконяване попада в парцел ХІІ /л.114 от делото което няма данни да е оспорено и което касае само гараж/, но не и гараж и изби, при което издаденото разрешение е само за част от извършеното строителство, при което основателни доводите на ответника и заинтересованата страна, че е налице отклонение в изпълнението на строежа, който е разрешен.

Неправилно, след като административният орган в оспорения акт е приел, че процедурата по узаконяване на строежа, по реда на § 184 от ПЗР на ЗИД от ЗУТ, е започнала с подаване на заявление на 8.12.2011 г. от В. Ю. – като собственик на вещно право върху парцел ХІІ на основание § 184, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, е издал акт за узаконяване № 2 от същата дата на строеж: "Гаражна клетка и избени помещения, в парцел ХІІ, кв.46 по ПУП на [населено място]", при което и неоснователни доводите, че молбата за узаконяване е от 13.01.2004г. . От фактическа страна е безспорно установено, че процесният незаконен строеж /гараж с избени помещения/ не е бил заявен за узаконяване с молба № 20/13.01. 2004 г. по реда и в срока на § 184 от ПЗР на ЗУТ, но производството е приключило с издаване на Акт за узаконяване № 2/08.12.2011 г. от Главният архитект на [община], при което и на това основание, издаденият акт е незаконосъобразен.

С императивната разпоредба на § 184, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, законодателят е приел, че извършените незаконно строежи до влизане в сила на този закон, могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби. В ал. 2 от същия е посочено, че производството по узаконяване на строежите по ал. 1 от цитираната норма започва по заявление от собственика до органа, който е издал, или е следвало да издаде разрешението за строеж, подадено в 6-месечен срок от влизане в сила на този закон, а в следващата ал. 3 е въведен едномесечен срок, в който от постъпването на заявлението длъжностните лица от общинската администрация съставят констативен акт за узаконяване на незаконното строителство, въз основа на който органът по ал. 2 от посочената изисква необходимите документи по чл. 144 от ЗУТ и определя срок за представянето им. Описаният режим на узаконяване е бил възможен единствено по описания ред и в посочения по § 184, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ срок. Указаният шестмесечен срок за деклариране на незаконните строежи е преклузивен и считано от влизане в сила на ПЗР на ЗУТ (ДВ, бр. 65/22.07.2003 г.) и при съобразяване на тридневния срок, е изтекъл на 26.01.2004 г. с оглед на правилото "вокацио легис".

След като собственикът на построеното "Гаражна клетка и избени помещения, в парцел ХІІ, кв.46 по ПУП на [населено място]" не е подал заявление, касаещо обекта за узаконяване с процесното отклонение от разрешението за строеж /а именно избени помещения на две нива/ в посочения срок, то не може и подадената молба от 13.01.2003 г. да послужи за узаконяване процесния строеж.

Не е спазено изискването на § 184, ал. 3 ПЗР ЗИД ЗУТ, като в едномесечен срок от постъпване на заявлението, в случай, че се приеме, че същото е от 8.12.2011 г. както е посочено в Акт за узаконяване /АУ/ не е съставен констативен акт. Според ал. 3 на § 184, след постъпване на заявление за узаконяване, длъжностните лица имат задължение в едномесечен срок да съставят констативен протокол за извършеното незаконно строителство и да предоставят срок на нарушителя да представи необходимите документи по чл. 144 от ЗУТ, а такава процедура не е изпълнена. С оглед изложеното са налице отменителните основания на чл.146 от АПК и оспореният акт следва да бъде отменен.

Само за пълнота ,съдът намира за необходимо да поясни ,че е оплакването на процесуалния представител на жалбоподателката, че съгласието на заинтересования собственик на отстъпено право на строеж в имота е задължителен елемент от производството по узаконяване е неоснователно. Елементите от фактическия състав на производството (чиято индивидуализация определя всъщност и обуславящите ги материалноправни предпоставки) и последователността на осъществяването им са очертани в § 127, ал. 8, и § 184, ал.1 от ПЗР на ЗИЗУТ, като съгласието на заинтересования собственик на отстъпено право на строеж върху същия имот-парцел не е сред тях, след като възражението на заинтересован съсобственик не е въведено като пречка да се издаде АУ, макар и без той да фигурира като адресат на акта, то и съгласието за издаването му на същото основание не е необходимо. Иначе законът би придал на възражението, изразяващо несъгласие, по време на извършване на незаконния строеж различно значение (на препятстващо узаконяването) или би установил изрично съгласието като предпоставка на узаконяването към момента на издаване на разпореждащия го акт. Съгласно § 127, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ "Строежи по § 184 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ДВ, бр. 65 от 2003 г.), незаявени за узаконяване до влизането в сила на този закон, могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон". § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ от 2003 г. пък предвижда, че "Строежи, извършени незаконно до влизане в сила на този закон, могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби". Предназначението на акта за узаконяване е да замести липсващите строителни книжа. Правното му значение се състои в уреждането на градоустройствения статус на строеж, който без успешно проведено производство по издаване на АУ и влизането му в сила би подлежал на премахване по реда на чл. 225 или на чл. 225а ЗУТ – вж. § 127, ал. 15 към ПЗРЗИДЗУТ от 2012 г. В производството по узаконяване се разрешава въпросът за допустимостта на строежа по разпоредбите, които са действали по времето, когато е извършен, или по действащите разпоредби съгласно ЗУТ и тази преценка е от обективен характер - § 127, ал. 2. АУ не притежава правопораждащо или декларативно действие относно собствеността, респ. правата върху строежа. От друга страна, § 127, ал. 7 установява само възможния, а не задължителния кръг от адресати на АУ. Решение № 10307 от 2.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1701/2018 г., II о., докладчик председателят З. Т..

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира за основателно искането от жалбоподателката за присъждане на направените по делото разноски, които са в размер на 1250 лв. адвокатско възнаграждение, хонорар за вещо лице 400 лв. и 10 лв. ДТ.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – [област]

 

Р Е Ш И:

 

Отменя по жалба от Б. С. К. от [населено място], чрез адв. Д. К., Акт за узаконяване № 2/08.12.2011 г., издаден от Главен архитект на [община], за обект “Гаражна клетка и избени помещения, в парцел ХІІ, кв.46 по ПУП на [населено място]“ на името на В. С. Ю..

Осъжда О. Д. да заплати на Б. С. К. от [населено място], разноски в размер на 1660 лева /хиляда шестстотин и шестдесет/.

Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.